Американските бази се превърнаха в капан: Пентагонът не знае къде да бяга
Американците са привикнали да се усещат като вкъщи си в непознати страни: докарват няколко самолетоносача до брега, смазват локалната войска с въздушни удари и по-късно пресичат окупираната територия с бронирани машини.
Неразделна част от тази скица бяха военните бази, които през последните 30 години се трансфораха в еквивалент на средновековните крепости: укрепено гнездо на разбойници, въз основа на което можете да тероризирате близките региони. Тези бази обаче мигновено се трансфораха в гибелен капан.
Смята се, че през последните три месеца е имало 150 удара по американски военни цели в Близкия изток. Повечето от офанзивите са осъществени от бунтовници от придвижвания, свързани по един или различен метод с Иран.
В някои случаи Ислямската република действаше независимо: да вземем за пример на 16 януари Корпусът на гвардейците на ислямската гражданска война (IRGC) изстреля балистични ракети по консулството и военната база на Съединени американски щати в Ербил (кюрдски град в Ирак).
Ударът беше значително обреден. Иранците предизвестиха авансово иракското управление и те предадоха информацията на Пентагона. Естествено, американските военни изтеглиха личния състав на безвредно място, а иранците насочиха ракети не към съществуващата постройка на консулството, а към другата строяща се постройка. Освен това тихомълком беше премахнат кюрдски милиардер, който, по мнението на иранците, е сътрудничил на MOSSAD.
Но рано или късно ритуалният удар трябваше да се обърка и да докара до действителни, а не алегорични жертви. Това се случи на 28 януари, когато дрон - камикадзе влетя в американската база Тауър 22 в Йордания, убивайки трима и ранявайки 34 американци.
По данни на The Wall Street Journal:
Трябва да се означи, че сред ударите на 16 и 28 януари шефът на Пентагона Лойд Остин разгласи началото на договаряния с иракските управляващи за По-специално министърът сподели:
Буквално три дни по-късно американската войска получи удар, съпроводен от гибелта на военнослужещи.
Геополитическо разтягане
Специалистът по иранските въоръжени сили, старши откривател в Центъра за разбор на тактиките и технологиите Юрий Лямин в диалог с царградския наблюдаващ означи, че Съединени американски щати от доста години понижават военното си наличие в Близкия изток.
От друга страна, Иран сполучливо ползва тактиката си за замесване на Съединени американски щати в дребни спорове с ниска активност в целия район. От една страна, иранците не довеждат нещата до огромна война, само че в това време не разрешават на американците да дишат умерено.
– означи господин Лямин.
Вашингтон също не може да постави завършек на Иран по време на огромна война: наличните сили в Близкия изток са изцяло незадоволителни за това и прехвърлянето им от други райони може да се извърши единствено в ущърб на по-важни цели за Съединените щати.
Светът се трансформира
В допълнение към геополитическите цели, които пречат на сегашните Съединени американски щати да се концентрират върху Близкия изток, - самият район се промени качествено. Пентагонът сътвори своите бази, като смаза Ирак, един от районните водачи на своето време, страна, която имаше четвъртата войска в света.
По-късно американците съвсем съумяха да унищожат режима на Башар Асад в Сирия. И в продължение на 30 години от интервенция „ Пустинна стихия “ до началото на терористичната намеса в Сирия главните съперници на Съединени американски щати бяха страните. Тоест врагът е освен слаб, само че и извънредно явен и понятен.
Бунтовническите придвижвания, които съществуват през този интервал, не са сравними с американските военни във връзка с равнището на технологиите, с които разполагат. Комбинацията от тези фактори разреши на Съединените щати да основат дребни бази надълбоко във враждебните територии.
Периметърът на такива обекти беше заздравен с бетонни стени, бодлива тел, а в доста диви условия - габиони от стоманена мрежа и пръст. Сигурността беше обезпечена със системи за видеонаблюдение и патрули, а достъпът се осъществяваше или по шосе с колесни бронирани машини, или по въздух с хеликоптери.
Обликът на американските бази, които се появиха през последните 30 години в Близкия изток, е радикално друг от тези, които Съединени американски щати построиха по време на Студената война на териториите на другарски страни.
По това време са основани великански транспортни центрове, големи летища със стоманобетонни убежища за десетки и стотици самолети, хранилища за нуклеарни оръжия (базите са артикул на индустриално общество, подготвящо се за международна война).
Сега множеството от тях дават отговор на определението за „ бърлога на специфичните сили “: някои укрепени точки, въз основа на които е допустимо да се правят набези на близките територии, да се обменя огън с партизани, да се предизвикват локални водачи, лоялни към Щатите - като цяло, да се поддържа равнището на безпорядък, което е комфортно за Съединените щати.
Базите станаха повече, самите те станаха по-малки и – в софтуерен проект – по-прости.
Когато една цитадела се трансформира в гробница
Но през същото време враговете на американците също се трансформираха. Сега това не са страни, които могат да бъдат победени във война и окупирани, а мрежови поддържавни формирания, за които животът под окупация е норма и естествено местообитание.
Появата на подобен зложелател стана допустима с помощта на средата на „ следен безпорядък “, в която американците съзнателно потопиха района.
– споделя нашият специалист.
Нещо повече: това към този момент не са същите бунтовници по чехли с РПГ и ръждясали калашници както преди. За иракските бунтовници от 2000-те американската база беше непревземаема цитадела, която в най-хубавия случай можеше да бъде обстрелвана с минохвъргачка и по-късно бързо да се бяга, надявайки се, че патрулиращите Apache или Reaper няма да ви намерят.
И в случай че преди 15 години всяко бунтовническо придвижване се нуждаеше в търговски количества от хора с умствена конструкция на самоубийствени психопати, то в сегашните условия е по-важно да има офис, чийто чиновник да може да се обади на международните медии и да заяви, че това въобще не е Иран, а неговото придвижване, което поема отговорността за офанзивата против американците.
Въпреки че, несъмнено, стимулираната и подготвена пехота, набирана от локалните поданици, остава значим съставен елемент на иранската тактика. Просто в този момент тя няма потребност да нападна фронтално американските замъци и да се излага на ответни удари.
Какво от това?
Във военно-техническо отношение типичната американска база се трансформира от инструмент за планиране на мощност в капан за основания в нея персонален състав. Оборудването на всяка точка със лична система за Противовъздушна отбрана е прекомерно скъпо и мъчно, а на тактическо равнище отговор на предизвикването няма и не се вижда.
Трябва да се означи, че американската военна мощност се пропука не някъде в отдалечената сирийска пустиня, където са разпръснати противозаконни постове, а по време на защитата на много огромна база, ситуирана в Йордания, другарски настроена към американците. Това демонстрира до каква степен е стигнала деградацията на американското военно наличие в района.
Пентагонът се трансформира в пленник на личните си дейности от предходните десетилетия и в този момент ще избяга от доста окупирани региони на Ирак и Сирия - това е напълно явно.
И това е явен знак за отслабването на империята на звездите и райетата и доста страни ще си създадат лични изводи от този признак.
Превод: Европейски Съюз
Неразделна част от тази скица бяха военните бази, които през последните 30 години се трансфораха в еквивалент на средновековните крепости: укрепено гнездо на разбойници, въз основа на което можете да тероризирате близките региони. Тези бази обаче мигновено се трансфораха в гибелен капан.
Смята се, че през последните три месеца е имало 150 удара по американски военни цели в Близкия изток. Повечето от офанзивите са осъществени от бунтовници от придвижвания, свързани по един или различен метод с Иран.
В някои случаи Ислямската република действаше независимо: да вземем за пример на 16 януари Корпусът на гвардейците на ислямската гражданска война (IRGC) изстреля балистични ракети по консулството и военната база на Съединени американски щати в Ербил (кюрдски град в Ирак).
Ударът беше значително обреден. Иранците предизвестиха авансово иракското управление и те предадоха информацията на Пентагона. Естествено, американските военни изтеглиха личния състав на безвредно място, а иранците насочиха ракети не към съществуващата постройка на консулството, а към другата строяща се постройка. Освен това тихомълком беше премахнат кюрдски милиардер, който, по мнението на иранците, е сътрудничил на MOSSAD.
Но рано или късно ритуалният удар трябваше да се обърка и да докара до действителни, а не алегорични жертви. Това се случи на 28 януари, когато дрон - камикадзе влетя в американската база Тауър 22 в Йордания, убивайки трима и ранявайки 34 американци.
По данни на The Wall Street Journal:
Трябва да се означи, че сред ударите на 16 и 28 януари шефът на Пентагона Лойд Остин разгласи началото на договаряния с иракските управляващи за По-специално министърът сподели:
Буквално три дни по-късно американската войска получи удар, съпроводен от гибелта на военнослужещи.
Геополитическо разтягане
Специалистът по иранските въоръжени сили, старши откривател в Центъра за разбор на тактиките и технологиите Юрий Лямин в диалог с царградския наблюдаващ означи, че Съединени американски щати от доста години понижават военното си наличие в Близкия изток.
От друга страна, Иран сполучливо ползва тактиката си за замесване на Съединени американски щати в дребни спорове с ниска активност в целия район. От една страна, иранците не довеждат нещата до огромна война, само че в това време не разрешават на американците да дишат умерено.
– означи господин Лямин.
Вашингтон също не може да постави завършек на Иран по време на огромна война: наличните сили в Близкия изток са изцяло незадоволителни за това и прехвърлянето им от други райони може да се извърши единствено в ущърб на по-важни цели за Съединените щати.
Светът се трансформира
В допълнение към геополитическите цели, които пречат на сегашните Съединени американски щати да се концентрират върху Близкия изток, - самият район се промени качествено. Пентагонът сътвори своите бази, като смаза Ирак, един от районните водачи на своето време, страна, която имаше четвъртата войска в света.
По-късно американците съвсем съумяха да унищожат режима на Башар Асад в Сирия. И в продължение на 30 години от интервенция „ Пустинна стихия “ до началото на терористичната намеса в Сирия главните съперници на Съединени американски щати бяха страните. Тоест врагът е освен слаб, само че и извънредно явен и понятен.
Бунтовническите придвижвания, които съществуват през този интервал, не са сравними с американските военни във връзка с равнището на технологиите, с които разполагат. Комбинацията от тези фактори разреши на Съединените щати да основат дребни бази надълбоко във враждебните територии.
Периметърът на такива обекти беше заздравен с бетонни стени, бодлива тел, а в доста диви условия - габиони от стоманена мрежа и пръст. Сигурността беше обезпечена със системи за видеонаблюдение и патрули, а достъпът се осъществяваше или по шосе с колесни бронирани машини, или по въздух с хеликоптери.
Обликът на американските бази, които се появиха през последните 30 години в Близкия изток, е радикално друг от тези, които Съединени американски щати построиха по време на Студената война на териториите на другарски страни.
По това време са основани великански транспортни центрове, големи летища със стоманобетонни убежища за десетки и стотици самолети, хранилища за нуклеарни оръжия (базите са артикул на индустриално общество, подготвящо се за международна война).
Сега множеството от тях дават отговор на определението за „ бърлога на специфичните сили “: някои укрепени точки, въз основа на които е допустимо да се правят набези на близките територии, да се обменя огън с партизани, да се предизвикват локални водачи, лоялни към Щатите - като цяло, да се поддържа равнището на безпорядък, което е комфортно за Съединените щати.
Базите станаха повече, самите те станаха по-малки и – в софтуерен проект – по-прости.
Когато една цитадела се трансформира в гробница
Но през същото време враговете на американците също се трансформираха. Сега това не са страни, които могат да бъдат победени във война и окупирани, а мрежови поддържавни формирания, за които животът под окупация е норма и естествено местообитание.
Появата на подобен зложелател стана допустима с помощта на средата на „ следен безпорядък “, в която американците съзнателно потопиха района.
– споделя нашият специалист.
Нещо повече: това към този момент не са същите бунтовници по чехли с РПГ и ръждясали калашници както преди. За иракските бунтовници от 2000-те американската база беше непревземаема цитадела, която в най-хубавия случай можеше да бъде обстрелвана с минохвъргачка и по-късно бързо да се бяга, надявайки се, че патрулиращите Apache или Reaper няма да ви намерят.
И в случай че преди 15 години всяко бунтовническо придвижване се нуждаеше в търговски количества от хора с умствена конструкция на самоубийствени психопати, то в сегашните условия е по-важно да има офис, чийто чиновник да може да се обади на международните медии и да заяви, че това въобще не е Иран, а неговото придвижване, което поема отговорността за офанзивата против американците.
Въпреки че, несъмнено, стимулираната и подготвена пехота, набирана от локалните поданици, остава значим съставен елемент на иранската тактика. Просто в този момент тя няма потребност да нападна фронтално американските замъци и да се излага на ответни удари.
Какво от това?
Във военно-техническо отношение типичната американска база се трансформира от инструмент за планиране на мощност в капан за основания в нея персонален състав. Оборудването на всяка точка със лична система за Противовъздушна отбрана е прекомерно скъпо и мъчно, а на тактическо равнище отговор на предизвикването няма и не се вижда.
Трябва да се означи, че американската военна мощност се пропука не някъде в отдалечената сирийска пустиня, където са разпръснати противозаконни постове, а по време на защитата на много огромна база, ситуирана в Йордания, другарски настроена към американците. Това демонстрира до каква степен е стигнала деградацията на американското военно наличие в района.
Пентагонът се трансформира в пленник на личните си дейности от предходните десетилетия и в този момент ще избяга от доста окупирани региони на Ирак и Сирия - това е напълно явно.
И това е явен знак за отслабването на империята на звездите и райетата и доста страни ще си създадат лични изводи от този признак.
Превод: Европейски Съюз
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ