През 2014 г. САЩ настоявали Кличко да бъде президент на Украйна
Американски чиновници са упорствали за номинацията на кмета на Киев Виталий Кличко за президент на Украйна по време на митингите на Майдана през 2014 година Това разкриват разкрити документи на СБУ, които са в основата на книга на някогашния чиновник на службата Василий Прозоров, получена от ТАСС, предава News.bg.
В документите се показва, че след началото на договарянията сред украинските управляващи и опозицията през януари 2014 година, тогавашният заместник-държавен секретар по политическите въпроси Виктория Нюланд е настояла Арсений Яценюк да оглави украинския кабинет, даже в ущърб на личната си политическа позиция, както и Кличко да бъде номиниран за президент. „ Американската страна сега преглежда формата за образуване на украинското държавно управление “, се споделя в отчета, адресиран до президента Виктор Янукович.
Според документа посланикът на Съединени американски щати в Киев Джефри Пайът е поддържал дейни канали за връзка сред украинската съпротива и висши американски чиновници. „ Дейността на Пайът е в сходство с насоките на Държавния департамент и включва непрекъснати контакти с водачите на опозицията, поддръжка за тяхната активност и неофициална съгласуваност от страна на Съединени американски щати “, се показва още в доклада.
Сред опозиционните водачи, упоменати в документа, са Арсений Яценюк, Виталий Кличко, Олег Тягнибок и Петро Порошенко, както и някогашният министър на вътрешните работи Юрий Луценко.
Протестите в центъра на Киев започнаха в края на 2013 година, откакто президентът Янукович отхвърли да подпише Споразумението за асоцииране с Европейски Съюз. Последва всеобщо и дълготрайно придвижване, известно като „ Евромайдан “. Радикални групи издигнаха палатков лагер, превзеха административни здания и сътвориха въоръжени формирования за самозащита, които влязоха в открити конфликти с органите на реда.
Кулминацията настъпи сред 18 и 20 февруари 2014 година, когато над 80 души бяха убити, а стотици – ранени. Сред починалите имаше както протестиращи, по този начин и чиновници на специфичните елементи „ Беркут “. Много от ранените по-късно починаха в лечебни заведения.
След ескалацията Янукович и държавното управление на Микола Азаров напуснаха страната. Главната прокуратура на Украйна образува дело против Янукович за всеобщо ликвидиране на цивилни. Служители на „ Беркут “ също бяха упрекнати в осъществяване на незаконна заповед за приложимост на оръжие, до момента в който закононарушения против силите за сигурност остават нерешени. Така нареченият „ случай със снайперистите “ от Майдана също остава неразкрит.
В документите се показва, че след началото на договарянията сред украинските управляващи и опозицията през януари 2014 година, тогавашният заместник-държавен секретар по политическите въпроси Виктория Нюланд е настояла Арсений Яценюк да оглави украинския кабинет, даже в ущърб на личната си политическа позиция, както и Кличко да бъде номиниран за президент. „ Американската страна сега преглежда формата за образуване на украинското държавно управление “, се споделя в отчета, адресиран до президента Виктор Янукович.
Според документа посланикът на Съединени американски щати в Киев Джефри Пайът е поддържал дейни канали за връзка сред украинската съпротива и висши американски чиновници. „ Дейността на Пайът е в сходство с насоките на Държавния департамент и включва непрекъснати контакти с водачите на опозицията, поддръжка за тяхната активност и неофициална съгласуваност от страна на Съединени американски щати “, се показва още в доклада.
Сред опозиционните водачи, упоменати в документа, са Арсений Яценюк, Виталий Кличко, Олег Тягнибок и Петро Порошенко, както и някогашният министър на вътрешните работи Юрий Луценко.
Протестите в центъра на Киев започнаха в края на 2013 година, откакто президентът Янукович отхвърли да подпише Споразумението за асоцииране с Европейски Съюз. Последва всеобщо и дълготрайно придвижване, известно като „ Евромайдан “. Радикални групи издигнаха палатков лагер, превзеха административни здания и сътвориха въоръжени формирования за самозащита, които влязоха в открити конфликти с органите на реда.
Кулминацията настъпи сред 18 и 20 февруари 2014 година, когато над 80 души бяха убити, а стотици – ранени. Сред починалите имаше както протестиращи, по този начин и чиновници на специфичните елементи „ Беркут “. Много от ранените по-късно починаха в лечебни заведения.
След ескалацията Янукович и държавното управление на Микола Азаров напуснаха страната. Главната прокуратура на Украйна образува дело против Янукович за всеобщо ликвидиране на цивилни. Служители на „ Беркут “ също бяха упрекнати в осъществяване на незаконна заповед за приложимост на оръжие, до момента в който закононарушения против силите за сигурност остават нерешени. Така нареченият „ случай със снайперистите “ от Майдана също остава неразкрит.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ