Как Русия спаси САЩ в Гражданската война
Американската революция траяла 4 четири години – от 1861 до 1865, като била доста разпалена и кръвопролитна. Само по знамение в нея не били въвлечени и други страни. Малцина знаят, че за изхода от нея решаваща роля изиграла Русия.
Богатите индустриалци в Англия подкрепяли интензивно Южните щати, които се стремели към опазване на робството. Причината била много банална: те внасяли оттова на ниска цена памук. И назад: бурното промишлено развиване на Северните щати, които оповестили за своя цел унищожаване на робството, плашело британците. Те чувствали засилващата се конкуренция за техните промишлени артикули.
Формално, несъмнено, Британската империя заела неутрална позиция. Но в това време тя не забраняввала на частни лица да вземат участие във войната на страната на Юга. Естествено, същите тези „ частни лица “ били тясно свързани с британското държавно управление. Така, да вземем за пример, в английските корабостроителници почнали да строят кораби за Южните щати.
Франция и Австрия, на собствен ред, също подкрепяли Юга. Официални и неофициални емисари на Южните щати кръстосвали Европа, като се опитвали да въздействат на публичното мнение за да принудят европейските държавни управления да признаят Конфедерацията (Южните щати) на дипломатическо равнище.
В този интервал, заради неотдавна отминалата Кримска война, Русия била в неприятни връзките с Франция и Англия. През 1863 година и двете западни страни подкрепили метежниците в Полша, което още повече влошило ситуацията. Южняците почнали да вършат паралели сред своята битка за независимост и полските безредици. Разбира се, тези сходства били прекомерно далечни и условни: в границите на Руската империя Полша имала автономност и огромна автономия. Бил непокътнат полския Сейм и привилегиите на полската аристокрация – шляхтата. Американската Конфедерация на Южните щати можела единствено да си мечтае за сходни условия.
Като цяло, Русия имала 3 аргументи да поддържа Севера на Съединени американски щати в Гражданската война. Първо: това били обтегнатите връзки с европейските сили, което наложило търсенето на подобаващ съдружник, за предпочитане на правилото „ врагът на моя зложелател е мой другар “. Второ: еуфорията от скорошното унищожаване на крепостното право, което заставяло обществото да се застъпва за универсална възбрана на робството където и да било по света. Трето: също, както и Северните щати, Русия била срещу всевъзможни сепаратисти.
През лятото на 1861 година ръководителят на съветското външно министерство Александър Горчаков посредством посланика на Съединени американски щати в Русия предал на президента Линкълн, че Русия се отнася позитивно към идеята на Северните щати. Голяма роля в тези събития изиграл съветският боен аташе във Вашингтон капитан І-ви сан, по-късно адмирал, Степан Лесовски. Още 2 години последвала замяна на любезности – и през есента на 1863 година две военни ескадри от Русия пристигнали в Сан Франциско и Ню Йорк.
В случай на нова война на Англия и Франция против Русия (а по това време рискът от подобен спор бил висок), тези ескадри трябвало да нападат вражески търговски кораби. Това не било казано непосредствено (истинската цел на съветските кораби била тайна), само че за Англия и Франция всичко било ясно.
Приемайки ескадрите, Съединени американски щати дали да се разбере, че при положение на война ще оказват помощ на Русия. Руските моряци дали обещание да работят дружно с флота на северняците при положение, че той бъде атакуван от южняци, англичани или французи.
Пристигането на двете ескадри било тъкмо в точния момент. В канадското пристанище Ексмолт още през лятото се била базирала британска ескадра от 5 кораба, в това число 2 фрегати. Британия намерено демонстрирала желанието си да поддържи южняците.
На западното, тихоокеанското крайбрежие пък ситуацията на северняците било напълно плачевно. Там те не разполагали с никакви кораби – единственият броненосец „ Команч “ още не бил съединен, тъй като платноходът „ Аквила “, който превозвал частите му, потопен и занапред трябвало да изваждат детайлите от дъното. В същото време южняците проявяли засилена интензивност и техните фрегати „ Алабама “ и „ Съмтер “ всеки миг можели да атакуван Калифорния, по-специално Сан-Франциско.
При това състояние съветският контра-адмирал Попов издал следната заповед: „ Ако в пристанището се появи пират на бунтовническите щати, старшият пълководец в пристанището подава сигнал: „ Готови за пердах, вдигнете пара! “ Ако нахлулият в пристанището пират непосредствено стартира вражески дейности, старшият пълководец подава сигнал на другите кораби: „ Вдигнете котва допустимо най-бързо! “ и нападна смутителя на публичното успокоение “.
Американските вестници от това време излизали със следните заглавия: „ Скрепен е нов съюз! Русия и Съединени американски щати се побратимиха! “, „ Руският кръст се сплете с американските звезди и райета “, „ Голям церемониал на Пето авеню “.
Как щели да се държат Северните щати при положение на война сред европейските сили, останало незнайно, така дипломатите съумели да избягнат разрастването на нов спор. За Съединени американски щати най-важното било да попречат на Франция и Англия да продължат да оказват помощ на Южната конфедерация. Ако тази поддръжка била траяла, това заплашвало с раздробяване на Щатите – Конфедерацията ясно заявявала желанието си да се отдели и да сътвори независима страна. Руските кораби в американските пристанища изиграли решителна роля в това отношение и ускорили успеха на Севера. Фактически, те избавили териториалната целокупност на Съединени американски щати в един от най-критичните моменти в цялата им история.
Интересно е, че на клипера „ Алмаз “ в тази военна експедиция взел участие бъдещият популярен съветски композитор Николай Андреевич Римски-Корсаков, който тъкмо тогава бил приключил Морския кадетски корпус.
