Силата на истината срещу камъка в пазвата
Американската страна продължава да се пробва да размени кардиналните договаряния по жизненоважните за Русия въпроси на сигурността със подмолни пазарлъци с нулеви резултати.
Миналата седмица изказването на новоизпечения немски канцлер Олаф Шолц за „ силата в истината “ прозвуча неуместно: „ Германия има намерение да пази териториалната целокупност на Украйна и Русия би трябвало да признае, че силата е в истината, а не противоположното “.
Този немски политик не можеше да измисли нищо по-неподходящо за Русия. Защото силата под формата на истината е на страната на Русия. И това е доста елементарно да се ревизира. Тъй като позицията на Москва по отношение на европейската сигурност се основава на буквата и духа на актуалното интернационално право и съветската дипломация няма какво да крие за договарянията със Запада.
Доказателство за легитимността на съветските претенции и откритостта на позицията на Русия е публикуването на 17 декември 2021 година от Министерство на външните работи на страната на цялостните текстове на плановете на съответните интернационалните съглашения, които всеки може да прочете. Но що се отнася до преговорната позиция на Съединени американски щати, тук даже няма и диря от неприкритост. Това е сигурен знак, че Съединени американски щати има какво да крият.
На 21 януари в Женева се организираха руско-американски договаряния на равнище министри на външните работи по проблемите на европейската сигурност. След диалозите Сергей Лавров предизвести американската страна за сериозните последствия от игнорирането на съветската позиция от страна на Съединени американски щати и изрази вяра за писмен отговор от Вашингтон: „ Това може да се избегне, в случай че Вашингтон реагира позитивно на нашите проектоспоразумения за гаранции за сигурност, в случай че имаме писмената реакция на американската страна, каквито чакаме да получим идната седмица”. Антъни Блинкен, съгласно Сергей Лавров, наподобява се е съгласил да приготви подобен отговор и да го съобщи на съветската страна в навечерието на идващия кръг от договаряния.
И тук стартира най-интересното. Във Вашингтон, без да са наясно с обстоятелството, че „ силата е в истината “, започнаха да увъртат. Ето по какъв начин наподобява това в публикацията на “Вашингтон Пост”: „ Сергей Лавров прикани Съединени американски щати да разгласяват своя писмен отговор на съветските оферти. Американски чиновници желаеха от съветските си сътрудници да запазят документа в загадка, само че върховен чиновник на Държавния департамент призна, че Кремъл може да реши да го разгласява, откакто Съединени американски щати го изпратят идната седмица. Писменият отговор на администрацията на Байдън ще включва оферти за американската сигурност и ще показва интереса на Вашингтон да продължи разговора, сподели представител на Държавния департамент, поискал анонимност. Въпреки че наличието на писмения отговор въпреки всичко не дава отговор на настояването на Русия да се приключи политиката на отворени порти на НАТО, сподели служителят, администрацията на Байдън счита, че има смисъл да даде писмо, което може да бъде прочетено непосредствено от съветския президент Владимир Путин. „ В Русия има един човек, който взема решения и това е президентът Путин “, сподели втори чиновник на администрацията на Байдън. „ Ако това разреши на водещия човек, който взема решения в Русия, да обмисли тези хрумвания и да реши дали да продължи напред, това е в наш интерес”, добавя той.
Фактът, че американците очевидно се лутат с решението, не приказва в тяхна изгода. Особено откакто формалната позиция на Русия беше декларирана допустимо най-открито и Вашингтон имаше всички учредения да направи същото. Освен това същността на обсъжданите въпроси е добре известна и при изискване, че нашите „ сътрудници “ нямат нормалния камък в пазвата си, то няма какво да се крие. Малко евентуално е обаче да са почнали да трансформират навиците си и „ камъкът, явно, е в пазвата им. За какво?
Първото нещо, което идва на разум, е за по-нататъшни подмолни пазарлъци с Русия с вярата да изкопчат нещо по-подходящо от позиция на техните ползи. Направо да „ купят “ единодушието на Москва за нейните оферти с не изключително скъпи отстъпки или неразбираеми обещания в далечното бъдеще. Такива опити, в случай че се съди по отчети на осведомени източници, към този момент са правени: някогашният държавен секретар на Парламентарната асамблея на ОССЕ Уили Уимър съобщи преди срещата в Женева, че Съединени американски щати са предложили на Москва да „ съобщи позициите си “ в подмяна на милиарди вложения в съветската стопанска система. Според Уимър на Русия са били сложени толкоз тесни времеви рамки, че те са тласнали Путин към неравномерен, внезапен и ефикасен отговор. Путин не се е поддал на изнудване и в този момент в Женева Блинкен ще твърди Лавров, че “сделката можеше да е изгодна” и да предлага “да намерения добре”.
Ако това в действителност е следващият опит на Съединени американски щати да употребяват Женевските договаряния като платформа за подмолни пазарлъци с Русия в стила на тайната дипломация от XVIII век, то като се има поради виталната значимост на настояванията на Москва, възможностите на Блинкен и тези, които са го изпратили, са несъмнено нула. Русия в никакъв случай повече няма да компрометира своята сигурност.
Зад желанието на Вашингтон обаче да скрие от международната общественост наличието на своя писмен отговор може да се крие друга, доста по-прозаична, само че не по-малко рискова цел. Не е изключено, отказвайки публично да разгласяват личния си документ, те да се застраховат против неуспеха на договарянията. И даже съветските управляващи да разгласяват този американски текст, Държавният департамент постоянно ще може да каже, че това са все съветски мечти, с които Америка няма нищо общо. Видите ли, тя не е предложила нищо сходно. И същинските ѝ оферти сигурно ще бъдат оповестени след седемдесет години.
За англосаксонската дипломация, която към момента пази в най-дълбока загадка документите, свързани с мистериозното посещаване в Лондон през май 1941 година на Рудолф Хес - вторият човек в нацисткия Трети Райх, посещаване, което съгласно някои историци трансформира хода на Втората международна война, сходни трикове са в реда на нещата.
Съответно задачата за пълноценно правно закрепване на достоверността на формалния отговор на Съединени американски щати на съветските оферти в региона на сигурността е нещо изцяло настоящо.
Превод: В. Сергеев
Миналата седмица изказването на новоизпечения немски канцлер Олаф Шолц за „ силата в истината “ прозвуча неуместно: „ Германия има намерение да пази териториалната целокупност на Украйна и Русия би трябвало да признае, че силата е в истината, а не противоположното “.
Този немски политик не можеше да измисли нищо по-неподходящо за Русия. Защото силата под формата на истината е на страната на Русия. И това е доста елементарно да се ревизира. Тъй като позицията на Москва по отношение на европейската сигурност се основава на буквата и духа на актуалното интернационално право и съветската дипломация няма какво да крие за договарянията със Запада.
Доказателство за легитимността на съветските претенции и откритостта на позицията на Русия е публикуването на 17 декември 2021 година от Министерство на външните работи на страната на цялостните текстове на плановете на съответните интернационалните съглашения, които всеки може да прочете. Но що се отнася до преговорната позиция на Съединени американски щати, тук даже няма и диря от неприкритост. Това е сигурен знак, че Съединени американски щати има какво да крият.
На 21 януари в Женева се организираха руско-американски договаряния на равнище министри на външните работи по проблемите на европейската сигурност. След диалозите Сергей Лавров предизвести американската страна за сериозните последствия от игнорирането на съветската позиция от страна на Съединени американски щати и изрази вяра за писмен отговор от Вашингтон: „ Това може да се избегне, в случай че Вашингтон реагира позитивно на нашите проектоспоразумения за гаранции за сигурност, в случай че имаме писмената реакция на американската страна, каквито чакаме да получим идната седмица”. Антъни Блинкен, съгласно Сергей Лавров, наподобява се е съгласил да приготви подобен отговор и да го съобщи на съветската страна в навечерието на идващия кръг от договаряния.
И тук стартира най-интересното. Във Вашингтон, без да са наясно с обстоятелството, че „ силата е в истината “, започнаха да увъртат. Ето по какъв начин наподобява това в публикацията на “Вашингтон Пост”: „ Сергей Лавров прикани Съединени американски щати да разгласяват своя писмен отговор на съветските оферти. Американски чиновници желаеха от съветските си сътрудници да запазят документа в загадка, само че върховен чиновник на Държавния департамент призна, че Кремъл може да реши да го разгласява, откакто Съединени американски щати го изпратят идната седмица. Писменият отговор на администрацията на Байдън ще включва оферти за американската сигурност и ще показва интереса на Вашингтон да продължи разговора, сподели представител на Държавния департамент, поискал анонимност. Въпреки че наличието на писмения отговор въпреки всичко не дава отговор на настояването на Русия да се приключи политиката на отворени порти на НАТО, сподели служителят, администрацията на Байдън счита, че има смисъл да даде писмо, което може да бъде прочетено непосредствено от съветския президент Владимир Путин. „ В Русия има един човек, който взема решения и това е президентът Путин “, сподели втори чиновник на администрацията на Байдън. „ Ако това разреши на водещия човек, който взема решения в Русия, да обмисли тези хрумвания и да реши дали да продължи напред, това е в наш интерес”, добавя той.
Фактът, че американците очевидно се лутат с решението, не приказва в тяхна изгода. Особено откакто формалната позиция на Русия беше декларирана допустимо най-открито и Вашингтон имаше всички учредения да направи същото. Освен това същността на обсъжданите въпроси е добре известна и при изискване, че нашите „ сътрудници “ нямат нормалния камък в пазвата си, то няма какво да се крие. Малко евентуално е обаче да са почнали да трансформират навиците си и „ камъкът, явно, е в пазвата им. За какво?
Първото нещо, което идва на разум, е за по-нататъшни подмолни пазарлъци с Русия с вярата да изкопчат нещо по-подходящо от позиция на техните ползи. Направо да „ купят “ единодушието на Москва за нейните оферти с не изключително скъпи отстъпки или неразбираеми обещания в далечното бъдеще. Такива опити, в случай че се съди по отчети на осведомени източници, към този момент са правени: някогашният държавен секретар на Парламентарната асамблея на ОССЕ Уили Уимър съобщи преди срещата в Женева, че Съединени американски щати са предложили на Москва да „ съобщи позициите си “ в подмяна на милиарди вложения в съветската стопанска система. Според Уимър на Русия са били сложени толкоз тесни времеви рамки, че те са тласнали Путин към неравномерен, внезапен и ефикасен отговор. Путин не се е поддал на изнудване и в този момент в Женева Блинкен ще твърди Лавров, че “сделката можеше да е изгодна” и да предлага “да намерения добре”.
Ако това в действителност е следващият опит на Съединени американски щати да употребяват Женевските договаряния като платформа за подмолни пазарлъци с Русия в стила на тайната дипломация от XVIII век, то като се има поради виталната значимост на настояванията на Москва, възможностите на Блинкен и тези, които са го изпратили, са несъмнено нула. Русия в никакъв случай повече няма да компрометира своята сигурност.
Зад желанието на Вашингтон обаче да скрие от международната общественост наличието на своя писмен отговор може да се крие друга, доста по-прозаична, само че не по-малко рискова цел. Не е изключено, отказвайки публично да разгласяват личния си документ, те да се застраховат против неуспеха на договарянията. И даже съветските управляващи да разгласяват този американски текст, Държавният департамент постоянно ще може да каже, че това са все съветски мечти, с които Америка няма нищо общо. Видите ли, тя не е предложила нищо сходно. И същинските ѝ оферти сигурно ще бъдат оповестени след седемдесет години.
За англосаксонската дипломация, която към момента пази в най-дълбока загадка документите, свързани с мистериозното посещаване в Лондон през май 1941 година на Рудолф Хес - вторият човек в нацисткия Трети Райх, посещаване, което съгласно някои историци трансформира хода на Втората международна война, сходни трикове са в реда на нещата.
Съответно задачата за пълноценно правно закрепване на достоверността на формалния отговор на Съединени американски щати на съветските оферти в региона на сигурността е нещо изцяло настоящо.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ