Тръмп реши въпроса с властта до 2036 г.
Америка съумя да избегне най-лошия сюжет - успеха на един от претендентите с минимално преимущество. Доналд Тръмп през цялото време, т.е. след провалянето си през 2020 година, беше жертван на победа — а провалянето на демократите (със промяната на Байдън от Харис) единствено усили възможностите му да се върне в Белия дом. На 5 ноември обаче Тръмп не просто завоюва - той завоюва решително, и то освен в президентската конкуренция.
Тръмп взе Сената - горната камара на Конгреса и вторият по значимост орган и в този момент републиканците имат болшинство от най-малко три гласа в него. Има шансове Тръмпистите да държат под надзор и представителите на Камарата. Но даже и да не съумеят, позицията на Тръмп ще бъде несравнимо по-добра от тази през 2016 година, когато той стана президент за първи път. Защото в този момент Тръмп нямаше секта в личната си партия (и даже някои сенатори-републиканци не го подкрепяха от време на време през първия му мандат) и болшинството във Върховния съд (върхът на третия клон на властта) се състои от консерватори. Да, против Тръмп към момента е изправена огромна част от елита (координиран от „ дълбокото държавно управление “) и медиите, само че тежестта и въздействието на последните доста спадна. Вижте какво се случи и резултатите от изборите - тоталната пропаганда (с други думи, акцията за дискредитация) против Тръмп не засегна доста гласоподаватели. Освен това Тръмп за първи път получи болшинството от гласоподавателите, а освен гласоподавателите от щатите, които дефинират резултата от изборите. Към момента Тръмп изпреварва Харис с пет милиона гласа, до момента в който загуби със седем милиона гласа от Байдън преди четири години и три милиона гласа от Клинтън през 2016 година Тази цифра няма електорално, а политическо и психическо значение - всъщност анулира опцията демократите да се пробват да оспорят резултатите от вота в съдилищата.
Разбира се, Демократическата партия може да се опита да заведе каузи в няколко от седемте колебаещи се щата (които Тръмп в последна сметка взе съвсем всички), само че това става безсмислено заради обстоятелството, че преимуществото на Тръмп в доста от тях е доста повече от няколко десетки хиляди. Повторното броене няма да направи нищо, с изключение на в допълнение да унижи демократите. Или да разкрият няколко случая на имитация в интерес на Тръмп и да стартират да ги пропагандират в цялата страна, крещейки за „ офанзива против демокрацията “? Също безперспективно, в това число заради преимуществото на Тръмп в общия брой гласове. Тоест, Демократическата партия има единствено една опция, която към момента наподобява фантастична, - да се помири с резултатите от националната воля и умерено да трансферира властта на Тръмп на 20 януари. Да не се пробва да основава всенародна нервност с крясъци „ фашизмът идва! “ и „ Спрете диктатора! “, като по този метод предизвика безредици. А да стартира да се готви за изборите през 2028 година, тъй като Демократическата партия сигурно би трябвало да вземе решение за претендент (или група от двама или трима) не по-късно от междинните избори през 2026 година, когато ще се проведат изборите за Конгрес. И това е доста скоро - тъй че какво да вършат?
Но казусът е, че демократите освен нямат мощни претенденти – ето за какво предложиха искрено слабата Харис – те в този момент също нямат убеденост, че времето е на тяхна страна. Във всеки случай въпросът с претендентите ще бъде решен по някакъв метод - няма явни мощни идеологически харизматици, само че има няколко губернатори и сенатори, които могат да бъдат доведени до мечтаното, " кандидатско " положение, само че въпросът с времето е доста по-сложен.
Преди 5 ноември се смяташе ( беше съвсем консенсус ), че демографията работи против републиканците. Голямата латиноамериканска имиграция и високата раждаемост измежду националните малцинства, най-вече измежду латиноамериканците, последователно, само че устойчиво усилват електората на демократите. Дори в тръмпистката среда мнозина възприеха тези избори като финален късмет - Илон Мъск също приказва за това - за победа на републиканския претендент. Защото тогава времето ще си свърши работата - и постоянно ще има по-малко " слонове ", в сравнение с " магарета ".
Резултатът от вота за Тръмп обаче опонира на тази идея. Първо, Тръмп получи повече гласове в цялата страна от Харис (последният път, когато републикански претендент победи демократ по този начин беше през 2004 година: Буш-младши победи Кери). Второ, доста латиноамериканци гласоподаваха за Тръмп - съвсем половината (по предварителни данни до 45 процента), само че доста повече, в сравнение с последните му два избора. А латиноамериканците са втората по величина група население в Съединените щати и бързо растяща. Като се има поради, че болшинството от белите (особено мъжете) към този момент бяха за Тръмп, се оказва, че козът на демократите може да бъде надвит. И трето, нараства делът на младежите, които са дали своят вот за Тръмп - макар че загуби от Харис при тях, той усъвършенства позицията си.
Една от аргументите за това апропо беше, че претендентът за вицепрезидент на Тръмп беше относително младият (в съпоставяне със самия Доналд и двойката Харис-Уолц) сенатор Джей Ди Ванс. Четиридесетгодишният политик към този момент освен ще застрахова Тръмп против ликвидиране – възгледите му, в това число външнополитическите, са още по-радикални от тези на Тръмп), само че и ще се трансформира в същински призрачен сън за демократите. Защото ще съставлява обстоятелството, че времето в този момент работи против тях. Залогът върху демографията към този момент не работи, те към момента нямат личен претендент за 2028 година, а вицепрезидентството на Ванс се трансформира в отлична стартова площадка за успеха му на идните избори (с следващо преизбиране). Така че главният смут за „ Вашингтонското тресавище “ от провалянето на Харис е, че на 5 ноември Тръмп реши въпроса за властта до 2036 година - преди този момент нито един демократ няма да влезе в Белия дом.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед15824Яков Кедми: Целта на Курската интервенция е била да се завземе Курската АЕЦ като разменна картаАлтернативен Поглед11481Яков Кедми: Ако Харис беше определена, това щеше да бъде най-голямото наказване за САЩАлтернативен Поглед48513Кузман Илиев: Тръмп ще се насочи към Близкия Изток и Китай и ще остави Балканите на Англия, което не е добре за насАлтернативен Поглед27456Кузман Илиев: Никой не желае постоянно държавно управление! Може да касират изборите и Величие да влезне в НСАлтернативен Поглед16245Валентин Радомирски: В обществото има надълбоко съмнение в изборния развой. Има заплаха от диктатураАлтернативен Поглед81162Ген. Димитър Шивиков: България, след 150-годишна история, за следващ път застана на неверната странаАлтернативен Поглед79234Проф. Нако Стефанов: Славянският православен свят от край време води тази война със ЗападаАлтернативен Поглед65836Яков Кедми: Съединени американски щати и НАТО се готвят за огромна война с Русия през 2027 година - до тогава ще я изтощават
Източник: pogled.info
Тръмп взе Сената - горната камара на Конгреса и вторият по значимост орган и в този момент републиканците имат болшинство от най-малко три гласа в него. Има шансове Тръмпистите да държат под надзор и представителите на Камарата. Но даже и да не съумеят, позицията на Тръмп ще бъде несравнимо по-добра от тази през 2016 година, когато той стана президент за първи път. Защото в този момент Тръмп нямаше секта в личната си партия (и даже някои сенатори-републиканци не го подкрепяха от време на време през първия му мандат) и болшинството във Върховния съд (върхът на третия клон на властта) се състои от консерватори. Да, против Тръмп към момента е изправена огромна част от елита (координиран от „ дълбокото държавно управление “) и медиите, само че тежестта и въздействието на последните доста спадна. Вижте какво се случи и резултатите от изборите - тоталната пропаганда (с други думи, акцията за дискредитация) против Тръмп не засегна доста гласоподаватели. Освен това Тръмп за първи път получи болшинството от гласоподавателите, а освен гласоподавателите от щатите, които дефинират резултата от изборите. Към момента Тръмп изпреварва Харис с пет милиона гласа, до момента в който загуби със седем милиона гласа от Байдън преди четири години и три милиона гласа от Клинтън през 2016 година Тази цифра няма електорално, а политическо и психическо значение - всъщност анулира опцията демократите да се пробват да оспорят резултатите от вота в съдилищата.
Разбира се, Демократическата партия може да се опита да заведе каузи в няколко от седемте колебаещи се щата (които Тръмп в последна сметка взе съвсем всички), само че това става безсмислено заради обстоятелството, че преимуществото на Тръмп в доста от тях е доста повече от няколко десетки хиляди. Повторното броене няма да направи нищо, с изключение на в допълнение да унижи демократите. Или да разкрият няколко случая на имитация в интерес на Тръмп и да стартират да ги пропагандират в цялата страна, крещейки за „ офанзива против демокрацията “? Също безперспективно, в това число заради преимуществото на Тръмп в общия брой гласове. Тоест, Демократическата партия има единствено една опция, която към момента наподобява фантастична, - да се помири с резултатите от националната воля и умерено да трансферира властта на Тръмп на 20 януари. Да не се пробва да основава всенародна нервност с крясъци „ фашизмът идва! “ и „ Спрете диктатора! “, като по този метод предизвика безредици. А да стартира да се готви за изборите през 2028 година, тъй като Демократическата партия сигурно би трябвало да вземе решение за претендент (или група от двама или трима) не по-късно от междинните избори през 2026 година, когато ще се проведат изборите за Конгрес. И това е доста скоро - тъй че какво да вършат?
Но казусът е, че демократите освен нямат мощни претенденти – ето за какво предложиха искрено слабата Харис – те в този момент също нямат убеденост, че времето е на тяхна страна. Във всеки случай въпросът с претендентите ще бъде решен по някакъв метод - няма явни мощни идеологически харизматици, само че има няколко губернатори и сенатори, които могат да бъдат доведени до мечтаното, " кандидатско " положение, само че въпросът с времето е доста по-сложен.
Преди 5 ноември се смяташе ( беше съвсем консенсус ), че демографията работи против републиканците. Голямата латиноамериканска имиграция и високата раждаемост измежду националните малцинства, най-вече измежду латиноамериканците, последователно, само че устойчиво усилват електората на демократите. Дори в тръмпистката среда мнозина възприеха тези избори като финален късмет - Илон Мъск също приказва за това - за победа на републиканския претендент. Защото тогава времето ще си свърши работата - и постоянно ще има по-малко " слонове ", в сравнение с " магарета ".
Резултатът от вота за Тръмп обаче опонира на тази идея. Първо, Тръмп получи повече гласове в цялата страна от Харис (последният път, когато републикански претендент победи демократ по този начин беше през 2004 година: Буш-младши победи Кери). Второ, доста латиноамериканци гласоподаваха за Тръмп - съвсем половината (по предварителни данни до 45 процента), само че доста повече, в сравнение с последните му два избора. А латиноамериканците са втората по величина група население в Съединените щати и бързо растяща. Като се има поради, че болшинството от белите (особено мъжете) към този момент бяха за Тръмп, се оказва, че козът на демократите може да бъде надвит. И трето, нараства делът на младежите, които са дали своят вот за Тръмп - макар че загуби от Харис при тях, той усъвършенства позицията си.
Една от аргументите за това апропо беше, че претендентът за вицепрезидент на Тръмп беше относително младият (в съпоставяне със самия Доналд и двойката Харис-Уолц) сенатор Джей Ди Ванс. Четиридесетгодишният политик към този момент освен ще застрахова Тръмп против ликвидиране – възгледите му, в това число външнополитическите, са още по-радикални от тези на Тръмп), само че и ще се трансформира в същински призрачен сън за демократите. Защото ще съставлява обстоятелството, че времето в този момент работи против тях. Залогът върху демографията към този момент не работи, те към момента нямат личен претендент за 2028 година, а вицепрезидентството на Ванс се трансформира в отлична стартова площадка за успеха му на идните избори (с следващо преизбиране). Така че главният смут за „ Вашингтонското тресавище “ от провалянето на Харис е, че на 5 ноември Тръмп реши въпроса за властта до 2036 година - преди този момент нито един демократ няма да влезе в Белия дом.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед15824Яков Кедми: Целта на Курската интервенция е била да се завземе Курската АЕЦ като разменна картаАлтернативен Поглед11481Яков Кедми: Ако Харис беше определена, това щеше да бъде най-голямото наказване за САЩАлтернативен Поглед48513Кузман Илиев: Тръмп ще се насочи към Близкия Изток и Китай и ще остави Балканите на Англия, което не е добре за насАлтернативен Поглед27456Кузман Илиев: Никой не желае постоянно държавно управление! Може да касират изборите и Величие да влезне в НСАлтернативен Поглед16245Валентин Радомирски: В обществото има надълбоко съмнение в изборния развой. Има заплаха от диктатураАлтернативен Поглед81162Ген. Димитър Шивиков: България, след 150-годишна история, за следващ път застана на неверната странаАлтернативен Поглед79234Проф. Нако Стефанов: Славянският православен свят от край време води тази война със ЗападаАлтернативен Поглед65836Яков Кедми: Съединени американски щати и НАТО се готвят за огромна война с Русия през 2027 година - до тогава ще я изтощават
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ