Ай Би Ем представи нова технология за чип под 1 нанометър, които могат да увеличат мощността им до 50 на сто
Американската софтуерна компания Ай Би Ем (IBM) разгласи през днешния ден нова технология, която съгласно нея разрешава производството на чипове с размер под един нанометър - първа по рода си разработка в промишлеността, ориентирана към все по-взискателните изчислителни натоварвания на изкуствения разсъдък, съобщи Ройтерс.
Акциите на основаната в Армонк, щата Ню Йорк компания нарастнаха с над 6 на 100 в предпазарната търговия, макар че от началото на годината поевтиняха с към 11 на 100.
Новата технология е оповестена в миг, когато производителите на чипове търсят способи да поддържат наклонността за увеличение на изчислителната мощност в по-малки размери, подвластна на Закона на Мур (наблюдение от света на технологиите, дефинирано от съоснователа на „ Интел “ Гордън Мур, което гласи, че броят на транзисторите в интегралните схеми (чиповете) се удвоява почти на всеки 18-24 месеца).
Разработката на Ай Би Ем включва архитектура с транзистори с размер 0,7 нанометра (7 ангстрьома - доста дребна единица за дължина, употребена най-вече за разказване на мащаба на микроскопични явления), което ускорява позициите ѝ в конкуренцията с производители като тайванската Ти Ес Ем Си (TSMC) и „ Интел “ (Intel).
Компанията твърди, че новият дизайн разрешава побиране на към 100 милиарда транзистора върху повърхност с размер на нокът.
Според Ай Би Ем това е почти двойно по-голяма компактност по отношение на 2-нанометровия ѝ чип, показан през 2021 година, като обезпечава до 50 на 100 по-висока продуктивност или до 70 на 100 по-добра енергийна успеваемост.
Компанията вкарва нова транзисторна архитектура, наречена „ наностак “(nanostack), при която транзисторите се подреждат в триизмерна конструкция, вместо да бъдат ситуирани в една низина, побирайки повече в същия размер пространство.
„ С новата „ наностак “ архитектура ние не просто вършим по-малки транзистори, а преоткриваме метода, по който се построяват чиповете, с цел да осигурим фрапантно повече мощ и енергийна успеваемост “, сподели Джей Гамбета, шеф по проучванията в Ай Би Ем.
Американската компания показва, че всеобщото произвеждане на технологията може да стартира в границите на пет години. Ай Би Ем добави, че към този момент е предоставила лиценз за свои технологии на южнокорейската „ Самсунг “ (Samsung) и японската „ Рапидус “ (Rapidus), само че към момента не е оповестила индустриален сътрудник за новата разработка.
Акциите на основаната в Армонк, щата Ню Йорк компания нарастнаха с над 6 на 100 в предпазарната търговия, макар че от началото на годината поевтиняха с към 11 на 100.
Новата технология е оповестена в миг, когато производителите на чипове търсят способи да поддържат наклонността за увеличение на изчислителната мощност в по-малки размери, подвластна на Закона на Мур (наблюдение от света на технологиите, дефинирано от съоснователа на „ Интел “ Гордън Мур, което гласи, че броят на транзисторите в интегралните схеми (чиповете) се удвоява почти на всеки 18-24 месеца).
Разработката на Ай Би Ем включва архитектура с транзистори с размер 0,7 нанометра (7 ангстрьома - доста дребна единица за дължина, употребена най-вече за разказване на мащаба на микроскопични явления), което ускорява позициите ѝ в конкуренцията с производители като тайванската Ти Ес Ем Си (TSMC) и „ Интел “ (Intel).
Компанията твърди, че новият дизайн разрешава побиране на към 100 милиарда транзистора върху повърхност с размер на нокът.
Според Ай Би Ем това е почти двойно по-голяма компактност по отношение на 2-нанометровия ѝ чип, показан през 2021 година, като обезпечава до 50 на 100 по-висока продуктивност или до 70 на 100 по-добра енергийна успеваемост.
Компанията вкарва нова транзисторна архитектура, наречена „ наностак “(nanostack), при която транзисторите се подреждат в триизмерна конструкция, вместо да бъдат ситуирани в една низина, побирайки повече в същия размер пространство.
„ С новата „ наностак “ архитектура ние не просто вършим по-малки транзистори, а преоткриваме метода, по който се построяват чиповете, с цел да осигурим фрапантно повече мощ и енергийна успеваемост “, сподели Джей Гамбета, шеф по проучванията в Ай Би Ем.
Американската компания показва, че всеобщото произвеждане на технологията може да стартира в границите на пет години. Ай Би Ем добави, че към този момент е предоставила лиценз за свои технологии на южнокорейската „ Самсунг “ (Samsung) и японската „ Рапидус “ (Rapidus), само че към момента не е оповестила индустриален сътрудник за новата разработка.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ