Американският президент Джо Байдън и британският министър-председател Борис Джонсън обещаха

...
Американският президент Джо Байдън и британският министър-председател Борис Джонсън обещаха
Коментари Харесай

Джо Байдън и Борис Джонсън обещаха да се борят срещу влиянието на авторитарните държави

Американският президент Джо Байдън и английският министър-председател Борис Джонсън дадоха обещание да се борят против въздействието на властническите страни и се пробваха да изгладят разликите по отношение на комплицираните въпроси, свързани с търговията и запазването на мира в Северна Ирландия след Брекзит, написа в. " Уолстрийт джърнъл ", представен от Българска телеграфна агенция.

Преди срещата на Г-7 двамата водачи поддържаха широкообхватен документ, очертаващ пътя за излизане от коронавирусната пандемия, лишила живота на милиони хора по света. Те се споразумяха за ограничения, измежду които задълбочаване на комерсиалните връзки, възстановяване на съдействието за подготовка за бъдещи пандемии и поддържане на следствието на Световната здравна организация (СЗО) за произхода на COVID-19, показва изданието.

Байдън и Джонсън подписаха нова версия на 80-годишната " Атлантическа харта ", употребявайки своята първа среща, с цел да предефинират западния съюз и да подчертаят разрастващата се съгласно тях бездна сред изпитващите компликации демокрации и техните властнически противници отпред с Русия и Китай, написа в. " Ню Йорк таймс ".

Двамата водачи оповестиха новата харта в миг, когато се пробват да насочат вниманието на света към надигащите се закани от хакерски атаки, пандемията от ковид, която оказва съществено влияние върху световната стопанска система, и климатичните промени, говорейки за подсилване на НАТО и интернационалните институции, с което Байдън се надява ясно да покаже, че епохата на Тръмп с неговия лозунг " Америка преди всичко " е завършила.

Новата харта е опит да се очертае огромна визия за световните връзки през 21 век, по този начин както първичната харта, създадена от Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт, е била декларация за обвързаността на Запада с демокрацията и териториалната целокупност броени месеци преди влизането на Съединени американски щати във Втората международна война, разяснява изданието.

Докато първичната харта приказва за " дефинитивно заличаване на нацистката робия " и приканва за независимост за " гладко кръстосване на откритите морета и океани ", новата версия се концентрира върху " климатичната рецесия " и нуждата от " отбрана на биоразнообразието ". В нея се приказва за " зараждащи технологии ", " киберпространство " и " стабилно развиване ".

Новото съглашение директно порицава Русия и Китай, като приканва западните съдружници да се " опълчват на интервенция посредством дезинформация или други зловредни въздействия, в това число в избори ", и дава обещание, че " до момента в който има нуклеарни оръжия, НАТО ще остане нуклеарен съюз ".

Байдън и Джонсън обаче също по този начин продължиха да се борят с провокациите на остарелия свят, в това число въпроса за Северна Ирландия, по който американският президент се стреми да убеди английския министър председател да не подхваща дейности, които могат да разпалят междуобщностно принуждение в района, отбелязва " Ню Йорк таймс ".

Джонсън се опита да омаловажи всевъзможни различия сред Англия и Съединени американски щати за метода, по който Брекзит може да се отрази върху Северна Ирландия, и дефинира наличието на Байдън като " глътка пресен въздух ", показва в. " Гардиън ".

Британският министър председател обаче евентуално ще бъде подложен на забележителен напън от водачите на Европейския съюз на срещата на върха на Г-7. На конференция преди форума френският президент Еманюел Макрон назова английския метод " лекомислен ". По-рано ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел сподели, че е от първостепенно значение да се извършва това, което е решено за Северна Ирландия, акцентира изданието.

Когато водачите от Г-7 се съберат на своята среща на върха в Корнуол, техният най-могъщ член - американският президент Джо Байдън, ще има две послания към тях: бурните времена при президентството на Доналд Тръмп са завършили и западните демокрации, оформили в толкоз огромна степен последното столетие, могат да обезпечат това, от което светът се нуждае през днешния ден, доста по-добре, в сравнение с властническите водачи на Китай и Русия, написа в. " Файненшъл таймс ".

Първата цел е по-лесна. Байдън явно не е Тръмп. За да могат обаче да се надяват да потвърдят трайната полезност на демокрациите, американският президент и останалите водачи от Г-7 би трябвало да създадат много повече от това, което са съумели преди срещата. Сделката за корпоративния налог, реализирана от техните финансови министри преди седмица, е положително начало. Но на своята среща водачите би трябвало да надградят върху това, първо като понижат забележителната разлика сред богатите и бедните страни във връзка с имунизациите против COVID-19. Почти 45 % от хората в богатите страни от Г-7 са получили най-малко една ваксинна доза, до момента в който в 44-те африкански страни, за които има цялостни данни, този дял е едвам над 2 %. Разликата е не просто " пагубен честен неуспех ", както предизвести СЗО през януари. Това е доста безразсъдно от икономическа позиция, тъй като не може да има широкообхватно световно възобновяване, в случай че светът бъде оставен на милостта на един разпространяващ се, мутиращ вирус, разяснява вестникът.
Източник: manager.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР