Американската ракета Tomahawk може да бъде изстреляна от суша, вода

Американската ракета Tomahawk може да бъде изстреляна от суша, вода и даже от подводници, само че не и от въздуха, макар че AGM-109, която може да бъде изстреляна от въздуха, е била в развой на разработка, само че по този начин и не е била пусната в произвеждане, написа Defense Express, представен от Фокус.

Tomahawk е една от най-известните ракети в света, само че към този момент диалозите за даже теоретичната опция Украйна да я получи наподобяват илюзорни. И въпросът даже не е в това, че отбранителните сили не разполагат с носители за тях, а само в политическата воля, която Вашингтон към този момент няма желание да показва.

Но в случай че се запитаме по какъв начин въобще могат да бъдат пуснати на вода, има единствено три оперативни разновидността. Първият е надводен транспортен съд с универсална отвесна пускова установка Мк 41. Вторият е зенитно-ракетната система Typhon, която Германия желае да закупи. Или нейният съставен елемент - пусковата установка Mk 70.

Третият е подводници, които могат да изстрелват специфична версия на UGM-109 Tomahawk през торпедните тръби, само че тя към този момент не се създава. Или от отвесни кафези Mk45, както на подводниците от класовете " Вирджиния " и " Лос Анджелис " от вид " Полет II ".

И, колкото и да е необичайно, самолетите не са носители на крилати ракети Tomahawk в нито една от версиите си. Те не се носят и от нито един тактически аероплан или стратегически бомбардировач. Дори не и от В-52, който, наподобява, е в положение да носи всичко.

Дори B-52, който наподобява може да носи всичко.

Причината за това е доста елементарна. През 1972 година, вследствие на яростни кабинетни борби, е контрактувано създаването на нов вид оръжие - крилата ракета, бъдещата " “Tomahawk ", инициирана от Военноморските сили на Съединени американски щати. Борбата под прикритие в Пентагона оказва доста въздействие върху скоростта на създаването, която в последна сметка кулминира при започване на всеобщото произвеждане през 1983 година Но за Военноморските сили на Съединени американски щати.

Американските военновъздушни сили получиха AGM-86 ALCM, който се разработваше от 1974 година, една година по-рано. Тя е била предопределена за B-52. А нейният правоприемник е крилата ракета от ново потомство - AGM-129, употребяваща технологията " стелт “, която по-късно е унищожена по силата на съглашение с съветския президент Владимир Путин.

Но към момента имаше късмет за въздушен Tomahawk. Съществуваше план MRASM за основаване на AGM-109 Tomahawk. В последна сметка това щеше да разреши забележителна унификация даже във военноморските сили на Съединени американски щати. В същото време се обмисляше опцията A-6E да бъде употребен като негов притежател.

Въпреки това тежестта и размерите на ракетата към този момент надвишават допустимите отклонения от тежестта на самолета при кацане и наличните оръжейни асансьори на самолетоносачите. Поради това даже по-малка и по-къса версия на ракетата не влезе в произвеждане.

Изстрелваната от въздуха AGM-109 Tomahawk също не провокира възторг измежду военновъздушните сили. Въпреки че версията AGM-109H се оферираше с 28 подбоеви снаряда BLU-106/B BKEP за заличаване на писти. През 1982 година от този план се отдръпват първо Военноморски сили, а през 1984 година - Военновъздушни сили на Съединени американски щати, с което историята на плана MRASM завършва.

Но Tomahawk стига до Военновъздушни сили. Но не на самолети, а за наземни пускови установки във версията BGM-109G Gryphon. Тази версия на ракетата имаше единствено термоядрен дизайн със заряд W80 с мощ до 150 кт.

Това оръжие се разглеждаше като допълнение към балистичните Pershing II, с които разполагаше армията. Причината, заради която то се озова във военновъздушните сили, може да се изясни с желанието на Пентагона да разпредели отмерено своята нуклеарна триада или просто с обстоятелството, че обсегът на деяние на " нуклеарния “ Tomahawk от 2500 км към този момент е за стратегически задания. Те стартират да се разполагат през 1983 година, само че напълно скоро, през 1987 година, Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики подписват Договора за очистване на ракетите с дребен обхват на деяние (INF), който планува премахването им.