Ами ако смъртта не е краят, а просто преход към

Ами в случай че гибелта не е краят, а просто преход към различен клон на действителността? Днес ще разгледаме една догадка, която ще ви накара да погледнете по нов метод на рисковите обстановки и странните съвпадения в живота си.

Теорията за квантовото величие

Понякога животът като че ли прави чудноват завой. Дадена обстановка е трябвало да приключи с злополука, само че всичко ненадейно се развива по различен метод. Изпускате трен, който по-късно претърпява случай. Кола стопира внезапно секунда преди конфликта. Или просто се улавяте да си мислите: „ Изобщо не разбирам по какъв начин се измъкнах от тази обстановка “.

Такива истории постоянно се изясняват с шанс или случайност. Съществува обаче една необикновена догадка, която звучи съвсем като сюжет на научнофантастичен филм. Нарича се квантово величие.

Идеята е обвързвана с една от интерпретациите на квантовата механика - теорията за многото светове. Според нея Вселената може да се разделя на безконечен брой паралелни разклонения, в които събитията се развиват по друг метод.

Ако си представим тази догадка безусловно, се получава любопитна картина: в една версия на действителността човек може да загине, а в друга - да оцелее. И съзнанието му продължава да съществува точно там, където животът продължава.

Тази концепция няма научни доказателства. Но към нея са се появили голям брой наблюдения и съвпадения, за които хората описват още веднъж и още веднъж.

Ситуации, в които по знамение сте избегнали заплаха

Почти всеки има история, в която всичко е можело да приключи трагично. Несъстояла се злополука, инцидентно рухване, рискова неточност и в последния миг събитията се трансформират.

Понякога такива епизоди наподобяват толкоз невероятни, че като че ли изходът е трябвало да бъде различен. Привържениците на теорията за квантовото величие допускат, че в сходни моменти действителността може да се „ разклони “. В едно отклонение събитието приключва трагично, а в друго - индивидът продължава да живее.

Усещането, че светът се е трансформирал леко

Понякога хората виждат странни несъответствия: познати неща наподобяват друго, елементи от предишното се помнят по-различно от близките. Този феномен е прочут като резултата на Мандела - обстановка, в която огромен брой хора са уверени в мемоари, които не съответстват с действителните обстоятелства.

От научна позиция това се изяснява с особеностите на паметта. Но в мистичните теории от време на време се допуска, че сходни разминавания могат да бъдат разследване от „ промяна “ на разклонението на действителността.

Ясното възприятие за „ втори живот “

Някои хора споделят, че животът им се дели на два интервала: „ преди “ и „ след “. При това не всеки път става дума за съответна покруса или огромно събитие. Това чувство може да се прояви като вътрешна граница - като че ли една версия на живота е завършила, а друга е почнала още веднъж.

Психолозите изясняват това с дълбоки вътрешни промени. Но последователите на различните теории считат, че човек може да е минал на друга линия на събитията.

Много реалистични сънища за личната гибел

Някои описват за сънища, които мъчно се не помнят. Tе претърпяват личната си крах толкоз в детайли, че след пробуждане остава чувство за действителност на случилото се.

Разбира се, от позиция на логиката на психиката такива сънища постоянно са свързани със стрес или вътрешни страхове. Но в мистичните тълкования от време на време ги назовават самобитно „ ехтене “ от друга допустима действителност.

Смята се също, че в случай че сте спрели да сънувате, значи сте починали във всички действителности и превъплъщения и сте останали единствено в тази. Ако пък сънищата се върнат след известно време, значи сте се преродили в ново олицетворение.

Кратък миг, в който наподобява, че протичащото се към този момент се е случвало преди.

Науката изяснява дежавюто с особености в работата на паметта. Mозъкът от време на време обработва информацията с леко закъснение, заради което поражда чувство за повтаряне.

Но във философските теории за многото светове дежавюто от време на време се пояснява като „ кръстопът “ на събития - момент, в който сходни версии на действителността като че ли се припокриват.

Резки промени в личността след мощно прекарване

След съществени прекарвания човек може да се промени съвсем изцяло - трансформират се ползите, възгледите, реакциите.

Психолозите назовават това преоценка на полезностите, само че в мистичните теории такива промени от време на време се интерпретират по различен метод - като преход към друга версия на личния живот.

Необяснимото възприятие „ не трябваше да оцелея “

Понякога след рискова обстановка остава необичайно чувство: логиката подсказва, че изходът е можел да бъде напълно друг.

Това не е боязън, нито суматоха, а по-скоро безшумно удивление. Сякаш събитията е можело да се развият по напълно друг метод, само че по някаква незнайна причина всичко е поело в друга посока.

От научна позиция квантовото величие си остава догадка, която се основава на една от интерпретациите на квантовата механика. Тя е забавна като умствен опит, само че за нея липсват каквито и да било доказателства.

Въпреки това концепцията не изчезва от общественото пространство. Вероятно тъй като визира една от най-древните тематики, вълнуващи човечеството - опитът да разберем какво се случва със съзнанието и дали животът има повече от една версия.

Понякога сходни теории са забавни не тъй като дават отговори, а тъй като ни карат да погледнем на познатия свят по друг метод. И кой знае, може би действителността в действителност е доста по-сложна и загадъчна, в сравнение с сме привикнали да мислим.