Сбогом, Г-7, здравей, Г-10 или 11
Американският президент Доналд Тръмп реши да отсрочи срещата на Г-7 за септември и да разшири формата й. Сред спряганите нови участници са Южна Корея, Индия и Австралия, само че най-голямо внимание притегли предлагането му за завръщането на Русия в тази компания. На процедура новото обединяване би възприело характерността на формат "всички без Китай ", отговаряйки на външнополитическите цели на американския държавен глава. Шансовете това да се случи обаче са илюзорни.
Групата на седемте най-развити стопански системи бе образувана през 70-те години на първо време като среща на финансовите им министри в изискванията на икономическа рецесия, с цел да прерасне във конгрес на държавни ръководители, търсещи решения на значими международни въпроси. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики за неин член бе поканена Русия и по този начин през 1998-а се роди Г-8. Членството на Москва бе отнето през 2014-та след анексирането на Крим. Макар че това решение не зарадва съветския президент Владимир Путин, той бе наясно, че ударът е повече алегоричен, в сравнение с действителен. Още от международната финансова рецесия през 2007-2008 година ролята на Г-7 като световен стопански координатор бе отнета от Г-20 – различен формат, в който Русия резервира присъединяване си.
Появата на Г-20 лиши от Г-7 един от стълбовете на легитимността й, само че тя видя новата си роля в предлагането на водачество по значими политически въпроси. Това желание също бе препънато поради търканията сред обособените членове и най-много заради политиката на Тръмп да слага "Америка преди всичко ". Отсъствието на мощни стопански системи като Китай и Индия, както и на изгонената Русия, също лишаваше формата от част от нужната тежест. За сметка на това Китай, Индия, и Русия дружно с Бразилия и Южна Африка сътвориха
различната лидерска група - БРИКС.
Тази година Съединените щати ръководят срещата на Г-7 и Тръмп реши тя да се организира през юни в фамозната президентска лятна резиденция в Кемп Дейвид. Планът му бе да не е отдалечена, а онлайн, с което да се показва, че светът е преодолял епидемията от Ковид-19. Някои водачи обаче, измежду които и немската канцлерка Ангела Меркел, отхвърлиха да участват на място. Ето за какво Тръмп отсрочи форума за септември, когато се допуска, че епидемиологичната конюнктура ще се е успокоила още повече.
Американският президент разкри и неудовлетвореността си от настоящия формат. "Не считам, че Г-7 вярно показва протичащото се в света - сподели той пред кореспонденти. - Това е доста неактуална група от страни ". Тръмп съобщи също по този начин, че, с цел да се поправя този минус, ще предложения Русия, Австралия, Южна Корея и Индия, като форматът стане Г-10 или Г-11. По принцип всеки хазаин на среща на Г-7 може да кани който си желае, само че смяната на членския състав за непрекъснато не е прерогатив не председателстващия, а се прави с консенсус.
По всичко проличава, че Доналд Тръмп желае да употребява форума,
с цел да концентрира вниманието върху Китай
и да координира с останалите участници тактики за опълчване на Пекин. Със сигурност някои от тях ще го поддържат. Той насочи предлагането си след новината, че английското държавно управление желае да образува група от 10 страни, които да развият лична 5G технология, с цел да преодолеят зависимостта си от китайския колос "Хуауей ". Намеренията са в нея да се включат седемте от Г-7 – Англия, Съединени американски щати, Франция, Германия, Япония, Канада и Италия, както и Индия, Южна Корея и Австралия. Тоест всички, "планирани " за новия формат, като се изключи Русия.
Тук поражда въпросът – белким Тръмп се надява, че с поканата си за Москва ще я откъсне от Китай и ще я причисли към замислите си? Вярно е, че още с влизането си в Белия дом той дефинира съперничеството с Китай като основен приоритет на външната си политика, както е правилно, че и в моменти на най-силно изостряне на връзките сред западните страни и Москва е показал доброжелателство към Русия и Путин. Освен това американският президент евентуално си дава сметка, че няма да може да обезврежда могъщия си противник от другата страна на Тихия океан, в случай че не притегли на своя страна подобен основен състезател като Русия. Което обаче напълно не значи, че Путин ще се остави да бъде замесен в американските проекти.
Руският президент надали ще се съгласи на каквото и да било, ориентирано против Китай. През последните години връзките сред Москва и Пекин непрекъснато се усъвършенстват до степен близка до действителен съюз. Това се дължи както на общите им стратегически цели, по този начин и на отличните персонални връзки сред Путин и китайския му сътрудник Си Дзинпин. Анализаторите не изключват вероятността в вероятност да се появи напрежение сред двата евроазиатски колоса, само че към този момент безусловно нищо не подсказва за изстудяване на връзките им.
Така или другояче
концепцията на Тръмп не откри отклик
у останалите членове на групата. Британското държавно управление не би подкрепило приемането на Русия като член на Г-7, оповести представител на премиера Борис Джонсън с ангажимента, че от домакина зависи кого да предложения като посетители на срещата на върха. Първият посланик на Европейски Съюз Жозе Борел също съобщи, че не поддържа предлагането. А канадският министър председател Джъстин Трюдо подчертава, че Г-7 постоянно е била място за откровени диалози сред съдружници и другари, които имат доста общо и напомни, че Русия е била изключена от групата поради пренебрежение и неуважение към интернационалните правила.
Остава открит въпросът – дали Путин би приел персонална покана от Тръмп да гостува на форума? За момента везните клонят в противоположна посока. "Рискувам да съм недоброжелателен, само че питал ли е някой Русия дали желае да се върне (в Г-7)? ", написа на 2 юни в Туитър заместник-представителят на Русия в Организация на обединените нации Дмитрий Полянски в отговор на отхвърлянето на концепцията от Англия и Канада. "Може би би трябвало първо това да бъде направено - добави той - преди да се даде на Англия и Канада нова опция да показват патологичната си русофобия и да накарат Г-7 да наподобява още по-жалък ".
Групата на седемте най-развити стопански системи бе образувана през 70-те години на първо време като среща на финансовите им министри в изискванията на икономическа рецесия, с цел да прерасне във конгрес на държавни ръководители, търсещи решения на значими международни въпроси. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики за неин член бе поканена Русия и по този начин през 1998-а се роди Г-8. Членството на Москва бе отнето през 2014-та след анексирането на Крим. Макар че това решение не зарадва съветския президент Владимир Путин, той бе наясно, че ударът е повече алегоричен, в сравнение с действителен. Още от международната финансова рецесия през 2007-2008 година ролята на Г-7 като световен стопански координатор бе отнета от Г-20 – различен формат, в който Русия резервира присъединяване си.
Появата на Г-20 лиши от Г-7 един от стълбовете на легитимността й, само че тя видя новата си роля в предлагането на водачество по значими политически въпроси. Това желание също бе препънато поради търканията сред обособените членове и най-много заради политиката на Тръмп да слага "Америка преди всичко ". Отсъствието на мощни стопански системи като Китай и Индия, както и на изгонената Русия, също лишаваше формата от част от нужната тежест. За сметка на това Китай, Индия, и Русия дружно с Бразилия и Южна Африка сътвориха
различната лидерска група - БРИКС.
Тази година Съединените щати ръководят срещата на Г-7 и Тръмп реши тя да се организира през юни в фамозната президентска лятна резиденция в Кемп Дейвид. Планът му бе да не е отдалечена, а онлайн, с което да се показва, че светът е преодолял епидемията от Ковид-19. Някои водачи обаче, измежду които и немската канцлерка Ангела Меркел, отхвърлиха да участват на място. Ето за какво Тръмп отсрочи форума за септември, когато се допуска, че епидемиологичната конюнктура ще се е успокоила още повече.
Американският президент разкри и неудовлетвореността си от настоящия формат. "Не считам, че Г-7 вярно показва протичащото се в света - сподели той пред кореспонденти. - Това е доста неактуална група от страни ". Тръмп съобщи също по този начин, че, с цел да се поправя този минус, ще предложения Русия, Австралия, Южна Корея и Индия, като форматът стане Г-10 или Г-11. По принцип всеки хазаин на среща на Г-7 може да кани който си желае, само че смяната на членския състав за непрекъснато не е прерогатив не председателстващия, а се прави с консенсус.
По всичко проличава, че Доналд Тръмп желае да употребява форума,
с цел да концентрира вниманието върху Китай
и да координира с останалите участници тактики за опълчване на Пекин. Със сигурност някои от тях ще го поддържат. Той насочи предлагането си след новината, че английското държавно управление желае да образува група от 10 страни, които да развият лична 5G технология, с цел да преодолеят зависимостта си от китайския колос "Хуауей ". Намеренията са в нея да се включат седемте от Г-7 – Англия, Съединени американски щати, Франция, Германия, Япония, Канада и Италия, както и Индия, Южна Корея и Австралия. Тоест всички, "планирани " за новия формат, като се изключи Русия.
Тук поражда въпросът – белким Тръмп се надява, че с поканата си за Москва ще я откъсне от Китай и ще я причисли към замислите си? Вярно е, че още с влизането си в Белия дом той дефинира съперничеството с Китай като основен приоритет на външната си политика, както е правилно, че и в моменти на най-силно изостряне на връзките сред западните страни и Москва е показал доброжелателство към Русия и Путин. Освен това американският президент евентуално си дава сметка, че няма да може да обезврежда могъщия си противник от другата страна на Тихия океан, в случай че не притегли на своя страна подобен основен състезател като Русия. Което обаче напълно не значи, че Путин ще се остави да бъде замесен в американските проекти.
Руският президент надали ще се съгласи на каквото и да било, ориентирано против Китай. През последните години връзките сред Москва и Пекин непрекъснато се усъвършенстват до степен близка до действителен съюз. Това се дължи както на общите им стратегически цели, по този начин и на отличните персонални връзки сред Путин и китайския му сътрудник Си Дзинпин. Анализаторите не изключват вероятността в вероятност да се появи напрежение сред двата евроазиатски колоса, само че към този момент безусловно нищо не подсказва за изстудяване на връзките им.
Така или другояче
концепцията на Тръмп не откри отклик
у останалите членове на групата. Британското държавно управление не би подкрепило приемането на Русия като член на Г-7, оповести представител на премиера Борис Джонсън с ангажимента, че от домакина зависи кого да предложения като посетители на срещата на върха. Първият посланик на Европейски Съюз Жозе Борел също съобщи, че не поддържа предлагането. А канадският министър председател Джъстин Трюдо подчертава, че Г-7 постоянно е била място за откровени диалози сред съдружници и другари, които имат доста общо и напомни, че Русия е била изключена от групата поради пренебрежение и неуважение към интернационалните правила.
Остава открит въпросът – дали Путин би приел персонална покана от Тръмп да гостува на форума? За момента везните клонят в противоположна посока. "Рискувам да съм недоброжелателен, само че питал ли е някой Русия дали желае да се върне (в Г-7)? ", написа на 2 юни в Туитър заместник-представителят на Русия в Организация на обединените нации Дмитрий Полянски в отговор на отхвърлянето на концепцията от Англия и Канада. "Може би би трябвало първо това да бъде направено - добави той - преди да се даде на Англия и Канада нова опция да показват патологичната си русофобия и да накарат Г-7 да наподобява още по-жалък ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ