Джо Байдън подписа за ленд - лийз за Украйна, както през Втората световна война САЩ помагаха на СССР срещу Хитлер
Американският президент Джо Байдън възвърне стратегия от Втората международна война поради Украйна. Той подписа подсилен и от двете партии закон за възобновяване на действието на програмата " ленд-лийз ", помогнала за успеха над нацистка Германия, задачата на който е да укрепи Киев и съдружниците на Съединени американски щати в Източна Европа, съобщи Асошиейтед прес.
Новият закон е като цяло алегоричен, само че беше подписан до момента в който Конгресът е напът да утвърди финансиране от още 33 милиарда $ или даже повече за воденето на войната, отбелязва АП.
Преди да подпише закона Байдън съобщи, че " войната на Путин още веднъж носи безсистемно заличаване на Европа ", визирайки смисъла на датата.
Програмата „ Заем-наем “ (на английски: Lend-Lease; lend – „ давам на заем, заемам “; lease – „ вземам чартърен, ангажирам " ) е система за помощ, която Съединените американски щати предоставят безплатно на съдружниците си по време на Втората международна война – боеприпаси, техника, храни, стратегически първични материали и др.[1] Подобна стратегия е имала също и Канада.
Концепцията на „ Заем-наем “ дава на американския президент компетенции да оказва помощ на всяка страна, чиято отбрана се счита за жизненоважна за Съединени американски щати. Законът за „ Заем-наем “, признат от Конгреса на САЩ на 11 март 1941 година, планува:
Доставените механически материали (автомобили, военна техника, оръжие, първични материали и т.н.), унищожени, изгубени, само че употребявани по време на войната, не подлежат на възнаграждение (член 5-и).
Доставеното по „ Заем-наем “ имущество, което след края на войната е годно за приложимост за цивилен цели, да бъде заплатено изцяло или отчасти въз основата на предоставени от САЩ безлихвени кредити.
Текстовете на „ Заем-наем “ плануват, че след края на войната, ако американската страна е заинтригувана, непокътнатата техника и съоръжение би трябвало да бъдат върнати на Съединени американски щати
Общата стойност на доставките по „ Заем-наем “ възлиза на към 50,1 милиарда тогавашни долара, от които 31,4 – на Великобритания, 11,3 – в Съветския съюз, 3,2 получава Франция и 1,6 – Китай. Обратно са върнати общо 7,8 милиарда $, от които 6,8 от Англия.
След края на войната се изричат разнообразни отзиви за ролята на „ Заем-наем “. В Съветския съюз да вземем за пример постоянно се омаловажава ролята на доставките, до момента в който на Запад се подчертава, че без тях Съюз на съветските социалистически републики не би издържал на натиска на Нацистка Германия. В съветската историография обикновено се твърди, че размерът на помощта по „ Заем-наем “ за Съюз на съветските социалистически републики е прекомерно дребен – до 4% от средствата, изхарчени от Съветите по време на войната, а доставяната военна техника – танкове и самолети, е била формирана от остарели модели. Днес руската концепция е малко по-друга, като се подчертава върху това, че е покривала немалка част от потребностите на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики. По същия метод се оспорва количеството и качеството на доставяната техника, а и проектите за достъп до нови модели въоръжение и промишлено съоръжение.
Новият закон е като цяло алегоричен, само че беше подписан до момента в който Конгресът е напът да утвърди финансиране от още 33 милиарда $ или даже повече за воденето на войната, отбелязва АП.
Преди да подпише закона Байдън съобщи, че " войната на Путин още веднъж носи безсистемно заличаване на Европа ", визирайки смисъла на датата.
Програмата „ Заем-наем “ (на английски: Lend-Lease; lend – „ давам на заем, заемам “; lease – „ вземам чартърен, ангажирам " ) е система за помощ, която Съединените американски щати предоставят безплатно на съдружниците си по време на Втората международна война – боеприпаси, техника, храни, стратегически първични материали и др.[1] Подобна стратегия е имала също и Канада.
Концепцията на „ Заем-наем “ дава на американския президент компетенции да оказва помощ на всяка страна, чиято отбрана се счита за жизненоважна за Съединени американски щати. Законът за „ Заем-наем “, признат от Конгреса на САЩ на 11 март 1941 година, планува:
Доставените механически материали (автомобили, военна техника, оръжие, първични материали и т.н.), унищожени, изгубени, само че употребявани по време на войната, не подлежат на възнаграждение (член 5-и).
Доставеното по „ Заем-наем “ имущество, което след края на войната е годно за приложимост за цивилен цели, да бъде заплатено изцяло или отчасти въз основата на предоставени от САЩ безлихвени кредити.
Текстовете на „ Заем-наем “ плануват, че след края на войната, ако американската страна е заинтригувана, непокътнатата техника и съоръжение би трябвало да бъдат върнати на Съединени американски щати
Общата стойност на доставките по „ Заем-наем “ възлиза на към 50,1 милиарда тогавашни долара, от които 31,4 – на Великобритания, 11,3 – в Съветския съюз, 3,2 получава Франция и 1,6 – Китай. Обратно са върнати общо 7,8 милиарда $, от които 6,8 от Англия.
След края на войната се изричат разнообразни отзиви за ролята на „ Заем-наем “. В Съветския съюз да вземем за пример постоянно се омаловажава ролята на доставките, до момента в който на Запад се подчертава, че без тях Съюз на съветските социалистически републики не би издържал на натиска на Нацистка Германия. В съветската историография обикновено се твърди, че размерът на помощта по „ Заем-наем “ за Съюз на съветските социалистически републики е прекомерно дребен – до 4% от средствата, изхарчени от Съветите по време на войната, а доставяната военна техника – танкове и самолети, е била формирана от остарели модели. Днес руската концепция е малко по-друга, като се подчертава върху това, че е покривала немалка част от потребностите на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики. По същия метод се оспорва количеството и качеството на доставяната техника, а и проектите за достъп до нови модели въоръжение и промишлено съоръжение.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ