Алтернативните факти се разпространяват като вирус в обществото. Изглежда, че

Алтернативните обстоятелства се популяризират като вирус в обществото. Изглежда, че даже са заразили науката – най-малко в квантовата сфера. Това може да наподобява и контра интуитивно. Научният способ в последна сметка се основава на надеждните показа за наблюдаване, премерване и повтаряемост. Факт, открит посредством премерване, би трябвало да бъде справедлив, тъй че всички наблюдаващи да могат да се съгласят с него.

Но публикация, оповестена неотдавна в Science Advances, демонстрира, че в микро света на атомите и частиците, който се ръководи от странните правила на квантовата механика, двама разнообразни наблюдаващи имат право на лични обстоятелства. С други думи, съгласно най-хубавата доктрина за градивните детайли на самата природа, обстоятелствата в действителност могат да бъдат субективни.

Наблюдателите са мощни фактори в квантовия свят. Според теорията, частиците могат да бъдат на няколко места или в няколко положения едновременно – това се назовава суперпозиция. Но необичайно е, че това е единствено когато те не са следени. В секундата в която наблюдавате квантова система, тя си избира съответно местонахождение или положение, като нарушава суперпозицията. Фактът, че природата се държи по този метод, е потвърден неведнъж в лабораторията.

През 1961 година физикът Юджийн Уигнър предлага провокативен умствен опит. Той сложи под въпрос какво би се случило при използване на квантова механика към наблюдаващ, когато самият той се следи. Представете си, че другар на Уигнър хвърля квантова монета – която е в суперпозиция, както ези, по този начин и тура, в затворена лаборатория. Всеки път, когато приятелят хвърли монетата, те следят избран безапелационен резултат. Можем да кажем, че приятелят на Уигнър открива факт: резултатът от хвърлянето на монетата несъмнено е ези или тура.
Уигнър няма достъп до този факт извън и съгласно квантовата механика би трябвало да опише приятеля и монетата, тъй че да бъдат в суперпозиция при всички вероятни резултати от опита. Това е по този начин, тъй като те са „ заплетени “ (entangled) – призрачно свързани, тъй че в случай че манипулирате първия, манипулирате и другия. Сега Уигнър по принцип може да ревизира тази суперпозиция, употребявайки по този начин наречения „ опит за интерференция “ – тип квантово премерване, което разрешава да се разгърне суперпозицията на цяла система, потвърждавайки, че два обекта са вплетени.

Когато Уигнър и приятелят сравнят бележките по-късно, приятелят ще упорства, че са получили избрани резултати за всяко мятане на монети. Уигнър обаче няма да се съгласи всякога, когато следи другар и монета в суперпозиция.

Това съставлява главоблъсканица. Реалността, възприета от приятеля, не може да се помири с действителността възприемана извън. Първоначално Уигнър не счита това за абсурд, той твърди, че би било неуместно да се разказва умишлен наблюдаващ като квантов обект. По-късно обаче той се отклонява от това мнение и съгласно формалните учебници по квантова механика описанието е изцяло годно.

Сценарият от дълго време остава забавен умствен опит. Но отразява ли действителността? Научно, по този въпрос до неотдавна имаше дребен прогрес, когато Часлав Брукнер от университета във Виена демонстрира, че при избрани догатки концепцията на Уигнър може да бъде употребена за публично доказване, че измерванията в квантовата механика са субективни за наблюдаващите.

Брукнер предлага метод за тестване на това разбиране, като организира сюжета на приятеля на Уигнър в рамка, основана за първи път от физика Джон Бел през 1964 година Брукнер преглежда две двойки Уигнър и другар, в две обособени кутии, провеждайки измервания на общо положение – вътре и отвън съответната кутия. Резултатите могат да бъдат систематизирани и в последна сметка да бъдат употребявани за оценка на по този начин нареченото „ неравноправие на Бел “. Ако това неравноправие бъде нарушено, наблюдаващите могат да имат различни обстоятелства.

Сега за първи път този тест беше извършен пробно в университета Heriot-Watt в Единбург на дребен огромен квантов компютър, формиран от три двойки заплетени фотони. Първата фотонна двойка съставлява монетите, а другите две се употребяват за осъществяване на мятане на монети – премерване на поляризацията на фотоните – в съответната им кутия. Извън двете кутии остават два фотона от всяка страна, които също могат да бъдат измерени.

Въпреки потреблението на най-съвременната квантова технология, са били нужни седмици за събиране на задоволително данни от единствено шест фотона, с цел да се генерират задоволително статистически данни. Но в последна сметка учените съумяват да покажат, че квантовата механика може в действителност да е несъвместима с допускането на справедливи обстоятелства – неравенството беше нарушено.

Теорията обаче се основава на няколко догатки. Те включват, че резултатите от измерванията не се въздействат от сигнали, пътуващи със скорост над тази на светлинната и че наблюдаващите са свободни да избират какви измервания да вършат. Това може или не може да бъде по този начин.

Друг значим въпрос е дали единичните фотони могат да се смятат за наблюдаващи. Според теорията на Брукнер, наблюдаващите не би трябвало да бъдат съзнателни, а просто би трябвало да могат да открият обстоятелства под формата на резултат от измерването. Следователно неодушевен детектор би бил годен наблюдаващ. И квантовата механика на учебника не ни дава съображение да считаме, че детектор, който може да бъде изработен толкоз дребен, колкото няколко атома, не би трябвало да се разказва като квантов обект тъкмо като фотон. Възможно е също по този начин общоприетата квантова механика да не се ползва при огромни мащаби на дължината, само че тестването е обособен въпрос.

Този опит затова демонстрира, че най-малко за локалните модели на квантовата механика би трябвало да се премисли визията за обективност. Фактите, които претърпяваме в нашия макроскопичен свят, наподобява остават в сигурност, само че поражда главен въпрос за това по какъв начин съществуващите тълкования на квантовата механика могат да приспособят субективните обстоятелства.

Някои физици преглеждат тези нови разработки като укрепващи тълкования, които разрешават да се появят повече от един резултат за наблюдаване, да вземем за пример съществуването на паралелни вселени, в които се случва всеки резултат. Други гледат на това като безапелационни доказателства за присъщи на теорията на наблюдаващия теории като квантовото байезианство, (quantum Bayesianism) при които дейностите и опита на сътрудника са съществени проблеми на теорията. Но други одобряват това като индикатор, че може би квантовата механика ще се разпадне над избрани скали на трудност.

Очевидно всичко това са надълбоко метафизичен въпроси за фундаменталната природа на действителността. Какъвто и да е отговорът, чака се забавно бъдеще.

Тази публикация в началото е оповестена в The Conversation.