Какви възможности остават за Доналд Тръмп във войната срещу Иран?
Американският президент самичък се сложи под напън с ултиматум: в случай че Техеран не освободи Ормузкия пролив до понеделник вечер, Тръмп ще бомбардира иранските енергийни уреди. Това сигурно ще докара до филантропични премеждия, само че надали ще докара до бързо привършване на войната, показва " Нойе Цюрхер цайтунг ".
Вчера американският президент удължи периода на ултиматума си до петък.
Бившият контраадмирал Марк Монтгомъри написа предишния четвъртък в " Ню Йорк Таймс " за войната против Иран: " Ако режимът оцелее с правото да затваря Ормузкия пролив по свое убеждение, всяка декларация за победа на Съединените щати ще звучи кухо. " Това много тъкмо обобщава сегашния алтернатива на американския президент. Едностранното преустановяване на военните дейности към този момент надали е годна алтернатива за Доналд Тръмп. То би означавало стратегическа победа за Иран и подсилване на режима.
Въпреки това, в петък Тръмп написа в " Трут соушъл ", че Съединени американски щати съвсем са постигнали своите военни цели и скоро ще прекратят офанзивите си. Той изброи пет точки: " цялостното намаляване " на иранския ракетен капацитет, унищожаването на оръжейната промишленост, елиминирането на флота и въздушните сили, трайното попречване на нуклеарното въоръжаване и в последна сметка отбраната " на най-високо равнище " на съюзническите страни от Персийския залив. Иранската обсада на Ормузкия пролив не съставлява проблем за Съединени американски щати. Той би трябвало " при нужда да бъде предпазен и следен от други страни, които го употребяват ". Америка не употребява протока.
Запазването на статуквото би било " срам "
Но визиите на американския президент опонират на действителността. Иран с ракетите си към момента е в положение да нападна цели бързо и точно. Между другото, предходната седмица Корпусът на гвардейците на ислямската гражданска война взе на прицел и саудитска рафинерия на Червено море. Докато арабските страни от Персийския залив понастоящем не могат да изнасят нефт или полутечен газ свободно и без координиране с Техеран през Ормузкия пролив, кораби с ирански първични материали на борда не престават да минават. В момента Техеран господства в ескалацията на този спор. Това се вижда и от обстоятелството, че администрацията на Тръмп прибягва до крайни ограничения, с цел да успокои цените на петролните пазари: в петък Вашингтон краткотрайно анулира глобите за иранския нефт, който към този момент е бил претрупан на кораби.
Всеки пети барел нефт доближава международния пазар през Ормузкия пролив. С блокадата Техеран взе за пленник международната стопанска система, а с нея и благоденствието на страните от Персийския залив, до момента в който американската суперсила до момента не можа да направи доста по въпроса.
Ако Тръмп одобри това статукво, Съединени американски щати надали ще могат да отстояват в бъдещи договаряния с Иран ползите си. Техеран ще бъде в положение да възвърне изцяло и да разшири ракетния си капацитет. Същевременно Иран ще има малко тласъци да ограничи нуклеарните си упоритости.
Настоящата обстановка към този момент окуражи режима в Техеран да сложи съвсем невъзможни за осъществяване условия за помирение, отбелязва " Нойе Цюрхер цайтунг ". Иран изисква репарации от Съединени американски щати, както и закриването на американските военни бази в страните от Персийския залив. Освен това режимът обмисля да употребява трафика през Ормузкия пролив като непрекъснат лост за напън, с цел да " санкционира " страни, които не харесва. От геополитическа позиция такова положение би било " недопустимо ", съобщи Санам Вакил, специалист по Близкия изток от мозъчния концерн " Чатъм Хаус ", пред " Уолстрийт Джърнъл " в петък. В подобен случай войната на Тръмп против Иран ще остане в историята като " безапелационен неуспех ".
Ако протокът остане под ирански надзор и след войната, това би било " срам " за Съединени американски щати, изясни пред " " Уолстрийт джърнъл " специалистът по енергийни въпроси в Близкия изток Робин Милс. " Унижението би предиздвикало Тръмп – или някой след него – да се върне и да се опита да промени това. "
Ултиматум под натиска на времето
Въпреки че в петък написа нещо друго в " Трут соушъл ", американският президент схваща доста добре алтернативата си. В събота вечерта той сложи ултиматум на Техеран: " Ако Иран не отвори изцяло Ормузкия пролив в границите на 48 часа, Съединените щати ще унищожат електроцентралите му – като стартират с най-голямата! ", написа Тръмп в събота малко преди 20:00 часа локално време в профила си в обществената мрежа. С това той начертава алена линия, с която самичък се слага под голям напън да работи в къс период. Ярослав Трофимов, основен сътрудник по външна политика на " Уолстрийт Джърнъл ", разяснява в " Екс ": " Иран най-вероятно няма да отстъпи. В рамките на 39 часа ще настъпи или огромна ескалация на военните дейности, или съществено намаляване на американския капацитет за въздържане. "
В отговор на ултиматума Иран евентуално също ще нападна електроцентрали в страните от Персийския залив. В неделя Техеран заплаши, че ще нанесе необратими вреди на сериозната инфраструктура (включително нефтопреработвателните съоръжения). Резултатът би бил филантропична злополука, тъй като без електрическа енергия биха били застрашени, наред с другото, лечебните заведения, водоснабдяването или съхранението на хранителни артикули при ниски температури. Атаките против електроцентрали могат при избрани условия да бъдат класифицирани като военни закононарушения. Фактът, че Тръмп прибягва до този кратковременен и изглеждащ беззащитен ултиматум, демонстрира, че сега времето в този спор тече в интерес на Иран, показва " Нойе Цюрхер цайтунг ".
Всъщност се очакваше, че идната степен на ескалация ще бъде потреблението на американски сухопътни войски. Тръмп и неговото държавно управление разискват сега най-малко лимитирани сухопътни интервенции. След броени дни в Близкия изток ще дойдат към 2200 морски пехотинци от Япония, чиито подразделения са профилирани в десанти от вода и по въздух. Освен това още един амфибиен десантен транспортен съд и спомагателни ескортни кораби са потеглили от Калифорния към Близкия изток с 2500 морски пехотинци на борда.
Следващата алтернатива са сухопътните войски
Ако Тръмп реши да употребява сухопътни войски, са вероятни три интервенции. Първо: с интервенции на командоси или отчасти окупиране на ирански крайбрежни региони по Ормузкия проток; Второ: завладяване на остров Харг в Персийския залив, през който Иран претрупва към 90 % от износа си на нефт на кораби; Трето: специфична интервенция за слагане под надзор на към 400 кг високообогатен уран навътре в Иран.
Тръмп обмисля окупация или обсада на остров Харг, заяви новинарският портал " Аксиос " в петък. Американското държавно управление желало по-късно да употребява острова като залог, с цел да принуди Техеран да отвори Ормузкия пролив. Илан Голденберг, който е работил като консултант по Близкия изток в държавните управления на Джо Байдън и Барак Обама, обаче се съмнява в възможностите за триумф на такава интервенция. В отговор Иран ще насочи вниманието си още по-агресивно към нефтопреработвателните уреди на страните от Персийския залив, написа Голденберг в " Екс ".
Американските десантни елементи от Япония и Калифорния обаче първо би трябвало да преминат през Ормузкия пролив, с цел да стигнат до остров Харг. Поради това те биха могли да бъдат употребявани и за определяне на надзор над иранските острови с тяхната разклонена мрежа от бункери в пролива. Дори и след сполучлива окупация обаче американските бойци биха могли да попадат под обстрел от континента. Освен това Иран разполага с опцията да поразява кораби в Ормузкия пролив даже от огромно разстояние. Поради това свободното прекосяване през протока не би било обезпечено даже след лимитирана инвазия.
Високорискова би била и интервенция на командоси за слагане под надзор на високообогатения уран. Той евентуално е заровен в ирански нуклеарни уреди, които Съединени американски щати бомбардираха през юни. Според американския специалист по Иран и нуклеарната енергетика Ричард Нефю, такава сложна интервенция би изисквала към 1000 бойци.
Затова наподобява нестабилно дали Тръмп ще може да си възвърне контрола над тази война посредством по-нататъшна ескалация, показва " Нойе Цюрхер цайтунг ". И това е по този начин, тъй като той явно е притиснат от не следва явен проект. Всъщност той искаше да освободи иранския народ от бруталния режим. Но в случай че Тръмп в действителност нападна електроцентралите, той ще донесе огромно страдалчество на всички иранци. Междувременно Техеран към този момент си е сложил по-високи военни цели. Режимът към този момент вижда войната, а не дипломацията, като единствения метод да подсигурява своята сигурност и разцвет, написа американският специалист по Иран Вали Насър в " Екс ": " Той не се пробва да оцелее, а да откри нов следвоенен ред ", написа Българска телеграфна агенция.
Вчера американският президент удължи периода на ултиматума си до петък.
Бившият контраадмирал Марк Монтгомъри написа предишния четвъртък в " Ню Йорк Таймс " за войната против Иран: " Ако режимът оцелее с правото да затваря Ормузкия пролив по свое убеждение, всяка декларация за победа на Съединените щати ще звучи кухо. " Това много тъкмо обобщава сегашния алтернатива на американския президент. Едностранното преустановяване на военните дейности към този момент надали е годна алтернатива за Доналд Тръмп. То би означавало стратегическа победа за Иран и подсилване на режима.
Въпреки това, в петък Тръмп написа в " Трут соушъл ", че Съединени американски щати съвсем са постигнали своите военни цели и скоро ще прекратят офанзивите си. Той изброи пет точки: " цялостното намаляване " на иранския ракетен капацитет, унищожаването на оръжейната промишленост, елиминирането на флота и въздушните сили, трайното попречване на нуклеарното въоръжаване и в последна сметка отбраната " на най-високо равнище " на съюзническите страни от Персийския залив. Иранската обсада на Ормузкия пролив не съставлява проблем за Съединени американски щати. Той би трябвало " при нужда да бъде предпазен и следен от други страни, които го употребяват ". Америка не употребява протока.
Запазването на статуквото би било " срам "
Но визиите на американския президент опонират на действителността. Иран с ракетите си към момента е в положение да нападна цели бързо и точно. Между другото, предходната седмица Корпусът на гвардейците на ислямската гражданска война взе на прицел и саудитска рафинерия на Червено море. Докато арабските страни от Персийския залив понастоящем не могат да изнасят нефт или полутечен газ свободно и без координиране с Техеран през Ормузкия пролив, кораби с ирански първични материали на борда не престават да минават. В момента Техеран господства в ескалацията на този спор. Това се вижда и от обстоятелството, че администрацията на Тръмп прибягва до крайни ограничения, с цел да успокои цените на петролните пазари: в петък Вашингтон краткотрайно анулира глобите за иранския нефт, който към този момент е бил претрупан на кораби.
Всеки пети барел нефт доближава международния пазар през Ормузкия пролив. С блокадата Техеран взе за пленник международната стопанска система, а с нея и благоденствието на страните от Персийския залив, до момента в който американската суперсила до момента не можа да направи доста по въпроса.
Ако Тръмп одобри това статукво, Съединени американски щати надали ще могат да отстояват в бъдещи договаряния с Иран ползите си. Техеран ще бъде в положение да възвърне изцяло и да разшири ракетния си капацитет. Същевременно Иран ще има малко тласъци да ограничи нуклеарните си упоритости.
Настоящата обстановка към този момент окуражи режима в Техеран да сложи съвсем невъзможни за осъществяване условия за помирение, отбелязва " Нойе Цюрхер цайтунг ". Иран изисква репарации от Съединени американски щати, както и закриването на американските военни бази в страните от Персийския залив. Освен това режимът обмисля да употребява трафика през Ормузкия пролив като непрекъснат лост за напън, с цел да " санкционира " страни, които не харесва. От геополитическа позиция такова положение би било " недопустимо ", съобщи Санам Вакил, специалист по Близкия изток от мозъчния концерн " Чатъм Хаус ", пред " Уолстрийт Джърнъл " в петък. В подобен случай войната на Тръмп против Иран ще остане в историята като " безапелационен неуспех ".
Ако протокът остане под ирански надзор и след войната, това би било " срам " за Съединени американски щати, изясни пред " " Уолстрийт джърнъл " специалистът по енергийни въпроси в Близкия изток Робин Милс. " Унижението би предиздвикало Тръмп – или някой след него – да се върне и да се опита да промени това. "
Ултиматум под натиска на времето
Въпреки че в петък написа нещо друго в " Трут соушъл ", американският президент схваща доста добре алтернативата си. В събота вечерта той сложи ултиматум на Техеран: " Ако Иран не отвори изцяло Ормузкия пролив в границите на 48 часа, Съединените щати ще унищожат електроцентралите му – като стартират с най-голямата! ", написа Тръмп в събота малко преди 20:00 часа локално време в профила си в обществената мрежа. С това той начертава алена линия, с която самичък се слага под голям напън да работи в къс период. Ярослав Трофимов, основен сътрудник по външна политика на " Уолстрийт Джърнъл ", разяснява в " Екс ": " Иран най-вероятно няма да отстъпи. В рамките на 39 часа ще настъпи или огромна ескалация на военните дейности, или съществено намаляване на американския капацитет за въздържане. "
В отговор на ултиматума Иран евентуално също ще нападна електроцентрали в страните от Персийския залив. В неделя Техеран заплаши, че ще нанесе необратими вреди на сериозната инфраструктура (включително нефтопреработвателните съоръжения). Резултатът би бил филантропична злополука, тъй като без електрическа енергия биха били застрашени, наред с другото, лечебните заведения, водоснабдяването или съхранението на хранителни артикули при ниски температури. Атаките против електроцентрали могат при избрани условия да бъдат класифицирани като военни закононарушения. Фактът, че Тръмп прибягва до този кратковременен и изглеждащ беззащитен ултиматум, демонстрира, че сега времето в този спор тече в интерес на Иран, показва " Нойе Цюрхер цайтунг ".
Всъщност се очакваше, че идната степен на ескалация ще бъде потреблението на американски сухопътни войски. Тръмп и неговото държавно управление разискват сега най-малко лимитирани сухопътни интервенции. След броени дни в Близкия изток ще дойдат към 2200 морски пехотинци от Япония, чиито подразделения са профилирани в десанти от вода и по въздух. Освен това още един амфибиен десантен транспортен съд и спомагателни ескортни кораби са потеглили от Калифорния към Близкия изток с 2500 морски пехотинци на борда.
Следващата алтернатива са сухопътните войски
Ако Тръмп реши да употребява сухопътни войски, са вероятни три интервенции. Първо: с интервенции на командоси или отчасти окупиране на ирански крайбрежни региони по Ормузкия проток; Второ: завладяване на остров Харг в Персийския залив, през който Иран претрупва към 90 % от износа си на нефт на кораби; Трето: специфична интервенция за слагане под надзор на към 400 кг високообогатен уран навътре в Иран.
Тръмп обмисля окупация или обсада на остров Харг, заяви новинарският портал " Аксиос " в петък. Американското държавно управление желало по-късно да употребява острова като залог, с цел да принуди Техеран да отвори Ормузкия пролив. Илан Голденберг, който е работил като консултант по Близкия изток в държавните управления на Джо Байдън и Барак Обама, обаче се съмнява в възможностите за триумф на такава интервенция. В отговор Иран ще насочи вниманието си още по-агресивно към нефтопреработвателните уреди на страните от Персийския залив, написа Голденберг в " Екс ".
Американските десантни елементи от Япония и Калифорния обаче първо би трябвало да преминат през Ормузкия пролив, с цел да стигнат до остров Харг. Поради това те биха могли да бъдат употребявани и за определяне на надзор над иранските острови с тяхната разклонена мрежа от бункери в пролива. Дори и след сполучлива окупация обаче американските бойци биха могли да попадат под обстрел от континента. Освен това Иран разполага с опцията да поразява кораби в Ормузкия пролив даже от огромно разстояние. Поради това свободното прекосяване през протока не би било обезпечено даже след лимитирана инвазия.
Високорискова би била и интервенция на командоси за слагане под надзор на високообогатения уран. Той евентуално е заровен в ирански нуклеарни уреди, които Съединени американски щати бомбардираха през юни. Според американския специалист по Иран и нуклеарната енергетика Ричард Нефю, такава сложна интервенция би изисквала към 1000 бойци.
Затова наподобява нестабилно дали Тръмп ще може да си възвърне контрола над тази война посредством по-нататъшна ескалация, показва " Нойе Цюрхер цайтунг ". И това е по този начин, тъй като той явно е притиснат от не следва явен проект. Всъщност той искаше да освободи иранския народ от бруталния режим. Но в случай че Тръмп в действителност нападна електроцентралите, той ще донесе огромно страдалчество на всички иранци. Междувременно Техеран към този момент си е сложил по-високи военни цели. Режимът към този момент вижда войната, а не дипломацията, като единствения метод да подсигурява своята сигурност и разцвет, написа американският специалист по Иран Вали Насър в " Екс ": " Той не се пробва да оцелее, а да откри нов следвоенен ред ", написа Българска телеграфна агенция.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ