Приключението само по себе си си струва!
Амелия Еърхарт е родена на 24 Юли 1897 в Канзас, Съединени американски щати. Тя изчезва на днешната дата през 1937 и е оповестена за умряла на 5 Януари 1939. Амелия е изтъкнат американски пионер на авиацията, а обаянието от живота, кариерата и изгубването й не престават и до през днешния ден. Повече от 80 години са минали, откогато Амелия Еърхарт и нейният навигатор изчезват по време на полет над Тихия океан, а хората обезверено се пробват да схванат какво в действителност се е случило с известния летец. Разглеждаме последния полет на Ерхарт, факторите, които може да са съдействали за това, което се е объркало, и актуалните преобладаващи теории за нейното изгубване.
На 21 май 1937 година Амелия Еърхарт излетява от Оукланд, Калифорния и потегля на изток. Това е началото на втория й опит да лети към света по екватора. По-ранният опит през март приключва единствено няколко дни след тръгването, когато нейния аероплан Lockheed Electra L-10E се разрушава по време на политане в Хонолулу.
Въпреки този случай Еърхарт остава решена да бъде първият водач изобщо, който обикаля света по екватора. Успехът освен ще укрепи репутацията й, само че и ще избави финансите на фамилията й: подготовката за полетите, в това число придобиването и последващите поправки на самолета, значи, че тя „ е заложила бъдещето “.
Инцидентът в Хавай и произлизащото от това закъснение трансформират някои от първичните проекти на Еърхарт. Вместо да лети на запад, от Калифорния до Хавай, а по-късно над Тихия океан, в този момент ще пътува в противоположна посока. Това ще ù помогне да избегне неприятното време, само че и ще показа най-голямото предизвикателство – да лети до остров Хауланд, една дребна точица с дължина 3,5 км в Тихия океан – освен това в края на уморителното ù пътешестване.
Подготовка и пътешестване
Навигаторът Фред Нунан се причислява към Амелия Еърхарт, както в началото е планувано. Макар да има репутацията на пияница, той е първокачествен въздушен навигатор с уменията да й помогне да откри Хауланд. Но другия навигатор, Хари Манинг, напуща екипажа.
За разлика от Манинг, нито Еърхарт, нито Нунан имат опит в безжичния код. Това кара Еърхарт да се отърве от предавателя CW (код за телеграфния код) на своя аероплан, защото тя усеща, че ще бъде „ ненужно тегло “ на борда на самолета. Преди да тръгне, тя се отхвърля от последната антена, която би й разрешила да употребява 500-килохерцовата морска периодичност. Вместо Морзов код, Еърхарт възнамерява да комуникира с глас при по-високи честотни ленти.
Дългите полети откарват Амeлия и Нунан в Бразилия, Дакар, Хартум, Банкок и Дарвин, Австралия, наред с доста други места. На 29 юни самолетът дойде в Лае, Нова Гвинея. Макар и нетърпелива да приключи пътуването си, на идващия ден Ерхарт изпраща на своя брачен партньор депеша, която частично сподели: „ РАДИО НЕЗАВИСИМОСТ И ПЕРСОНАЛА ЩЕ ДОВЕДАТ ДО ЗАБАВЯНЕ ОТ ЕДИН ДЕН “. Тя загатва и за лични проблеми по телефона на брачна половинка си: по всяка възможност Нунан е пил. Каквито и да са въпросите, свързани с личния състав и радиото, Еърхарт не им разрешава да скапват проектите й – тя и Нунан потеглят от Лае на 2 юли в 10 часа локално време.
Последният полет
Докато самолетът на Еърхарт се намира във въздуха, транспортен съд на бреговата защита „ Итаска “ я чака, с цел да я направлява до Хауланд. Въпреки това, Амелия се сблъсква с несъответстващата съгласуваност, тъй като някои от навигационните известия са на честотни ленти, които тя няма опция да прихване. Имаше и други проблеми: радиооборудването на Хауланд, което работи с високоскоростната инсталация, с която разполага Амелия, употребява акумулатори, които към този момент са паднали по времето, когато тя е в региона.
Четиринадесет часа и 15 минути след идването си, „ Итаска “ получава първото предаване със разстройства от Ерхарт за „ облачно време “. Макар и самите послания да стават по-ясни, тяхното наличие остава обезпокоително, както когато Ерхарт споделя по радиото: „ Ние обикаляме, само че не можем да забележим острова, а не получаваме и сигнал. “ Очевидно тя е получила единствено едно известие от кораба, въпреки че „ Итаска “ предава с часове. Докато продължава да излъчва – силата на радиото на нейните известия показваше, че тя е близо – Еърхарт не съумява да види остров Хауланд.
Времето към Хауланд е ясно, само че има облаци на към 50 км северозападно. И в случай че Ерхарт е влезнала в тях и времето се е влошило, това може да е попречило на Нунан да направлява, с цел да се движат тъкмо. Последното предаване на Ерхарт, направено 20 часа и 14 минути след излитането ù, сподели, че те ще продължат „ да летят на север и на юг “. Самолетът в никакъв случай не стигна до Хауланд.
Теории за изгубване
Официалното пояснение за изгубването на Амелия Еърхарт и Нунан е, че техният аероплан е изчерпал горивото – едно от известията на Еърхарт споделя, че те са „ съвсем без гориво “ – и са се разрушили в морето. „ Итаска “ несполучливо претърсва региона северозападно от Хауланд, само че във водите има и акули.
Друга доктрина твърди, че Еърхарт и Нунан са стигнали до остров Гарднър, в този момент прочут като Никумароро, който е на почти 350 морски благи на юг от Хауланд. Може да са оживели на кораловия атол няколко дни или седмици, до момента в който неналичието на вода, храна или пострадване докара до съдбовен край. Изследователи на острова са разкрили елементи, които съгласно тях биха могли да бъдат от самолета на Еърхарт, като през 1940 година са открити череп и други кости, макар че след това са изгубени.
На датата на последния полет на Амелия Еърхарт може да запомним една от нейните мисли стимулирала хиляди хора по света да бъдат по-отворени към приключенията и да не се оставят да бъдат вкарвани в публичните коловози: “Приключението единствено по себе си си коства! ”
