Ами ако ние сме единствената форма на живот във Вселената?

Ами в случай че ние сме единствената форма на живот във Вселената? Представете си Вселена, в която сме изцяло сами. Подобна действителност би могла да промени нашето схващане за съществуването.

Изцяло.

Помните ли кино лентата Ad Astra (2019), където Брад Пит играе Рой Макбрайд, а Томи Лий Джоунс играе татко му, Х. Клифърд Макбрайд? Ad Astra наблюдава историята на Рой, който пътува в Космоса, с цел да се свърже още веднъж с отчуждения си татко, загубен в дълбините на пространството, до момента в който управлява плана „ Лима “. Този план е предопределен да откри контакт с образован живот отвън Земята.

При къса среща с татко си, Рой схваща, че Клифърд не може да одобри концепцията, че няма други рационални същества във Вселената, с изключение на хората. Той е уверен, че някъде би трябвало да има други рационални същества и, воден от това разбиране, задейства устройството, което в последна сметка предизвиква пагубни излъчвания.

Дали в случай че учените потвърдят, че Земята е единственият дом за живи същества, това би революционизирало цялото ни схващане за съществуването?

Това би означавало, че няма други интелигентни извънземни, способни да ни се притекат на помощ, и цялата отговорност за грижата за нашата планета ще падне само върху нас. Осъзнаването на личната самотност може да води човечеството по един от два пътя.

Вторият – проучване и опити за колонизиране на други планети, даже в случай че разрушенията на Земята продължат. Избирайки този път, ще би трябвало да помислим доста деликатно по какъв начин да балансираме опазването на единствения ни дом, Земята, със устрема към откриването и колонизирането на нови светове.

Осъзнаването, че времето тече в една посока и е отвън нашия надзор, ще задълбочи размислите ни за живота и смъртността. Независимо от достиженията ни, телата ни ще остареят. И в последна сметка ще престанат да действат, наблягайки крайността на нашето битие.

Дълго време мечтаехме да открием образован живот отвън нашата планета. Да отидем в Космоса или да се надяваме на помощ от по-напреднали цивилизации. Включително цивилизации, които владеят някакви свръхспособности, с помощта на които ще можем да живеем по-дълго или даже постоянно?

И може би в действителност съществено би трябвало да се запитаме: какво в действителност би означавало да бъдем единствените рационални същества? Готови ли сме да променим нещо или ще продължим, както и допир. Без боязън да унищожаваме всичко, което имаме, търсейки измислени бонуси и придобивки?