Американски експерт предупреди: Русия планира нова Балканска война
Американският специалист по Балканите Януш Бугайски предизвестява, че Косово, Босна и Херцеговина и Черна гора може да са част от идна необятна атака на Белград, под патронажа на Русия, за агресия на районните позиции на Сърбия, написа за основаното в Сараево електронно издание Istraga американският специалист по Балканите Януш Бугайски в материал, представен от " Фокус ".
„ Администрацията на Байдън концентрира външната си политика върху противодействието на растящата мощност на Китай. Във Вашингтон се появи двупартиен консенсус, че Китай е най-опасният световен съперник на Америка. И с цел да се концентрира върху опълчването на Пекин, Белият дом търси по-стабилни и предсказуеми връзки с Русия. В реалност насърчаването на непредсказуемост и неустойчивост са двете съществени тактики на Москва за подкопаване на Запада и тя няма причина да се отхвърля от тях.
Тъй като Белият дом е ангажиран с възходящата военна мощност на Китай и неговите закани против съдружниците на Съединени американски щати в Далечния изток, Кремъл може да подкопава други райони. Възползвайки се от разсейването на Белия дом, тя може да помогне за разпалването на нови спорове, а Западните Балкани остават съществена цел на съветските благоприятни условия. Неотдавнашният спор на границата сред Косово и Сърбия по отношение на признаването на регистрационни номера наподобява като тест за по-сериозни борби. Руските чиновници предизвикват държавното управление на президента Александър Вучич да трансформира Сърбия в преобладаваща мощ на Западните Балкани и по този метод да усили въздействието на Русия по отношение на Вашингтон и Брюксел.
Белград провежда обсада по границата с Косово през септември, сложи войските си в бойна подготвеност и заплаши с военна намеса. Посланикът на Русия Александър Боцан-Харченко придружи министъра на защитата на Сърбия Небойша Стефанович за ревизия на частите на сръбската войска. Докато Прищина изпрати полицейски отряд за осъществяване на условията за регистрационните табели, Белград разположи военна техника по границата и подвигна изтребители МиГ-29 над региона, с цел да се опита да сплаши съседа си.
В следващата проява на мощ и проява на военните задължения на Кремъл към Белград, съветските и сръбските сили за противовъздушна защита организираха взаимни учения в средата на октомври, в които участваха изтребители МиГ-29. Москва също изпрати батарея от противовъздушните системи с дребен обхват „ Панцир-С1 “ в Сърбия и съобщи, че е подготвена да продаде други системи за противовъздушна защита на Белград. Тъй като съседите на Сърбия не разполагат със обилни военновъздушни сили, маневрите явно бяха предопределени като сигнал към НАТО, че Русия ще отбрани своя основен балкански съдружник при положение на районна война.
Подготвя се и пропагандната площадка за спор. Белград и Москва упрекват държавното управление на Косово, че заплашва правата и съществуването на сръбското малцинство. Подобен разказ може да бъде употребен и против босненското държавно управление, с цел да оправдае войната. Кремъл поредно употребява сходни изказвания за съветско население в своите нападателни ревизионистки предприятия в Украйна, Грузия и балтийските страни. Сега Русия инструктира своя „ по-малък брат “ Сърбия по отношение на методологията на районно владичество и териториално разделяне.
Според единия сюжет, оперативните чиновници на сръбското разузнаване могат да предизвикат междуетнически конфликти в Косово и да се възползват от последвалото принуждение като предлог за военна интервенция. Това би сложило дребните сили на НАТО в Косово в сложна позиция в опълчването на сръбските военни. Подкрепяйки всяко сръбско навлизане и заплашвайки да даде директна военна помощ, в случай че НАТО се включи, Москва ще изпита решимостта на Байдън да рискува война сред НАТО и Русия. Путин може да пресметна, че Вашингтон би предпочел договаряния, даже това да значи предаване на северните общини на Косово под контрола на Белград, изключително откакто Косово не е член на НАТО и не може да разчита на неговите задължения за групова защита.
Косовската игра може да бъде част от по-широка атака на Белград с съветски патронаж за разширение на районната позиция на Белград. Според сръбския вътрешен министър Александър Вулин всички сърби имат право да бъдат обединени в една страна. Точно като руснаците, сърбите са показани като многострадални жертви, които враждебните сили заговорничат да отстранен. Белград претендира за правото да пази сърбите в Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Северна Македония и Хърватия. В допълнение към дестабилизирането на Косово, сегашният фокус на Белград е върху задълбочаване на разделянето в Босна и да дава опция на сръбския ентитет да заплашва с обособяване. Той също по този начин си сътрудничи със сръбските националисти в съдружното държавно управление на Черна гора, с цел да обърне независимостта на Черна гора и прозападната политика.
Докато Вучич търси популярност като обединител на „ сръбските земи “, Путин го манипулира, с цел да служи на геополитическите цели на Русия. Вучич е непрекъснато длъжен на Москва за блокирането на влизането на Косово в Организация на обединените нации и икономическата взаимозависимост на Сърбия от Русия се уголемява, изключително в региона на енергетиката, където неотдавна се причисли към новата връзка за съветски природен газ през България и Турция.
Сърбия също се приготвя като съветски боен пост и център за районна подривна активност. През последните няколко години тя бе въоръжена с подбор от оръжия, в това число бойни самолети, танкове, вертолети и зенитни системи. Руско-сръбският „ филантропичен център” покрай границата с Косово служи като център за събиране на разследващи служби и специфични интервенции за Москва. Сърбия също по този начин развива тесни връзки с следената от Русия Организация на контракта за групова сигурност (ОДКБ), замислена като многонационален сътрудник на НАТО.
Чрез голям брой пипала, следени от Кремъл, Сърбия се трансформира в балкански пленник на Русия. Москва е безапелационна, че всевъзможни сръбски стъпки към присъединение към НАТО няма да бъдат толерирани и могат да доведат до промяната на Вучич и неговото държавно управление. Подкрепата на Кремъл за разнообразни националистически групи в Сърбия, необятното му въздействие в осведомителното пространство на Сърбия, интимните му връзки със Сръбската православна черква и шпионското му навлизане в основни институции в Сърбия имат за цел да държат Вучич в линия и да му попречат да развие по-близки интеграционни връзки със западните институции.
Сърбия дава скъпа опция на Путин да разпали въоръжени спорове във към момента нестабилния балкански район. Това ще помогне за разширение на въздействието на Русия, ще отвлече вниманието на Запада от споровете, които Москва основава в личното си съседство, и ще прикрие засилващите се репресии против несъгласието в Руската федерация. В даден миг Вучич може да бъде притеглен или предизвикан към военна борба с някой от съседите на Сърбия и по-късно ще се обърне към Москва за подпомагане. Тъй като Европейски Съюз е неуправляем и Съединени американски щати се концентрират върху Китай и други интернационалните рецесии, Кремъл може да пресметна, че си коства да се поеме пониженият риск от западна военна интервенция ".
„ Администрацията на Байдън концентрира външната си политика върху противодействието на растящата мощност на Китай. Във Вашингтон се появи двупартиен консенсус, че Китай е най-опасният световен съперник на Америка. И с цел да се концентрира върху опълчването на Пекин, Белият дом търси по-стабилни и предсказуеми връзки с Русия. В реалност насърчаването на непредсказуемост и неустойчивост са двете съществени тактики на Москва за подкопаване на Запада и тя няма причина да се отхвърля от тях.
Тъй като Белият дом е ангажиран с възходящата военна мощност на Китай и неговите закани против съдружниците на Съединени американски щати в Далечния изток, Кремъл може да подкопава други райони. Възползвайки се от разсейването на Белия дом, тя може да помогне за разпалването на нови спорове, а Западните Балкани остават съществена цел на съветските благоприятни условия. Неотдавнашният спор на границата сред Косово и Сърбия по отношение на признаването на регистрационни номера наподобява като тест за по-сериозни борби. Руските чиновници предизвикват държавното управление на президента Александър Вучич да трансформира Сърбия в преобладаваща мощ на Западните Балкани и по този метод да усили въздействието на Русия по отношение на Вашингтон и Брюксел.
Белград провежда обсада по границата с Косово през септември, сложи войските си в бойна подготвеност и заплаши с военна намеса. Посланикът на Русия Александър Боцан-Харченко придружи министъра на защитата на Сърбия Небойша Стефанович за ревизия на частите на сръбската войска. Докато Прищина изпрати полицейски отряд за осъществяване на условията за регистрационните табели, Белград разположи военна техника по границата и подвигна изтребители МиГ-29 над региона, с цел да се опита да сплаши съседа си.
В следващата проява на мощ и проява на военните задължения на Кремъл към Белград, съветските и сръбските сили за противовъздушна защита организираха взаимни учения в средата на октомври, в които участваха изтребители МиГ-29. Москва също изпрати батарея от противовъздушните системи с дребен обхват „ Панцир-С1 “ в Сърбия и съобщи, че е подготвена да продаде други системи за противовъздушна защита на Белград. Тъй като съседите на Сърбия не разполагат със обилни военновъздушни сили, маневрите явно бяха предопределени като сигнал към НАТО, че Русия ще отбрани своя основен балкански съдружник при положение на районна война.
Подготвя се и пропагандната площадка за спор. Белград и Москва упрекват държавното управление на Косово, че заплашва правата и съществуването на сръбското малцинство. Подобен разказ може да бъде употребен и против босненското държавно управление, с цел да оправдае войната. Кремъл поредно употребява сходни изказвания за съветско население в своите нападателни ревизионистки предприятия в Украйна, Грузия и балтийските страни. Сега Русия инструктира своя „ по-малък брат “ Сърбия по отношение на методологията на районно владичество и териториално разделяне.
Според единия сюжет, оперативните чиновници на сръбското разузнаване могат да предизвикат междуетнически конфликти в Косово и да се възползват от последвалото принуждение като предлог за военна интервенция. Това би сложило дребните сили на НАТО в Косово в сложна позиция в опълчването на сръбските военни. Подкрепяйки всяко сръбско навлизане и заплашвайки да даде директна военна помощ, в случай че НАТО се включи, Москва ще изпита решимостта на Байдън да рискува война сред НАТО и Русия. Путин може да пресметна, че Вашингтон би предпочел договаряния, даже това да значи предаване на северните общини на Косово под контрола на Белград, изключително откакто Косово не е член на НАТО и не може да разчита на неговите задължения за групова защита.
Косовската игра може да бъде част от по-широка атака на Белград с съветски патронаж за разширение на районната позиция на Белград. Според сръбския вътрешен министър Александър Вулин всички сърби имат право да бъдат обединени в една страна. Точно като руснаците, сърбите са показани като многострадални жертви, които враждебните сили заговорничат да отстранен. Белград претендира за правото да пази сърбите в Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Северна Македония и Хърватия. В допълнение към дестабилизирането на Косово, сегашният фокус на Белград е върху задълбочаване на разделянето в Босна и да дава опция на сръбския ентитет да заплашва с обособяване. Той също по този начин си сътрудничи със сръбските националисти в съдружното държавно управление на Черна гора, с цел да обърне независимостта на Черна гора и прозападната политика.
Докато Вучич търси популярност като обединител на „ сръбските земи “, Путин го манипулира, с цел да служи на геополитическите цели на Русия. Вучич е непрекъснато длъжен на Москва за блокирането на влизането на Косово в Организация на обединените нации и икономическата взаимозависимост на Сърбия от Русия се уголемява, изключително в региона на енергетиката, където неотдавна се причисли към новата връзка за съветски природен газ през България и Турция.
Сърбия също се приготвя като съветски боен пост и център за районна подривна активност. През последните няколко години тя бе въоръжена с подбор от оръжия, в това число бойни самолети, танкове, вертолети и зенитни системи. Руско-сръбският „ филантропичен център” покрай границата с Косово служи като център за събиране на разследващи служби и специфични интервенции за Москва. Сърбия също по този начин развива тесни връзки с следената от Русия Организация на контракта за групова сигурност (ОДКБ), замислена като многонационален сътрудник на НАТО.
Чрез голям брой пипала, следени от Кремъл, Сърбия се трансформира в балкански пленник на Русия. Москва е безапелационна, че всевъзможни сръбски стъпки към присъединение към НАТО няма да бъдат толерирани и могат да доведат до промяната на Вучич и неговото държавно управление. Подкрепата на Кремъл за разнообразни националистически групи в Сърбия, необятното му въздействие в осведомителното пространство на Сърбия, интимните му връзки със Сръбската православна черква и шпионското му навлизане в основни институции в Сърбия имат за цел да държат Вучич в линия и да му попречат да развие по-близки интеграционни връзки със западните институции.
Сърбия дава скъпа опция на Путин да разпали въоръжени спорове във към момента нестабилния балкански район. Това ще помогне за разширение на въздействието на Русия, ще отвлече вниманието на Запада от споровете, които Москва основава в личното си съседство, и ще прикрие засилващите се репресии против несъгласието в Руската федерация. В даден миг Вучич може да бъде притеглен или предизвикан към военна борба с някой от съседите на Сърбия и по-късно ще се обърне към Москва за подпомагане. Тъй като Европейски Съюз е неуправляем и Съединени американски щати се концентрират върху Китай и други интернационалните рецесии, Кремъл може да пресметна, че си коства да се поеме пониженият риск от западна военна интервенция ".
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ