Карибска криза-2: От какво се боят американските военни?
Американските медии към момента са цялостни с Украйна. Те се пробваха да внесат тази тематика даже в договарянията сред Русия и Съединени американски щати в Женева. Деветдесет хиляди... не, 100 хиляди съветски бойци на границата с Украйна... не, към този момент 100 двадесет и пет хиляди, по-късно осемнадесет сюжета на съветски отпор, едните единствено куриери са тридесет хиляди... Като цяло, глъчката е пронизителен.
На жителите на Съединените щати старателно се споделя, че в случай че се случи боен спор с Русия, това ще се случи някъде на небивало огромно разстояние. Някъде там, на хиляди километри, през моретата и океаните, се намира страната Украйна, която съвсем никой не може да откри, даже на картата. Тя безстрашно се бори с московския тиранин, а американците й изпращат лъчите на добротата, тук-таме примесени с „ Джевелин “-и.
Между другото, вероятната борба с Китай е показана по безусловно същия метод. Твърди се, че тя ще се организира в отдалечен и другоземен район и даже няма да се приближи до градовете в Съединени американски щати. Поредната война някъде там.
Всъщност войната умерено може да пристигна на територията на Съединените щати. Има огромен брой уязвимости в защитата на страната. В една естествена демократична страна този въпрос би си коствало да се разисква необятно - и в този момент е подобаващият миг за това.
Но не, в новинарското меню няма такова ядене. Тези уязвимости се разискват извънредно от американските военни в техните профилирани изявления. Широката аудитория продължава да преглъща холивудските приказки за това по какъв начин доблестните американски морски пехотинци ще си претрепят враговете, даже като ги замерят и засипят с шапки-панамки... а кой би трябвало да бъде засипан? Руснаци, китайци, иранци? И, несъмнено, извънземните.
Междувременно американските военни показват сериозна угриженост по отношение на последните съветски изобретения. За нашата светла възвишена демократична аудитория, това хиперзвуково оръжие е просто „ мултипликационно филмче на Путин “.
Но Министерството на защитата на Съединени американски щати се опасява съществено от тях, като признава, че няма противооръжие против действието им. Или както се споделя в прегледа на противоракетната защита на Министерството на защитата на Съединени американски щати за 2019 година: „ Активната противоракетна защита <...> сама по себе си няма да помогне на Съединените щати <...> да завоюват спора. Като се има поради преимуществото на евентуалния съперник, учредено на голяма гама от разнообразни ракети спрямо нашия стеснен инструментариум за защита, Съединени американски щати би трябвало... " да усъвършенстват, влагат, развиват и така нататък
Същото заяви преди шест месеца и командирът на Северното командване на Съединени американски щати Глен Ванхерк, който назова страната ни съществена опасност за Белия дом. „ Те (има поради Русия. – бел. авт.) са основали качества, които просто не съществуваха преди двадесет години... Това са крилати ракети, които радарът не вижда, и тихи подводници, които напълно не са по-лоши от нашите подводници. “
Или вземете същата Венецуела. Американските публицисти много се развеселиха, когато чуха от нашия посланик Сергей Рябков, че не е изключено потреблението на териториите на латиноамериканските страни за боен напън върху Съединени американски щати.
През декември 2018 година обаче появяването на нашите бомбардировачи Ту-160 във Венецуела не провокира никакво развлечение измежду американските военни. Освен това самолетите дойдоха тъкмо след неуспеха на следващия опит на Белия дом да смъкна водача на страната Николас Мадуро.
Служителите на основния изчерпателен отдел на Министерството на защитата на Съединени американски щати - Rand Corporation - тогава стигнаха до тъжното умозаключение, че Съединени американски щати нямат с какво изключително да повлияят на Венецуела, в случай че тя продължи военно-техническото си съдействие с Русия. Разгръщането на стандартни оръжия в Боливарианската република може да бъде контрирано със наказания.
Тази бедна, само че горда страна обаче и до момента към този момент е мощно глобена. А по какъв начин да се отговори на разполагането на нуклеарни оръжия там? Ако край брега се паркира, да речем, съветска подводница с цялостен боекомплект? Няма да повярвате, само че тук на американските управляващи беше препоръчано да изобразят „ дълбока угриженост “. И това в действителност е всичко.
Възобновяването на нашето военно-техническо съдействие с Куба също може да стане доста мъчително за нашите американски сътрудници. Отново американците не обичат да приказват за това: споменът за кубинската ракетна рецесия наподобява ги е травмирал за десетилетия. Преди две години обаче авторитетното английско издание The Spectator предизвести Съединени американски щати за заплахата от боен съюз сред Русия, Куба и Венецуела – те споделят, че тези страни в партньорство „ постоянно са успявали да победят Съединени американски щати в задния им двор “.
В листата на „ загриженостите на американските военни няма да открием „ намесата в изборите “, вицовете за Петров и Боширов и други русофобски отпадъци. Американските отбранителни ведомства имат доста по-сериозни аргументи за безпокойствие. Буквално тези дни Rand Corporation просто ни зарадва с отчет за положението на нещата в американската нуклеарна " триада ". Накратко, там всичко крета едва-едва и е съществено занемарено.
През последните двадесет години, до момента в който Русия небрежно превъоръжаваше и модернизираше армията си, Съединените щати дремеха спокойно на лаврите си на „ победител “ в Студената война. В резултат на това техните „ Минитмънт”, създадени преди повече от половин век, безусловно издъхват. Срокът им на работа от дълго време е изминал и неведнъж е удължаван. И ракетите, и цялата им инфраструктура са извънредно, безнадеждно износени. Днес ремонтниците носят със себе си два-три комплекта съоръжение с вярата, че най-малко нещо ще проработи след визитата им.
Тези разкрития, апропо, хвърлят светлина върху това за какво администрацията на Байдън толкоз бързо и покорно, без никакви спомагателни условия още в първите дни на мандата си, удължи контракта за стратегическите настъпателни оръжия с Русия.
Неведнъж се показваха хрумвания за основаване на нови ракети, които да заменят от дълго време престарелите Minutemen. Сега такава стратегия в действителност се появи: новите ICBM обаче се възнамерява да бъдат пуснати в серия през 2030-2036 година
Модернизацията на американската отбранителна промишленост в действителност е мощно възпрепятствана от разцеплението на върха. Дори за новите ICBM имаше огромни разногласия. Съществува въздействаща позиция, съгласно която наземните системи за изстрелване на ракети /т.нар. земни шахти/ въобще не са нужни и Съединените щати може да се лимитират единствено до бомбардировачите и подводниците като носители.
Но въпреки всичко има и солидна годишна продукция. Планира се подводниците от клас Охайо да бъдат бракувани и сменени с нови подводници от клас Колумбия, само че този план няма да стане действителност до 2031 година Бомбардировачът B-52H за първи път слезе от индустриалната линия през 1962 година и през днешния ден, както меко се показват анализаторите, „ демонстрира резултата на възрастта “. По-малкият му брат B-2 също възнамерява да се промени.
Не, няма да имитираме нашите американски сътрудници и да назоваваме страната им „ Горна Волта с ръждясали ракети “. Глупаво и вулгарно е да обсипваш мощен съперник с обиди. Човек обаче не може да не се чуди: по какъв начин в действителност с подобен багаж американската войска ще се опълчи на Русия и Китай с техните съвременни армии и свръхмодерни оръжия?
Изглежда, че въпреки и постепенно, идва известно осъзнаване и осмисляне на тези действителности на Запад. Журналисти и специалисти към този момент оферират на Вашингтон свои лични версии за това по какъв начин елегантно да се предават позиции, без освен това да се губи лице. Изведнъж се оказва, че никой в никакъв случай не е имал желание да одобри Украйна и Грузия в НАТО. Тва пък кво е? За какъв ни е? Американската външна политика през днешния ден замязва на Одеса от следвоенните контабандистки времена, освен това в целия си искра.
В петте стадия на приемане на дадена обстановка, Щатите доста бързичко прескочиха от отрицанието към търга и договарянето. Ние на вас – неявяване на ракети в Европа, а също Украйна и Грузия. Но на тях ще им кажем, че това не е в действителност, а на ужким. В същото време ще разбираем на васалите, че това е направено в действителност, само че помислете - като цяло и безплатно не ни трябват ни Украйна, нито Грузия. Абе вземайте ги.
Е, остават два стадия. Първо депресията - четенето на отчетите на американските отбранителни ведомства е изцяло способно да я обезпечи на американците. И тогава идва неизбежното - приемането на всички условия на Русия.
Превод: ЕС
На жителите на Съединените щати старателно се споделя, че в случай че се случи боен спор с Русия, това ще се случи някъде на небивало огромно разстояние. Някъде там, на хиляди километри, през моретата и океаните, се намира страната Украйна, която съвсем никой не може да откри, даже на картата. Тя безстрашно се бори с московския тиранин, а американците й изпращат лъчите на добротата, тук-таме примесени с „ Джевелин “-и.
Между другото, вероятната борба с Китай е показана по безусловно същия метод. Твърди се, че тя ще се организира в отдалечен и другоземен район и даже няма да се приближи до градовете в Съединени американски щати. Поредната война някъде там.
Всъщност войната умерено може да пристигна на територията на Съединените щати. Има огромен брой уязвимости в защитата на страната. В една естествена демократична страна този въпрос би си коствало да се разисква необятно - и в този момент е подобаващият миг за това.
Но не, в новинарското меню няма такова ядене. Тези уязвимости се разискват извънредно от американските военни в техните профилирани изявления. Широката аудитория продължава да преглъща холивудските приказки за това по какъв начин доблестните американски морски пехотинци ще си претрепят враговете, даже като ги замерят и засипят с шапки-панамки... а кой би трябвало да бъде засипан? Руснаци, китайци, иранци? И, несъмнено, извънземните.
Междувременно американските военни показват сериозна угриженост по отношение на последните съветски изобретения. За нашата светла възвишена демократична аудитория, това хиперзвуково оръжие е просто „ мултипликационно филмче на Путин “.
Но Министерството на защитата на Съединени американски щати се опасява съществено от тях, като признава, че няма противооръжие против действието им. Или както се споделя в прегледа на противоракетната защита на Министерството на защитата на Съединени американски щати за 2019 година: „ Активната противоракетна защита <...> сама по себе си няма да помогне на Съединените щати <...> да завоюват спора. Като се има поради преимуществото на евентуалния съперник, учредено на голяма гама от разнообразни ракети спрямо нашия стеснен инструментариум за защита, Съединени американски щати би трябвало... " да усъвършенстват, влагат, развиват и така нататък
Същото заяви преди шест месеца и командирът на Северното командване на Съединени американски щати Глен Ванхерк, който назова страната ни съществена опасност за Белия дом. „ Те (има поради Русия. – бел. авт.) са основали качества, които просто не съществуваха преди двадесет години... Това са крилати ракети, които радарът не вижда, и тихи подводници, които напълно не са по-лоши от нашите подводници. “
Или вземете същата Венецуела. Американските публицисти много се развеселиха, когато чуха от нашия посланик Сергей Рябков, че не е изключено потреблението на териториите на латиноамериканските страни за боен напън върху Съединени американски щати.
През декември 2018 година обаче появяването на нашите бомбардировачи Ту-160 във Венецуела не провокира никакво развлечение измежду американските военни. Освен това самолетите дойдоха тъкмо след неуспеха на следващия опит на Белия дом да смъкна водача на страната Николас Мадуро.
Служителите на основния изчерпателен отдел на Министерството на защитата на Съединени американски щати - Rand Corporation - тогава стигнаха до тъжното умозаключение, че Съединени американски щати нямат с какво изключително да повлияят на Венецуела, в случай че тя продължи военно-техническото си съдействие с Русия. Разгръщането на стандартни оръжия в Боливарианската република може да бъде контрирано със наказания.
Тази бедна, само че горда страна обаче и до момента към този момент е мощно глобена. А по какъв начин да се отговори на разполагането на нуклеарни оръжия там? Ако край брега се паркира, да речем, съветска подводница с цялостен боекомплект? Няма да повярвате, само че тук на американските управляващи беше препоръчано да изобразят „ дълбока угриженост “. И това в действителност е всичко.
Възобновяването на нашето военно-техническо съдействие с Куба също може да стане доста мъчително за нашите американски сътрудници. Отново американците не обичат да приказват за това: споменът за кубинската ракетна рецесия наподобява ги е травмирал за десетилетия. Преди две години обаче авторитетното английско издание The Spectator предизвести Съединени американски щати за заплахата от боен съюз сред Русия, Куба и Венецуела – те споделят, че тези страни в партньорство „ постоянно са успявали да победят Съединени американски щати в задния им двор “.
В листата на „ загриженостите на американските военни няма да открием „ намесата в изборите “, вицовете за Петров и Боширов и други русофобски отпадъци. Американските отбранителни ведомства имат доста по-сериозни аргументи за безпокойствие. Буквално тези дни Rand Corporation просто ни зарадва с отчет за положението на нещата в американската нуклеарна " триада ". Накратко, там всичко крета едва-едва и е съществено занемарено.
През последните двадесет години, до момента в който Русия небрежно превъоръжаваше и модернизираше армията си, Съединените щати дремеха спокойно на лаврите си на „ победител “ в Студената война. В резултат на това техните „ Минитмънт”, създадени преди повече от половин век, безусловно издъхват. Срокът им на работа от дълго време е изминал и неведнъж е удължаван. И ракетите, и цялата им инфраструктура са извънредно, безнадеждно износени. Днес ремонтниците носят със себе си два-три комплекта съоръжение с вярата, че най-малко нещо ще проработи след визитата им.
Тези разкрития, апропо, хвърлят светлина върху това за какво администрацията на Байдън толкоз бързо и покорно, без никакви спомагателни условия още в първите дни на мандата си, удължи контракта за стратегическите настъпателни оръжия с Русия.
Неведнъж се показваха хрумвания за основаване на нови ракети, които да заменят от дълго време престарелите Minutemen. Сега такава стратегия в действителност се появи: новите ICBM обаче се възнамерява да бъдат пуснати в серия през 2030-2036 година
Модернизацията на американската отбранителна промишленост в действителност е мощно възпрепятствана от разцеплението на върха. Дори за новите ICBM имаше огромни разногласия. Съществува въздействаща позиция, съгласно която наземните системи за изстрелване на ракети /т.нар. земни шахти/ въобще не са нужни и Съединените щати може да се лимитират единствено до бомбардировачите и подводниците като носители.
Но въпреки всичко има и солидна годишна продукция. Планира се подводниците от клас Охайо да бъдат бракувани и сменени с нови подводници от клас Колумбия, само че този план няма да стане действителност до 2031 година Бомбардировачът B-52H за първи път слезе от индустриалната линия през 1962 година и през днешния ден, както меко се показват анализаторите, „ демонстрира резултата на възрастта “. По-малкият му брат B-2 също възнамерява да се промени.
Не, няма да имитираме нашите американски сътрудници и да назоваваме страната им „ Горна Волта с ръждясали ракети “. Глупаво и вулгарно е да обсипваш мощен съперник с обиди. Човек обаче не може да не се чуди: по какъв начин в действителност с подобен багаж американската войска ще се опълчи на Русия и Китай с техните съвременни армии и свръхмодерни оръжия?
Изглежда, че въпреки и постепенно, идва известно осъзнаване и осмисляне на тези действителности на Запад. Журналисти и специалисти към този момент оферират на Вашингтон свои лични версии за това по какъв начин елегантно да се предават позиции, без освен това да се губи лице. Изведнъж се оказва, че никой в никакъв случай не е имал желание да одобри Украйна и Грузия в НАТО. Тва пък кво е? За какъв ни е? Американската външна политика през днешния ден замязва на Одеса от следвоенните контабандистки времена, освен това в целия си искра.
В петте стадия на приемане на дадена обстановка, Щатите доста бързичко прескочиха от отрицанието към търга и договарянето. Ние на вас – неявяване на ракети в Европа, а също Украйна и Грузия. Но на тях ще им кажем, че това не е в действителност, а на ужким. В същото време ще разбираем на васалите, че това е направено в действителност, само че помислете - като цяло и безплатно не ни трябват ни Украйна, нито Грузия. Абе вземайте ги.
Е, остават два стадия. Първо депресията - четенето на отчетите на американските отбранителни ведомства е изцяло способно да я обезпечи на американците. И тогава идва неизбежното - приемането на всички условия на Русия.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ