Алтруизъм е да дадеш или да жертваш нещо, без да

Алтруизъм е да дадеш или да жертваш нещо, без да очакваш нищо в подмяна: било то време, благосъстояние, сила или познание. Той може да се дефинира и като непрекъсната грижа за потребностите на другите. С това качество се отличават великодушните и великодушни хора, които се стараят да оказват помощ и да се застъпват за себеподобните си. Безкористността и самоотвержеността, заложени в мозъка, са също по този начин въпрос на просвета, образование и вяра. Срещат се и животни, които се жертват за положителното на стадото, затова алтруизмът не е чисто човешко качество.  

Сред хората има както егоисти, по този начин и такива, които са подготвени да дадат всичко за богатството на другите. Според откривателите обществената класа, просветителният ценз, полът или финансовото състояние са определящи за това дали даден човек ще бъде лакомец или човеколюбец. За алтруистичното държание има и различен значим аспект, а точно структурата на мозъка. Тя въздейства освен върху избрани качества или личностни характеристики; един швейцарски теоретичен екип с началник професор Ернст Фер е стигнал до извода, че съществува мощна връзка сред анатомията на мозъка и алтруистичната настройка.  За да ревизират дали това е правилно, или не, учените разделили участниците в проучването на две групи, като им дали опция да дарят част от парите си, с цел да оказват помощ на различен човек.

Не всички обаче изявили подготвеност да го създадат. Някои дълго се колебаели, до момента в който други дарили пари, без да се замислят. Какви са аргументите за тези разлики? Разбира се, биха могли да се посочат фактори като обучение, житейски опит или възприятие за публичен дълг. Изследователите обаче открили, че една характерна мозъчна област свързва емпатията с възприятията на другите. Става дума за слепоочния и теменния лоб.  Няма подозрение, че алтруизмът се асоциира със способността за състрадание и съчувствие. Така че хипотезата, която следвало да се провели, била дали алтруистите имат повече сиво вещество във въпросната област. Докато решавали дали да дарят пари, или не,  участниците показали друга мозъчна интензивност. При егоистите мозъчният район зад ушите се задействал, когато сумата за дарението им се коствала дребна. И назад – при алтруистите той се задействал, когато тази сума била огромна.