Защо либералите си отмъщават на Илън Мъск
Американският бизнесмен Илън Мъск с право може да бъде наименуван една от главните международни фигури на 2023 година Сега Илън Мъск съставлява квинтесенция на правилото Fake it until you make it („ Преструвай се, до момента в който не стане истина! “), даже още по-силно от преди - макар че напълно неотдавна изглеждаше доста повече.
Първоначално тази американска сентенция е обвързвана най-вече с региона на логиката на психиката, която гласи, че в случай че се държите и чувствате като съумял човек, това ще ви помогне да постигнете същински триумф. През последните години обаче от чисто психически прийом този принцип се придвижи в други области - и там блясъкът му видимо помръкна. На първо място, това се отнася за бизнеса и по-специално за започващата стопанска система.
За да се роди избрана бизнес концепция, да се надуе благодарение на пиар до статуса на ослепителен пробив в бъдещето и да се привлекат големи средства от вложители за този бизнес - обаче постоянно пораждат проблеми с нейното осъществяване, както и с финансовата възвръщаемост. Броят на шумно спуканите „ сапунени мехури “ стана непристойно огромен и също по този начин е добре бизнес „ гениите “, които не оправдаха доверието, да не попаднат на вниманието на правоприлагащите органи. Историята на „ Теранос “, която се оказа чиста машинация от планетарен мащаб, и нейната създателка Елизабет Холмс, която попадна зад решетките за 10 години, служи като примерна илюстрация.
Броят на прогнозите, обещаващи сходен резултат за Илън Мъск, от дълго време е несметен. Например, оня ден отпразнувахме десетата годишнина на плана „ Хиперлууп “, който се оказа едното нищо. Предприемачът обаче разочарова упованията понякога, оставайки на повърхността и оставяйки критиците с празни ръце. Нещо повече, последните като цяло са прави: Мъск е авантюрист и необикновен експерт в саморекламирането, който, от една страна, има изключителна заложба да се измъква, а от друга, отлични връзки в американския естаблишмънт, който обезпечава най-мощната държавна поддръжка за най-шумните му планове. Като цяло имаше много съществени аргументи за диагнозата „ измамник “, която беше дадена на предприемача от мнозина.
Сега обаче Илон Мъск претърпява невероятна промяна: брилянтна, само че празна обвивка е изпълнена с същинско и доста неизмеримо наличие. За малко време любимецът на демократичната Калифорния се трансформира във зложелател на цялото прогресивно човечество: той придвижи бизнеса си в републиканския Тексас, трансформира либерално-тоталитарния „ Туитър “ в безобразно свободния от цензура „ Екс “ (в същото време изгонвайки от компанията навалица от безделници) и като цяло твърдо заех „ страната на злото “ в засилващата се идеологическа и политическа борба в Америка.
Точно в тази трансформация се крие най-интересното. Разбра ли предприемачът в какво се забърква, когато излезе против ляво-либералния дневен ред? Не е несъмнено.
През по-голямата част от живота си Илон Мъск беше любимец на ориста, към който се разви същински фетиш. Милиони, десетки или даже стотици милиони хора го виждаха като талант, гуру, визионер. Успехите прибавиха положителни черти към обществения му облик, до момента в който неуспехите се изплъзваха като вода от гърба на патица. В комбиниране с в началото мощно самочувствие и самонадеяност, сходна композиция може да породи пълностоен комплекс на Бог в даден човек. И има съмнение, че той не е непознат на Мъск. Достатъчно е да си напомним скандалните произшествия с негово присъединяване, като това изявление, до момента в който пушеше марихуана - като че ли предприемачът целеустремено доказваше на себе си и на света, че може да му се размине всичко.
Кой знае, може би придвижването на Мъск в началото е било същото - екстравагантността на екстравагантен милиардер, убеден в своята пътеводна звезда и в това време безнаказан, и се е забъркал в следващата случка съгласно нормалния принцип „ Кукуригай, даже да не се съмне ”. И той отиде да приказва истината, макар обстоятелството, че с това се опълчи на дълбоката страна, която го отгледа, и на демократичния естаблишмънт, който го направи международен кумир.
Този път обаче всичко се оказа доста по-сериозно – звучи малко необичайно за човек, който от десетилетия върти голям бизнес, само че това е по този начин. Оказа се, че „ приватизацията “ на ресурсите и разработките на НАСА за „ Спейс Екс “ дългите години стоене на тръбата за държавни дотации и привличането на милиарди долари частни вложения за съмнителни планове е елементарна дреболия спрямо вземането на „ неверната “ страна в вътрешноамериканско разединение и говорене против „ Вашингтонското тресавище “.
И в този момент една неприятна действителност от ден на ден чука на вратата на Мъск. Белият дом блокира дотациите на „ Спейс Екс “ за развиването на интернет в селските региони. Компанията също е разследвана за дискриминация (за отвод да наеме незаконни имигранти), а „ Нюралинк “ е разследвана за нарушение на правата на животните. Комисията по скъпите бумаги продължава да се пробва да съди Мъск за закупуването на „ Туитър “. „ Тесла “ също има цялостен куп проблеми, от понижаване на дотациите до следствие за допустима корист със средства.
Всичко това е отмъщението на дълбоката страна на бизнесмена за това, че стои от „ неверната страна на историята “. Мъск обаче упорства - и в този момент бъдещето както на неговия бизнес, по този начин и на самия него значително зависи от резултата от президентските избори.
Авантюристът, основал името и благосъстоянието си посредством композиция от подмолни игри с страната и мощна самореклама, е направил избор, който в този момент го принуждава да изпълни лъскавата обвивка с същинско наличие. Негодникът, чийто бизнес и живот значително са построени на правилото „ Преструвай се, до момента в който не стане истина! “, е изправен пред предизвикателство, което изисква от него в действителност да направи нещата истина.
И наподобява Мъск има намерение да следва този път до дъно. Искаме да му пожелаем триумф.
Превод: В. Сергеев
Първоначално тази американска сентенция е обвързвана най-вече с региона на логиката на психиката, която гласи, че в случай че се държите и чувствате като съумял човек, това ще ви помогне да постигнете същински триумф. През последните години обаче от чисто психически прийом този принцип се придвижи в други области - и там блясъкът му видимо помръкна. На първо място, това се отнася за бизнеса и по-специално за започващата стопанска система.
За да се роди избрана бизнес концепция, да се надуе благодарение на пиар до статуса на ослепителен пробив в бъдещето и да се привлекат големи средства от вложители за този бизнес - обаче постоянно пораждат проблеми с нейното осъществяване, както и с финансовата възвръщаемост. Броят на шумно спуканите „ сапунени мехури “ стана непристойно огромен и също по този начин е добре бизнес „ гениите “, които не оправдаха доверието, да не попаднат на вниманието на правоприлагащите органи. Историята на „ Теранос “, която се оказа чиста машинация от планетарен мащаб, и нейната създателка Елизабет Холмс, която попадна зад решетките за 10 години, служи като примерна илюстрация.
Броят на прогнозите, обещаващи сходен резултат за Илън Мъск, от дълго време е несметен. Например, оня ден отпразнувахме десетата годишнина на плана „ Хиперлууп “, който се оказа едното нищо. Предприемачът обаче разочарова упованията понякога, оставайки на повърхността и оставяйки критиците с празни ръце. Нещо повече, последните като цяло са прави: Мъск е авантюрист и необикновен експерт в саморекламирането, който, от една страна, има изключителна заложба да се измъква, а от друга, отлични връзки в американския естаблишмънт, който обезпечава най-мощната държавна поддръжка за най-шумните му планове. Като цяло имаше много съществени аргументи за диагнозата „ измамник “, която беше дадена на предприемача от мнозина.
Сега обаче Илон Мъск претърпява невероятна промяна: брилянтна, само че празна обвивка е изпълнена с същинско и доста неизмеримо наличие. За малко време любимецът на демократичната Калифорния се трансформира във зложелател на цялото прогресивно човечество: той придвижи бизнеса си в републиканския Тексас, трансформира либерално-тоталитарния „ Туитър “ в безобразно свободния от цензура „ Екс “ (в същото време изгонвайки от компанията навалица от безделници) и като цяло твърдо заех „ страната на злото “ в засилващата се идеологическа и политическа борба в Америка.
Точно в тази трансформация се крие най-интересното. Разбра ли предприемачът в какво се забърква, когато излезе против ляво-либералния дневен ред? Не е несъмнено.
През по-голямата част от живота си Илон Мъск беше любимец на ориста, към който се разви същински фетиш. Милиони, десетки или даже стотици милиони хора го виждаха като талант, гуру, визионер. Успехите прибавиха положителни черти към обществения му облик, до момента в който неуспехите се изплъзваха като вода от гърба на патица. В комбиниране с в началото мощно самочувствие и самонадеяност, сходна композиция може да породи пълностоен комплекс на Бог в даден човек. И има съмнение, че той не е непознат на Мъск. Достатъчно е да си напомним скандалните произшествия с негово присъединяване, като това изявление, до момента в който пушеше марихуана - като че ли предприемачът целеустремено доказваше на себе си и на света, че може да му се размине всичко.
Кой знае, може би придвижването на Мъск в началото е било същото - екстравагантността на екстравагантен милиардер, убеден в своята пътеводна звезда и в това време безнаказан, и се е забъркал в следващата случка съгласно нормалния принцип „ Кукуригай, даже да не се съмне ”. И той отиде да приказва истината, макар обстоятелството, че с това се опълчи на дълбоката страна, която го отгледа, и на демократичния естаблишмънт, който го направи международен кумир.
Този път обаче всичко се оказа доста по-сериозно – звучи малко необичайно за човек, който от десетилетия върти голям бизнес, само че това е по този начин. Оказа се, че „ приватизацията “ на ресурсите и разработките на НАСА за „ Спейс Екс “ дългите години стоене на тръбата за държавни дотации и привличането на милиарди долари частни вложения за съмнителни планове е елементарна дреболия спрямо вземането на „ неверната “ страна в вътрешноамериканско разединение и говорене против „ Вашингтонското тресавище “.
И в този момент една неприятна действителност от ден на ден чука на вратата на Мъск. Белият дом блокира дотациите на „ Спейс Екс “ за развиването на интернет в селските региони. Компанията също е разследвана за дискриминация (за отвод да наеме незаконни имигранти), а „ Нюралинк “ е разследвана за нарушение на правата на животните. Комисията по скъпите бумаги продължава да се пробва да съди Мъск за закупуването на „ Туитър “. „ Тесла “ също има цялостен куп проблеми, от понижаване на дотациите до следствие за допустима корист със средства.
Всичко това е отмъщението на дълбоката страна на бизнесмена за това, че стои от „ неверната страна на историята “. Мъск обаче упорства - и в този момент бъдещето както на неговия бизнес, по този начин и на самия него значително зависи от резултата от президентските избори.
Авантюристът, основал името и благосъстоянието си посредством композиция от подмолни игри с страната и мощна самореклама, е направил избор, който в този момент го принуждава да изпълни лъскавата обвивка с същинско наличие. Негодникът, чийто бизнес и живот значително са построени на правилото „ Преструвай се, до момента в който не стане истина! “, е изправен пред предизвикателство, което изисква от него в действителност да направи нещата истина.
И наподобява Мъск има намерение да следва този път до дъно. Искаме да му пожелаем триумф.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ