Смразяващ разказ на свидетел от последните минути на Скатов
Алпинистът Антонио Сикарис разкри смразяваща информация от последните минути преди съдбовния случай, лишил живота на българина Атанас Скатов. Пред него българският катерач е споделил, че има неприятно предусещане за изкачването.
„ Чувствам се доста зле поради Атанас! Той беше мой другар и доста добър човек. Скатов беше доста мощен, потегли от базовия Лагер към Лагер 2 непосредствено. Каза ми, че не се усеща добре и има неприятно предусещане за тази експедиция. Аз го успокоих и му споделих, че е доста мощен “, призна Сикарис пред NOVA.
„ На 4 февруари тръгнахме към Лагер 3, той беше към този момент там със своя шерп. Нямаше доста палатки. Вечерта температурите бяха -40 градуса, а всички бяхме на открито и се чудихме по какъв начин ще оживеем. Опитах се да вляза в една палатка, а хората вътре ми споделиха, че няма място. Мислех, че ще умра и се молех. “
„ Говорих с него на идната заран. Скатов ми сподели, че ще слиза с шерпа си. Още първоначално след лагера има надолнище с доста градуси. Той слизаше без пикели. Явно реши, че е задоволително техничен, макар че беше хлъзгаво “, добави катерачът.
„ През цялото време виждах Атанас, тъй като слизахме дружно. Изведнъж повече не виждах Атанас, а шерпът пристигна при мен и сподели: „ Антонио, Атанас падна, завърши. Загубихме го. Край! “
„ Проблемът бяха въжетата и зимата. Представяте ли си какъв брой слаб се чувстваш при -40 градуса – отпаднал си от студа, от височината. Ако бях тръгнал нагоре с останалите, даже и за малко, несъмнено в този момент и аз щях да съм мъртъв. В последната секунда си трансформирах мнението и в този момент съм жив. Това е животът, да си знаеш границата сред живота и гибелта “, приключи Сикарис.
„ Чувствам се доста зле поради Атанас! Той беше мой другар и доста добър човек. Скатов беше доста мощен, потегли от базовия Лагер към Лагер 2 непосредствено. Каза ми, че не се усеща добре и има неприятно предусещане за тази експедиция. Аз го успокоих и му споделих, че е доста мощен “, призна Сикарис пред NOVA.
„ На 4 февруари тръгнахме към Лагер 3, той беше към този момент там със своя шерп. Нямаше доста палатки. Вечерта температурите бяха -40 градуса, а всички бяхме на открито и се чудихме по какъв начин ще оживеем. Опитах се да вляза в една палатка, а хората вътре ми споделиха, че няма място. Мислех, че ще умра и се молех. “
„ Говорих с него на идната заран. Скатов ми сподели, че ще слиза с шерпа си. Още първоначално след лагера има надолнище с доста градуси. Той слизаше без пикели. Явно реши, че е задоволително техничен, макар че беше хлъзгаво “, добави катерачът.
„ През цялото време виждах Атанас, тъй като слизахме дружно. Изведнъж повече не виждах Атанас, а шерпът пристигна при мен и сподели: „ Антонио, Атанас падна, завърши. Загубихме го. Край! “
„ Проблемът бяха въжетата и зимата. Представяте ли си какъв брой слаб се чувстваш при -40 градуса – отпаднал си от студа, от височината. Ако бях тръгнал нагоре с останалите, даже и за малко, несъмнено в този момент и аз щях да съм мъртъв. В последната секунда си трансформирах мнението и в този момент съм жив. Това е животът, да си знаеш границата сред живота и гибелта “, приключи Сикарис.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




