Мира Добрева пред Мон Дьо: Като в блато съм, приключих с този образ
Алкохолиците са доста интелигентни и чувствени хора, те не могат да понесат света, който е на открито, счита тя
Човек си мисли, че върви и е стигнал ненапълно, а се оказва, че отново е първоначално. Сякаш има урок, който все не научаваш. Страданието построява характера, a не благостта на живота. Винаги съм гледала на себе си като на една стотинка. И когато ми кажат, че съм един милион $, лекичко се комплицирам. Хората, които считат, че има смисъл от тях, живеят най-дълго. Апелирам - да живеем по този начин, че да не оставаме сами, тъй като самотата убива хората. Това сподели Мира Добрева пред Мариян Станков - Мон Дьо.
Губи татко си като тийнейджърка, само че споделя, че от време на време гибелта е избавление. " Не обичам да съм в ролята на жертва. Няма ужасно в страданието и болката. Комплексът на провинциалния човек го съпътства през целия му живот, само че тъкмо трудът, на който ме научи тютюнът, ми даде опция да стигна дотук. Научи ме на дисциплинираност. Никое дете в 1 клас не желае да става в 4 сутринта, само че това беше единствения метод да отида на море. Аз не обичам морето и до ден-днешен. Налагало се е да си заплащам, с цел да го имам. Унищожих момичето с белия чеп, няма потребност от него. Моята история описвам не с цел да се окайвам, а с цел да е за образец. Амбиция не трябва да бъде неоправдателна дума ", счита тя.
Нейният разказ " Светулки зад решетките`` споделя история за алкохолна взаимозависимост. " Много е значимо да се знае каква поразяваща мощ има алкохолът. Винаги върви ръка за ръка с експанзията, той е неприятен, наскърбява, удря, унищожава. От него в никакъв случай не боледува единствено болният, а всички към него. Баща ми имаше проблем с алкохола. Решихме фамилно тази истина да излезе нескрито, с цел да може доста други хора да знаят какво ги чака, в случай че стигнат до такава степен. Татко беше доста добър човек. Алкохолиците са доста интелигентни и чувствени хора, те не могат да понесат света, който е на открито. 90-те години бяха време на промени, вероятно му е било доста мъчно да понесе новия свят ", разкри Добрева.
Дни откакто предава книгата, влиза в болница с перитонит. Поставена е в медикаментозна кома. " 2 години и половина пишех книгата и изваждах струпеите от себе си. Нямаше по какъв начин да не се случи това. Дъщеря ми два пъти ме роди в този живот. Когато я родих, за мен стартира животът, станах жена и направих мечтана кариера. Започнах да чувствам лъх на благополучие. Сега тя ме роди. Тя измоли тази берекет за мен. Не си го припомням, само че преди втората интервенция съм споделила " молете се за мен, доста желая да пребивавам ". Беше ми сложена стряскаща диагноза - прогресиращо септично положение и остра дихателна непълнота. Лекарите нямат отговорите какво се случи. На моменти към момента имам дефицит на въздух, до две години тече възобновяване. Болестта ме отхвърли от егото ми. Окончателно завърших с телевизионния си облик ", споделя тя.
Според нея огромният грях на мъжете е, че не могат да показват възприятията си. " Вървя по пътя на прошката. Мисля, че на тези години не мисля, че мога да още веднъж да изпитам обич. Чувствам се като в тресавище ", добави Мира Добрева.
Човек си мисли, че върви и е стигнал ненапълно, а се оказва, че отново е първоначално. Сякаш има урок, който все не научаваш. Страданието построява характера, a не благостта на живота. Винаги съм гледала на себе си като на една стотинка. И когато ми кажат, че съм един милион $, лекичко се комплицирам. Хората, които считат, че има смисъл от тях, живеят най-дълго. Апелирам - да живеем по този начин, че да не оставаме сами, тъй като самотата убива хората. Това сподели Мира Добрева пред Мариян Станков - Мон Дьо.
Губи татко си като тийнейджърка, само че споделя, че от време на време гибелта е избавление. " Не обичам да съм в ролята на жертва. Няма ужасно в страданието и болката. Комплексът на провинциалния човек го съпътства през целия му живот, само че тъкмо трудът, на който ме научи тютюнът, ми даде опция да стигна дотук. Научи ме на дисциплинираност. Никое дете в 1 клас не желае да става в 4 сутринта, само че това беше единствения метод да отида на море. Аз не обичам морето и до ден-днешен. Налагало се е да си заплащам, с цел да го имам. Унищожих момичето с белия чеп, няма потребност от него. Моята история описвам не с цел да се окайвам, а с цел да е за образец. Амбиция не трябва да бъде неоправдателна дума ", счита тя.
Нейният разказ " Светулки зад решетките`` споделя история за алкохолна взаимозависимост. " Много е значимо да се знае каква поразяваща мощ има алкохолът. Винаги върви ръка за ръка с експанзията, той е неприятен, наскърбява, удря, унищожава. От него в никакъв случай не боледува единствено болният, а всички към него. Баща ми имаше проблем с алкохола. Решихме фамилно тази истина да излезе нескрито, с цел да може доста други хора да знаят какво ги чака, в случай че стигнат до такава степен. Татко беше доста добър човек. Алкохолиците са доста интелигентни и чувствени хора, те не могат да понесат света, който е на открито. 90-те години бяха време на промени, вероятно му е било доста мъчно да понесе новия свят ", разкри Добрева.
Дни откакто предава книгата, влиза в болница с перитонит. Поставена е в медикаментозна кома. " 2 години и половина пишех книгата и изваждах струпеите от себе си. Нямаше по какъв начин да не се случи това. Дъщеря ми два пъти ме роди в този живот. Когато я родих, за мен стартира животът, станах жена и направих мечтана кариера. Започнах да чувствам лъх на благополучие. Сега тя ме роди. Тя измоли тази берекет за мен. Не си го припомням, само че преди втората интервенция съм споделила " молете се за мен, доста желая да пребивавам ". Беше ми сложена стряскаща диагноза - прогресиращо септично положение и остра дихателна непълнота. Лекарите нямат отговорите какво се случи. На моменти към момента имам дефицит на въздух, до две години тече възобновяване. Болестта ме отхвърли от егото ми. Окончателно завърших с телевизионния си облик ", споделя тя.
Според нея огромният грях на мъжете е, че не могат да показват възприятията си. " Вървя по пътя на прошката. Мисля, че на тези години не мисля, че мога да още веднъж да изпитам обич. Чувствам се като в тресавище ", добави Мира Добрева.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ