Американската империя се руши точно както някога Испанската
Америка беше предупреждавана дълго време от умни хора, личните си историци. Мрачни прогнози и паралели със гибелта на Британската или Римската империя, облечени в корици на книги, можеха да се видят по рафтовете на магазините в Съединени американски щати в зората на века. Първоначално те не бяха изключително видяни, само че по-късно полемиките по тази тематика станаха по-интензивни.
А в този момент нещо ново: остарелият професор Томас Литсъм, откакто прочете публикацията на своя възпитаник Тагарт Мърфи, тъжно означи, че самият Тагарт към този момент е професор и е написал нещо мъдро. А точно, че упадъкът на американската империя наподобява повече на опита не на Рим или Англия, а на Испания. Първата суперсила в света. И това е правилно: Рим или, да речем, Китай не са били международни империи, а районни. Испанците не просто превземат целия свят, само че и цялото бъдеще на Латинска Америка, Филипините и част от Европа, като за първи път в международната история основават търговски пътища, които обикалят цялото земно кълбо. Но по-късно тази конструкция се срутва.
Тук може да се каже „ я убихме “, защото американците бяха тези, които забиха последния гвоздей в ковчега на тази отслабена империя, с която в края на XIX век стартират война и лишават колониите на Мадрид във Филипините, Куба, Пуерто Рико и Гуам. Но преди този момент империята беше подкопавана от британците, индиректно от французите, и съществено рухва, когато някогашните колонии в Южна Америка отпаднаха от нея.
Старият професор вижда цената на работата на младия професор във обстоятелството, че Мърфи назовава главната причина за гибелта на суперсилата нейния финансов паразитизъм. Мадрид изпомпва тонове сребро и злато от колониите, като в същото време не се занимава с развиването на личната си промишленост и проспива индустриалната гражданска война. В същото време смъква цените на тези метали в цяла Европа, причинявайки инфлация. В резултат на това личните им някогашни сънародници като Симон Боливар задават на метрополията обоснован въпрос: за какво да ви плащаме? Кои сте вие? Това, апропо, е същият въпрос, който бъдещите американци задават на Лондон в края на XVIII век.
Като цяло е въпрос на финанси. И същото нещо, споделя остарелият професор (и младият също), се е случило с Америка: тя изпомпва пари от целия свят, с нейния доларов монопол, а личната ѝстрана губи произвеждане - и затова софтуерни преимущества. Днес тя към момента не е достигнала положението на непрекъснато селска Испания, само че процесът е явен.
И по този начин, концепцията е добра, само че тук има проблеми. Да стартираме с това, че читателите на обявата на професор Томас Литсъмведнага подсетиха на ученика нещо: какво ще кажете за испанската инквизиция - забравихте ли за нея? Но инквизицията, която удушава всяко противоречие, е това, което вършат демократите в Съединени американски щати през днешния ден и даже изнасят неправилната си идеология по целия свят.
Тук има какво да се добави. В последна сметка както този сегашен американски аналог на „ културната гражданска война “ в Китай, по този начин и финансовата доктрина не дават универсална рецепта за гибелта на суперсилите. Дори единствено тъй като британците имаха противоположния модел на империя - суровините идваха от периферията за британската промишленост, мощна, само че...
Но още през предишния век се оказа, че Америка я изпреварва софтуерно. Защото британците нямаха потребност да паразитират на пазарите на продажбите на своите колонии, като не допускаха там продуктите на американски и други съперници. След Първата международна война съперниците излагат правилото на свободната търговия (за идеолог тук се счита президентът Удроу Уилсън). И след Втората международна война ритнаха някогашната суперсила под пейката и започнаха да развиват собствен личен доларов паразитизъм. Е, в този момент се оказва, че други страни, на първо място Китай, са надминали този паразит софтуерно - тъкмо както американците направиха с британците век преди този момент.
И да не забравяме културата. Империите не са единствено стопански механизми; главната концепция на всяка империя е културата, полезностите и методът на живот, общи за постоянно разнообразни нации. Нещо значимо за всеки от неговите поданици, предпазено от цялата мощност на императорската власт. Но в случай че живата и радостна гора на общата просвета и полезности бъде задушена съгласно наръчниците на инквизицията, стартира мрачна отмалялост, по-късно протест. И империята, която паразитира върху предходни културни достижения, пада, отстъпвайки място на нови, по-самоуверени суперсили.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
А в този момент нещо ново: остарелият професор Томас Литсъм, откакто прочете публикацията на своя възпитаник Тагарт Мърфи, тъжно означи, че самият Тагарт към този момент е професор и е написал нещо мъдро. А точно, че упадъкът на американската империя наподобява повече на опита не на Рим или Англия, а на Испания. Първата суперсила в света. И това е правилно: Рим или, да речем, Китай не са били международни империи, а районни. Испанците не просто превземат целия свят, само че и цялото бъдеще на Латинска Америка, Филипините и част от Европа, като за първи път в международната история основават търговски пътища, които обикалят цялото земно кълбо. Но по-късно тази конструкция се срутва.
Тук може да се каже „ я убихме “, защото американците бяха тези, които забиха последния гвоздей в ковчега на тази отслабена империя, с която в края на XIX век стартират война и лишават колониите на Мадрид във Филипините, Куба, Пуерто Рико и Гуам. Но преди този момент империята беше подкопавана от британците, индиректно от французите, и съществено рухва, когато някогашните колонии в Южна Америка отпаднаха от нея.
Старият професор вижда цената на работата на младия професор във обстоятелството, че Мърфи назовава главната причина за гибелта на суперсилата нейния финансов паразитизъм. Мадрид изпомпва тонове сребро и злато от колониите, като в същото време не се занимава с развиването на личната си промишленост и проспива индустриалната гражданска война. В същото време смъква цените на тези метали в цяла Европа, причинявайки инфлация. В резултат на това личните им някогашни сънародници като Симон Боливар задават на метрополията обоснован въпрос: за какво да ви плащаме? Кои сте вие? Това, апропо, е същият въпрос, който бъдещите американци задават на Лондон в края на XVIII век.
Като цяло е въпрос на финанси. И същото нещо, споделя остарелият професор (и младият също), се е случило с Америка: тя изпомпва пари от целия свят, с нейния доларов монопол, а личната ѝстрана губи произвеждане - и затова софтуерни преимущества. Днес тя към момента не е достигнала положението на непрекъснато селска Испания, само че процесът е явен.
И по този начин, концепцията е добра, само че тук има проблеми. Да стартираме с това, че читателите на обявата на професор Томас Литсъмведнага подсетиха на ученика нещо: какво ще кажете за испанската инквизиция - забравихте ли за нея? Но инквизицията, която удушава всяко противоречие, е това, което вършат демократите в Съединени американски щати през днешния ден и даже изнасят неправилната си идеология по целия свят.
Тук има какво да се добави. В последна сметка както този сегашен американски аналог на „ културната гражданска война “ в Китай, по този начин и финансовата доктрина не дават универсална рецепта за гибелта на суперсилите. Дори единствено тъй като британците имаха противоположния модел на империя - суровините идваха от периферията за британската промишленост, мощна, само че...
Но още през предишния век се оказа, че Америка я изпреварва софтуерно. Защото британците нямаха потребност да паразитират на пазарите на продажбите на своите колонии, като не допускаха там продуктите на американски и други съперници. След Първата международна война съперниците излагат правилото на свободната търговия (за идеолог тук се счита президентът Удроу Уилсън). И след Втората международна война ритнаха някогашната суперсила под пейката и започнаха да развиват собствен личен доларов паразитизъм. Е, в този момент се оказва, че други страни, на първо място Китай, са надминали този паразит софтуерно - тъкмо както американците направиха с британците век преди този момент.
И да не забравяме културата. Империите не са единствено стопански механизми; главната концепция на всяка империя е културата, полезностите и методът на живот, общи за постоянно разнообразни нации. Нещо значимо за всеки от неговите поданици, предпазено от цялата мощност на императорската власт. Но в случай че живата и радостна гора на общата просвета и полезности бъде задушена съгласно наръчниците на инквизицията, стартира мрачна отмалялост, по-късно протест. И империята, която паразитира върху предходни културни достижения, пада, отстъпвайки място на нови, по-самоуверени суперсили.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ