Що за странен Бегбеде!
Aло! Добър ден! Търся Фредерик Бегбеде.
Аз съм.
Може ли да включим видео?
Да. – Бегбеде се появява на екрана на телефона ми ухилен. Говорим в WhatsApp. Изглежда прошарен, с по-голяма брада, само че и с оня остроумен взор, който не можеш да сбъркаш. Чуваме се във връзка новия му разказ „ Изповедта на един ретрограден хетеросексуален мъж “ (ИК Colibri, превод: Росица Ташева). – Момент, - споделя. – Чакайте да изляза в градината за по-хубав декор! – След малко е измежду завършени пролетно зелени шубраци. Сигурно сте в Гетари? (Живописно село в Югозападна Франция, на Бискайския залив, където писателят живее от известни години.) Да, да. Точно по този начин! Фредерик, за какво вие, царят на купона, властелинът на най-яките празненства в Париж, се отказахте от най-хубавия живот и в Париж, и по света и избрахте да живеете в Страната на Баските? Е! – подвига плещи. - Вие познавате Страната на Баските! Знаете за какво! Да, красиво е на това място за безконечна почивка на океана, с луксозно време. И въпреки всичко! Всъщност аз бях подправен парижанин! Защото съм, както се споделя, парче човек от Югозапада. В Гетари имам доста мемоари от дребен. И да, 30 години бях властелинът на нощните парижки клубове, само че постоянно съм мислел, че ще се завърна... И ето пристигна положителният миг. Навърших 50 през 2009 година, дойдох, с цел да напиша романа ми Un roman francais (Един френски роман), в който ставаше дума за моето детство тук, купих къща и пристигам постоянно. През 2016 година се открих дефинитивно и не скърбя. Не е ли прекомерно безшумно за вас? Не. Има миг в живота, в който имате потребност от успокоение. Сексът, дрогата и рокендролът са ок, когато си на 20, на 30, може би на 40. Да не престават след 50 е смешно. Не е ли по този начин? И въпреки всичко последният ви разказ звучи обезпокоително – влизате в манастир, след това - в армията. Що за чудноват Бегбеде?! Разказвам историята на човек, роден през 60-те, когато се разпаднаха всички структури - фамилията, религията. И настъпи ерата на потреблението. Аз много се възползвах от нея, работейки в рекламата. Написах едни материални книги. И след това? Имам чувството, че всичко се обърна с главата надолу. Човек не може да живее без конструкция, без ред. Тази дребна брошура е историята на човек, който търси нова конструкция. Може би точно заради неналичието й, е малко загубен. Вече е спрял дрогата. Трябва да я замести с нова взаимозависимост. Може да е със секс, сеща се той. Може! Това със секса към този момент стана комплицирано. Защо? Ще приказваме по-късно! И търси, търси, търси. Отива при монасите. Да, това са моите прекарвания. Там се почувствах добре и спокоен. Заради детските ми мемоари расАта и грегорианските псалми ме омиротвориха. След това отидох във военно отделение и се почувствах още по-омиротворен с униформите, дисциплината. Чувствах се толкоз добре и по-малко обезпокоителен, колкото в никакъв случай не ми се е случвало на Фестивала в Кан.И на мен ми наподобява неуместно! Мисля, че е по този начин, тъй като числя се към потомство, което е страдало доста от загубата на правила и конструкция. И да видя мъже, молещи се на Господ през целия ден или тези, подготвени да умрат за страната си, ме извърши с емпатия. Не споделям, че всички сме идентични, само че им се удивлявам и малко им изпитвам завист. Дали пък не продължавате да си играете по различен метод с живота или в живота? Мисля, че просто се пробвам да спра да пострадвам и да се безпокоя. Тук в Гетари с жена ми и с децата ми се усещам по-добре. По-хубаво ми е, в сравнение с да клеча разрушен в тоалетните на нощните клубове в Париж. Може да звучи необичайно, само че работи добре.
Аз съм.
Може ли да включим видео?
Да. – Бегбеде се появява на екрана на телефона ми ухилен. Говорим в WhatsApp. Изглежда прошарен, с по-голяма брада, само че и с оня остроумен взор, който не можеш да сбъркаш. Чуваме се във връзка новия му разказ „ Изповедта на един ретрограден хетеросексуален мъж “ (ИК Colibri, превод: Росица Ташева). – Момент, - споделя. – Чакайте да изляза в градината за по-хубав декор! – След малко е измежду завършени пролетно зелени шубраци. Сигурно сте в Гетари? (Живописно село в Югозападна Франция, на Бискайския залив, където писателят живее от известни години.) Да, да. Точно по този начин! Фредерик, за какво вие, царят на купона, властелинът на най-яките празненства в Париж, се отказахте от най-хубавия живот и в Париж, и по света и избрахте да живеете в Страната на Баските? Е! – подвига плещи. - Вие познавате Страната на Баските! Знаете за какво! Да, красиво е на това място за безконечна почивка на океана, с луксозно време. И въпреки всичко! Всъщност аз бях подправен парижанин! Защото съм, както се споделя, парче човек от Югозапада. В Гетари имам доста мемоари от дребен. И да, 30 години бях властелинът на нощните парижки клубове, само че постоянно съм мислел, че ще се завърна... И ето пристигна положителният миг. Навърших 50 през 2009 година, дойдох, с цел да напиша романа ми Un roman francais (Един френски роман), в който ставаше дума за моето детство тук, купих къща и пристигам постоянно. През 2016 година се открих дефинитивно и не скърбя. Не е ли прекомерно безшумно за вас? Не. Има миг в живота, в който имате потребност от успокоение. Сексът, дрогата и рокендролът са ок, когато си на 20, на 30, може би на 40. Да не престават след 50 е смешно. Не е ли по този начин? И въпреки всичко последният ви разказ звучи обезпокоително – влизате в манастир, след това - в армията. Що за чудноват Бегбеде?! Разказвам историята на човек, роден през 60-те, когато се разпаднаха всички структури - фамилията, религията. И настъпи ерата на потреблението. Аз много се възползвах от нея, работейки в рекламата. Написах едни материални книги. И след това? Имам чувството, че всичко се обърна с главата надолу. Човек не може да живее без конструкция, без ред. Тази дребна брошура е историята на човек, който търси нова конструкция. Може би точно заради неналичието й, е малко загубен. Вече е спрял дрогата. Трябва да я замести с нова взаимозависимост. Може да е със секс, сеща се той. Може! Това със секса към този момент стана комплицирано. Защо? Ще приказваме по-късно! И търси, търси, търси. Отива при монасите. Да, това са моите прекарвания. Там се почувствах добре и спокоен. Заради детските ми мемоари расАта и грегорианските псалми ме омиротвориха. След това отидох във военно отделение и се почувствах още по-омиротворен с униформите, дисциплината. Чувствах се толкоз добре и по-малко обезпокоителен, колкото в никакъв случай не ми се е случвало на Фестивала в Кан.И на мен ми наподобява неуместно! Мисля, че е по този начин, тъй като числя се към потомство, което е страдало доста от загубата на правила и конструкция. И да видя мъже, молещи се на Господ през целия ден или тези, подготвени да умрат за страната си, ме извърши с емпатия. Не споделям, че всички сме идентични, само че им се удивлявам и малко им изпитвам завист. Дали пък не продължавате да си играете по различен метод с живота или в живота? Мисля, че просто се пробвам да спра да пострадвам и да се безпокоя. Тук в Гетари с жена ми и с децата ми се усещам по-добре. По-хубаво ми е, в сравнение с да клеча разрушен в тоалетните на нощните клубове в Париж. Може да звучи необичайно, само че работи добре.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ