Как войнът и прочут хубавец Алкивиад предаде Атина и съблазни кралицата на Спарта
Алкивиад е цялостен вманиачен. Екстравагантен и проницателен мъж, атинянинът е прочут най-много с околните си връзки с учения Сократ и с ентусиазма и устремеността му в Пелопонеската война, която раздира Гърция по негово време. Той ще остане в историята точно с ролята си във войната, в която класическите борци в тежка категория – Атина и Спарта – се изправят копие против копие.
Бащата на Алкивиад е военачалник от атинската войска, което проправя път и за младото момче да се осъществя в тази посока. Дори откакто татко му е погубен в борба през 447 година прочие н. е., той продължава да се бие и се бори като хоплит (тежковъоръжен пехотинец в Древна Гърция) дружно с учения Сократ в борбите при Потидея и Делиум. Когато навършва 30-годишна възраст обаче, той изоставя философията на Сократ и се отдава повече на зова на егото си.
Вече и боен военачалник, и почитан посланик, Алкивиад оказва помощ за разгарянето на Пелопонеската война, като убеждава градовете-държави Аргос, Елис и Мантинея да образуват антиспартански съюз. Тази обединението обаче е всеобхватно победена, само че хитрият атински военачалник съумява да я измъкне от заплаха и се разминава с каквото и да е наказване.
Феновете на надпреварите с колесници в Рим са доста по-жестоки от днешните футболни агитки
След къса серия победи, реализирани с лекост, в надпреварите с колесници, той убеждава могъщия атински флот да употребява ресурсите си за офанзива против Сиракуза в Сицилия. Желанието му е изпълнено, само че нощта преди да отплават, тревожният Алкивиад необичайно и изненадващо взема решение да уреди нервите си, като осакатява скулптури на Хермес в Атина.
Побеснели, главните мъже на Атина трябва да осъдят Алкивиад на гибел, само че както всякога през живота си, той още веднъж съумява да се измъкне – този път при врага, Спарта. Сега той вече е трън в очите на родния си град, като пpeдава на спартанците атински военни секрети и предизвиква съдружниците на Атина да се разпалват и да я оставят. И всичко това, до момента в който скрито прелъстява брачната половинка на спартанския цар.
В един миг обаче даже на спартанците им идва много от неконформисткото отношение на Алкивиад. След като служи и двете съществени силови центрове на Гърция, в този момент той взема решение да се опита да вдигне малко безпорядък и в Персия, само че откакто не съумява, се връща при атиняните, които изненадващо се радват да го видят.
Признавайки гения му на морски пълководец, всички обвинявания към него са свалени от страната. Дадено му е висшо командване на атинския флот и той изрично се отплаща на вярата им с безапелационни победи над спартанския флот при Абидос и Кизик. Въпреки това към момента има политически врагове и общата им власт го изпраща за следващ път на изгнание от Атина. Това обаче е доста неверен ход от тяхна страна и те ще си платят, когато родния му град не се вслушва в предизвестията му за изненадваща офанзива и спартанците разрушават атинския флот.
Майстор на бягството и операцията, даже шансът на Алкивиад би трябвало да се изчерпа в даден миг. Сега Атина е съществено победена, само че някогашният й военачалник наподобява не се интересува и си живее умерено надалеч в Мала Азия. Докато Тридесетте тирани превземат града, хората копнеят героят им да се върне. Спартанците чуват за това и, страхувайки се от въстание, изпращат група убийци да го довършат един път вечно.
Алкивиад спи, когато наемните убийци идват. Той се разсънва от звука на пламъци, облизващи вратата му, когато убийците подпалват къщата, в която живее. Скачайки от леглото, той хваща меча си и се засилва към похитителите си. Изплашени, те бягат, само че откакто се съвземат съумяват да смъкват Алкивиад с вълна от камъни и копия. Така гръцкият маверик умира на 40-годишна възраст.
Въпреки изключителния си гений Алкивиад е лакомец и коцкар, който съумява по някакъв метод да експлоатира и двете най-големи сили в Гърция за лична облага и наслаждение. Хора като него желаят да гледат по какъв начин светът гори.
