Американски учен от Джурасик парк ще търси динозаври в България
Американският академик Стийв Брусати ще се причисли към екипа на петата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при Българска академия на науките (НПМ-БАН) в находището на динозаври и друга къснокредна гръбначна фауна край Трън, заяви Българска телеграфна агенция, базирайки се на НПМ-БАН.
Проучванията започнаха в края на предходната седмица. Екипът е управителен от гл. ас. доктор Латинка Христова от НПМ-БАН и включва както палеонтолози от музея, по този начин и техни сътрудници от Софийския университет " Св. Климент Охридски " и Геологическия институт на Българска академия на науките.
Стийв Брусати понастоящем живее в Шотландия, където е професор по палеонтология в Единбургския университет. Образованието си получава под управлението на някои от най-големите имена в палеонтологията на динозаврите през последните 30-40 години, измежду които Пол Серино, Майкъл Бентън и Марк Норел.
Брусати е специалист по тиранозаврите и техните близки родственици, има основни приноси за проучването на ранната еволюция на динозаврите, техният напредък към доминиране на сухоземните екосистеми през мезозойската епоха и изгубването им в края на интервала креда, както и в изследването на къснокредните европейски динозаврови фауни. Именувал е над дузина нови за науката типове динозаври.
Палеонтологът е създател или съавтор на повече от 200 научни изявления с хиляди цитирания, както и на редица учебници, научнопопулярни книги, енциклопедии и публикации. Книгата му " Възход и проваляне на динозаврите " (The Rise and Fall of the Dinosaurs: A New History of a Lost World, 2018 г.) е бестселър и е издадена в доста страни, в това число България, където се появява под логото на издателство " Сиела " в края на 2019 година Художник на корицата на българското издание е докторант Владимир Николов, който е палеоилюстратор. Брусати е теоретичен съветник на шестия филм от поредицата " Джурасик парк " - " Джурасик свят: Господство " (Jurassic World: Dominion).
Пред Българска телеграфна агенция Брусати означи, че динозаврите от Трън имат капацитета да се трансфорат в едни от най-важните нови международни открития в тази научна област. Той уточни, че изключително значими са тяхната възраст и местонахождение. Палеонтологът описа, че през късната креда по-голямата част от Европа не е била континент, а равнището на моретата е било толкоз високо, че водата е покривала огромна част от територията, която в този момент назоваваме Европа. Някои от по-високите планини са стърчали над вълните като острови. Досегашни открития от Румъния и Испания са посочили, че тези острови са били дом на необикновени динозаври. В Румъния доста от динозаврите са били джуджета, те са били дребни версии на известните огромни динозаври на континента, означи ученият и разясни, че поради размера на островите, са липсвали задоволително запаси или пространство и по тази причина динозаврите са станали по-малки по мярка. Според него българското находище може да даде отговори на някои от въпросите за еволюцията на тези същества, тъй като откритията, направени тук сочат, че българските динозаври са били малко по-стари. Те също са живели на остров, допустимо е те да са били предците на тези динозаври джуджета, допуска палеонтологът. Според него те имат капацитет да ни опишат доста за това по какъв начин динозаврите са се приспособили към островите и размерите на телата им са се смалили, с цел да оцелеят.
Преди да се причисли към екипа в Трън, той посети Националния природонаучен музей на Българска академия на науките, срещна се с шефа му проф. Павел Стоев и се срещна с открития, направени в предходните години. Сред присъстващите бяха и докторантът от НПМ-БАН Владимир Николов и гл. ас. Дочо Дочев от СУ " Св. Климент Охридски ", които са членове на палеонтологическата експедиция.
Проучванията започнаха в края на предходната седмица. Екипът е управителен от гл. ас. доктор Латинка Христова от НПМ-БАН и включва както палеонтолози от музея, по този начин и техни сътрудници от Софийския университет " Св. Климент Охридски " и Геологическия институт на Българска академия на науките.
Стийв Брусати понастоящем живее в Шотландия, където е професор по палеонтология в Единбургския университет. Образованието си получава под управлението на някои от най-големите имена в палеонтологията на динозаврите през последните 30-40 години, измежду които Пол Серино, Майкъл Бентън и Марк Норел.
Брусати е специалист по тиранозаврите и техните близки родственици, има основни приноси за проучването на ранната еволюция на динозаврите, техният напредък към доминиране на сухоземните екосистеми през мезозойската епоха и изгубването им в края на интервала креда, както и в изследването на къснокредните европейски динозаврови фауни. Именувал е над дузина нови за науката типове динозаври.
Палеонтологът е създател или съавтор на повече от 200 научни изявления с хиляди цитирания, както и на редица учебници, научнопопулярни книги, енциклопедии и публикации. Книгата му " Възход и проваляне на динозаврите " (The Rise and Fall of the Dinosaurs: A New History of a Lost World, 2018 г.) е бестселър и е издадена в доста страни, в това число България, където се появява под логото на издателство " Сиела " в края на 2019 година Художник на корицата на българското издание е докторант Владимир Николов, който е палеоилюстратор. Брусати е теоретичен съветник на шестия филм от поредицата " Джурасик парк " - " Джурасик свят: Господство " (Jurassic World: Dominion).
Пред Българска телеграфна агенция Брусати означи, че динозаврите от Трън имат капацитета да се трансфорат в едни от най-важните нови международни открития в тази научна област. Той уточни, че изключително значими са тяхната възраст и местонахождение. Палеонтологът описа, че през късната креда по-голямата част от Европа не е била континент, а равнището на моретата е било толкоз високо, че водата е покривала огромна част от територията, която в този момент назоваваме Европа. Някои от по-високите планини са стърчали над вълните като острови. Досегашни открития от Румъния и Испания са посочили, че тези острови са били дом на необикновени динозаври. В Румъния доста от динозаврите са били джуджета, те са били дребни версии на известните огромни динозаври на континента, означи ученият и разясни, че поради размера на островите, са липсвали задоволително запаси или пространство и по тази причина динозаврите са станали по-малки по мярка. Според него българското находище може да даде отговори на някои от въпросите за еволюцията на тези същества, тъй като откритията, направени тук сочат, че българските динозаври са били малко по-стари. Те също са живели на остров, допустимо е те да са били предците на тези динозаври джуджета, допуска палеонтологът. Според него те имат капацитет да ни опишат доста за това по какъв начин динозаврите са се приспособили към островите и размерите на телата им са се смалили, с цел да оцелеят.
Преди да се причисли към екипа в Трън, той посети Националния природонаучен музей на Българска академия на науките, срещна се с шефа му проф. Павел Стоев и се срещна с открития, направени в предходните години. Сред присъстващите бяха и докторантът от НПМ-БАН Владимир Николов и гл. ас. Дочо Дочев от СУ " Св. Климент Охридски ", които са членове на палеонтологическата експедиция.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ