Опияняващата радост от справедливостта, когато някак се докопаме до нея
" Алгот, Ана Стина и чудодейното лекарство ", Юнас Юнасон, превод от шведски Радослав Папазов, издателство " Колибри "
Юнасон отново прави своя трик. За седми път, с поредна книга ни повежда дружно с безусловно непредвидимите си герои по невъобразимите им пътища. Сменя континенти и столетия, забърква скромни служащи, актьори и диктатори във вихъра на събития, които на всяка страница имат нови обрати. Общото чувство е, че някой е взел лентите на няколко кино лентата, нарязал ги е кадър по кадър, по-късно ги е инсталирал с вързани очи в тъмна стая без покрив по време на вихър, и все пак действието е целенасочено, динамично и дори има смисъл!
В новата книга историята се развива на няколко квадратни километра и в рамките единствено на няколко месеца – в покрайнините на затънтеното шведско градче Векшьо през 1853-54 година. През този интервал в Швеция общественото разслоение е доведено до прекаленост. Класите са изрично разграничени, а придвижването сред тях е допустимо, само че най-много в посока внезапно надолу. Ако ви липсват детайлни знания по история на скандинавските страни през 19 век, незабелязано ще се сдобиете с такива. Ако можем да създадем някакво съпоставяне, то е с ирландския картофен апетит. И тук бедняците нямат никакви права и умират от апетит, а забележителна част от популацията емигрира в Америка. Като прибавим и заболяванията, чумата по свинете и непрекъснато тлеещите войни; несправедливите закони и терора на църквата, може да получим визия какво значи да си малоимотен. По-зле от това са единствено дамите.
Юнасон взима този драматичен материал и от него извайва ведра и смешна история, в която всеки получава каквото си е заслужил. Всеки от героите има незабравим набор от качества. Повечето са идиоти, само че единствено някои се преструват на такива. Главният източник на мощ и наслада и за тях, и за читателя, е способността на положителните да се сдружават и да работят като група – нещо, което виждаме и в по-ранните заглавия на Юнасон. Също като бременските градски музиканти, те се сплотяват и стъпват върху раменете си (фигуративно казано), с цел да наподобяват по-силни и по-страшни. А особено в тази книга методът, по който се схващат единствено с взор и се включват в непрестанните сценки и преобразявания ни кара да се смеем на всяка страница. Несправедливостите, които понасят, не са омаловажени и прикрити, само че методът, по който се оправят с тях, е просто въодушевяващ. Те са изцяло наясно със себе си, по тази причина безбройните смени на имена и превъплъщения ги оставят недокоснати. Жилавата самонадеяност не ги напуща даже когато би трябвало да се оправят с компликации, на пръв взор невъзможни за превъзмогване.
Романът припомня за приказките, в които героят би трябвало да извърши поредност от юначества по прищявката на злобен вълшебник, неприятна мащеха или малоумен цар, с цел да се потвърди, да се издигне в обществото и да сътвори семейство. Алгот остава сирак и единствено с труд и досетливост трансформира колибата в къща, картофите в алкохол. Чудодейните му капки срещу неприятни мисли са живата вода, посредством която се разкрива кой е добър или злобен, кой приказва неистина или истина. В подтекста на тази приказка арабските жребци се оказват знак на нелепостта, а свинете – на трудолюбието, достойнството и честността. И напълно обяснимо, най-после недостъпната буржоазна принцеса се съгласява, че би било задоволително да даде ръката си.
Ако предходните книги на Юнас Юнасон бяха подобаващи за екранизация, то тази е идеална да слагане на сцена поради относителното единение на време и място, прелестните разговори, значимия спор и забележителните герои, които биха разрешили на актьорите да покажат и трагичен, и смешен гений.
Юнасон отново прави своя трик. За седми път, с поредна книга ни повежда дружно с безусловно непредвидимите си герои по невъобразимите им пътища. Сменя континенти и столетия, забърква скромни служащи, актьори и диктатори във вихъра на събития, които на всяка страница имат нови обрати. Общото чувство е, че някой е взел лентите на няколко кино лентата, нарязал ги е кадър по кадър, по-късно ги е инсталирал с вързани очи в тъмна стая без покрив по време на вихър, и все пак действието е целенасочено, динамично и дори има смисъл!
В новата книга историята се развива на няколко квадратни километра и в рамките единствено на няколко месеца – в покрайнините на затънтеното шведско градче Векшьо през 1853-54 година. През този интервал в Швеция общественото разслоение е доведено до прекаленост. Класите са изрично разграничени, а придвижването сред тях е допустимо, само че най-много в посока внезапно надолу. Ако ви липсват детайлни знания по история на скандинавските страни през 19 век, незабелязано ще се сдобиете с такива. Ако можем да създадем някакво съпоставяне, то е с ирландския картофен апетит. И тук бедняците нямат никакви права и умират от апетит, а забележителна част от популацията емигрира в Америка. Като прибавим и заболяванията, чумата по свинете и непрекъснато тлеещите войни; несправедливите закони и терора на църквата, може да получим визия какво значи да си малоимотен. По-зле от това са единствено дамите.
Юнасон взима този драматичен материал и от него извайва ведра и смешна история, в която всеки получава каквото си е заслужил. Всеки от героите има незабравим набор от качества. Повечето са идиоти, само че единствено някои се преструват на такива. Главният източник на мощ и наслада и за тях, и за читателя, е способността на положителните да се сдружават и да работят като група – нещо, което виждаме и в по-ранните заглавия на Юнасон. Също като бременските градски музиканти, те се сплотяват и стъпват върху раменете си (фигуративно казано), с цел да наподобяват по-силни и по-страшни. А особено в тази книга методът, по който се схващат единствено с взор и се включват в непрестанните сценки и преобразявания ни кара да се смеем на всяка страница. Несправедливостите, които понасят, не са омаловажени и прикрити, само че методът, по който се оправят с тях, е просто въодушевяващ. Те са изцяло наясно със себе си, по тази причина безбройните смени на имена и превъплъщения ги оставят недокоснати. Жилавата самонадеяност не ги напуща даже когато би трябвало да се оправят с компликации, на пръв взор невъзможни за превъзмогване.
Романът припомня за приказките, в които героят би трябвало да извърши поредност от юначества по прищявката на злобен вълшебник, неприятна мащеха или малоумен цар, с цел да се потвърди, да се издигне в обществото и да сътвори семейство. Алгот остава сирак и единствено с труд и досетливост трансформира колибата в къща, картофите в алкохол. Чудодейните му капки срещу неприятни мисли са живата вода, посредством която се разкрива кой е добър или злобен, кой приказва неистина или истина. В подтекста на тази приказка арабските жребци се оказват знак на нелепостта, а свинете – на трудолюбието, достойнството и честността. И напълно обяснимо, най-после недостъпната буржоазна принцеса се съгласява, че би било задоволително да даде ръката си.
Ако предходните книги на Юнас Юнасон бяха подобаващи за екранизация, то тази е идеална да слагане на сцена поради относителното единение на време и място, прелестните разговори, значимия спор и забележителните герои, които биха разрешили на актьорите да покажат и трагичен, и смешен гений.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ