Израел елиминира лидера на иранския режим: кой е Али Лариджани
Али Лариджани прекара години в сянка във властовите структури в Иран, преди да бъде повдигнат като една от водещите фигури в страната по време на войната с Израел и Съединени американски щати, съобщи Българска телеграфна агенция, цитирайки Агенция Франс Прес.
Израел разгласи през днешния ден, че е ликвидирал Лариджани, броени дни откакто той взе участие предишния петък в многохилядна проява в Техеран.
След ликвидирането на висшия водач Али Хаменей, Лариджани той беше " де факто водачът на иранския режим, изключително през последните две седмици, само че даже и преди този момент се смяташе за фигурата, която вземаше решенията и дърпаше конците ", разяснява през днешния ден израелски боен представител, поискал да остане неизвестен. Именно Лариджани " разпореди офанзивите в района “ с удари против Израел и страните от Персийския залив, съобщи същият представител.
Начело на Висшия съвет за национална сигурност, 68-годишният Али Лариджани още веднъж получи основна роля в политиката по нуклеарната стратегия и дипломацията на Иран, след няколко години в периферията на иранската политика.
Свикнал да съчетава идеологическа преданост и прагматизма, той се ползваше с доверието на висшия водач Али Хаменей, което бе премия за дългата му работа в армията и работата в медиите и Народното събрание.
След убийството на аятолаха при израелски удар на 28 февруари, което възвести началото на войната в Близкия изток, Лариджани ускори войнствената си изразителност по отношение на Съединени американски щати и Израел. Така да вземем за пример Лариджани предизвести, че страната му ще се бори и е " подготвена да заплати всяка цена ", с цел да се отбрани, като упрекна президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, че е въвлякъл " американския народ в несправедлива война " в Близкия изток.
" Фигура от елита "
" Лариджани играеше по-важна роля от множеството от своите прародители ", съобщи през февруари Али Ваез от центъра за разрешаване на спорове " Международна спешна група ", описвайки Лариджани като " същинска фигура от елита, умел стратег, осведомен с действието на системата и с уклоните на висшия водач ".
Роден през 1957 година в Наджаф, в Ирак, Али Лариджани е наследник на изтъкнат шиитски жрец, непосредствен до аятолах Рухола Хомейни, създател на Ислямската република.
Член на Корпуса на гвардейците на Ислямската гражданска война (КГИР) – идеологическата войска на Ислямската република – по време на войната с Ирак (1980–1988 г.), Лариджани има и докторска степен по западна философия от Техеранския университет и от 1994 година в продължение на десетилетие управлява Държавното радио и телевизия на Ислямската република (ИРИБ). Там той се отличава с нападките си против реформаторите, като излъчва многочислени стратегии, атакуващи интелектуалците и доближените на президента Мохамад Хатами.
През 1996 година Лариджани е назначен за представител на Али Хаменей във Висшия съвет за национална сигурност, а по-късно и за негов секретар.
Между 2005 и 2007 година той е основен договарящ по нуклеарната стратегия с Лондон, Париж, Берлин и Москва, като в тази си роля е възприеман като прагматик от западните си сътрудници.
Кандидат за президентските избори през 2005 година, той е надвит от своя противник популист Махмуд Ахмадинеджад. След това заема поста на ръководител на Народното събрание от 2008 до 2020 година, преди кандидатурата му за президентските избори през 2021 и 2024 година да бъде отхвърлена от Съвета на пазителите.
Среща с Путин
През 2015 година Лариджани приветства историческото нуклеарно съглашение, подписано от Иран със международните сили, което се разпада три години по-късно с отдръпването на Съединени американски щати по време на първия мандат на Доналд Тръмп.
През март 2025 година, преди иранско-американските договаряния да бъдат прекратени от войната, провокирана от тогавашните израелски удари по Иран, Лариджани предизвести за риска от подтикване на Техеран към придобиване на нуклеарно оръжие.
Няколко седмици след иранско-израелската война от юни 2025 година той беше назначен за секретар на Висшия съвет за национална сигурност, ръководен от него 20 години по-рано. На този пот той координира тактиките за защита и управлява политиката по нуклеарната стратегия. Това завръщане се пояснява като прагматичен прелом в ръководството на страната. Оттогава насам подложеният на американски наказания Али Лариджани все по-често се появяваше на дипломатическата сцена.
В края на януари той беше претрупан с задачата да се срещне с съветския президент Владимир Путин в Москва, преди да организира диалози този месец с представители на страните от Персийския залив, искащи да понижат напрежението с Вашингтон.
Лариджани поддържаше тезата, че договарянията със Запада би трябвало да се лимитират до нуклеарната стратегия на Иран и защитаваше обогатяването на уран като суверенно право на Иран.
