Бутонът „купи“ е лъжа. Един съдебен процес от висок ранг може да промени правилата на играта за цялата индустрия за стрийминг на видео
Amazon е изправена пред правосъден развой поради думата „ купи “ (buy) в своя онлайн магазин за филми.
Amazon се оказа в центъра на ново правосъдно дело, което може да промени разпоредбите на играта за цялата промишленост за стрийминг на видео. Причината е методът, по който услугата Prime Video употребява думата „ buy “.
Много фенове допускат, че в случай че „ купят “ даден филм или ефирен сериал в дигитален тип, ще могат да го гледат вечно, както е при DVD дисковете. В реалност обаче това е лиценз: потребителят получава достъп до наличието единствено до момента в който Amazon резервира правата за неговото разпространяване. Във всеки един миг филмът може да изчезне от библиотеката или да бъде сменен с друга версия.
На 21-ви август жителката на Калифорния Лиза Рейнголд подаде групов иск против Amazon във федералния съд. В жалбата се твърди, че компанията заблуждава клиентите, като предлага „ закупуване “ на цифровите копия на филмите, до момента в който в действителност става въпрос единствено за „ неизключителен, непрехвърляем и стеснен лиценз “. Според ищците елементарният консуматор има право да чака, че думата „ купи “ значи благосъстоятелност, а не лизинг с неустановен период.
Amazon и преди се е сблъсквала с сходни искания. През 2020 година различен гражданин на Калифорния се опита да оспори изискванията на Prime Video, само че съдът отхвърли желае като счете доводите за незадоволителни. Сега обаче обстановката е изменена: от януари 2025 година в щата работи закон, който не разрешава на фирмите да продават цифрови артикули под прикритието на „ покупка “, откакто става въпрос единствено за лиценз. Изключение се позволява единствено в случаите, когато купувачът категорично удостовери, че схваща че става въпрос за лиценз, и получи всички условия в ясна форма преди реализирането на договорката.
Адвокатите считат, че новият закон ускорява позицията на Рейнголд. В правосъдния иск се отбелязва, че предизвестията, че „ покупката “ в действителност е лиценз, са скрити в долната част на страницата и стават ясни едвам на последния стадий от договорката. Това не дава отговор на условието за „ ясно и явно съобщение “.
Експертите показват, че делото може да има съществени последствия освен за Amazon, само че и за редица други платформи, като да вземем за пример YouTube, които употребяват същите формулировки. Ако съдът застане на страната на ищците, услугите ще би трябвало да премислят речника си и да създадат изискванията си по-прозрачни.
В последна сметка разногласието се свежда до един елементарен въпрос: какво тъкмо получава клиентът, когато кликне върху бутона „ купи “? За физическия притежател отговорът е явен: благосъстоятелност. В цифровата ера е по-сложно: правата зависят от лиценза, а достъпът може да бъде лишен когато и да е. Именно това разминаване сред нормалното схващане на думите и правната действителност стана причина за нашумелия правосъден развой.
Amazon отхвърли да разяснява обстановката. Искът включва правосъден развой със правосъдни заседатели и претендира за обезщетение за вреди, в това число за връщане на облагите от противоречивите продажби.
