Еманюел Тод: Третата световна война започна
" Америка е нежна. Съпротивата на съветската стопанска система тласка американската имперска система към пропастта. Никой не бе планувал, че съветската стопанска система ще устои на “икономическата мощност ” на НАТО. Мисля, че самите руснаци не го бяха планували. Ако съветската стопанска система се съпротивлява безпределно на глобите и успее да изтощи европейската стопанска система, до момента в който тя самата устои, подкрепяна от Китай, американският валутен и финансов надзор над света ще рухне, а с него и опцията Съединени американски щати да финансират съвсем без пари големия си търговски недостиг. Следователно тази война стана екзистенциална за Съединените щати. Също като Русия, те не могат да се отдръпват от спора, не могат да го изоставен. Ето за какво към този момент сме в безкрайна война, в конфликт, чийто излаз би трябвало да бъде крахът на единия или на другия. Китайци, индийци или саудитци, наред с други, ликуват ", споделя Еманюел Тод пред " Фигаро ".
Еманюел Тод е френски антрополог, историк, есеист, създател на голям брой писания. Някои от тях, като “Финалният провал ” («La Chute finale»), “Икономическата заблуда ” («L’Illusion économique») или “Залезът на империята ” («Après l’empire»), се трансфораха в класики на обществените науки. Последната му книга, “Третата международна война стартира ” («La Troisième Guerre mondiale a commencé») бе оповестена през 2022 година в Япония и към този момент е продадена в 100 хиляди екземпляра.
- Защо публикувахте книга за войната в Украйна в Япония, а не във Франция?
- Японците са също толкоз антируски настроени като европейците. Но те са географски отдалечени от спора, тъй че няма същинско възприятие за необходимост, те нямат нашето прочувствено отношение към Украйна. А и там нямам същия статут. Тук имам неуместната известност на “бунтовник разрушител ”, до момента в който в Япония съм почитан антрополог, историк и геополитик, който се изявява във всички огромни вестници и списания и чиито книги се разгласяват. Там мога да приказвам в спокойна атмосфера, което направих първо в списания, по-късно издавайки тази книга, която е алманах с изявленията. Книгата се споделя “Третата международна към този момент стартира ”, със 100 хиляди екзпемпляра, продадени до през днешния ден.
- Защо това заглавие?
- Защото това е действителността, Третата международна война към този момент стартира. Вярно е, че тя стартира “с малко ” и с две изненади. Влязохме в тази война с концепцията, че армията на Русия е доста мощна и че нейната стопанска система е доста слаба. Смятахме, че Украйна ще бъде смазана военно и че Русия ще бъде смазана стопански от Запада. Но се случи противоположното. Украйна не беше смазана военно, даже и да загуби 16% от територията си; Русия не беше смазана стопански. В момента, в който ви приказвам, рублата е поскъпнала с 8% по отношение на $ и с 18% по отношение на еврото от деня преди началото на войната. Така че имаше някакво неразбирателство. Но е явно, че спорът, преминавайки от териториална война към световна икономическа борба, сред Запада като цяло от една страна и Русия, подкрепена от Китай от друга, стана международна война. Дори и военното принуждение да е по-слабо спрямо предходните международни войни.
- Не преувеличавате ли? Западът не е директно зает във военно отношение…
- Все отново доставяме оръжия. Убиваме руснаци, даже и да не рискуваме самите ние. Но е правилно, че ние, европейците, сме ангажирани на първо място стопански. Ние усещаме прочее същинското си влизане във войната посредством инфлацията и дефицита.
Путин направи огромна неточност първоначално, която е от голям социално-исторически интерес. Тези, които работеха върху Украйна в навечерието на войната, разглеждаше страната не като новосъздадена народна власт, а като общество в разпад и “неуспешна страна ” («failed state»). Чудехме се дали Украйна е изгубила 10 милиона или 15 милиона жителите от своята самостоятелност. Не можем да решим, тъй като Украйна не е провеждала броене от 2001 година насам, типичен знак за общество, което се опасява от действителността. Мисля, че сметката на Кремъл беше, че това разпадащо се общество ще рухне при първия потрес, даже ще каже “добре пристигнала, мамо ” на святата Русия. Но това, което открихме, в противен случай, е, че едно разпадащо се общество, даже да е захранвано с външни финансови и военни запаси, може да откри във войната нов вид баланс и даже небосвод, вяра. Руснаците не са могли да го плануват. Никой не е могъл.
- Но макар положението на действителен разпад на обществото, не подцениха ли руснаците силата на украинското национално възприятие, даже силата на европейското възприятие в поддръжка на Украйна? Не го ли подценихте и вие самият?
- Не знам. Работя върху това, само че като откривател, т.е. приемайки, че има неща, които не знаем. И за мен, необичайно, една от областите, за които имам прекомерно малко информация, с цел да реша, е Украйна. Бих могъл да ви кажа, въз основа на остарели данни, че фамилната система на Малорусия е била ядрена, по-индивидуалистка от великоруската система, която е била по-общностна, колективистка. Това мога да ви го кажа, само че какво е станало в Украйна, с солидните придвижвания на население, изборът на избрани обществени видове посредством оставане на място или посредством емиграция преди и по време на войната, не мога да ви кажа, не знаем към този момент.
Един от парадоксите, с които се сблъсквам, е, че нямам проблем да схвана Русия. Това е мястото, където имам най-голямо разминаване със западната ми среда. Разбирам страстта на всички, мъчно ми е да приказвам като равнодушен историк. Но когато си помислим за Юлий Цезар, който обсадил Версенжеторикс в Алезия, след което го отвел Рим, с цел да отпразнува триумфа си, не се чудим дали римляните са били неприятни и с незадоволително полезности. Днес в страстта, в унисон със личната ми страна, виждам ясно навлизането на съветската войска на украинска територия, бомбардировките и мъртвите, разрушаването на енергийните инфраструктури, украинците, които умират от мраз цяла зима. Но за мен държанието на Путин и на руснаците е разбираемо по различен метод и ще ви кажа по какъв начин.
Признавам, че бях сюрпризиран от началото на войната, не можех да допускам. Днес споделям разбора на американския геополитик “реалист ” Джон Миършаймър. Той прави следната констатация: той ни споделяше, че Украйна, чиято войска е била овладяна от военните от НАТО (американци, британци и поляци), най-малкото от 2014 година, затова де факто е член на НАТО и че руснаците са оповестили, че в никакъв случай няма да толерират една Украйна членка на НАТО. Така че руснаците (както и Путин ни сподели в навечерието на атаката) водят отбранителна и превантивна война от тяхна позиция. Миършаймър добавяше, че няма никаква причина да се радваме на възможните компликации на руснаците, тъй като, защото това е екзистенциален въпрос за тях, колкото по-трудно им е, толкоз по-силно ще удрят. Изглежда анализът му се удостоверява. Бих добавил едно допълнение и една рецензия към разбора на Миършаймър.
- Какви?
- Като допълнение: когато споделя, че Украйна де факто е била член на НАТО, той не отива задоволително надалеч. Германия и Франция бяха станали второстепенни сътрудници в НАТО и не бяха наясно какво се крои в Украйна на военно равнище. Френската и немската доверчивост беше подложена на критика, тъй като нашите държавни управления не имаха вяра във опцията за съветска инвазия. Разбира се, само че тъй като не знаеха, че американците, британците и поляците са могли да разрешат на Украйна да бъде в положение да води необятна война. Основната ос на НАТО в този момент е Вашингтон-Лондон-Варшава-Киев.
Сега рецензията: Миършаймър, като добър американец, надценява своята страна. Той счита, че в случай че за руснаците войната в Украйна е екзистенциална, за американците тя е всъщност единствено една “игра ” на власт наред с други. След Виетнам, Ирак и Афганистан, един неуспех повече или по-малко… Какво значение? Основната аксиома на американската геополитика е: “Можем да вършим каквото си желаяме, тъй като сме на завет, надалеч, сред два океана, в никакъв случай нищо няма да ни се случи ”. Нищо не било екзистенциално за американците. Недостатъчен разбор, който кара през днешния ден Байдън да бърза стремително.
Америка е нежна. Съпротивата на съветската стопанска система тласка американската имперска система към пропастта. Никой не бе планувал, че съветската стопанска система ще устои на “икономическата мощност ” на НАТО. Мисля, че самите руснаци не го бяха планували. Ако съветската стопанска система се съпротивлява безпределно на глобите и успее да изтощи европейската стопанска система, до момента в който тя самата устои, подкрепяна от Китай, американският валутен и финансов надзор над света ще рухне, а с него и опцията Съединени американски щати да финансират съвсем без пари големия си търговски недостиг. Следователно тази война стана екзистенциална за Съединените щати. Също като Русия, те не могат да се отдръпват от спора, не могат да го изоставен. Ето за какво към този момент сме в безкрайна война, в конфликт, чийто излаз би трябвало да бъде крахът на единия или на другия. Китайци, индийци или саудитци, наред с други, ликуват.
- Но съветската войска въпреки всичко наподобява в доста неприятна позиция. Някои даже предсказват рухване на режима, не вярвате ли в това?
- Не, първоначално наподобява имаше съмнение в Русия, възприятието, че са били заблудени, че не са били предизвестени. Но руснаците влязоха във войната, а там Путин се радва на нещо, за което нямаме визия, то е, че 2000-те години, годините “Путин ”, са за руснаците връщане към салдото, към естествения живот. Мисля, че Макрон ще бъде за французите противоположното, откритието на един непредвидим и рисков свят, среща със страха. 90-те години бяха за Русия интервал на нечувано страдалчество. 2000-те години бяха връщане към естественото и то освен по отношение на стандарта на живот: видяхме, че равнищата на самоубийствата и убийствата внезапно спаднаха и най-много моят обичан индикатор, равнището на детската смъртност, се срина и даже падна под равнището в Америка.
В съзнанието на руснаците Путин въплъщава (в християнския смисъл на думата) тази непоклатимост. И елементарните руснаци считат, сходно на своя президент, че водят отбранителна война. Те осъзнават, че са позволили неточности първоначално, само че положителната им икономическа подготовка увеличи увереността им, не против Украйна (съпротивата на украинците за тях е обяснима, те са смели като руснаците, западняците в никакъв случай не биха се борили толкоз добре!), а против това, което назовават “колективния Запад ” или “САЩ и техните васали ”. Истинският приоритет на съветския режим не е военната победа на място, а да не загуби обществената непоклатимост, добита през последните 20 години.
Така че те водят тази война “срещу стопанската система ”, най-много стопанската система на хората. Защото Русия към момента има демографски проблем, с раждаемост от 1,5 деца на жена. След пет години те ще имат празни възрастови групи. Според мен те би трябвало да завоюват войната за пет години или да я изгубят. Нормална дълготрайност за международна война. Така че те водят тази война против стопанската система, възстановявайки една отчасти военна стопанска система, само че като желаят да запазят хората. Това е смисълът на изтеглянето от Херсон, след изтеглянето от региона на Харков или Киев. Ние броим превзетите от украинците квадратни километри, само че руснаците чакат рухването на европейските стопански системи. Ние сме главният им фронт. Разбира се, може и да груша, само че аз пребивавам с визията, че държанието на руснаците е разбираемо, тъй като е рационално и твърдо. Неизвестните са другаде.
- Обяснявате, че руснаците възприемат този спор като “отбранителна война ”, само че никой не се е опитвал да нахлува в Русия, а през днешния ден, поради войната, НАТО не е имал в никакъв случай толкоз огромно въздействие на Изток.
- За да ви отговоря, ви предлагам едно психогеографско упражнение, което може да се направи с придвижване на отдалечаване. Ако погледнем картата на Украйна, виждаме навлизането на съветските войски от Север, Изток, Юг… И там в действителност има съветска инвазия, няма друга дума. Но в случай че се отдръпнем доста, до момента в който забележим света, да кажем до Вашингтон, виждаме оръдията и ракетите на НАТО, които се концентрират от доста надалеч към бойното поле, придвижване на оръжия, което е почнало преди войната. Бахмут е на 8400 километра от Вашингтон, само че на 130 километра от съветската граница. Мисля, че елементарното разчитане на картата на света разрешава да се прегледа хипотезата, че “Да, от съветска позиция това би трябвало да е отбранителна война ”.
- Според вас влизането на руснаците във война се изяснява и с относителния крах на САЩ…
- В “Залезът на империята ”, оповестена през 2002 година, отбелязвах дълготрайния крах на Съединените щати и завръщането на съветската мощност. От 2002 година Америка претърпя поредност от провали и неуспехи. Съединени американски щати нахлуха в Ирак, само че си потеглиха, оставяйки Иран главен състезател в Близкия изток. Избягаха от Афганистан. Сателитизирането на Украйна от Европа и Съединени американски щати не беше усилване на западния динамизъм, а привършване на една вълна, почнала към 1990 година, излъчена от антируската отмъстителност на поляците и балтийците. Именно в този подтекст на американски отлив руснаците взеха решение да стъпят в Украйна, защото най-сетне усещаха, че имат техническите средства да го създадат.
Току-що прочетох една книга на С. Джайшанкар, министър на външните работи на Индия (The India Way - Пътят на индия), оповестена тъкмо преди войната, който вижда американската уязвимост, който знае, че борбата сред Китай и Съединени американски щати няма да излъчи победител, а ще отвори пространство за страна като Индия и за доста други. Добавям: само че не и за европейците. Навсякъде виждаме отслабването на Съединените щати, само че не и в Европа и Япония, тъй като една от последствията от свиването на имперската система е, че Съединени американски щати ускоряват властта си над първичните си протекторати.
Ако четем Бжежински ( “Голямата шахматна дъска ”), виждаме, че американската империя се е формирала в края на Втората международна война посредством завладяването на Германия и Япония, които и до през днешния ден са нейни протекторати. Докато американската система се свива, тя притиска все по-тежко локалните елити на протекторатите (и тук включвам Европа като цяло). Първите, които ще изгубят дефинитивно всякаква национална автономност, ще бъдат (или към този момент са) англичаните и австралийците. Интернет докара англосферата до такава активност на човешките взаимоотношения със Съединените щати, че техните академични, медийни и креативен елити са, по този начин да се каже, анексирани. На европейския континент ние сме ненапълно предпазени от националните си езици, само че упадъкът на нашата автономност е забележителен и бърз. Да си спомним войната в Ирак, когато Ширак, Шрьодер и Путин даваха общи конференции против войната.
- Много наблюдаващи акцентират, че Русия има брутния вътрешен артикул (БВП) на Испания. Не надценявате ли икономическата ѝ мощност и способността ѝ за опозиция?
- Войната се трансформира в тест за политическата спестовност, тя е огромният проявител. Брутният вътрешен продукт на Русия и на Беларус съставлява 3,3% от западния Брутният вътрешен продукт (САЩ, англосферата, Европа, Япония, Южна Корея), на практика нищо. Може да се чудим по какъв начин този нищожен Брутният вътрешен продукт може да се оправя и да продължава да създава ракети. Причината е, че Брутният вътрешен продукт е фиктивна мярка за производството. Ако махнем от американския Брутният вътрешен продукт половината от неговите свръхфактурирани разноски за опазване на здравето, по-късно “произведеното благосъстояние ” от активността на нейните юристи, с най-препълнените затвори в света, след това цялата стопанска система на недобре дефинираните услуги, включваща “производството ” на нейните от 15 до 20 000 икономисти със междинна заплата от 120 000 $, си даваме сметка, че забележителна част от този Брутният вътрешен продукт се изпарява.
Войната ни връща към действителната стопанска система, тя разрешава да разберем какво е същинското благосъстояние на нациите, индустриалният потенциал и затова военният потенциал. Ако се върнем към материалните променливи величини, виждаме съветската стопанска система. През 2014 година ние въведохме първите обилни наказания против Русия, само че тогава тя усили производството си на жито, което набъбна от 40 на 90 млн. тона през 2020 година. Докато, с помощта на неолиберализма, американското произвеждане на жито сред 1980 и 2020 година падна от 80 на 40 млн. тона. Русия стана също първият експортьор на нуклеарни централи. През 2007 година американците обясняваха, че техният стратегически съперник е в такова положение на нуклеарен разпад, че скоро Съединените щати ще разполагат с потенциал за първи удар против Русия, която нямало да може да отговори. Днес руснаците са в нуклеарно предимство с техните хиперзвукови ракети.
Следователно Русия има действителен потенциал за акомодация. Когато желаеме да се подиграем на централизираните стопански системи, ние подчертаваме тяхната неотстъпчивост, а когато възхваляваме капитализма, хвалим неговата еластичност. Прави сме. За да бъде гъвкава една стопанска система, е необходим, несъмнено, пазар, финансови и валутни механизми. Но преди всичко е нужно интензивно население, което умее да основава неща. Съедините щати през днешния ден са два пъти по-населени от Русия (2,2 пъти в учащите се възрастови групи). Само че при съпоставими пропорции на младежите, които следват, в Съединени американски щати 7% учат инженерни науки, до момента в който в Русия те са 25%. Това значи, че при 2,2 пъти по-малко учащи се, руснаците образоват с 30% повече инженери. Съединени американски щати запълват празнината с задгранични студенти, само че те са основно индийци и още повече китайци. Този заместващ запас не е сигурен и към този момент понижава. Това е главната алтернатива на американската стопанска система: тя може да се изправи пред китайската конкуренция единствено посредством импорт на квалифицирана китайска работна ръка. Тук предлагам концепцията за икономическа еквилибристика.
Руската стопанска система от своя страна е приела разпоредбите на действие на пазара (дори е фикс идея на Путин да ги запази), само че с доста огромна роля на страната, и тя дължи също своята еластичност на образованието на инженери, което разрешава индустриална и военна акомодация.
- Много наблюдаващи считат противоположното, че Владимир Путин се е възползвал от рентата от суровините, без да е съумял да развие стопанската система си…
- Ако беше по този начин, тази война нямаше да я има. Едно от нещата, което бележи този спор и го прави толкоз нерешителен, е, че той слага (като всяка съвременна война) въпроса за салдото сред напредналите технологии и всеобщото произвеждане. Няма никакво подозрение, че Съединени американски щати разполагат с едни от най-модерните военни технологии, които от време на време са били решаващи за украинските военни триумфи. Но когато отидем в дълготраен проект, във война на безсилие, освен на човешките, само че и на материалните запаси, способността да продължим зависи от производството на по-малко висок клас оръжия. И се оказваме още веднъж пред въпроса за глобализацията и главният проблем на Запада: преместихме такава част от нашите индустриални действия, че към този момент не знаем дали военното ни произвеждане може да продължи. Проблемът е приет. Си Ен Ен, “Ню Йорк Таймс ” и Пентагонът се чудят дали Америка ще успее да съживи веригите за произвеждане на този или оня вид ракети. Но ние също по този начин не знаем дали руснаците са в положение да устоят на ритъма на подобен спор. Изходът и развръзката на войната ще зависят от потенциала на двете системи да създават въоръжение.
- Според вас тази война е освен военна и икономическа, само че и идеологическа и културна…
- Тук приказвам на първо място като антрополог. В Русия имаше по-плътни, общностни фамилни структури, някои полезности от които са оживели. Има съветско патриотично възприятие, което тук не можем да си представим, подхранвано от подсъзнанието на нацията-семейство. Русия имаше патрилинейна фамилна организация, т.е. в която мъжете са централни, и тя не може да одобри всички неофеминистки, ЛГБТ, трансджендърски западни иновации… Когато виждаме, че съветската Дума гласоподава още по-репресивно законодателство за “ЛГБТ пропагандата ”, ние се усещаме по-висши. Мога да усетя това като елементарен западняк. Но от геополитическа позиция, в случай че мислим в термините на мека мощ, това е неточност. За 75% на планетата организацията на родството е патрилинейна и може да се усети доста мощно схващане на съветските настройки. За груповия не-Запад Русия утвърждава един успокоителен честен консерватизъм. Латинска Америка обаче тук е на западната страна.
Когато човек се занимава с геополитика, се интересува от голям брой области: енергийният и боен баланс на силите, военните връзки, производството на оръжия (което препраща към индустриалния баланс на силите). Но има и идеологически и културен баланс на силите, който американците назовават “меката мощ ”. Съюз на съветските социалистически републики имаше избрана форма на мека мощ, комунизмът, който влияеше на част от Италия, китайците, виетнамците, сърбите, френските работници… Но комунизмът всъщност ужасяваше целия мюсюлмански свят със своя атеизъм и не въодушеви нищо изключително в Индия, отвън Западен Бенгал и Керала. Днес обаче Русия, препозиционирала се като архетип на великата мощ, освен антиколониалистка, само че и патрилинейна и консервативна във връзка с обичайните нрави, може да съблазнява доста повече. Днес американците се усещат предадени от Саудитска Арабия, която отхвърля да усили производството си на нефт, макар енергийната рецесия, породена от войната, и в действителност застава на страната на Русия: частично, несъмнено, водена от петролен интерес. Но е явно, че морално консервативната Русия на Путин е станала симпатична на саудитците, за които съм сигурен, че са малко комплицирани от американските диспути за достъпа на дами трансджендъри (дефинирани като мъже при зачатието) до дамските тоалетни.
Западните вестници са трагично занимателни, те не стопират да повтарят: “Русия е изолирана, Русия е изолирана ”. Но когато погледнем гласуванията в Организация на обединените нации, виждаме, че 75% от света не следват Запада, който тогава наподобява доста дребен. Ако човек е антрополог, може да изясни картата, от една страна са страните, класифицирани от The Economist като имащи положително равнище на народна власт (а точно англосферата, Европа…), а въпреки това на властническите страни, които се простират от Африка до Китай, минавайки през арабския свят и Русия. За един антрополог това е банална карта. В “западната ” външна страна откриваме страни с ядрена фамилна конструкция с двустранни системи на роднинство, т.е. в които мъжкото и женското роднинство са равностойни при определянето на обществения статус на детето. А в центъра, с по-голямата афро-евро-азиатска маса, откриваме общностни и патрилинейни фамилни организации. Тогава виждаме, че този спор, разказан от нашите медии като спор на политически полезности, на по-дълбоко равнище е спор на антропологични полезности. Именно това неосъзнаване и тази дълбочина вършат борбата рискова.
Свързана публикация:
Превод от френски: Галя Дачкова
Следвайте " Гласове " в
14 Яну 2023152714 Яну 2023135813 Яну 2023375413 Яну 2023227911 Яну 20231657009 Яну 20237270КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани10 Яну 2023288111 Яну 202385911 Яну 202366128 Дек 2022883
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Еманюел Тод е френски антрополог, историк, есеист, създател на голям брой писания. Някои от тях, като “Финалният провал ” («La Chute finale»), “Икономическата заблуда ” («L’Illusion économique») или “Залезът на империята ” («Après l’empire»), се трансфораха в класики на обществените науки. Последната му книга, “Третата международна война стартира ” («La Troisième Guerre mondiale a commencé») бе оповестена през 2022 година в Япония и към този момент е продадена в 100 хиляди екземпляра.
- Защо публикувахте книга за войната в Украйна в Япония, а не във Франция?
- Японците са също толкоз антируски настроени като европейците. Но те са географски отдалечени от спора, тъй че няма същинско възприятие за необходимост, те нямат нашето прочувствено отношение към Украйна. А и там нямам същия статут. Тук имам неуместната известност на “бунтовник разрушител ”, до момента в който в Япония съм почитан антрополог, историк и геополитик, който се изявява във всички огромни вестници и списания и чиито книги се разгласяват. Там мога да приказвам в спокойна атмосфера, което направих първо в списания, по-късно издавайки тази книга, която е алманах с изявленията. Книгата се споделя “Третата международна към този момент стартира ”, със 100 хиляди екзпемпляра, продадени до през днешния ден.
- Защо това заглавие?
- Защото това е действителността, Третата международна война към този момент стартира. Вярно е, че тя стартира “с малко ” и с две изненади. Влязохме в тази война с концепцията, че армията на Русия е доста мощна и че нейната стопанска система е доста слаба. Смятахме, че Украйна ще бъде смазана военно и че Русия ще бъде смазана стопански от Запада. Но се случи противоположното. Украйна не беше смазана военно, даже и да загуби 16% от територията си; Русия не беше смазана стопански. В момента, в който ви приказвам, рублата е поскъпнала с 8% по отношение на $ и с 18% по отношение на еврото от деня преди началото на войната. Така че имаше някакво неразбирателство. Но е явно, че спорът, преминавайки от териториална война към световна икономическа борба, сред Запада като цяло от една страна и Русия, подкрепена от Китай от друга, стана международна война. Дори и военното принуждение да е по-слабо спрямо предходните международни войни.
- Не преувеличавате ли? Западът не е директно зает във военно отношение…
- Все отново доставяме оръжия. Убиваме руснаци, даже и да не рискуваме самите ние. Но е правилно, че ние, европейците, сме ангажирани на първо място стопански. Ние усещаме прочее същинското си влизане във войната посредством инфлацията и дефицита.
Путин направи огромна неточност първоначално, която е от голям социално-исторически интерес. Тези, които работеха върху Украйна в навечерието на войната, разглеждаше страната не като новосъздадена народна власт, а като общество в разпад и “неуспешна страна ” («failed state»). Чудехме се дали Украйна е изгубила 10 милиона или 15 милиона жителите от своята самостоятелност. Не можем да решим, тъй като Украйна не е провеждала броене от 2001 година насам, типичен знак за общество, което се опасява от действителността. Мисля, че сметката на Кремъл беше, че това разпадащо се общество ще рухне при първия потрес, даже ще каже “добре пристигнала, мамо ” на святата Русия. Но това, което открихме, в противен случай, е, че едно разпадащо се общество, даже да е захранвано с външни финансови и военни запаси, може да откри във войната нов вид баланс и даже небосвод, вяра. Руснаците не са могли да го плануват. Никой не е могъл.
- Но макар положението на действителен разпад на обществото, не подцениха ли руснаците силата на украинското национално възприятие, даже силата на европейското възприятие в поддръжка на Украйна? Не го ли подценихте и вие самият?
- Не знам. Работя върху това, само че като откривател, т.е. приемайки, че има неща, които не знаем. И за мен, необичайно, една от областите, за които имам прекомерно малко информация, с цел да реша, е Украйна. Бих могъл да ви кажа, въз основа на остарели данни, че фамилната система на Малорусия е била ядрена, по-индивидуалистка от великоруската система, която е била по-общностна, колективистка. Това мога да ви го кажа, само че какво е станало в Украйна, с солидните придвижвания на население, изборът на избрани обществени видове посредством оставане на място или посредством емиграция преди и по време на войната, не мога да ви кажа, не знаем към този момент.
Един от парадоксите, с които се сблъсквам, е, че нямам проблем да схвана Русия. Това е мястото, където имам най-голямо разминаване със западната ми среда. Разбирам страстта на всички, мъчно ми е да приказвам като равнодушен историк. Но когато си помислим за Юлий Цезар, който обсадил Версенжеторикс в Алезия, след което го отвел Рим, с цел да отпразнува триумфа си, не се чудим дали римляните са били неприятни и с незадоволително полезности. Днес в страстта, в унисон със личната ми страна, виждам ясно навлизането на съветската войска на украинска територия, бомбардировките и мъртвите, разрушаването на енергийните инфраструктури, украинците, които умират от мраз цяла зима. Но за мен държанието на Путин и на руснаците е разбираемо по различен метод и ще ви кажа по какъв начин.
Признавам, че бях сюрпризиран от началото на войната, не можех да допускам. Днес споделям разбора на американския геополитик “реалист ” Джон Миършаймър. Той прави следната констатация: той ни споделяше, че Украйна, чиято войска е била овладяна от военните от НАТО (американци, британци и поляци), най-малкото от 2014 година, затова де факто е член на НАТО и че руснаците са оповестили, че в никакъв случай няма да толерират една Украйна членка на НАТО. Така че руснаците (както и Путин ни сподели в навечерието на атаката) водят отбранителна и превантивна война от тяхна позиция. Миършаймър добавяше, че няма никаква причина да се радваме на възможните компликации на руснаците, тъй като, защото това е екзистенциален въпрос за тях, колкото по-трудно им е, толкоз по-силно ще удрят. Изглежда анализът му се удостоверява. Бих добавил едно допълнение и една рецензия към разбора на Миършаймър.
- Какви?
- Като допълнение: когато споделя, че Украйна де факто е била член на НАТО, той не отива задоволително надалеч. Германия и Франция бяха станали второстепенни сътрудници в НАТО и не бяха наясно какво се крои в Украйна на военно равнище. Френската и немската доверчивост беше подложена на критика, тъй като нашите държавни управления не имаха вяра във опцията за съветска инвазия. Разбира се, само че тъй като не знаеха, че американците, британците и поляците са могли да разрешат на Украйна да бъде в положение да води необятна война. Основната ос на НАТО в този момент е Вашингтон-Лондон-Варшава-Киев.
Сега рецензията: Миършаймър, като добър американец, надценява своята страна. Той счита, че в случай че за руснаците войната в Украйна е екзистенциална, за американците тя е всъщност единствено една “игра ” на власт наред с други. След Виетнам, Ирак и Афганистан, един неуспех повече или по-малко… Какво значение? Основната аксиома на американската геополитика е: “Можем да вършим каквото си желаяме, тъй като сме на завет, надалеч, сред два океана, в никакъв случай нищо няма да ни се случи ”. Нищо не било екзистенциално за американците. Недостатъчен разбор, който кара през днешния ден Байдън да бърза стремително.
Америка е нежна. Съпротивата на съветската стопанска система тласка американската имперска система към пропастта. Никой не бе планувал, че съветската стопанска система ще устои на “икономическата мощност ” на НАТО. Мисля, че самите руснаци не го бяха планували. Ако съветската стопанска система се съпротивлява безпределно на глобите и успее да изтощи европейската стопанска система, до момента в който тя самата устои, подкрепяна от Китай, американският валутен и финансов надзор над света ще рухне, а с него и опцията Съединени американски щати да финансират съвсем без пари големия си търговски недостиг. Следователно тази война стана екзистенциална за Съединените щати. Също като Русия, те не могат да се отдръпват от спора, не могат да го изоставен. Ето за какво към този момент сме в безкрайна война, в конфликт, чийто излаз би трябвало да бъде крахът на единия или на другия. Китайци, индийци или саудитци, наред с други, ликуват.
- Но съветската войска въпреки всичко наподобява в доста неприятна позиция. Някои даже предсказват рухване на режима, не вярвате ли в това?
- Не, първоначално наподобява имаше съмнение в Русия, възприятието, че са били заблудени, че не са били предизвестени. Но руснаците влязоха във войната, а там Путин се радва на нещо, за което нямаме визия, то е, че 2000-те години, годините “Путин ”, са за руснаците връщане към салдото, към естествения живот. Мисля, че Макрон ще бъде за французите противоположното, откритието на един непредвидим и рисков свят, среща със страха. 90-те години бяха за Русия интервал на нечувано страдалчество. 2000-те години бяха връщане към естественото и то освен по отношение на стандарта на живот: видяхме, че равнищата на самоубийствата и убийствата внезапно спаднаха и най-много моят обичан индикатор, равнището на детската смъртност, се срина и даже падна под равнището в Америка.
В съзнанието на руснаците Путин въплъщава (в християнския смисъл на думата) тази непоклатимост. И елементарните руснаци считат, сходно на своя президент, че водят отбранителна война. Те осъзнават, че са позволили неточности първоначално, само че положителната им икономическа подготовка увеличи увереността им, не против Украйна (съпротивата на украинците за тях е обяснима, те са смели като руснаците, западняците в никакъв случай не биха се борили толкоз добре!), а против това, което назовават “колективния Запад ” или “САЩ и техните васали ”. Истинският приоритет на съветския режим не е военната победа на място, а да не загуби обществената непоклатимост, добита през последните 20 години.
Така че те водят тази война “срещу стопанската система ”, най-много стопанската система на хората. Защото Русия към момента има демографски проблем, с раждаемост от 1,5 деца на жена. След пет години те ще имат празни възрастови групи. Според мен те би трябвало да завоюват войната за пет години или да я изгубят. Нормална дълготрайност за международна война. Така че те водят тази война против стопанската система, възстановявайки една отчасти военна стопанска система, само че като желаят да запазят хората. Това е смисълът на изтеглянето от Херсон, след изтеглянето от региона на Харков или Киев. Ние броим превзетите от украинците квадратни километри, само че руснаците чакат рухването на европейските стопански системи. Ние сме главният им фронт. Разбира се, може и да груша, само че аз пребивавам с визията, че държанието на руснаците е разбираемо, тъй като е рационално и твърдо. Неизвестните са другаде.
- Обяснявате, че руснаците възприемат този спор като “отбранителна война ”, само че никой не се е опитвал да нахлува в Русия, а през днешния ден, поради войната, НАТО не е имал в никакъв случай толкоз огромно въздействие на Изток.
- За да ви отговоря, ви предлагам едно психогеографско упражнение, което може да се направи с придвижване на отдалечаване. Ако погледнем картата на Украйна, виждаме навлизането на съветските войски от Север, Изток, Юг… И там в действителност има съветска инвазия, няма друга дума. Но в случай че се отдръпнем доста, до момента в който забележим света, да кажем до Вашингтон, виждаме оръдията и ракетите на НАТО, които се концентрират от доста надалеч към бойното поле, придвижване на оръжия, което е почнало преди войната. Бахмут е на 8400 километра от Вашингтон, само че на 130 километра от съветската граница. Мисля, че елементарното разчитане на картата на света разрешава да се прегледа хипотезата, че “Да, от съветска позиция това би трябвало да е отбранителна война ”.
- Според вас влизането на руснаците във война се изяснява и с относителния крах на САЩ…
- В “Залезът на империята ”, оповестена през 2002 година, отбелязвах дълготрайния крах на Съединените щати и завръщането на съветската мощност. От 2002 година Америка претърпя поредност от провали и неуспехи. Съединени американски щати нахлуха в Ирак, само че си потеглиха, оставяйки Иран главен състезател в Близкия изток. Избягаха от Афганистан. Сателитизирането на Украйна от Европа и Съединени американски щати не беше усилване на западния динамизъм, а привършване на една вълна, почнала към 1990 година, излъчена от антируската отмъстителност на поляците и балтийците. Именно в този подтекст на американски отлив руснаците взеха решение да стъпят в Украйна, защото най-сетне усещаха, че имат техническите средства да го създадат.
Току-що прочетох една книга на С. Джайшанкар, министър на външните работи на Индия (The India Way - Пътят на индия), оповестена тъкмо преди войната, който вижда американската уязвимост, който знае, че борбата сред Китай и Съединени американски щати няма да излъчи победител, а ще отвори пространство за страна като Индия и за доста други. Добавям: само че не и за европейците. Навсякъде виждаме отслабването на Съединените щати, само че не и в Европа и Япония, тъй като една от последствията от свиването на имперската система е, че Съединени американски щати ускоряват властта си над първичните си протекторати.
Ако четем Бжежински ( “Голямата шахматна дъска ”), виждаме, че американската империя се е формирала в края на Втората международна война посредством завладяването на Германия и Япония, които и до през днешния ден са нейни протекторати. Докато американската система се свива, тя притиска все по-тежко локалните елити на протекторатите (и тук включвам Европа като цяло). Първите, които ще изгубят дефинитивно всякаква национална автономност, ще бъдат (или към този момент са) англичаните и австралийците. Интернет докара англосферата до такава активност на човешките взаимоотношения със Съединените щати, че техните академични, медийни и креативен елити са, по този начин да се каже, анексирани. На европейския континент ние сме ненапълно предпазени от националните си езици, само че упадъкът на нашата автономност е забележителен и бърз. Да си спомним войната в Ирак, когато Ширак, Шрьодер и Путин даваха общи конференции против войната.
- Много наблюдаващи акцентират, че Русия има брутния вътрешен артикул (БВП) на Испания. Не надценявате ли икономическата ѝ мощност и способността ѝ за опозиция?
- Войната се трансформира в тест за политическата спестовност, тя е огромният проявител. Брутният вътрешен продукт на Русия и на Беларус съставлява 3,3% от западния Брутният вътрешен продукт (САЩ, англосферата, Европа, Япония, Южна Корея), на практика нищо. Може да се чудим по какъв начин този нищожен Брутният вътрешен продукт може да се оправя и да продължава да създава ракети. Причината е, че Брутният вътрешен продукт е фиктивна мярка за производството. Ако махнем от американския Брутният вътрешен продукт половината от неговите свръхфактурирани разноски за опазване на здравето, по-късно “произведеното благосъстояние ” от активността на нейните юристи, с най-препълнените затвори в света, след това цялата стопанска система на недобре дефинираните услуги, включваща “производството ” на нейните от 15 до 20 000 икономисти със междинна заплата от 120 000 $, си даваме сметка, че забележителна част от този Брутният вътрешен продукт се изпарява.
Войната ни връща към действителната стопанска система, тя разрешава да разберем какво е същинското благосъстояние на нациите, индустриалният потенциал и затова военният потенциал. Ако се върнем към материалните променливи величини, виждаме съветската стопанска система. През 2014 година ние въведохме първите обилни наказания против Русия, само че тогава тя усили производството си на жито, което набъбна от 40 на 90 млн. тона през 2020 година. Докато, с помощта на неолиберализма, американското произвеждане на жито сред 1980 и 2020 година падна от 80 на 40 млн. тона. Русия стана също първият експортьор на нуклеарни централи. През 2007 година американците обясняваха, че техният стратегически съперник е в такова положение на нуклеарен разпад, че скоро Съединените щати ще разполагат с потенциал за първи удар против Русия, която нямало да може да отговори. Днес руснаците са в нуклеарно предимство с техните хиперзвукови ракети.
Следователно Русия има действителен потенциал за акомодация. Когато желаеме да се подиграем на централизираните стопански системи, ние подчертаваме тяхната неотстъпчивост, а когато възхваляваме капитализма, хвалим неговата еластичност. Прави сме. За да бъде гъвкава една стопанска система, е необходим, несъмнено, пазар, финансови и валутни механизми. Но преди всичко е нужно интензивно население, което умее да основава неща. Съедините щати през днешния ден са два пъти по-населени от Русия (2,2 пъти в учащите се възрастови групи). Само че при съпоставими пропорции на младежите, които следват, в Съединени американски щати 7% учат инженерни науки, до момента в който в Русия те са 25%. Това значи, че при 2,2 пъти по-малко учащи се, руснаците образоват с 30% повече инженери. Съединени американски щати запълват празнината с задгранични студенти, само че те са основно индийци и още повече китайци. Този заместващ запас не е сигурен и към този момент понижава. Това е главната алтернатива на американската стопанска система: тя може да се изправи пред китайската конкуренция единствено посредством импорт на квалифицирана китайска работна ръка. Тук предлагам концепцията за икономическа еквилибристика.
Руската стопанска система от своя страна е приела разпоредбите на действие на пазара (дори е фикс идея на Путин да ги запази), само че с доста огромна роля на страната, и тя дължи също своята еластичност на образованието на инженери, което разрешава индустриална и военна акомодация.
- Много наблюдаващи считат противоположното, че Владимир Путин се е възползвал от рентата от суровините, без да е съумял да развие стопанската система си…
- Ако беше по този начин, тази война нямаше да я има. Едно от нещата, което бележи този спор и го прави толкоз нерешителен, е, че той слага (като всяка съвременна война) въпроса за салдото сред напредналите технологии и всеобщото произвеждане. Няма никакво подозрение, че Съединени американски щати разполагат с едни от най-модерните военни технологии, които от време на време са били решаващи за украинските военни триумфи. Но когато отидем в дълготраен проект, във война на безсилие, освен на човешките, само че и на материалните запаси, способността да продължим зависи от производството на по-малко висок клас оръжия. И се оказваме още веднъж пред въпроса за глобализацията и главният проблем на Запада: преместихме такава част от нашите индустриални действия, че към този момент не знаем дали военното ни произвеждане може да продължи. Проблемът е приет. Си Ен Ен, “Ню Йорк Таймс ” и Пентагонът се чудят дали Америка ще успее да съживи веригите за произвеждане на този или оня вид ракети. Но ние също по този начин не знаем дали руснаците са в положение да устоят на ритъма на подобен спор. Изходът и развръзката на войната ще зависят от потенциала на двете системи да създават въоръжение.
- Според вас тази война е освен военна и икономическа, само че и идеологическа и културна…
- Тук приказвам на първо място като антрополог. В Русия имаше по-плътни, общностни фамилни структури, някои полезности от които са оживели. Има съветско патриотично възприятие, което тук не можем да си представим, подхранвано от подсъзнанието на нацията-семейство. Русия имаше патрилинейна фамилна организация, т.е. в която мъжете са централни, и тя не може да одобри всички неофеминистки, ЛГБТ, трансджендърски западни иновации… Когато виждаме, че съветската Дума гласоподава още по-репресивно законодателство за “ЛГБТ пропагандата ”, ние се усещаме по-висши. Мога да усетя това като елементарен западняк. Но от геополитическа позиция, в случай че мислим в термините на мека мощ, това е неточност. За 75% на планетата организацията на родството е патрилинейна и може да се усети доста мощно схващане на съветските настройки. За груповия не-Запад Русия утвърждава един успокоителен честен консерватизъм. Латинска Америка обаче тук е на западната страна.
Когато човек се занимава с геополитика, се интересува от голям брой области: енергийният и боен баланс на силите, военните връзки, производството на оръжия (което препраща към индустриалния баланс на силите). Но има и идеологически и културен баланс на силите, който американците назовават “меката мощ ”. Съюз на съветските социалистически републики имаше избрана форма на мека мощ, комунизмът, който влияеше на част от Италия, китайците, виетнамците, сърбите, френските работници… Но комунизмът всъщност ужасяваше целия мюсюлмански свят със своя атеизъм и не въодушеви нищо изключително в Индия, отвън Западен Бенгал и Керала. Днес обаче Русия, препозиционирала се като архетип на великата мощ, освен антиколониалистка, само че и патрилинейна и консервативна във връзка с обичайните нрави, може да съблазнява доста повече. Днес американците се усещат предадени от Саудитска Арабия, която отхвърля да усили производството си на нефт, макар енергийната рецесия, породена от войната, и в действителност застава на страната на Русия: частично, несъмнено, водена от петролен интерес. Но е явно, че морално консервативната Русия на Путин е станала симпатична на саудитците, за които съм сигурен, че са малко комплицирани от американските диспути за достъпа на дами трансджендъри (дефинирани като мъже при зачатието) до дамските тоалетни.
Западните вестници са трагично занимателни, те не стопират да повтарят: “Русия е изолирана, Русия е изолирана ”. Но когато погледнем гласуванията в Организация на обединените нации, виждаме, че 75% от света не следват Запада, който тогава наподобява доста дребен. Ако човек е антрополог, може да изясни картата, от една страна са страните, класифицирани от The Economist като имащи положително равнище на народна власт (а точно англосферата, Европа…), а въпреки това на властническите страни, които се простират от Африка до Китай, минавайки през арабския свят и Русия. За един антрополог това е банална карта. В “западната ” външна страна откриваме страни с ядрена фамилна конструкция с двустранни системи на роднинство, т.е. в които мъжкото и женското роднинство са равностойни при определянето на обществения статус на детето. А в центъра, с по-голямата афро-евро-азиатска маса, откриваме общностни и патрилинейни фамилни организации. Тогава виждаме, че този спор, разказан от нашите медии като спор на политически полезности, на по-дълбоко равнище е спор на антропологични полезности. Именно това неосъзнаване и тази дълбочина вършат борбата рискова.
Свързана публикация:
Превод от френски: Галя Дачкова
Следвайте " Гласове " в
14 Яну 2023152714 Яну 2023135813 Яну 2023375413 Яну 2023227911 Яну 20231657009 Яну 20237270КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани10 Яну 2023288111 Яну 202385911 Яну 202366128 Дек 2022883
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ