На Тръмп му писна от Влад и Волод - оставя ги да се разберат сами
Американският президент наподобява към този момент е изтощен от техните искания и е по-малко податлив да помогне на „ приятеля “ си Путин
Толкова за мирния развой в Украйна. Толкова за прекратяването на войната там за 24 часа, метафорично или по различен метод. Толкова за Нобеловата премия за мир на Доналд Тръмп. Търпението е една от многото добродетели, които липсват на президента Тръмп, и по тази причина, не напълно цяла седмица след „ историческата “ среща на върха в Аляска, той като че ли е изгубил интерес да се реализира договорката на века.
Вместо двустранни и тристранни срещи да бъдат проведени „ съвсем незабавно “, както се похвали преди няколко дни, на Тръмп му е писнало от Влад и Волод.
По думите на Белия дом:
„ Президентът Тръмп и неговият екип по национална сигурност не престават да се ангажират с съветски и украински представители за двустранна среща, с цел да спрат убийствата и да сложат завършек на войната. Не е в народен интерес да се договаря по-нататък обществено по тези въпроси. “
Сега е изцяло разбираемо, че Тръмп е отегчен от нежеланието на Владимир Путин и Володимир Зеленски да приказват безогледно, като същински брокери на недвижими парцели, които спорят за някакъв първокачествен терен за строителство на брега на океана. Всъщност и двете страни имат своите предварителни условия за договаряния, въпреки и повече руснаците, в сравнение с украинците – и на тази основа няма доста какво да се каже за Тръмп, който се пробва да ги накара да създадат нещо, което в действителност не желаят, като да вземем за пример да приказват между тях.
Путин счита, че колкото по-дълго печели време, толкоз по-голям прогрес ще реализира неговата „ месомелачка “ на място, тъй че в случай че и когато линията на контакт в миналото бъде замразена, той ще е изчерпал оптимално своите облаги, въпреки и с голяма човешка цена. Неговата война е на безсилие съвсем толкоз от негова страна, колкото и от украинските сили и цивилното население.
Обратно, Зеленски не може – с право – да се принуди да се откаже от суверенна територия, която няма божествено право да отстъпва. Дори и да го направи, и даже в случай че украинският народ гласоподава за това на някакъв тип референдум, отново няма да има смисъл, в случай че няма мощни гаранции за сигурност, които да подсигуряват, че Путин или някой путински правоприемник няма да се появи по-късно за нов опит за завземане, предава dnes.bg.
Експертите споделят, че в случай че Зеленски замени двете области Луганска и Донецка за мир, той също ще загуби евентуално мощни отбранителни линии и всъщност ще остави Киев толкоз отворен за сполучливо нахлуване, че даже неорганизираните сили на Путин биха могли да завладяват столицата.
Като се има поради, че задължението на Тръмп към териториалната целокупност на Украйна наподобява наедно с уважението му към брачните обети, Зеленски е изцяло прав да бъде свръхпредпазлив. От негова позиция той знае, че съветската стопанска система, с 40% от Брутният вътрешен продукт, отдаден на военната машина, е в известна заплаха и би могла, напълно правдоподобно, да се срине. Той може също по този начин да се надява, за жалост, с малко действителни аргументи за убеденост, че „ обединението на искащите “ ще завоюва войната за Украйна.
Оставени сами на себе си, Влад и Волод постоянно ще имат някакво опрощение да не се срещнат – неверно място, време, предварителни условия, липса на преустановяване на огъня – и нищо няма да се случи.
Тръмп, с прословуто къс интервал на задържане на внимание си и сходна на старешки податливост към разпръскване, в никакъв случай нямаше да прекара месеци и години от президентството си, пробвайки се да завоюва мир в една от най-трудните за разрешаване и най-големи войни в света. Той нямаше да подражава на Удроу Уилсън, Ричард Никсън, Джими Картър и Бил Клинтън, като посвети лимитираната си сила на видоизменение на света. В края на краищата, Тръмп е изолационист, за който „ Америка е преди всичко “. Той признава дребен интерес към историята зад тези огромни световни разколи и се придържа към това, в което е добър или си мисли, че е, а точно сключването на покупко-продажби.
Честно казано, той може би просто не желае да бъде свързван с съвсем сигурен неуспех. Това би обяснило и неговото ненамесващо се отношение към Газа, като трансферира политиката на Съединени американски щати на Бенямин Нетаняху.
Изглежда най-сетне е осъзнал, че Путин го дърпа по течението, като даже призна пред себе си, както и пред всички останали, че „ може би Путин не желае да подписва договорка “. Президентът е „ отчаян “ от Путин, само че не до степен, в която ще оказва напън върху него.
С утежняването на нещата на бойното поле, Тръмп може елементарно да пледира, че това е „ войната на Джо Байдън “ и да отхвърли, че е имал желание да я приключи. Алибито за неуспеха към този момент е построено.
Можеше да е и по-лошо. Когато влезе в Белия дом за втория си мандат, Тръмп на процедура накара Америка да промени позицията си за Украйна. Дори в този момент той повтаря като папагал тезите на Кремъл, към момента загатва, че съгласно него Украйна е почнала спора, обвинявайки я, че „ се е изправила против нация 10 пъти по-голяма от вас “, макар че точно тя е била нападната. И кой може в миналото да не помни позорните подиуми в Овалния кабинет през февруари?
Но в този момент Тръмп наподобява по-малко в джоба на Путин и по-малко неприятелски към Зеленски. Преди искаше войната да завърши и Русия в действителност да бъде възнаградена за експанзията си. Съчувстваше на съветските недоволства. Сега е изтощен от цялата тази работа и е по-малко податлив да помогне на „ приятеля “ си Путин. Това е най-хубавото, което може да се случи с Тръмп.
Коментарът е на Шон О'Грейди за The Independent.
Толкова за мирния развой в Украйна. Толкова за прекратяването на войната там за 24 часа, метафорично или по различен метод. Толкова за Нобеловата премия за мир на Доналд Тръмп. Търпението е една от многото добродетели, които липсват на президента Тръмп, и по тази причина, не напълно цяла седмица след „ историческата “ среща на върха в Аляска, той като че ли е изгубил интерес да се реализира договорката на века.
Вместо двустранни и тристранни срещи да бъдат проведени „ съвсем незабавно “, както се похвали преди няколко дни, на Тръмп му е писнало от Влад и Волод.
По думите на Белия дом:
„ Президентът Тръмп и неговият екип по национална сигурност не престават да се ангажират с съветски и украински представители за двустранна среща, с цел да спрат убийствата и да сложат завършек на войната. Не е в народен интерес да се договаря по-нататък обществено по тези въпроси. “
Сега е изцяло разбираемо, че Тръмп е отегчен от нежеланието на Владимир Путин и Володимир Зеленски да приказват безогледно, като същински брокери на недвижими парцели, които спорят за някакъв първокачествен терен за строителство на брега на океана. Всъщност и двете страни имат своите предварителни условия за договаряния, въпреки и повече руснаците, в сравнение с украинците – и на тази основа няма доста какво да се каже за Тръмп, който се пробва да ги накара да създадат нещо, което в действителност не желаят, като да вземем за пример да приказват между тях.
Путин счита, че колкото по-дълго печели време, толкоз по-голям прогрес ще реализира неговата „ месомелачка “ на място, тъй че в случай че и когато линията на контакт в миналото бъде замразена, той ще е изчерпал оптимално своите облаги, въпреки и с голяма човешка цена. Неговата война е на безсилие съвсем толкоз от негова страна, колкото и от украинските сили и цивилното население.
Обратно, Зеленски не може – с право – да се принуди да се откаже от суверенна територия, която няма божествено право да отстъпва. Дори и да го направи, и даже в случай че украинският народ гласоподава за това на някакъв тип референдум, отново няма да има смисъл, в случай че няма мощни гаранции за сигурност, които да подсигуряват, че Путин или някой путински правоприемник няма да се появи по-късно за нов опит за завземане, предава dnes.bg.
Експертите споделят, че в случай че Зеленски замени двете области Луганска и Донецка за мир, той също ще загуби евентуално мощни отбранителни линии и всъщност ще остави Киев толкоз отворен за сполучливо нахлуване, че даже неорганизираните сили на Путин биха могли да завладяват столицата.
Като се има поради, че задължението на Тръмп към териториалната целокупност на Украйна наподобява наедно с уважението му към брачните обети, Зеленски е изцяло прав да бъде свръхпредпазлив. От негова позиция той знае, че съветската стопанска система, с 40% от Брутният вътрешен продукт, отдаден на военната машина, е в известна заплаха и би могла, напълно правдоподобно, да се срине. Той може също по този начин да се надява, за жалост, с малко действителни аргументи за убеденост, че „ обединението на искащите “ ще завоюва войната за Украйна.
Оставени сами на себе си, Влад и Волод постоянно ще имат някакво опрощение да не се срещнат – неверно място, време, предварителни условия, липса на преустановяване на огъня – и нищо няма да се случи.
Тръмп, с прословуто къс интервал на задържане на внимание си и сходна на старешки податливост към разпръскване, в никакъв случай нямаше да прекара месеци и години от президентството си, пробвайки се да завоюва мир в една от най-трудните за разрешаване и най-големи войни в света. Той нямаше да подражава на Удроу Уилсън, Ричард Никсън, Джими Картър и Бил Клинтън, като посвети лимитираната си сила на видоизменение на света. В края на краищата, Тръмп е изолационист, за който „ Америка е преди всичко “. Той признава дребен интерес към историята зад тези огромни световни разколи и се придържа към това, в което е добър или си мисли, че е, а точно сключването на покупко-продажби.
Честно казано, той може би просто не желае да бъде свързван с съвсем сигурен неуспех. Това би обяснило и неговото ненамесващо се отношение към Газа, като трансферира политиката на Съединени американски щати на Бенямин Нетаняху.
Изглежда най-сетне е осъзнал, че Путин го дърпа по течението, като даже призна пред себе си, както и пред всички останали, че „ може би Путин не желае да подписва договорка “. Президентът е „ отчаян “ от Путин, само че не до степен, в която ще оказва напън върху него.
С утежняването на нещата на бойното поле, Тръмп може елементарно да пледира, че това е „ войната на Джо Байдън “ и да отхвърли, че е имал желание да я приключи. Алибито за неуспеха към този момент е построено.
Можеше да е и по-лошо. Когато влезе в Белия дом за втория си мандат, Тръмп на процедура накара Америка да промени позицията си за Украйна. Дори в този момент той повтаря като папагал тезите на Кремъл, към момента загатва, че съгласно него Украйна е почнала спора, обвинявайки я, че „ се е изправила против нация 10 пъти по-голяма от вас “, макар че точно тя е била нападната. И кой може в миналото да не помни позорните подиуми в Овалния кабинет през февруари?
Но в този момент Тръмп наподобява по-малко в джоба на Путин и по-малко неприятелски към Зеленски. Преди искаше войната да завърши и Русия в действителност да бъде възнаградена за експанзията си. Съчувстваше на съветските недоволства. Сега е изтощен от цялата тази работа и е по-малко податлив да помогне на „ приятеля “ си Путин. Това е най-хубавото, което може да се случи с Тръмп.
Коментарът е на Шон О'Грейди за The Independent.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ