Клинт Истууд чукна 95
Американският артист и режисьор Клинт Истууд през днешния ден навършва 95 години.
В средата на 60-те години на предишния век той се снима в „ За шепа долари “, „ За няколко $ повече “ и „ Добрият, неприятният и злият “ – три кино лентата, които го вършат освен знаменит, само че и избавят от гибел жанра уестърн.
Днес всеки познава присвитите зелени очи на високия, слаб и мистериозен мъж с пончо и пура, който оказва помощ на слабите и онеправданите. Всеки е виждал сериозното лице на Истууд, попило доста слънце и вятър, който приказва малко, само че на място.
Мъжете изпитват почит и благоговение към него, а дамите си глътват езика, когато гледат по-ранните му филми.
„ Дори дамите, които не харесват Истууд, чакат от мъжете си да го харесват. Американците може да ти простят, че си болшевик или безбожник. Но в никакъв случай няма да ти простят, че не харесваш Клинт Истууд “, написа английското издание „ Гардиън “ през 2010 година
След гибелта на Пол Нюман (1925 – 2008) може да се каже, че Клинт Истууд е последният благородник от остарялата школа, който прави кино. Той печели сърцата на милиони със своята откровеност и естественост на външния си тип. Няма гелосаното и прекомерно Ел Ей лъчение на Уорън Бийти, не е безплоден като Ричард Гиър, не е невротичен като Дъстин Хофман и Уди Алън, не е прекомерно бащински като Робърт Дювал, не е леконравен и прекомерно закачлив като Джони Деп. И не е като реклама на зъболекарски кабинет и на еластичен хирург както Том Круз.
Клинт Истууд си е Клинт Истууд – характерен и несравним. Счита се, че за трудолюбието и дълголетната му кариера, съвсем без провали, принос има неговото детство, минало тъкмо по време на Голямата меланхолия, означават американски медии.
От дребен знае, че единственото непростимо закононарушение е да спреш да работиш. Затова той в никакъв случай не стопира. Снима всевъзможни филми и ги снима бързо. До 70-ата си година прави най-малко по един филм годишно, а на млади години даже по два-три. Дисциплиниран е и не надвишава бюджета, а филмите му постоянно излизат в точния момент. Ако един филм се провали, той снима различен, без да се оплаква. Ако и той се провали, опитва нещо друго. Ако кариерата му на режисьор зацикли, не се тормози да се цани като артист в непознат план.
Уилям Голдман, сценаристът на „ Абсолютна власт “ (1997), споделя пред „ Гардиън “, че Истууд и Пол Нюман са спечелили от относително късния си триумф.
„ Те са велики, тъй като не съумяха прекомерно рано. Истууд към момента копаеше ровове за басейни, когато беше на 29 години. Не се популяризираха рано като Джон Траволта и Том Круз “, разяснява носителят на два " Оскар " -а за сюжетите на „ Цялото президентско войнство “ и „ Буч Касиди и Сънданс Кид “.
Истууд дебютира в киното през 1955 година в ролята на лабораторен механик в Revenge of the Creature. Наред с огромния триумф във филмите на Серджо Леоне „ За шепа долари “, „ За няколко $ повече “ и „ Добрият, неприятният и злият “ се снима и в посредствени уестърни, само че съумява да надскочи облика на необработен мъж, който единствено реалокира пурата от единия ъгъл на устата в другия.
Действието на филмите тече постепенно, а Истууд не приказва доста. Заради грапавия му глас обаче даже късите реплики звучат впечатляващо – „ Не чу ли дамата, момче? “, „ Успокой се, каубой “, „ Следващия път ще ти отрежа главата “.
Режисьорският дебют на Истууд е през 1971 година с „ Пусни ми Мисти “ – нискобюджетен филм за жена, която преследва локална радио звезда.
„ Режисирането е по-голямо наслаждение. Ти си разказвачът, до момента в който като артист си зает единствено с твоята част от сюжета. Предпочитам режисирането “, ще признае години по-късно носителят на четири награди " Оскар ".
През 1971 година Истууд се снима в „ Мръсния Хари “ на режисьора Дон Сийгъл – филм, който поражда полемики поради героя му: служител на реда, който постоянно нарушава закона.
„ Хората го възприеха единствено като полицай-разбойник. Но той е човек, който преди малко е изгубил жена си. Той е тъжен и сърдит от бюрократичния призрачен сън, в който живее, до момента в който се пробва да залови садистичен, психопатичен сериен палач. Ако го покажеш като нехаен човек без проблеми, няма да има прочувствено напрежение във кино лентата “, разяснява Истууд пред списание „ Тайм “ през 2005 година
А „ Гардиън “ разяснява тематиката по този начин: „ Когато ангелът на отмъщението се появява в градска среда, бранителите на гражданските свободи се възмущават. Ако някой вземе правораздаването в свои ръце в края на XIX век, както е в уестърните, той е воин. Но в случай че го направи в края на ХХ век, той е фашист “.
Ден преди 95-ия му рожден ден, австрийският вестник „ Курир “ разгласява изявление с холивудската легенда.
„ Копнея за положителните остарели времена, когато сценаристите пишеха филми като „ Казабланка “ в дребни бунгала на студийния терен, когато всеки имаше нова концепция. Днес живеем в епоха на римейки и франчайзи. Аз съм снимал три продължения, само че от дълго време не ме вълнуват. Моята философия е: прави нещо ново или си спри у дома “, споделя Клинт Истууд пред „ Курир “.
В средата на 60-те години на предишния век той се снима в „ За шепа долари “, „ За няколко $ повече “ и „ Добрият, неприятният и злият “ – три кино лентата, които го вършат освен знаменит, само че и избавят от гибел жанра уестърн.
Днес всеки познава присвитите зелени очи на високия, слаб и мистериозен мъж с пончо и пура, който оказва помощ на слабите и онеправданите. Всеки е виждал сериозното лице на Истууд, попило доста слънце и вятър, който приказва малко, само че на място.
Мъжете изпитват почит и благоговение към него, а дамите си глътват езика, когато гледат по-ранните му филми.
„ Дори дамите, които не харесват Истууд, чакат от мъжете си да го харесват. Американците може да ти простят, че си болшевик или безбожник. Но в никакъв случай няма да ти простят, че не харесваш Клинт Истууд “, написа английското издание „ Гардиън “ през 2010 година
След гибелта на Пол Нюман (1925 – 2008) може да се каже, че Клинт Истууд е последният благородник от остарялата школа, който прави кино. Той печели сърцата на милиони със своята откровеност и естественост на външния си тип. Няма гелосаното и прекомерно Ел Ей лъчение на Уорън Бийти, не е безплоден като Ричард Гиър, не е невротичен като Дъстин Хофман и Уди Алън, не е прекомерно бащински като Робърт Дювал, не е леконравен и прекомерно закачлив като Джони Деп. И не е като реклама на зъболекарски кабинет и на еластичен хирург както Том Круз.
Клинт Истууд си е Клинт Истууд – характерен и несравним. Счита се, че за трудолюбието и дълголетната му кариера, съвсем без провали, принос има неговото детство, минало тъкмо по време на Голямата меланхолия, означават американски медии.
От дребен знае, че единственото непростимо закононарушение е да спреш да работиш. Затова той в никакъв случай не стопира. Снима всевъзможни филми и ги снима бързо. До 70-ата си година прави най-малко по един филм годишно, а на млади години даже по два-три. Дисциплиниран е и не надвишава бюджета, а филмите му постоянно излизат в точния момент. Ако един филм се провали, той снима различен, без да се оплаква. Ако и той се провали, опитва нещо друго. Ако кариерата му на режисьор зацикли, не се тормози да се цани като артист в непознат план.
Уилям Голдман, сценаристът на „ Абсолютна власт “ (1997), споделя пред „ Гардиън “, че Истууд и Пол Нюман са спечелили от относително късния си триумф.
„ Те са велики, тъй като не съумяха прекомерно рано. Истууд към момента копаеше ровове за басейни, когато беше на 29 години. Не се популяризираха рано като Джон Траволта и Том Круз “, разяснява носителят на два " Оскар " -а за сюжетите на „ Цялото президентско войнство “ и „ Буч Касиди и Сънданс Кид “.
Истууд дебютира в киното през 1955 година в ролята на лабораторен механик в Revenge of the Creature. Наред с огромния триумф във филмите на Серджо Леоне „ За шепа долари “, „ За няколко $ повече “ и „ Добрият, неприятният и злият “ се снима и в посредствени уестърни, само че съумява да надскочи облика на необработен мъж, който единствено реалокира пурата от единия ъгъл на устата в другия.
Действието на филмите тече постепенно, а Истууд не приказва доста. Заради грапавия му глас обаче даже късите реплики звучат впечатляващо – „ Не чу ли дамата, момче? “, „ Успокой се, каубой “, „ Следващия път ще ти отрежа главата “.
Режисьорският дебют на Истууд е през 1971 година с „ Пусни ми Мисти “ – нискобюджетен филм за жена, която преследва локална радио звезда.
„ Режисирането е по-голямо наслаждение. Ти си разказвачът, до момента в който като артист си зает единствено с твоята част от сюжета. Предпочитам режисирането “, ще признае години по-късно носителят на четири награди " Оскар ".
През 1971 година Истууд се снима в „ Мръсния Хари “ на режисьора Дон Сийгъл – филм, който поражда полемики поради героя му: служител на реда, който постоянно нарушава закона.
„ Хората го възприеха единствено като полицай-разбойник. Но той е човек, който преди малко е изгубил жена си. Той е тъжен и сърдит от бюрократичния призрачен сън, в който живее, до момента в който се пробва да залови садистичен, психопатичен сериен палач. Ако го покажеш като нехаен човек без проблеми, няма да има прочувствено напрежение във кино лентата “, разяснява Истууд пред списание „ Тайм “ през 2005 година
А „ Гардиън “ разяснява тематиката по този начин: „ Когато ангелът на отмъщението се появява в градска среда, бранителите на гражданските свободи се възмущават. Ако някой вземе правораздаването в свои ръце в края на XIX век, както е в уестърните, той е воин. Но в случай че го направи в края на ХХ век, той е фашист “.
Ден преди 95-ия му рожден ден, австрийският вестник „ Курир “ разгласява изявление с холивудската легенда.
„ Копнея за положителните остарели времена, когато сценаристите пишеха филми като „ Казабланка “ в дребни бунгала на студийния терен, когато всеки имаше нова концепция. Днес живеем в епоха на римейки и франчайзи. Аз съм снимал три продължения, само че от дълго време не ме вълнуват. Моята философия е: прави нещо ново или си спри у дома “, споделя Клинт Истууд пред „ Курир “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ