Вече не правят такива като него: Райнер Вернер Фасбиндер
Американски критици декларират, че Райнер Вернер Фасбиндер е единственият виновен за възраждането на немското кино по време на новата вълна от 70-те години. Въпреки че известни имена като Вернер Херцог и Вим Вендерс са били еднообразно дейни по това време, разбираемо е за какво Фасбиндер получава това самопризнание. С над 40 кино лентата зад тила си до 37-годишна възраст можем единствено да гадаем какъв брой още би направил, в случай че не беше умрял толкоз рано.
Фасбиндер умира от личната си работливост. Умира от прекалено много живот, прекалено много работа, прекалено много комплицирани връзки и прекалено много кокаин. Той си отива до момента в който режисира следващия си филм. Колкото и темпото му да подхранва творчеството му, то го унищожава. Лекари и другари го предизвестяват, само че никой в никакъв случай не е бил в положение да го спре.
Роден през 1945 година в Бавария, Райнер Вернер Фасбиндер има своите корени в театъра, където стартира като артист, режисьор и публицист на деветнадесет години. Там образува екипа си, измежду които бъдещата му звезда Хана Шигула. Вдъхновен от Жан-Люк Годар и Дъглас Сирк, той е воден от невероятна креативна, само че в последна сметка разрушителна сила. Конкуренцията е различен движещ фактор: в случай че Годар прави три кино лентата годишно, Фасбиндер би трябвало да прави четири. Между 1970 и 1971 година прави общо 10 игрални кино лентата.
Фасбиндер се интересува от политика и употребява филмите си, с цел да хвърля светлина върху подводните течения на обществото. Често сравняван с Пиер Паоло Пазолини, филмите му са проучвания на отхвърлените и нежеланите - дамите, слабите, проститутките, възрастните хора и чужденците са тези, които заемат централно място в неговото творчество. Той освен споделя техните истории - това са самобитни дисекции на обществото. Фасбиндер провокира и заобикаля всякаква идентификация с неговите фигури – основава отдалеченост, която кара фена да построи личното си мнение.
Екипът на режисьора се състои от другари и любовници, най-вече хора, които той среща през първите си дни в театъра и трансформира в артисти, композитори, сценографи и монтажисти – създавайки невероятни кино произведения, родени от нови гледни точки. Повтарящата се тематика за прочувствени битки за власт управлява сантименталните връзки на Фасбиндер, огледално отразени от тези на екрана. Неговата персона на и отвън снимачната площадка е толкоз сложна, че някои описания провокират облици на садизъм. Когато неговият някогашен другар и артист Армин Майер се самоубива, Фасбиндер излива мъката си във кино лентата " In a year with 13 moons ".
Повечето от филмите на Фасбиндер са деликатно построени и заради минималистичния им темперамент всяка дума и подробност са ключови. Неговият опит в театъра го е научил какъв брой е значима съвършената артикулация и наречие – районните акценти се употребяват единствено за комедийни моменти. Все още е учудващо какъв брой елементарни са неговите истории, без въобще да са предвидими. Да се каже, че Фасбиндер е уникален, би било подценяване.
Фасбиндер умира от личната си работливост. Умира от прекалено много живот, прекалено много работа, прекалено много комплицирани връзки и прекалено много кокаин. Той си отива до момента в който режисира следващия си филм. Колкото и темпото му да подхранва творчеството му, то го унищожава. Лекари и другари го предизвестяват, само че никой в никакъв случай не е бил в положение да го спре.
Роден през 1945 година в Бавария, Райнер Вернер Фасбиндер има своите корени в театъра, където стартира като артист, режисьор и публицист на деветнадесет години. Там образува екипа си, измежду които бъдещата му звезда Хана Шигула. Вдъхновен от Жан-Люк Годар и Дъглас Сирк, той е воден от невероятна креативна, само че в последна сметка разрушителна сила. Конкуренцията е различен движещ фактор: в случай че Годар прави три кино лентата годишно, Фасбиндер би трябвало да прави четири. Между 1970 и 1971 година прави общо 10 игрални кино лентата.
Фасбиндер се интересува от политика и употребява филмите си, с цел да хвърля светлина върху подводните течения на обществото. Често сравняван с Пиер Паоло Пазолини, филмите му са проучвания на отхвърлените и нежеланите - дамите, слабите, проститутките, възрастните хора и чужденците са тези, които заемат централно място в неговото творчество. Той освен споделя техните истории - това са самобитни дисекции на обществото. Фасбиндер провокира и заобикаля всякаква идентификация с неговите фигури – основава отдалеченост, която кара фена да построи личното си мнение.
Екипът на режисьора се състои от другари и любовници, най-вече хора, които той среща през първите си дни в театъра и трансформира в артисти, композитори, сценографи и монтажисти – създавайки невероятни кино произведения, родени от нови гледни точки. Повтарящата се тематика за прочувствени битки за власт управлява сантименталните връзки на Фасбиндер, огледално отразени от тези на екрана. Неговата персона на и отвън снимачната площадка е толкоз сложна, че някои описания провокират облици на садизъм. Когато неговият някогашен другар и артист Армин Майер се самоубива, Фасбиндер излива мъката си във кино лентата " In a year with 13 moons ".
Повечето от филмите на Фасбиндер са деликатно построени и заради минималистичния им темперамент всяка дума и подробност са ключови. Неговият опит в театъра го е научил какъв брой е значима съвършената артикулация и наречие – районните акценти се употребяват единствено за комедийни моменти. Все още е учудващо какъв брой елементарни са неговите истории, без въобще да са предвидими. Да се каже, че Фасбиндер е уникален, би било подценяване.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ