Бащата на Илия Павлов умря изоставен в хоспис
„ Ама по какъв начин по този начин е починал? Чухме се за Нова година, звучеше добре! Какво се е случило с него? ” – по този начин безверен посрещна вестта, че бащата на мултимилионера Илия Павлов – Павел Найденов, си е отишъл, негов непосредствен другар. Оказа се, че в последните месеци той е бил зарязан от роднините си в първокласен частен приют, където скоропостижно го е настигнала и гибелта. При това преди повече от месец, без никой да разбере! Въпреки че имаше хиляди близки, Павел Найденов даже не беше заровен, не бе оповестен и негов некролог. Решението гибелта му да бъде обгърната в загадъчност е взето от снаха му Дарина Павлова.
84-годишният бай Павел, както множеството му другари и чиновници във компанията го назоваха, през последните 3 години от живота си живеел много самотно. След гибелта на втората си брачна половинка, която била много по-млада от него, той нямал никакво предпочитание да се радва на дните, отредени му от Бог.
Възрастният мъж очевидно се занемарил. Още преди обяд почвал с малко уиски, с цел да върви денят му умерено и да не мисли за околните си, които към този момент не били измежду живите. Корав като темперамент, Павел Найденов постоянно проронвал сълзи пред най-верните си другари, тъй като се чувствал уединен и нито бизнеса, нито парите го правели благополучен.
Здравословните му проблеми се задълбочили още през януари 2022 година, когато претърпял лек инсулт. Оправил се, само че за цялостно възобновяване и дума не можело да става. По съвет и концепция на снаха си Дарина Павлова бил настанен в частен приют, където за здравния му статус се грижел медицински екип. За пакост, малко след инсулта, той хванал ковид и се наложило да бъде подложен за обдишване в столична болница. С кислородна маска прекарал няколко седмици.
Ако се има вяра на мълвата, преди инсулта бащата на Илия Павлов прекарал ковид на крайник. Именно вследствие на нелекуване на Ковид-19 той получил инсулт, а по-късно пневмонията го повторила. На 24 февруари сърцето му не издържало, а душата му се пренесла при децата му, които по този начин и не можеше да прежали.
По гледище отново на Дарина Павлова кончината му била защитавана в загадка от обществото повече от месец. Никой не отговарял и на двата му мобилни телефона. Офисът му в центъра на София стол затворен, като понякога се вясвала чистачка, с цел да не потъне всичко в прахуляк и паяжини.
Семейство Павлови взели решение предприемачът да бъде кремиран , а урната била положена в фамилния гроб в софийското село Долни Богров, от където са корените на Найденови. В селото също не знаели, че бай Павел си е отпътувал. Параклисът, който синът му издигна преди време, стоял от дълго време затворен и нямало по какъв начин човек да влезе, с цел да възпламени свещичка. Младежите от Богров даже не знаели кой е бай Павел, а внуците му от Америка по този начин и не поискали да видят родното място на татко си.
Павел Найденов Найденов е роден на 16 юни 1936 година Връстник е на царя и неведнъж споменавал пред другари, че е длъжен на Борис III, тъй като избавил от гибел татко му. Завършил е Техникума по публично хранене в столицата. През 70-те и 80-те години на предишния век върти известната сладкарница „ Попското ” и тогавашния единствен денонощен магазин против Съдебната палата в столицата. Работил е и в чужбина, най-вече в Швеция и Монголия. Голямата му уязвимост са дамите и по-специално медицинските сестри, тъй като знаели по какъв начин да се грижат за един мъж.
След гибелта на втората си брачна половинка – здравната сестра Стефка, Павел Найденов се трансформира и затваря в себе си. Достолепният мъж самичък движи бизнесите си, има състезателен комплекс с два тенис корта, заведения за хранене, хотели, фабрика за контактни лещи в Суходол, къща с магазин в Долни Богров, отдава пространства чартърен в София и Варна. Има и фондация на негово име, която оказва помощ на домове за обществено слаби и на деца, лишени от родителска грижа.
Преди измененията е работил като шеф на заведение за публично хранене и напълно разумно бил безупречен член на Българска комунистическа партия. Привлечен е за работа в службите на Шести отдел на Държавна сигурност на 44 години, като агентурният му псевдоним е „ Славяни ”. „ Станах ченге, с цел да си върша каквото желая. Никого не съм наклепал ”, твърдеше той.
Павел Найденов постоянно е казвал, че за любовта няма сезон, нито възраст. Обичал и двете си съпруги, тъй като били положителни и скромни дами.
„ Бях шеф на младежко заведение към 5 регион на „ Обществено хранене ”. Бях приключил Техникума по публично хранене и имах огромно предпочитание да се развъртвам. Вършех си добре работата. Вършех я и на тези, които ме бяха поставили на това място. С първата брачна половинка се запознахме около работата. Не ми е казвала какво харесва в мен, нито за какво ме взе. Нямаше такава процедура да се обясняваме в тези времена. Аз бях на 23-24. Тя на към 20 години – кой да мисли. Работихме дружно, беше барманка в заведението ми. Залюбихме се, оженихме се и създадохме две деца – Илия и Славка, и ги отглеждахме с доста обич... Но овдовях и останах самичък. Беше 1987 година, инсулт я отнесе напълно млада. Дълго време живеех самичък, не желаех втори брак поради децата. Аз съм от остарялото потомство мъже. Не одобрявах вторите бракове и не мислех, че ще подпиша наново с друга жена. Децата ми бяха огромни и се притеснявах. Усещах позор. Да, позор е най-точната дума, която разказва страстите ми тогава Не беше елементарно да се бракосъчетавам на остарели години, само че ми се наложи, тъй като имах поети задължения към възрастни хора – нямаше кой да ги пере, да ги глади. И тогава придумах това момиче – Стефчето... Момиче е за мен, тъй като е много по-малка, съвсем 20 години от мен. Миличката, беше доста добра, удовлетворен съм от нея. Но се разболя от рак на белите дробове. Не можаха да я спасят. Мислех, че ще ме гледа и мен, само че не стана по този начин. Беше работлива, някогашна здравна сестра, разбираше ги нещата... ”, споделяше болката си бай Павел.
През годините връзките му с вдовицата на сина му Илия минават през друга фаза – от естествена връзка сред снаха и свекър до вледеняване, поради всякакви клюки по адрес на Дарина. Особено противен е слуха за връзките й със Силвио Берлускони , който минава за огромен познавач на женската хубост. Милионершата влиза в полезрението му и даже участва на неговите скандални бунга бунга празненства. В последните години обаче се сдобряват.
Найденов посещава челядта на сина си няколко пъти в Америка. Престоят му не е дълъг, тъй като се уморява от полета, пък и не приказва британски език. Винаги излиза на разходка с някое от трите си внучета, които влизат в ролята на преводач. По думите му те се оказват положителни деца, които сами желаят да изкарват парите си, вместо да харчат на готово от своята бащиния.
Общо взето, Павел Найденов живял умерено след гибелта на децата си и дамите си, въпреки и да не бил благополучен. „ Достатъчно съм притесняван от това, което ми се случи. Сега всичко ми е добре. Моето сърцетуптене е единствено за мен, не са ми отговорни хората, за това, което пристигна до главата ми. Сам си поемам тъгата и не товаря никого с нея. Не желая да ми съчувстват. Дори заобикалям да вървя там, където прекалено много състрадателност ми изказваха. Било ми е по-спокойно измежду непознати. Силен човек съм. Не утежнявам никого. Пия по чашка с този с оня и времето минава ”, обясняваше житейската си философия предприемачът.
84-годишният бай Павел, както множеството му другари и чиновници във компанията го назоваха, през последните 3 години от живота си живеел много самотно. След гибелта на втората си брачна половинка, която била много по-млада от него, той нямал никакво предпочитание да се радва на дните, отредени му от Бог.
Възрастният мъж очевидно се занемарил. Още преди обяд почвал с малко уиски, с цел да върви денят му умерено и да не мисли за околните си, които към този момент не били измежду живите. Корав като темперамент, Павел Найденов постоянно проронвал сълзи пред най-верните си другари, тъй като се чувствал уединен и нито бизнеса, нито парите го правели благополучен.
Здравословните му проблеми се задълбочили още през януари 2022 година, когато претърпял лек инсулт. Оправил се, само че за цялостно възобновяване и дума не можело да става. По съвет и концепция на снаха си Дарина Павлова бил настанен в частен приют, където за здравния му статус се грижел медицински екип. За пакост, малко след инсулта, той хванал ковид и се наложило да бъде подложен за обдишване в столична болница. С кислородна маска прекарал няколко седмици.
Ако се има вяра на мълвата, преди инсулта бащата на Илия Павлов прекарал ковид на крайник. Именно вследствие на нелекуване на Ковид-19 той получил инсулт, а по-късно пневмонията го повторила. На 24 февруари сърцето му не издържало, а душата му се пренесла при децата му, които по този начин и не можеше да прежали.
По гледище отново на Дарина Павлова кончината му била защитавана в загадка от обществото повече от месец. Никой не отговарял и на двата му мобилни телефона. Офисът му в центъра на София стол затворен, като понякога се вясвала чистачка, с цел да не потъне всичко в прахуляк и паяжини.
Семейство Павлови взели решение предприемачът да бъде кремиран , а урната била положена в фамилния гроб в софийското село Долни Богров, от където са корените на Найденови. В селото също не знаели, че бай Павел си е отпътувал. Параклисът, който синът му издигна преди време, стоял от дълго време затворен и нямало по какъв начин човек да влезе, с цел да възпламени свещичка. Младежите от Богров даже не знаели кой е бай Павел, а внуците му от Америка по този начин и не поискали да видят родното място на татко си.
Павел Найденов Найденов е роден на 16 юни 1936 година Връстник е на царя и неведнъж споменавал пред другари, че е длъжен на Борис III, тъй като избавил от гибел татко му. Завършил е Техникума по публично хранене в столицата. През 70-те и 80-те години на предишния век върти известната сладкарница „ Попското ” и тогавашния единствен денонощен магазин против Съдебната палата в столицата. Работил е и в чужбина, най-вече в Швеция и Монголия. Голямата му уязвимост са дамите и по-специално медицинските сестри, тъй като знаели по какъв начин да се грижат за един мъж.
След гибелта на втората си брачна половинка – здравната сестра Стефка, Павел Найденов се трансформира и затваря в себе си. Достолепният мъж самичък движи бизнесите си, има състезателен комплекс с два тенис корта, заведения за хранене, хотели, фабрика за контактни лещи в Суходол, къща с магазин в Долни Богров, отдава пространства чартърен в София и Варна. Има и фондация на негово име, която оказва помощ на домове за обществено слаби и на деца, лишени от родителска грижа.
Преди измененията е работил като шеф на заведение за публично хранене и напълно разумно бил безупречен член на Българска комунистическа партия. Привлечен е за работа в службите на Шести отдел на Държавна сигурност на 44 години, като агентурният му псевдоним е „ Славяни ”. „ Станах ченге, с цел да си върша каквото желая. Никого не съм наклепал ”, твърдеше той.
Павел Найденов постоянно е казвал, че за любовта няма сезон, нито възраст. Обичал и двете си съпруги, тъй като били положителни и скромни дами.
„ Бях шеф на младежко заведение към 5 регион на „ Обществено хранене ”. Бях приключил Техникума по публично хранене и имах огромно предпочитание да се развъртвам. Вършех си добре работата. Вършех я и на тези, които ме бяха поставили на това място. С първата брачна половинка се запознахме около работата. Не ми е казвала какво харесва в мен, нито за какво ме взе. Нямаше такава процедура да се обясняваме в тези времена. Аз бях на 23-24. Тя на към 20 години – кой да мисли. Работихме дружно, беше барманка в заведението ми. Залюбихме се, оженихме се и създадохме две деца – Илия и Славка, и ги отглеждахме с доста обич... Но овдовях и останах самичък. Беше 1987 година, инсулт я отнесе напълно млада. Дълго време живеех самичък, не желаех втори брак поради децата. Аз съм от остарялото потомство мъже. Не одобрявах вторите бракове и не мислех, че ще подпиша наново с друга жена. Децата ми бяха огромни и се притеснявах. Усещах позор. Да, позор е най-точната дума, която разказва страстите ми тогава Не беше елементарно да се бракосъчетавам на остарели години, само че ми се наложи, тъй като имах поети задължения към възрастни хора – нямаше кой да ги пере, да ги глади. И тогава придумах това момиче – Стефчето... Момиче е за мен, тъй като е много по-малка, съвсем 20 години от мен. Миличката, беше доста добра, удовлетворен съм от нея. Но се разболя от рак на белите дробове. Не можаха да я спасят. Мислех, че ще ме гледа и мен, само че не стана по този начин. Беше работлива, някогашна здравна сестра, разбираше ги нещата... ”, споделяше болката си бай Павел.
През годините връзките му с вдовицата на сина му Илия минават през друга фаза – от естествена връзка сред снаха и свекър до вледеняване, поради всякакви клюки по адрес на Дарина. Особено противен е слуха за връзките й със Силвио Берлускони , който минава за огромен познавач на женската хубост. Милионершата влиза в полезрението му и даже участва на неговите скандални бунга бунга празненства. В последните години обаче се сдобряват.
Найденов посещава челядта на сина си няколко пъти в Америка. Престоят му не е дълъг, тъй като се уморява от полета, пък и не приказва британски език. Винаги излиза на разходка с някое от трите си внучета, които влизат в ролята на преводач. По думите му те се оказват положителни деца, които сами желаят да изкарват парите си, вместо да харчат на готово от своята бащиния.
Общо взето, Павел Найденов живял умерено след гибелта на децата си и дамите си, въпреки и да не бил благополучен. „ Достатъчно съм притесняван от това, което ми се случи. Сега всичко ми е добре. Моето сърцетуптене е единствено за мен, не са ми отговорни хората, за това, което пристигна до главата ми. Сам си поемам тъгата и не товаря никого с нея. Не желая да ми съчувстват. Дори заобикалям да вървя там, където прекалено много състрадателност ми изказваха. Било ми е по-спокойно измежду непознати. Силен човек съм. Не утежнявам никого. Пия по чашка с този с оня и времето минава ”, обясняваше житейската си философия предприемачът.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ