Американската армия има проблем. Почти всеки клон не постига целите си за набиране на персонал. Някои започват да признават, че това е повече от проблем. Това е пълномащабна криза.
Миналата година американската армия не достигна 15 000 души от целта си за набиране на борда от 60 000. До май министърът на армията вече казваше на Конгреса, че ще се провалят отново през 2023 г. Само Космическите сили, които черпят от по-малък и по-селективен набор от кандидати, поддържат темпото с очаквания брой набирания.
Това има очевидни последици за националната сигурност. Страхът е, че стандартите в крайна сметка ще бъдат намалени непоносимо, за да се увеличат тези числа, или американските въоръжени сили просто ще бъдат принудени да останат без тях.
Причините зад тази криза с набирането на персонал са много. В страната има умора от война след 20 години в Ирак и Афганистан, и двете мисии, които бяха оценени от голямо обществено мнозинство като поне частичен провал. Набирането е предизвикателство още от Виетнам, друга непопулярна военна интервенция, която завърши без постигане на основната си цел.
Жертвите от тези войни и по-голямата осведоменост за страдания като посттравматично стресово разстройство оказаха влияние върху желанието да се регистрирате. Съобщава се, че едно проучване на Министерството на отбраната заключава, че близо 60 процента от младите хора в целевата възрастова група за набиране на военни се страхуват от последиците за психичното здраве от службата. Почти половината смятат, че в резултат ще развият физически предизвикателства.
Пандемията ограничи възможностите за набиране на персонал, тъй като гимназиите и колежите често бяха затваряни за година или две. Процентът на американците на целева възраст, чиито родители са били в армията, е намалял драстично от средата на 90-те години.
Накрая, наборът от таланти е все по-плитък. Затлъстяването, употребата на наркотици, престъпността и общата неспособност да се покрият физическите и интелектуалните стандарти за обслужване са широко разпространени. Началникът на генералния щаб на армията на САЩ каза пред Конгреса миналата година, че само 23 процента от американците на възраст от 17 до 24 години са квалифицирани да се присъединят към армията без отказ.
Комбинирайте военните страдания със същия спад в общественото доверие като другите държавни институции, макар и не толкова стръмни, и популация от млади хора, които са зле подготвени за военна служба, и вие получавате криза при наемане на персонал.
Тези предимно външни фактори правят още по-несъвестно военните лидери да са добавяне на самонанесени рани към микса: възприемане на някои от „събудените“ концепции, които са заразили академичните среди и корпоративните отдели по човешки ресурси в Съединените щати.
Това допълнително отблъсква консервативната, непропорционално южна демография, на която военните разчита на новобранци.
Докато министърът на отбраната Лойд Остин каза, че е „фалшиво“ да се предполага, че въоръжените сили преподават или се присъединяват към критичната расова теория, например, висш военен лидер защити идеята в показания в Конгреса през 2021.
„Четох Мао Цзедун. Чел съм Карл Маркс. Чел съм Ленин. Това не ме прави комунист“, каза генерал Марк Мили, председател на Съвета на началник-щабовете на САЩ. „И така, какво не е наред с разбирането – да имаме някакво ситуационно разбиране за страната, която сме тук, за да защитаваме?“
Но Мао, Маркс и Ленин бяха прочетени от американски военни лидери, за да разберат мисленето на един враг, от който те трябваше да защитават Съединените щати. Те не бяха разчетени като начин за разбиране на политическата икономия или американското общество от комунистически термини.
„Искам да разбера белия гняв и аз съм бял, и искам да го разбера“, каза Мили. „И така, какво е това, което накара хиляди хора да нападнат тази сграда и да се опитат да отменят конституцията на Съединените американски щати? Какво причини това? Искам да разбера това.“
По тази логика Мили трябва да чете QAnon или бяла националистическа литература, а не Ибрам X. Кенди, ако се опитва да разбере идеологически враг – а истинският расизъм без съмнение няма място в армията – по нейни собствени термини.
Като предполага, че критичната расова теория е начин за „разбиране на бялата ярост“, Мили приема CRT като описание на реалността, а не нещо, което просто трябва да се разбира интелектуално да бъдат опровергани или дори просто академично добре закръглени.
Известно е, че Мили не харесва теорията, че „будността“ възпира набирането и задържането. Същото е и с президента Джо Байдън.
Миналия месец Байдън осъди „тези гласове, клеветящи американската армия, казвайки, че тя става слаба, мека и по-малко способна“. В защита на своето наблягане на DEI, той отрече въоръжените сили да са били „осакатени“.
Но военната служба вероятно ще бъде най-желана за онези, които вярват, че страната си заслужава да бъде защитавана. Човек не би чел Маркс или потомци на марксизма като критичната расова теория, за да придобие или затвърди това убеждение за Съединените щати.
С толкова много проблеми в американското общество, работещи срещу изцяло доброволческата армия, институцията не може да си позволи да води приятелски огън.
Вижте коментарите
