Алистър Хийт в британския Телеграф: С Европа е свършено
Алистър Хийт, The Telegraph. Превод: Ирини Зикидис, Facebook
Време е да скърбим за гибелта на остаряла Европа. Разлагането е отишло прекомерно надалеч, упадъкът е прекомерно изразен, благоденствието и омразата към себе си са прекомерно вкоренени, обречеността е неудържима. Някога най-богатият и най-напреднал континент в света, Европа, е свършена, нейното унизително проваляне е прекомерно явно за останалия свят, в случай че не и за заблудените европейци.
Самопричинените патологии на Европа – пагубен стопански неуспех, съвсем цялостна геополитическа ирелевантност, миграционна и интеграционна рецесия и зейнал либерален недостиг, в този момент са метастазирали. Те станаха прекомерно комплицирани, прекомерно обезсърчителни за европейските треторазредни елити, с цел да помислят даже за справяне с тях, и изключително за егоистичните, демагогски политици, които управляват с такова равнодушие нейното обществено раздробяване, „ понижаване на растежа “, армиите на Потьомкин и ужасяващата демография.
Германия, Франция, Холандия и други са на ръба на обществен гърмеж, като фермерите са последните, които се радикализират. За всеки млад, упорит европеец би било по-добре да се реалокира в Америка, изключително във Флорида или Тексас. Те ще заплащат по-малко налози, ще живеят по-добре, по-щастливо и по-свободно. Ще бъде по-малко евентуално да се сблъскат с тотална война. Жизненият им стандарт ще се увеличи фрапантно.
Най-големите наследства на Европа за света – капитализъм, персонална независимост, господство на закона и „ западните, образовани, индустриализирани, богати и демократични “ полезности, по този начин брилянтно разказани от Джоузеф Хенрих от Харвардския университет, още живеят в Съединени американски щати.
Но няма път обратно за Стария континент, който е приел нихилизма, постхристиянското езичество, нелиберализма и политиката на завистта, вярвайки, че спасяването на планетата изисква закриване на сполучливи промишлености и обедняване на хората, Европа, която не може да се изправи против ислямския екстремизъм и антисемитизъм и която отхвърля да реформира обществената страна.
Дори Брекзит, най-яркият сигнален сигнал, не съумя да промени нищо. Управляващата класа в Европа отхвърли напускането на Обединеното кралство като отклоняване, автогол на самонараняващи се английски ексцентрици и удвои своите провалени политики. То отхвърли да изслуша гласоподавателите си; нищо чудно, че техният яд става все по-силен.
Единственият отговор на евроелитите – още повече миграция, ще даде опция на евентуално рисковите екстремисти. Във Франция, Германия, Белгия и другаде неуспехът да се интегрират доста скорошни мигранти и отговорът на ръководещата класа – да лъже, че всичко е наред, проправят пътя към злополука. Възходът на немската „ Алтернатива за Германия “ би трябвало да тревожи всички ни. Европейските избори ще доведат до триумф за популистите.
Икономическото самоубийство на континента към този момент провокира отлив на най-хубавите и най-умните. Геополитическата ирелевантност на Европа е също толкоз поразителна. Защитата на европейците се поема от многострадалните американски данъкоплатци. Французите не се виждат на никое място в борбата против хутите; френската войска е сянка на предходното си " аз " и не би издържала дълго в същинска война. Поляците и няколко други вършат всичко допустимо, само че немската войска е слаба, а всички огромни обещания за възобновяване на европейските армии, дадени през 2022 година, не означаваха нищо. Континентът е съвсем изцяло демилитаризиран, липсва му личен състав и съоръжение, няма потенциал да създава повече оръжия, няма дълготрайни решения за въздържане на Владимир Путин и не е направил нищо, с цел да се приготви за опцията за възможна втора победа на Доналд Тръмп. Това е срам.
Какво ще прави Англия? Трудно е да се повярва, че толкоз доста от британците към момента са толкоз невежи по отношение на същинското положение на европейската стопанска система и общество. Заслепени от ненавист против торите, захласнати от лъскавите TGV и спомените от приятните си ваканции в Южна Европа, те одобряват, че нещата би трябвало – просто би трябвало – да са по-добри в Европа. Почти всички депутати от Лейбъристката партия имат вяра, че решението на неналичието на напредък е да се присъединим още веднъж към единния пазар или митническия съюз, макар че те не съумяха да спасят личните европейски стопански системи.
Как по-нататъшното усилване на връзките с континент с нулев напредък или свиваща се немска стопанска система може да направи нещо за Англия? Не може. И по какъв начин английската левица ще отговори на възхода на крайната десница в Европа? Ще продължи ли да обича Германия, в случай че „ Алтернатива за Германия “ е част от нейното държавно управление? Ще продължи ли да обича Франция, в случай че Марин льо Пен е в Елисейския замък?
Англия е в ужасяващо положение, само че в същото състояние е и Европа. Европесимизмът на последователите на Брекзит беше оправдан; казусът е, че естаблишмънтът отхвърли да употребява напускането на Европейски Съюз, с цел да скъса с регулаторната философия на Брюксел и да преориентира стопанската система надалеч от стагниращите пазари на Евросъюза.
Следователно Англия от ден на ден страда от същите патологии като Европа и е изправена пред сходен краен крах. Това не е мотив за повече Европейски Съюз, а за още по-малко, както и за радикална вътрешна смяна. Постепенният залез на Европа се форсира и би било неуместно за което и да е английско държавно управление да следва политиката на Европа.
Източник " Гласове "
