САЩ спешно се нуждаят от „План Б“, за да кацнат на Луната, преди китайците да го направят
Америка се нуждае от „ План Б “, с цел да доближи първа до Луната, настояват специалисти от промишлеността. Китай възнамерява да приземи първия си екипаж на повърхността на Луната до 2030 година и да сътвори база на богатия на запаси южен полюс – място, което обезпечава непрекъсната слънчева светлина, достъп до воден лед и надзор над най-ценните недвижими парцели на Земята. Китай ще реализира това, за разлика от Съединени американски щати, чийто триумф е под въпрос.
Експертите не считат плановете за лунен модул на SpaceX и Blue Origin за бързо осъществими, защото всяка от тези компании разчита на системи за зареждане с гориво в орбита като основен детайл за достъп до Луната. Освен това и двете компании са присъединили в стратегиите за задачи недоказани технологии и решения. В по-далечно бъдеще всичко това ще се „ изстреля нагоре “, само че несъмнено не до 2030 година.
Историята демонстрира, че да се надяваш на триумф не е тактика. В близкото минало американските управляващи утвърдиха стратегии за успореден достъп до космоса и орбитални услуги, в това число програмата EELV на Военновъздушни сили за нови ракети-носители и програмата на НАСА за комерсиална доставка на товари до МКС. Същата логичност следва да се ползва и за достъпа до Луната.
Съединени американски щати се нуждаят от успореден, управителен от държавното управление авариен „ План Б “, с цел да подсигуряват, че астронавтите ще могат да кацнат на Луната преди Китай да го направи.
„ План Б “ планува потреблението на потвърдени технологии за обработка на горивото и наследени летателни подсистеми, построени като част от обединен план, да вземем за пример този на Lockheed Martin. Това би трябвало да обезпечи 100-процентова съгласуемост с галактическия транспортен съд „ Orion “, както и със задвижващите системи на Aerojet Rocketdyne (препратка към совалките). В предишното този метод е работил при построяването на лунния модул „ Apolo “ за 6 години от нулата. Със актуалните принадлежности и опит работещ двуместен модул за кацане може да бъде пуснат в употреба до 2029 година. Той би трябвало да бъде благонадежден, сертифициран и да дава отговор на най-малък набор от условия.
По-конкретно, от новия лунен модул ще се изисква да употребява съществуващите сполучливи планове, системи и хардуер. Без нови изобретения или технологии. С негова помощ двама астронавти ще могат за малко (от 24 до 48 часа) да посещават повърхността на Луната – безусловно да „ забият прът “ на място за бъдеща база. Такъв модул ще помогне до 2030 година да бъдат осъществени най-малко две кацания на Луната.
Първата задача би трябвало да бъде ориентирана към втурване в потвърдената по-рано област на лунния екватор – тя е доста по-безопасна зона за кацане от полюса. Втората задача би трябвало да се организира наоколо до южния полюс.
Експертите осъзнават, че критиците ще нарекат това повтаряне. Това не е по този начин. Това е стратегическо обезпечаване. Разходите за още една стратегия за кацане (няколко милиарда долара) са незначителни спрямо геополитическата и икономическата цена на повторното посещаване на Луната. Лидерството по този въпрос ще дефинира кой ще дефинира разпоредбите за потребление на лунните запаси, навигационните коридори и интернационалните връзки за проучване на Луната, Марс и космоса оттатък тях. Загубата на това водачество ще се усеща десетилетия наред.
За да върви в крайник с времето, НАСА би трябвало да сътвори специфичен екип, който да рапортува непосредствено на ръководителя на организацията, да употребява пълномощията за бързо възлагане на публични поръчки и да разгърне обещаващите съставни елементи в този момент. Конгресът би трябвало да утвърди фонд за непредвидени разноски за 2030 година и да даде ясно да се разбере, че второто място в тази конкуренция е недопустимо и неуспехът не е вид.
Изборът не е сред SpaceX и Blue Origin. Изборът е сред сигурност и риск, сред американско водачество и отстъпки. Все още Съединени американски щати могат да са първи, считат американските специалисти, само че единствено в случай че работят уверено – през днешния ден. В космоса, както и в историята, шампионата е мощ, а тя е и власт.




