Америка обича скоростта. През 60-те и 70-те години на миналия

Америка обича скоростта. През 60-те и 70-те години на предишния век може би се появяват най-дивите и редки muscle автoмобили с великански V8 мотори с огромен въртящ миг, само че през 80-те години на предишния век на улицата също се появяват мощни машини – коли, които са бързи и дават отговор на по-строгия надзор на излъчванията. Зад цялата тази мощ се крият някои изненадващи истории.

Ford Mustang Shelby GT500, 1968 година

Първите две години на Mustang-ите на Карол Шелби са най-желаните за доста “пуристи ” на Ford Mustang. Тези GT 350 от 1965 и 1966 година са леки, семпло оборудвани и идеални за каране по спортна писта. Но по-късните коли от 1967 и 1968 година оферират повече развлечение под капака и са желаните машини, в случай че желаете да печелите мил надпревари.

За първи път Shelby GT 500 от 67 до 68 година се оферират с 428-кубиков (в инчове) big block с мощ 355 к.с. под капака. Автомобилните тестери по това време са реализирали време на четвърт миля в средата и до 14 секунди – много бързо за времето си. 

Шелби Мустанг получават по-ярък дизайн от по-старите коли, с цел да подхождат на новите мощ и въртящ миг. А през 1968 година се предлага и още по-бърз модел с още по-висока мощ KR (King of the Road).

Слабоизвестен факт:
Shelby Mustangs от 1967 година употребяват задни светлини от Mercury Cougar, само че моделите от 1968 година употребяват светлини от Ford Thunderbird от 66-та година.

Chevrolet Corvette 1984

Третото потомство на спортния автомобил на Америка – Corvette – има необикновено дълъг живот: от 1968 до 1982 година Така че, когато пристигна време GM да пусне на пазара идващото потомство C4 Corvette, се появиха пъклен доста спекулации за автомобила.

Някои предвидиха, че той ще употребява шаси със средноразположен мотор, сходно на италиански суперавтомобил. Други пък смятаха,
че може да употребява роторен мотор като този на Mazda.

В последна сметка идващият Vette не беше коренен. Той към момента имаше small block V8 на Chevy начело, който задвижваше задните колела. През първата година мощността му е била едвам 205 к.с.

Но след прекосяването към нова, усъвършенствана система за впръскване на горивото през идващите години, мощността скочи. Пет години по-късно Chevy дебютира с първия ултрамощен Vette от 60-те години на предишния век: ZR-1 с 375 к.с.

Слабоизвестен факт:
Няма сериен Corvette от 1983 година Въпреки че 1982 година е последната година за третото потомство Corvette, Chevy взема решение да изчака до моделната 1984 година, с цел да пусне напълно нов автомобил.

Защо? Някои източници настояват, че по-строгите правила за излъчванията са претендирали повече време за разработка. Други настояват, че същинската причина са били казуса с качеството в завода.

Знаем единствено, че всички прототипи на Corvette от 1983 година са унищожени, като се изключи един: бял образец, който в този момент се намира в Националния музей на Corvette в Боулинг Грийн, щата Кай.

1969 година Dodge Charger Daytona

Dodge Daytona от 1969 година и неговият брат, Plymouth Superbird от 1970 година,
са може би най-радикалните коли, появили се във войната на мускулестите коли. Но Daytona, както може да се допусна от името му, не е предопределен за улични надпревари. Моделът е основан, с цел да печели надпреварите на Nascar на superspeedway – най-дългите и бързи писти.

За да усилят оптималната скорост, инженерите откарват Charger-а в аеродинамичния тунел. Аеродинамичните модификации на огромния Dodge включваха съвсем двуметрово задно крило, изравнено задно стъкло и по-дълъг, накривен конус начело. 

Резултатите са впечатляващи. Състезателната версия на Daytona става първият автомобил в историята на Nascar, който преодолява 320 км/ч. След многочислените победи на Dodge през 1969 година и някои на Plymouth през 1970 година, новият устав на Nascar не разрешава тези коли. 

Серийните коли, оборудвани с 440 big block или именития 426 Hemi, през днешния ден са търсени колекционерски коли, които на търгове носят над 150 000 $.

Слабоизвестен факт:
Аеродинамичните модификации на Daytona спрямо тези на общоприетия Charger са помогнали да се понижи коефициентът на противодействие до 0,28 – отлична стойност даже по днешните стандарти.

Oldsmobile 442, 1970 година

Моделът 442 (чието име идва от четворен карбуратор, четиристепенната механична скоростна кутия и двойните изпускателни тръби) е основан на Cutlass и се трансформира в горещата muscle машина на подразделението на Oldsmobile.

Той споделя платформата си с две други “горещи ” машини на GM – Chevy Chevelle SS и Pontiac GTO. И сходно на GTO, първоначално 442 е единствено равнище на съоръжение. Но през 1970 година можете да се сдобиете с голям 455-кубиков big block V8. 

А когато е оборудван с още по-мощните елементи W30, моторът развива 360 к.с. и голям въртящ миг от 677 Нм. Той може да доближи 96 км/ч за по-малко от 6 секунди, което е доста бързо за това време – изключително за Oldsmobile.

Слабоизвестен факт:
Актьорът Джеймс Гарнър се състезава с „ модифициран „ Olds 442 от 1970 година в надпреварата NORRA Mexico 1000 (предшественик на Baja 1000), където печели второ място в класа.

Goodyear Grabber, както е прочут, е издигнат от именития гуру на спортните коли в Баха Вик Хики и е спонсориран от гумите Goodyear.

1978 Pontiac Firebird Trans Am

В края на 70-те години на предишния век представянето на мускулестите коли е единствено неясно копие на това, което е било години по-рано.
Най-новите ограничения за надзор на излъчванията, съчетани с високите цени на горивата и стратосферните разноски за застраховки, карат множеството автомобилни производители да понижат мощността.

Но не и Pontiac. След присъединяване си във кино лентата „ Смоуки и бандита “ Trans-Am се радва на нова вълна на известност. За моделната 1978 година Pontiac усили вълнението, като усили мощността на най-високия клас Trans Am от 200 на 220 конски сили. 

Марката създаде и специфичен пакет за ръководство, наименуван WS6, който добавяше спортно настроено окачване, по-широки джанти, нови гуми и по-бързо ръководство. Резултатът е Pontiac Trans-Am, който в действителност е по-бърз и се държи по-добре на писта от Chevy Corvette.

Слабоизвестен факт:
Т-образният покрив на Pontiac, който за пръв път се предлага като алтернатива през 1976 година, е най-близкият вид, който купувачът може да получи като Trans Am кабриолет. 

Първоначално тези повдигащи се елементи на покрива се създават от Hurst и са известни като Hurst Hatch. Проблемът беше, че те протичаха. Това накара Pontiac да създаде свои лични T-топове в границите на отдела за каросерии на GM Fisher и да пусне опцията в средата на моделната 1978 година

Така че някои Firebirds от 78-ма година имат T-топове на Hurst, а други – на Fisher. Можете да забележите разликата, тъй като стъклените покривни панели на Fisher са по-големи от тези на Hurst Hatch.

Ford Mustang Boss 429, 1969 година

В края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век Nascar е в златната си епоха. Производителите на коли се отнасят съществено към надпреварите със серийни коли и измисляха мотори и каросерии за надпревари, които постоянно бяха прекомерно “диви ” за улицата. 

Всичко, което автомобилните производители трябваше да създадат, беше да продадат 500 от тези радикални коли и можеха да ги пуснат в Nascar.

Boss 429 Mustang е тъкмо подобен звяр. Въпреки че Mustang не се е състезавал в Nascar, 429-кубиковият (в инчове) V8 с 375 к.с. под капака му е бил планиран особено за надпревари и е можел да се развърта до 6000 об/мин. Проблемът бил, че този мотор не се представял добре „ на улицата “. Той бил по-бавен от другите Mustang-ове с огромни мотори по това време.

Обвързаният с Nascar V8 мотор е чудовищно огромен и не се побира в двигателния отсек на серийния Mustang. Затова Ford подписва контракт с Kar Kraft в Брайтън, Мичиган, с цел да се оправи с тази задача. 

Компанията реалокира амортисьорите, уголемява следата на предната част, употребявайки неповторими съставни елементи, реалокира акумулатора в багажника и инсталира по-малка спирачна помпа – всичко това, с цел да направи място за този свиреп елемент в Mustang. Днес рядкостта и мистиката, свързани с Boss 429, са довели до това, че цената му на търг надвишава 200 000 USD.

Слабоизвестен факт: В интервала 69-70 година в Boss 429 в действителност са инсталирани три разнообразни мотора 429. „ S-Code “ е бил конфигуриран в ранните коли и е бил цялостен с елементи за спортни цели.

Но „ S-Code “ е имал проблеми с гаранцията, както се твърди, заради погрешен развой на сглобяване. Затова в някои коли е употребен „ T-Code “ с елементи за по-леки натоварвания.

По-късната версия „ A-Code “ на модела 429, оборудвана за понижаване на излъчванията и нов разпределителен вал, се появява към края на производството.

Chevy Chevelle LS6, 1970 година

Когато GM облекчава дългогодишното си предписание, забраняващо монтирането на мотори с размер над 400 куб. инча в коли от междинен клас, това провокира muscle car полуда в подразделенията на компанията.

Oldsmobile слага големия 455-кубиков (7,4 литра) мотор в своя модел 442, а Chevy конфигурира неповторим 454-кубиков V8, LS6, в своя Chevelle SS.

Консервативната оценка на мощността на LS6 е 450 к.с. и 677 Нм въртящ миг. Но с помощта на високата степен на втвърдяване 11,25:1 и гигантския карбуратор Holley 780 CFM, действителната мощ на LS6 в Chevelle SS е била по-близо до 500 к.с., настояват доста специалисти. 

Журналисти от Car and Driver тестват един подобен автомобил през 1970 година и откриват, че той доближава 96 км в час единствено за 5,4 секунди, а четвърт миля изминава за 13,8 секунди. И това е било с тогавашните гуми с ниско сцепление. Същият автомобил със модерни гуми би бил доста по-бърз. LS6 е с най-високата заводска мощ измежду всички мускулести коли. 

Слабоизвестен факт:
Chevrolet Corvette постоянно е бил най-хубавият автомобил на Chevy. И до появяването на LS6 GM не разрешава на нито един различен шевролет да има по-висока мощ от тази на Corvette. 

Но през 1970 година тази позиция някак си беше смекчена – моторът с най-висока мощ, който можеше да се инсталира в Corvette през 1970 година, беше LS5 454 с 390 к.с.

Планиран е LS7 с мощ 465 к.с., само че той в никакъв случай не се продава публично. Тогава за какво няма LS6? За 1971 година се предлага Corvette LS6, само че мощността му е намалена (поне официално) до 425 к.с.

1969 Pontiac GTO Judge

В началото на 60-те години на предишния век Pontiac владее muscle сцената. Всъщност Pontiac GTO от 1964 година се счита за първия представител на тази порода.

Но през 1968 година този автомобил към този момент има доста съперници. В Pontiac се замислят да създадат по-евтина версия на GTO с по-малък 350-кубиков (в инчове) мотор, наречена ET (elapsed time – минало време, термин от мил надпреварите.

Шефът на Pontiac Джон ДеЛореан не харесва тази концепция. За него никое GTO не може да има толкоз дребен мотор. Вместо това екипът конструира автомобил, който е с едно ходило по-висок от елементарния GTO.

Самият ДеЛореан кръщава автомобила на известна сценка от телевизионното предаване „ Rowan and Martin’s Laugh-In “. 

Judge е оборудван със общоприетия мотор Ram Air III с 360 к.с.,
само че купувачите могат да изберат и по-сериозния Ram Air IV с 370 к.с.
Най-редкият модел от всички е кабриолетът GTO Judge Ram Air IV – през 1969 година са създадени единствено пет броя.

Слабоизвестен факт:
В истинската телевизионна реклама на Judge взе участие рок групата Paul Revere and the Raiders, която пее за GTO на дъното на пресъхнало езеро.

Според книгата „ Pontiac Pizazz “ на Джим Уонгърс и Арт Фицпатрик вокалистът Марк Линдзи е бил фен на колите и е обичал Judge, по тази причина е написал ария за него. Уангърс твърди, че тази реклама се счита за един от най-ранните рокмузикални клипове.

1969 COPO Camaro

Системата COPO (Central Office Production Order) на Chevrolet е предопределена за продажби на автопаркове. Тя е имала за цел да доработва усилени окачвания за полицейски коли и по-устойчиви на петна интериори за таксита. 

Но предприемчиви дилъри с подобаващи връзки, като Yenko Chevrolet в Пенсилвания, схващат, че Camaro може да се поръчва и по този метод.
И в случай че получи верните кодове за поръчка, дилърът може да поръча огнедишащо страшилище Camaro, което Chevy в действителност не желае да притежавате.

Производствената поръчка 9561 показва 427 big block V8 с мощ 425 к.с. – тъкмо като при Vette. Но още по-рядката COPO 9560 изисква напълно алуминиев ZL-1 427 V8. Въпреки че този мотор е с мощ единствено с 5 к.с. повече, необятно знае се, че този мотор в спортен профил развива повече от 550 к.с.

Произведени са единствено 69 Camaro ZL-1, а цените на тези коли на търг доближават 400 000 $.

Слабоизвестен факт:

Алуминиевият ZL-1 427 V8 в 9560 COPO Camaro всъщност е спортен мотор. Първоначално Chevy създава този 427-кубиков (в инчове) мотор за спортния тим Chaparral, с цел да го употребява в сериите Can Am.

По Camaro ZL-1 няма външни признаци – емблеми, надписи и тн, които да ви осведомят какво се крие под капака – има единствено елементарни значки Camaro.

Buick GNX 1987

Дълго време откакто мускулестите коли с big block блок V8 мотори от 60-те и 70-те години на предишния век си отидоха, Buick върна част от тази магия през 80-те години. 

Buick GNX, основан на Grand National (който самичък по себе си е хот жанр версия на купето Regal), е оборудван с мощен V6 с турбокомпресор. Пакетът GNX усили мощността на Grand National от 245 на 276 конски сили. Car and Driver тества един подобен автомобил през 1987 година и записва време от 0 до 96 км/ч единствено 4,6 секунди, което го прави един от най-бързите коли на пазара.

Buick създава единствено 547 броя от тези черни зверове. Много от тях са прибрани в хранилища като инвестиция.

Слабоизвестен факт:
Buick е имал много от тези мотори, които са останали, когато е спрял производството на GNX – тъй че Pontiac е взел турбо V6 и ги е сложил в 20-годишния Trans Am от 1989 година

Консервативните данни сочат единствено 250 к.с., само че същинските запалянковци на GM знаят какъв капацитет се крие под капака на този Trans Am.