Андрю Качинс: Студената война продължава... и е по-опасна от всякога
Ами в случай че Студената война в никакъв случай не е свършвала? Това е избухливата теза на Андрю Качинс, професор в университета " Джонс Хопкинс " и старши помощник в Центъра за народен интерес, американски мозъчен концерн.
Дори след рухването на Берлинската стена, обединяването на Германия и разпадането на Съветския съюз, едно нещо не се е трансформирало нито на йота и това е рискът от нуклеарна борба, показва той. С изместването на разграничителната линия на изток актуалният интервал е надалеч по-опасен - изключително с войната в Украйна, която може да ескалира и да се популяризира - в сравнение с беше по време на Студената война.
В изявление за френския вестник L`Express Андрю Качинс проучва геополитическите преконфигурации, които евентуално ще трансформират разпоредбите на играта.
L`EXPRESS: Според Вас Студената война в действителност не е завършила през 1991 година Може да изненадате мнозина...
АНДРЮ КАЧИНС: Когато мислим за края на Студената война, естествено ни идват на разум три събития, случили се сред 1989 и 1991 година: рухването на Берлинската стена, обединяването на Германия и разпадането на Съветския съюз. Но едно нещо не се е трансформирало ни минимум: рискът от нуклеарна борба. Със сигурност борбата сред Съединените щати и Съюз на съветските социалистически републики е изчезнала; в този момент живеем в многополюсен свят...
Днес, както и през вчерашния ден, всички страни, притежаващи нуклеарни оръжия, не престават да насочват ракетите си една към друга като възпиращ фактор. Именно това, най-малко към този момент, защищава света от пълномащабна война...
По създание, тъкмо това предлага моят сътрудник Сергей Радченко на осма страница от книгата си " Управление на света: Претенцията на Кремъл за световна мощ в Студената война " (2024): " Ядрените суперсили биха продъжили да съществуват, в случай че не се разпаднат от вътрешната страна и не се срутен (както в последна сметка се случи със Съветския съюз).
Но директният спор сред суперсилите стана просто невъобразим, което разумно води до опцията за безкрайна Студена война; Студена война след Студена война след Студена война. " В ретроспекция наподобява наивно, че не осъзнахме тази фундаментална действителност на международния ред през 1989 година
Всъщност Джордж Оруел е първият, който употребява термина " Студена война " в публикация, озаглавена " Вие и атомната бомба ", оповестена през октомври 1945 година, единствено два месеца откакто Съединените щати хвърлиха атомни бомби върху Хирошима и Нагасаки. Той си представяше свят, в който две или три нуклеарни суперсили просто си поделят света. И той заключи много тъмно, че тази обстановка евентуално ще постави завършек на огромни войни, за сметка на " мир, който не е мир " и който ще продължи безпределно.
L`EXPRESS: Каква е Вашата позиция?
АНДРЮ КАЧИНС: Притежаването на нуклеарни оръжия от водещите сили е главното изискване за Студената война и това сигурно не се е трансформирало с разпадането на Съветския съюз. Освен това, припомнете си какво характеризира интервала след Студената война: изгубването на териториалното разделяне сред НАТО на Запад и Варшавския контракт на Изток. Тази настройка към този момент не съществува.
Днес, близо тридесет и пет години след разпадането на Съветския съюз, като че ли линията на борба просто се е изместила на изток. Но тя към момента е напълно действителна. Фундаменталната разлика е, че актуалният интервал е надалеч по-опасен - изключително с войната в Украйна, която може да ескалира и да се популяризира - в сравнение с беше по време на Студената война. Поради тези аргументи, след двадесет или тридесет години, историците биха могли да смятат интервала от 1945 година нататък за продължителна Студена война.
L`EXPRESS: Само че този път въоръженият спор се разпростира на европейска територия...
АНДРЮ КАЧИНС: Вярно е, че в никакъв случай не сме преживявали сходен вид борба по време на руския интервал, макар че видяхме голям брой рецесии към Берлин през 50-те и 60-те години на предишния век, които в никакъв случай не ескалираха в директна война, евентуално частично заради заплахите от нуклеарен спор.
Но нуклеарната сянка тегне над руско-украинската война през цялото време, със заканите на Путин за ескалация, деликатно калибрираните доставки на оръжия и друга помощ за Украйна... от боязън от самата нуклеарна ескалация!
L`EXPRESS: Вие също по този начин твърдите, че Студената война не е завършила и в Азия. Защо?
АНДРЮ КАЧИНС: Струва си да се прегледат съставените елементи на Студената война в този район, а точно неналичието на кротичък контракт сред Съветския съюз и Япония след Втората международна война и Корейската война от 1950 до 1953 година И по този начин, каква е обстановката през днешния ден? Първо, Япония и Русия (СССР се разпадна) към момента не са подписали кротичък контракт, макар че спорът е завършил от дълго време. Второ, макар че в Корея е подписано помирение, още веднъж кротичък контракт в никакъв случай не е бил подписан. А актуалните съюзнически системи в Азия доста наподобяват тези, които са преобладавали по време на Студената война.
За следващ път Русия и Северна Корея са доста близки. По същия метод Москва и Пекин евентуално са по-близки от всеки път, даже през 50-те години на предишния век, по време на китайско-съветския съюз. Накратко, от едната страна към момента имаме Съединените щати и техните съществени азиатски съдружници, Южна Корея и Япония, а от другата - Китай, Северна Корея и Русия. Всички, несъмнено, въоръжени до зъби...
L`EXPRESS: В най-хубавия случай, казвате Вие, Студената война щеше да бъде единствено за малко прекратена, преди да се възобнови.
АНДРЮ КАЧИНС: Когато Съветският съюз се разпадна през декември 1991 година, Западът беше доста оптимистичен и смяташе, че новонезависимата Руска федерация ще се трансформира в насочена към Запада пазарна народна власт. Аз в никакъв случай не бях толкоз оптимистичен, тъй като беше ясно, че икономическото състояние на руснаците ще се утежни доста, преди да стартират да се възвръщат.
Икономическата тежест, наследена от Съветския съюз, беше голяма и невъзможна за превъзмогване бързо или елементарно. Естествено, имаше национална реакция против Елцин и неговия екип от реформатори и за по-малко от година техният водач, изпълняващият длъжността министър-председател Егор Гайдар, беше свален от власт и сменен от опитния руски апаратчик Виктор Черномирдин. Така националистите и комунистите завоюваха политическо преимущество на изборите през 90-те години.
Западът, и по-специално Съединените щати, бяха упрекнати за връзката си с реформаторите и травматичните стопански и обществени катаклизми, претърпени от руснаците през 90-те години на предишния век. Самата идея за пазарна народна власт понесе вреди в очите на болшинството руснаци.
Путин ловко се възползва политически от това, като акцентира на разказа, че американците в действителност не се интересуват от демокрацията, а избират да експлоатират Русия геополитически през този интервал на относителна геополитическа и икономическа уязвимост. Следователно няма точна дата, на която можем изрично да кажем, че Студената война се е възобновила. Това беше стичане на събитията... Но, още веднъж, нейното нуклеарно измерение остана непроменено.
L`EXPRESS: Основната разлика с втората половина на 20-ти век е мястото на Пекин в геополитическата игра... До каква степен възходът на Китай промени динамичността на Студената война?
АНДРЮ КАЧИНС: Традиционната Студена война се характеризираше с двустранна борба сред две суперсили - Съединените щати и Съветския съюз - и техните съдружници и сътрудници по целия свят. Това е, което теоретиците на интернационалните връзки назовават двуполюсен спор.
Бързият напредък на Китай и капацитетът на редица огромни районни сили, по-специално Индия, значат, че в този момент се намираме в многополюсен свят, сходен на този на великите европейски сили от 19-ти век. Само заради нараствания брой значими участници, многополюсните формати са по-трудни за ръководство.
Рисковете от неправилно пояснение на желанията на съперниците и затова от спор са по-големи, изключително когато има сили, недоволни от статуквото, като Русия и Китай през днешния ден.
L`EXPRESS: Притеснявате ли се от възходящите опасности, свързани с разпространяването на нуклеарни оръжия? Може ли тази динамичност да съставлява спиране на непрекъснатостта на Студената война, която описвате?
АНДРЮ КАЧИНС: Разбира се, тормози ме вероятността за нова фаза на разпространяване на нуклеарни оръжия, само че не я виждам толкоз като спиране на Студената война, а като продължение, характеризиращо се с възходяща неустойчивост.
Всъщност актуалната обстановка наподобява по-опасна от всеки път през последните 80 години: Китай, Русия и Съединените щати, трите най-големи нуклеарни сили, влагат големи суми пари в модернизирането на своите нуклеарни арсенали.
И не са сами. Наблюдаваме и възходящ интерес измежду основни съдружници и сътрудници на Съединени американски щати - апропо, свързани с политиката на Доналд Тръмп - в Европа, Азия и Близкия изток!
През последните 80 години, броят на страните, притежаващи нуклеарни оръжия, се е нараснал приблизително с една на десетилетие. Този ритъм може да се форсира. Това не е нищожно, тъй като наред с тази наклонност доста участници се пробват да укрепят или придобият системи за противоракетна защита.
С други думи, самото разпространяване на нуклеарни оръжия би могло да поддържа статуквото сред другите сили, само че това, което то генерира редом - а точно разпространяването на системи за противоракетна защита - основава доста високо равнище на неустойчивост.
L`EXPRESS: Как по този начин?
АНДРЮ КАЧИНС: Една непробиваема система за противоракетна защита би могла да подкопае правилото на нуклеарното въздържане, който, както знаете, се основава на взаимната дарба за нанасяне на непропорционални вреди при положение на офанзива.
От 60-те години на предишния век договарянията се пробват да контролират появяването на такива отбранителни системи, само че Съединените щати да вземем за пример в този момент обмислят придобиването им, както се вижда от плана " Златен купол " на Доналд Тръмп.
Проблемът е, че това предизвиква офанзивна конкуренция в нуклеарното въоръжаване, тъй като за застрашените страни е по-лесно да усилят своите офанзивни ракетни благоприятни условия, в сравнение с да развиват свои лични отбранителни системи. Путин доста ясно го сподели.
L`EXPRESS: Какво въздействие оказва външната политика на Доналд Тръмп върху продължаването на актуалната Студена война?
АНДРЮ КАЧИНС: Политиките на Тръмп са отговор на възходящото отвращение на американския народ да понесе толкоз тежко икономическо задължение, каквото носи от Втората международна война насам като поръчител за световната сигурност. Той счита, че нашите съдружници се възползват от уговорките на Съединени американски щати за сигурност, без да дават задоволително лични запаси, с цел да поддържат сигурността си.
До огромна степен съм склонен с него по този въпрос. Преструктурирането на тези връзки е сложен дълготраен развой, само че Доналд Тръмп не е толерантен и предвидлив пълководец. Той желае незабавни резултати. Следователно има заплаха " да изхвърлим бебето с водата от ваната " и да предизвикаме бездънен раздор в нашите съюзнически връзки в Азия и Европа, което не би било в интерес нито на Съединените щати, нито на нашите европейски и азиатски съдружници.
L`EXPRESS: Какво би могло дефинитивно да постави завършек на Студената война?
АНДРЮ КАЧИНС: Първият, апокалиптичен и най-вероятен сюжет е нуклеарното въздържане да се провали и в последна сметка да унищожим света. Друг сюжет, който постоянно съм намирал за песимистичен, е всички нуклеарни сили да решат да се откажат от нуклеарните си оръжия.
Тази концепция постоянно е била известна вляво от появяването на нуклеарните оръжия, само че аз я считам за дива химера. Ядрените оръжия са главната причина, заради която не сме имали директен, огромен спор сред огромните сили от осемдесет години. Освен това не виждам задоволително убеденост, че това ще се случи, нито в този момент, нито евентуално в бъдеще.
По-правдоподобен сюжет може да бъде появяването на нова оръжейна система, която би обезвредила опасността от нуклеарни оръжия, правейки ги безвредни. Технология, която би надминала силата на нуклеарните оръжия.
Едно е несъмнено: ние сме заседнали в тази Студена война за дълго време. Желателният сюжет е нуклеарното въздържане да продължи да действа.
Дори след рухването на Берлинската стена, обединяването на Германия и разпадането на Съветския съюз, едно нещо не се е трансформирало нито на йота и това е рискът от нуклеарна борба, показва той. С изместването на разграничителната линия на изток актуалният интервал е надалеч по-опасен - изключително с войната в Украйна, която може да ескалира и да се популяризира - в сравнение с беше по време на Студената война.
В изявление за френския вестник L`Express Андрю Качинс проучва геополитическите преконфигурации, които евентуално ще трансформират разпоредбите на играта.
L`EXPRESS: Според Вас Студената война в действителност не е завършила през 1991 година Може да изненадате мнозина...
АНДРЮ КАЧИНС: Когато мислим за края на Студената война, естествено ни идват на разум три събития, случили се сред 1989 и 1991 година: рухването на Берлинската стена, обединяването на Германия и разпадането на Съветския съюз. Но едно нещо не се е трансформирало ни минимум: рискът от нуклеарна борба. Със сигурност борбата сред Съединените щати и Съюз на съветските социалистически републики е изчезнала; в този момент живеем в многополюсен свят...
Днес, както и през вчерашния ден, всички страни, притежаващи нуклеарни оръжия, не престават да насочват ракетите си една към друга като възпиращ фактор. Именно това, най-малко към този момент, защищава света от пълномащабна война...
По създание, тъкмо това предлага моят сътрудник Сергей Радченко на осма страница от книгата си " Управление на света: Претенцията на Кремъл за световна мощ в Студената война " (2024): " Ядрените суперсили биха продъжили да съществуват, в случай че не се разпаднат от вътрешната страна и не се срутен (както в последна сметка се случи със Съветския съюз).
Но директният спор сред суперсилите стана просто невъобразим, което разумно води до опцията за безкрайна Студена война; Студена война след Студена война след Студена война. " В ретроспекция наподобява наивно, че не осъзнахме тази фундаментална действителност на международния ред през 1989 година
Всъщност Джордж Оруел е първият, който употребява термина " Студена война " в публикация, озаглавена " Вие и атомната бомба ", оповестена през октомври 1945 година, единствено два месеца откакто Съединените щати хвърлиха атомни бомби върху Хирошима и Нагасаки. Той си представяше свят, в който две или три нуклеарни суперсили просто си поделят света. И той заключи много тъмно, че тази обстановка евентуално ще постави завършек на огромни войни, за сметка на " мир, който не е мир " и който ще продължи безпределно.
L`EXPRESS: Каква е Вашата позиция?
АНДРЮ КАЧИНС: Притежаването на нуклеарни оръжия от водещите сили е главното изискване за Студената война и това сигурно не се е трансформирало с разпадането на Съветския съюз. Освен това, припомнете си какво характеризира интервала след Студената война: изгубването на териториалното разделяне сред НАТО на Запад и Варшавския контракт на Изток. Тази настройка към този момент не съществува.
Днес, близо тридесет и пет години след разпадането на Съветския съюз, като че ли линията на борба просто се е изместила на изток. Но тя към момента е напълно действителна. Фундаменталната разлика е, че актуалният интервал е надалеч по-опасен - изключително с войната в Украйна, която може да ескалира и да се популяризира - в сравнение с беше по време на Студената война. Поради тези аргументи, след двадесет или тридесет години, историците биха могли да смятат интервала от 1945 година нататък за продължителна Студена война.
L`EXPRESS: Само че този път въоръженият спор се разпростира на европейска територия...
АНДРЮ КАЧИНС: Вярно е, че в никакъв случай не сме преживявали сходен вид борба по време на руския интервал, макар че видяхме голям брой рецесии към Берлин през 50-те и 60-те години на предишния век, които в никакъв случай не ескалираха в директна война, евентуално частично заради заплахите от нуклеарен спор.
Но нуклеарната сянка тегне над руско-украинската война през цялото време, със заканите на Путин за ескалация, деликатно калибрираните доставки на оръжия и друга помощ за Украйна... от боязън от самата нуклеарна ескалация!
L`EXPRESS: Вие също по този начин твърдите, че Студената война не е завършила и в Азия. Защо?
АНДРЮ КАЧИНС: Струва си да се прегледат съставените елементи на Студената война в този район, а точно неналичието на кротичък контракт сред Съветския съюз и Япония след Втората международна война и Корейската война от 1950 до 1953 година И по този начин, каква е обстановката през днешния ден? Първо, Япония и Русия (СССР се разпадна) към момента не са подписали кротичък контракт, макар че спорът е завършил от дълго време. Второ, макар че в Корея е подписано помирение, още веднъж кротичък контракт в никакъв случай не е бил подписан. А актуалните съюзнически системи в Азия доста наподобяват тези, които са преобладавали по време на Студената война.
За следващ път Русия и Северна Корея са доста близки. По същия метод Москва и Пекин евентуално са по-близки от всеки път, даже през 50-те години на предишния век, по време на китайско-съветския съюз. Накратко, от едната страна към момента имаме Съединените щати и техните съществени азиатски съдружници, Южна Корея и Япония, а от другата - Китай, Северна Корея и Русия. Всички, несъмнено, въоръжени до зъби...
L`EXPRESS: В най-хубавия случай, казвате Вие, Студената война щеше да бъде единствено за малко прекратена, преди да се възобнови.
АНДРЮ КАЧИНС: Когато Съветският съюз се разпадна през декември 1991 година, Западът беше доста оптимистичен и смяташе, че новонезависимата Руска федерация ще се трансформира в насочена към Запада пазарна народна власт. Аз в никакъв случай не бях толкоз оптимистичен, тъй като беше ясно, че икономическото състояние на руснаците ще се утежни доста, преди да стартират да се възвръщат.
Икономическата тежест, наследена от Съветския съюз, беше голяма и невъзможна за превъзмогване бързо или елементарно. Естествено, имаше национална реакция против Елцин и неговия екип от реформатори и за по-малко от година техният водач, изпълняващият длъжността министър-председател Егор Гайдар, беше свален от власт и сменен от опитния руски апаратчик Виктор Черномирдин. Така националистите и комунистите завоюваха политическо преимущество на изборите през 90-те години.
Западът, и по-специално Съединените щати, бяха упрекнати за връзката си с реформаторите и травматичните стопански и обществени катаклизми, претърпени от руснаците през 90-те години на предишния век. Самата идея за пазарна народна власт понесе вреди в очите на болшинството руснаци.
Путин ловко се възползва политически от това, като акцентира на разказа, че американците в действителност не се интересуват от демокрацията, а избират да експлоатират Русия геополитически през този интервал на относителна геополитическа и икономическа уязвимост. Следователно няма точна дата, на която можем изрично да кажем, че Студената война се е възобновила. Това беше стичане на събитията... Но, още веднъж, нейното нуклеарно измерение остана непроменено.
L`EXPRESS: Основната разлика с втората половина на 20-ти век е мястото на Пекин в геополитическата игра... До каква степен възходът на Китай промени динамичността на Студената война?
АНДРЮ КАЧИНС: Традиционната Студена война се характеризираше с двустранна борба сред две суперсили - Съединените щати и Съветския съюз - и техните съдружници и сътрудници по целия свят. Това е, което теоретиците на интернационалните връзки назовават двуполюсен спор.
Бързият напредък на Китай и капацитетът на редица огромни районни сили, по-специално Индия, значат, че в този момент се намираме в многополюсен свят, сходен на този на великите европейски сили от 19-ти век. Само заради нараствания брой значими участници, многополюсните формати са по-трудни за ръководство.
Рисковете от неправилно пояснение на желанията на съперниците и затова от спор са по-големи, изключително когато има сили, недоволни от статуквото, като Русия и Китай през днешния ден.
L`EXPRESS: Притеснявате ли се от възходящите опасности, свързани с разпространяването на нуклеарни оръжия? Може ли тази динамичност да съставлява спиране на непрекъснатостта на Студената война, която описвате?
АНДРЮ КАЧИНС: Разбира се, тормози ме вероятността за нова фаза на разпространяване на нуклеарни оръжия, само че не я виждам толкоз като спиране на Студената война, а като продължение, характеризиращо се с възходяща неустойчивост.
Всъщност актуалната обстановка наподобява по-опасна от всеки път през последните 80 години: Китай, Русия и Съединените щати, трите най-големи нуклеарни сили, влагат големи суми пари в модернизирането на своите нуклеарни арсенали.
И не са сами. Наблюдаваме и възходящ интерес измежду основни съдружници и сътрудници на Съединени американски щати - апропо, свързани с политиката на Доналд Тръмп - в Европа, Азия и Близкия изток!
През последните 80 години, броят на страните, притежаващи нуклеарни оръжия, се е нараснал приблизително с една на десетилетие. Този ритъм може да се форсира. Това не е нищожно, тъй като наред с тази наклонност доста участници се пробват да укрепят или придобият системи за противоракетна защита.
С други думи, самото разпространяване на нуклеарни оръжия би могло да поддържа статуквото сред другите сили, само че това, което то генерира редом - а точно разпространяването на системи за противоракетна защита - основава доста високо равнище на неустойчивост.
L`EXPRESS: Как по този начин?
АНДРЮ КАЧИНС: Една непробиваема система за противоракетна защита би могла да подкопае правилото на нуклеарното въздържане, който, както знаете, се основава на взаимната дарба за нанасяне на непропорционални вреди при положение на офанзива.
От 60-те години на предишния век договарянията се пробват да контролират появяването на такива отбранителни системи, само че Съединените щати да вземем за пример в този момент обмислят придобиването им, както се вижда от плана " Златен купол " на Доналд Тръмп.
Проблемът е, че това предизвиква офанзивна конкуренция в нуклеарното въоръжаване, тъй като за застрашените страни е по-лесно да усилят своите офанзивни ракетни благоприятни условия, в сравнение с да развиват свои лични отбранителни системи. Путин доста ясно го сподели.
L`EXPRESS: Какво въздействие оказва външната политика на Доналд Тръмп върху продължаването на актуалната Студена война?
АНДРЮ КАЧИНС: Политиките на Тръмп са отговор на възходящото отвращение на американския народ да понесе толкоз тежко икономическо задължение, каквото носи от Втората международна война насам като поръчител за световната сигурност. Той счита, че нашите съдружници се възползват от уговорките на Съединени американски щати за сигурност, без да дават задоволително лични запаси, с цел да поддържат сигурността си.
До огромна степен съм склонен с него по този въпрос. Преструктурирането на тези връзки е сложен дълготраен развой, само че Доналд Тръмп не е толерантен и предвидлив пълководец. Той желае незабавни резултати. Следователно има заплаха " да изхвърлим бебето с водата от ваната " и да предизвикаме бездънен раздор в нашите съюзнически връзки в Азия и Европа, което не би било в интерес нито на Съединените щати, нито на нашите европейски и азиатски съдружници.
L`EXPRESS: Какво би могло дефинитивно да постави завършек на Студената война?
АНДРЮ КАЧИНС: Първият, апокалиптичен и най-вероятен сюжет е нуклеарното въздържане да се провали и в последна сметка да унищожим света. Друг сюжет, който постоянно съм намирал за песимистичен, е всички нуклеарни сили да решат да се откажат от нуклеарните си оръжия.
Тази концепция постоянно е била известна вляво от появяването на нуклеарните оръжия, само че аз я считам за дива химера. Ядрените оръжия са главната причина, заради която не сме имали директен, огромен спор сред огромните сили от осемдесет години. Освен това не виждам задоволително убеденост, че това ще се случи, нито в този момент, нито евентуално в бъдеще.
По-правдоподобен сюжет може да бъде появяването на нова оръжейна система, която би обезвредила опасността от нуклеарни оръжия, правейки ги безвредни. Технология, която би надминала силата на нуклеарните оръжия.
Едно е несъмнено: ние сме заседнали в тази Студена война за дълго време. Желателният сюжет е нуклеарното въздържане да продължи да действа.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ