Американците все по-често биват питани дали биха искали да добавят бакшиш към чека си, понякога изправени пред екран, който гласи „добавете бакшиш?“
Независимо дали става дума за плащане на кафе, вземане на храна от щанда в ресторант или споделено пътуване, вече се иска бакшиш – но изисква ли се?
„Навсякъде е трудно“, каза нюйоркчанката Карли Кълън. „Ако сте в кафене, ако сте навън при фризьор, ако излизате от такси – тогава не знам правилата, и често не знам какво да дам.”
Кълън каза, че се чувства принудена да даде бакшиш, когато е изправена пред въпроса, и почти винаги го прави. Но клиентите не го харесват.
Неотдавнашно проучване на университета Пърдю и университета Темпъл установи, че в голям брой случаи участниците, на които е бил представен екран с съвети, са имали повече „негативни емоции към преживяването на плащането“ от тези, които не са го направили. И това дори не беше сценарий от реалния свят.
Даването на бакшиши отдавна е стандарт в някои професии, разбира се, за работници като сервитьори в ресторанти и бармани. Те разчитат на доходите от бакшиши, тъй като федералната минимална заплата изключва много работници в ресторантьорството и хотелиерството. Междувременно бурканите за бакшиши отдавна съществуват в касите на пекарни, барове или кафенета.
Това, което е различно сега е, че заявките за бакшиши се разпространяват в индустрии и ситуации и се появяват на екраните на компютърните каси, да речем в местния Starbucks или пицария. Повишаване на натиска: решението на клиента да даде или не бакшиш често се взема точно под зоркия поглед на служителя и на другите клиенти.
В Provisions on State — месарница в Ню Хейвън, Кънектикът — няма обслужване на масата, няма готвене или сервиране. И все пак, когато клиентите се освобождават, екранът ги пита дали искат да дадат бакшиш.
„Тези мъже и жени имат база от знания, която споделят и се грижат да споделят с гостите, които идват през вратата“, каза Емили Мингроун, собственик на Provisions on State и два ресторанта в района. „И [гостите] не са принудени да дават бакшиш, но искат, защото плащат за предоставена услуга.“
Заплатите на служителите в месарницата й не се променят заради бакшишите, които получават. Вместо това Mingrone вижда съветите като бонус.
Но това е различна история в нейните два ресторанта: Fair Haven Oyster Co. и Tavern on State.
Mingrone плаща на кухненския си персонал между 20-25 долара на час, доста над минималната заплата. Тези служители обаче не отговарят на условията за бакшиши. Сравнително нейният персонал – сервитьори и бармани – получава минималната заплата в щата от 6,38 долара на час. Но добавете бакшиши към тази сума и това ще доведе до почасовата им заплата до около $40 на час.
„Неравномерността на това, цялата ми кариера винаги ме е притеснявала, защото съм работил и от двете страни. Някак си проучвам как изглежда това от гледна точка на собственик на бизнес“, каза Мингроун.
Но няма лесен отговор. През 2015 г. ресторантьорът и собственик на Union Square Hospitality Group Дани Майер прекрати даването на бакшиши, като вместо това създаде политика „Включено гостоприемство“ за гостите. Но по време на пандемията, когато посещаемостта на ресторантите пострада, той прекрати тази политика и се върна към традиционния модел на бакшиши.
Осем щата премахнаха минималната заплата с бакшиши. One Fair Wage, групата, която ръководи движението, иска фирмите да бъдат задължени да плащат на служителите минималната заплата на държавата, плюс бакшиши.
Някои собственици на бизнес казват, че това може да има обратен ефект. „Аз съм против това и мисля, честно казано, че е някак безсмислено“, каза Мингроун. „Това са пари, които ще излязат от моя джоб, ще ги отнема от хората, които не получават бакшиш. Ще трябва да повиша цените си, което след това предизвиква отблъскване от страна на гостите.“
Nation Restaurant Association, индустриална търговска група, изчислява, че увеличение с $1 на федералната заплата може да доведе до 6,1% намаление на заетостта и до 5,6% загуба на тримесечни печалби за служителите.
„Операторите с пълен набор от услуги трябва да имат възможност да изберат модел на компенсация, който работи най-добре за тях, техните сървъри и техните клиенти. Бакшишите позволяват по-ниски разходи за операторите, по-високи заплати за работниците и професионално ниво на обслужване на клиентите за вечерящите“, каза Шон Кенеди, изпълнителен вицепрезидент по обществените въпроси на Националната ресторантьорска асоциация.
Загрижеността на ресторантьорската общност е, че клиентите ще бъдат по-малко склонни да дават бакшиш, тъй като цените на храните може да се покачат, за да компенсират това, което ресторантите сега ще трябва да плащат като заплати. Това може да означава по-малко заплащане за сървъри, което прави намирането на персонал по-трудно, отколкото беше, откакто пандемията накара много работници да напуснат бизнеса.
Федералната минимална заплата е 2,13 долара на час и е замразена от 1991 г. насам - и много щати я спазват по подразбиране. Премахването на това поне би довело държавните заплати до федералната минимална заплата от 7,25 долара на час, въпреки че групата One Fair Way се застъпва за по-близо до 15 долара.
Някои дългогодишни работници се притесняват, че тъй като исканията за бакшиши се увеличават в много ситуации, реакцията срещу бакшишите ще намали заплащането им.
Дестини Фокс работи в ресторанти от 16-годишна. Тя работи в два ресторанта - Gene and Georgetti's и Coco Pazzo - в Чикаго. Тя получава малко повече от бакшиша в града, прибирайки 9,40 долара на час. Бакшишите съставляват останалата част от нейния доход - и представляват 80%, ако общото й заплащане за вкъщи.
Тя е против премахването на заплатата с бакшиши, защото вярва, че работата за бакшиши води до по-добро обслужване.
„Това ще навреди сериозно на града. Това би изтласкало бизнеса от града, хората от града, клиентите дори. Не мисля, че биха идвали в ресторанти, ако не получат обслужването, с което са свикнали. Изобщо не мисля, че е добра идея“, каза тя.
„Така живея – с бакшиши“, каза Фокс.
