)
Опасни технологии: Тя е бременна, когато социалните мрежи започват да ѝ показват страшно съдържание По женски
Алгоритъмът знаеше, че чакам дете, преди да съм имала опция да кажа на фамилията, приятелите или персоналния си доктор. Първоначално ми показваше радостни видеа. След това тонът стана доста по-мрачен... Това споделя една жена. И продължава:
Не си припомням къде бях, когато в TikTok ми се появи видео на жена, държаща мъртвороденото си бебе, само че си припомням по какъв начин се почувствах.
Първоначално изглеждаше като всяко друго видео на жена с новородено. Бебето беше компактно увито в одеяла, до момента в който тя го люлееше в ръцете си. Тя плачеше, само че множеството дами в тези видеа след раждане също плачат.
Едва когато прочетох надписа, осъзнах какво виждам. Бебето ѝ било родено в 23-та седмица. Аз бях бременна в 22-ра. Почувствах се обречена.
Алгоритмите на обществените ми мрежи знаеха, че съм бременна, преди фамилията, приятелите или персоналният ми доктор.
В рамките на 24 часа те преобразиха наличието, което виждах.
В Instagram и TikTok преглеждах видеа на дами, които се снимаха, до момента в който си вършат проби за бременност, тъкмо както бях направила и аз.
Харесвах, запазвах и споделях наличието, хранейки машината и показвайки ѝ по какъв начин може да задържи вниманието ми, принуждавайки я да ми изпраща още.
И тя го правеше. Но не след дълго насладата от тези ранни видеа стартира да се трансформира в нещо тъмно. Алгоритъмът стартира да ми предлага наличие за нещата, от които се страхуваш най-вече по време на бременност: „ истории “ за спонтанни аборти; хора, споделящи какво им се е случило и, потресаващо, снимащи се, до момента в който получават новината, че бебето им няма сърдечен темп.
След това пристигнаха видеа за вродени деформации – тези, открити от лекарите рано, и тези, които са били пропуснати до раждането на бебето.
Една вечер, откакто преди лягане прегледът на обществените мрежи ми сервира видео на жена, снимала своето прекарване на ръба на гибелта по време на раждане, през сълзи деинсталирах приложенията.
Но скоро те бяха конфигурирани още веднъж, когато потребностите на работата, другарствата и навикът го постановиха.
Опитах се да препречвам наличието, което не желаех да виждам, само че това не промени съвсем нищо.
В TikTok има над 300 000 видеа с таг „ импровизиран аборт “ и още 260 000 с таг „ осведоменост за импровизиран аборт “.
Едно видео с надпис „ фрагменти онлайн по какъв начин разбирам, че съм направила импровизиран аборт “ има съвсем половин милион гледания.
Друго, показващо жена, която ражда мъртвородено бебе, има малко под пет милиона.
В различен подтекст, преди да забременея, бих намерила наличието за новаторско и значимо.
Не мисля, че хората, които споделят такива уязвими моменти, вършат нещо неверно. За верния човек това може да бъде избавителен пояс.
Но не се беше вярно в потока от вести на някой, който несъзнателно е алармирал на логаритъма, че чака бебе.
Когато приказвам за това прекарване с други, които са били бременни по същото време като мен, срещам разбиращи кимания и истории, които съответстват с моята.
Чувам по какъв начин и на тях са им били сервирани персонализирани дози боязън и по какъв начин логаритмите са се развили, с цел да се насочат към неща, характерни за тях.
Нашите прекарвания се усещат като радикализация, защото естествените терзания бяха доведени до нови висоти от бараж от наличие, което ставаше все по-екстремно.
Това е бременността и майчинството през 2025 година „ Има подкрепящи изявления, а по-късно има неща, толкоз рискови и тревожни, че не желая да ги дублирам “, споделя Шерел Мукоко, която е в осмия месец на бременността си.
Мукоко вижда това наличие най-вече във Фейсбук и Instagram.
Преди го е виждала и в TikTok, преди да изтрие приложението.
„ Най-голямото ми дете е на четири. По време на онази бременност попадах на притеснителни изявления в обществените мрежи, някои от които много близки до мен, само че този път наподобява по-зле. Съдържанието се усеща по-графично и по-трудно за отбягване. “
Мукоко, на 35 години, която е цветнокожа жена, е открила, че особено ѝ се демонстрира наличие за отношението към чернокожите дами по време на бременност.
Анализ на данни от NHS през 2024 година открива, че чернокожите дами са до шест пъти по-склонни да изпитат тежки затруднения по време на болнично раждане спрямо белите си колежки.
„ Това не е била моята действителност, само че ме кара да влизам във всяка среща по-предпазлива и напрегната, чудейки се по какъв начин ще бъда третирана “, споделя тя.
„ Те в действителност всяват боязън “, продължава тя.
„ Започваш да си мислиш: „ Може ли това да се случи и на мен? Ще бъда ли в този трагичен %? “.
С затрудненията, които към този момент имах по време на тази бременност, визията на такива отрицателни неща кара натрапчивите ми мисли да излязат отвън надзор. Може да те остави с възприятие на възмущение – към този момент понасяш толкоз доста, а на всичкото от горната страна обществените ти мрежи подхранват още повече тревога. “ Д-р Алис Ашкрофт, 29-годишен откривател и съветник, който проучва въздействието на идентичността, половия език и технологиите, споделя: „ Всичко стартира, когато се пробвах да зачена. Беше ми мъчно да виждам известия за бременност. Също по този начин започнах да получавам доста реклами за витамини, които усилват възможностите за забременяване, само че повода, заради която имах усложнения, беше главен здравословен проблем (много рядко кръвно заболяване), тъй че това беше в действителност мъчно за преглъщане. “
Това не стопира, откакто забременява.
„ Към края на бременността ми имахме някои притеснителни прегледи към 36-та седмица и преглеждах уеб връзките, препоръчани ми от акушерките. Не съм сигурна дали поради „ бисквитките “, които генерирах (които работят като цифров отпечатък), или просто тъй като платформите, с които взаимодействах, знаеха, че съм в късна бременност, само че започнах да виждам огромно количество наличие за спиране на бременност в късен стадий и спонтанни аборти. “ Нейното бебе в този момент е на шест месеца.
Способността на логаритмите да се насочват към най-чувствителните и персонални страхове е злокобна и жестока.
„ От години съм уверена, че обществените мрежи ми четат мислите “, споделя Джейд Аша, на 36 години, която роди втория си наследник през януари.
„ При мен всичко беше обвързвано с визията за тялото: посочваха ми дами в деветия месец на бременността, които към момента са във фитнеса, до момента в който аз не можех да направя и 10-минутна разходка от месеци. Бременността обостря артрита ми. Дори в този момент има дни, в които едвам мога да изляза от къщи, тъй като подутите колене вършат ходенето толкоз мъчно. “
Храненето на бебето с шише се трансформира в различен източник на безпокойствие, споделя Аша.
„ В новините ми се показваха изявления за това по какъв начин кърменето е единственият метод и хиляди мнения на дами, които се съгласяват. Проблемът със обществените мрежи е, че всеки е „ специалист “ и е толкоз корав в мненията си, че може да увлече доста други. Социалните мрежи ме карат да се усещам мързелива, безполезна и по-низша – макар че преминавам през най-трудния интервал в живота си. “
За доктор Кристина Индж, откривател в Харвардския университет, специализираща в етиката на технологиите, тези прекарвания не са изненадващи.
„ Платформите на обществените мрежи са усъвършенствани за ангажираност, а страхът е един от най-мощните мотори на вниманието “, споделя тя.
„ След като логаритъмът открие, че даден човек е бременен или може да бъде, той стартира да тества наличие – същото, както прави с всяка друга информация за потребителя. Ако консуматор се задържи на обезпокоително видео за бременност, даже и за секунда, това се пояснява като интерес. След това системата ви дава повече от същото. “
„ Тревожното наличие не е бъг; то е ангажираност, а ангажираността е доход “, продължава Индж.
„ Съдържанието, учредено на боязън, държи хората пристрастени, тъй като основава чувство за неотложност; хората усещат, че би трябвало да продължат да гледат, даже когато е разстройващо. Платформите печелят финансово, даже когато психическата тежест пораства. “
Негативният резултат на обществените мрежи върху бременните дами е необятно проучен.
През август последователен обзор на потреблението на обществени мрежи по време на бременност прегледа изследвания от Съединени американски щати, Англия, Европа и Азия. Той заключи, че въпреки обществените мрежи да могат да предложат препоръки от връстници, поддръжка и здравно обучение, „ провокации като дезинформация, нараснала тревога и несъразмерна приложимост не престават да съществуват “.
Авторът на прегледа, доктор Нида Афтаб, акушер-гинеколог, акцентира ролята, която здравните експерти би трябвало да играят, с цел да оказват помощ на дамите да вземат осведомени решения по отношение на цифровите си привички.Бременните дами освен са по-уязвими консуматори на обществени мрежи, само че може и да прекарват повече време в скролване.
Проучване, оповестено в Midwifery предходната година, откри, че има забележителна смяна във времето, прекарано в обществените мрежи, честотата на потребление и проблематичната приложимост по време на бременност, като всички те доближават своя връх в 20-та седмица.
Освен това 10,5% от дамите в изследването са имали допустима взаимозависимост към обществените мрежи, избрана по скалата за пристрастяване към обществени медии в Берген, което значи, че обществените мрежи са имали доста негативно влияние върху всекидневието им.
Разглеждайки по-широката картина, Индж предлага няколко пътя напред.
Промени в дизайна биха могли да значат, че платформите съзнателно употребяват позитивно, учредено на доказателства наличие в чувствителни области като бременност, здраве и тъга.
Може да има повече бистрота за какво потребителите виждат несъмнено наличие (с алтернатива за прекалибриране при нужда), а политиците биха могли да вкарат по-силни ограничения за отбрана по чувствителни тематики.„ Помагането на потребителите да схванат, че техните потоци от вести са алгоритмични структури, а не неутрални огледала на действителността, може да им помогне да се откъснат от спиралата “, споделя Индж.
„ Бременността и ранното родителство би трябвало да бъдат предпазени пространства онлайн, само че те се третират просто като следващата точка от данни за монетизиране. “За Ашкрофт отговорът на казуса е комплициран.
„ Един от проблемите като цяло е, че технологията се развива с такава скорост, че законодателството постепенно я настига “, споделя тя.
„ Но в този случай не съм сигурна къде е отговорността. Може би държавните управления би трябвало да законодателстват за точна информация в обществените мрежи, само че това звучи плашещо като цензура. Някои обществени медийни платформи включват инспекция на обстоятелствата в своите платформи с изкуствен интелект, само че те от време на време са неточни и имат избрани пристрастия. “
Използването на функционалността „ Не се интересувам от това “ може да помогне, допуска тя, „ само че даже това няма да бъде изцяло сполучливо. Основният съвет, който бих дала, е да намалите потреблението на обществени мрежи. “ Има ли късмет това наличие да ме направи по-добър, по-старателен и осведомен родител? Може би част от него го прави. Но на каква цена?
Не си припомням къде бях, когато в TikTok ми се появи видео на жена, държаща мъртвороденото си бебе, само че си припомням по какъв начин се почувствах.
Първоначално изглеждаше като всяко друго видео на жена с новородено. Бебето беше компактно увито в одеяла, до момента в който тя го люлееше в ръцете си. Тя плачеше, само че множеството дами в тези видеа след раждане също плачат.
Едва когато прочетох надписа, осъзнах какво виждам. Бебето ѝ било родено в 23-та седмица. Аз бях бременна в 22-ра. Почувствах се обречена.
Алгоритмите на обществените ми мрежи знаеха, че съм бременна, преди фамилията, приятелите или персоналният ми доктор.
В рамките на 24 часа те преобразиха наличието, което виждах.
В Instagram и TikTok преглеждах видеа на дами, които се снимаха, до момента в който си вършат проби за бременност, тъкмо както бях направила и аз.
Харесвах, запазвах и споделях наличието, хранейки машината и показвайки ѝ по какъв начин може да задържи вниманието ми, принуждавайки я да ми изпраща още.
И тя го правеше. Но не след дълго насладата от тези ранни видеа стартира да се трансформира в нещо тъмно. Алгоритъмът стартира да ми предлага наличие за нещата, от които се страхуваш най-вече по време на бременност: „ истории “ за спонтанни аборти; хора, споделящи какво им се е случило и, потресаващо, снимащи се, до момента в който получават новината, че бебето им няма сърдечен темп.
След това пристигнаха видеа за вродени деформации – тези, открити от лекарите рано, и тези, които са били пропуснати до раждането на бебето.
Една вечер, откакто преди лягане прегледът на обществените мрежи ми сервира видео на жена, снимала своето прекарване на ръба на гибелта по време на раждане, през сълзи деинсталирах приложенията.
Но скоро те бяха конфигурирани още веднъж, когато потребностите на работата, другарствата и навикът го постановиха.
Опитах се да препречвам наличието, което не желаех да виждам, само че това не промени съвсем нищо.
В TikTok има над 300 000 видеа с таг „ импровизиран аборт “ и още 260 000 с таг „ осведоменост за импровизиран аборт “.
Едно видео с надпис „ фрагменти онлайн по какъв начин разбирам, че съм направила импровизиран аборт “ има съвсем половин милион гледания.
Друго, показващо жена, която ражда мъртвородено бебе, има малко под пет милиона.
В различен подтекст, преди да забременея, бих намерила наличието за новаторско и значимо.
Не мисля, че хората, които споделят такива уязвими моменти, вършат нещо неверно. За верния човек това може да бъде избавителен пояс.
Но не се беше вярно в потока от вести на някой, който несъзнателно е алармирал на логаритъма, че чака бебе.
Когато приказвам за това прекарване с други, които са били бременни по същото време като мен, срещам разбиращи кимания и истории, които съответстват с моята.
Чувам по какъв начин и на тях са им били сервирани персонализирани дози боязън и по какъв начин логаритмите са се развили, с цел да се насочат към неща, характерни за тях.
Нашите прекарвания се усещат като радикализация, защото естествените терзания бяха доведени до нови висоти от бараж от наличие, което ставаше все по-екстремно.
Това е бременността и майчинството през 2025 година „ Има подкрепящи изявления, а по-късно има неща, толкоз рискови и тревожни, че не желая да ги дублирам “, споделя Шерел Мукоко, която е в осмия месец на бременността си.
Мукоко вижда това наличие най-вече във Фейсбук и Instagram.
Преди го е виждала и в TikTok, преди да изтрие приложението.
„ Най-голямото ми дете е на четири. По време на онази бременност попадах на притеснителни изявления в обществените мрежи, някои от които много близки до мен, само че този път наподобява по-зле. Съдържанието се усеща по-графично и по-трудно за отбягване. “
Мукоко, на 35 години, която е цветнокожа жена, е открила, че особено ѝ се демонстрира наличие за отношението към чернокожите дами по време на бременност.
Анализ на данни от NHS през 2024 година открива, че чернокожите дами са до шест пъти по-склонни да изпитат тежки затруднения по време на болнично раждане спрямо белите си колежки.
„ Това не е била моята действителност, само че ме кара да влизам във всяка среща по-предпазлива и напрегната, чудейки се по какъв начин ще бъда третирана “, споделя тя.
„ Те в действителност всяват боязън “, продължава тя.
„ Започваш да си мислиш: „ Може ли това да се случи и на мен? Ще бъда ли в този трагичен %? “.
С затрудненията, които към този момент имах по време на тази бременност, визията на такива отрицателни неща кара натрапчивите ми мисли да излязат отвън надзор. Може да те остави с възприятие на възмущение – към този момент понасяш толкоз доста, а на всичкото от горната страна обществените ти мрежи подхранват още повече тревога. “ Д-р Алис Ашкрофт, 29-годишен откривател и съветник, който проучва въздействието на идентичността, половия език и технологиите, споделя: „ Всичко стартира, когато се пробвах да зачена. Беше ми мъчно да виждам известия за бременност. Също по този начин започнах да получавам доста реклами за витамини, които усилват възможностите за забременяване, само че повода, заради която имах усложнения, беше главен здравословен проблем (много рядко кръвно заболяване), тъй че това беше в действителност мъчно за преглъщане. “
Това не стопира, откакто забременява.
„ Към края на бременността ми имахме някои притеснителни прегледи към 36-та седмица и преглеждах уеб връзките, препоръчани ми от акушерките. Не съм сигурна дали поради „ бисквитките “, които генерирах (които работят като цифров отпечатък), или просто тъй като платформите, с които взаимодействах, знаеха, че съм в късна бременност, само че започнах да виждам огромно количество наличие за спиране на бременност в късен стадий и спонтанни аборти. “ Нейното бебе в този момент е на шест месеца.
Способността на логаритмите да се насочват към най-чувствителните и персонални страхове е злокобна и жестока.
„ От години съм уверена, че обществените мрежи ми четат мислите “, споделя Джейд Аша, на 36 години, която роди втория си наследник през януари.
„ При мен всичко беше обвързвано с визията за тялото: посочваха ми дами в деветия месец на бременността, които към момента са във фитнеса, до момента в който аз не можех да направя и 10-минутна разходка от месеци. Бременността обостря артрита ми. Дори в този момент има дни, в които едвам мога да изляза от къщи, тъй като подутите колене вършат ходенето толкоз мъчно. “
Храненето на бебето с шише се трансформира в различен източник на безпокойствие, споделя Аша.
„ В новините ми се показваха изявления за това по какъв начин кърменето е единственият метод и хиляди мнения на дами, които се съгласяват. Проблемът със обществените мрежи е, че всеки е „ специалист “ и е толкоз корав в мненията си, че може да увлече доста други. Социалните мрежи ме карат да се усещам мързелива, безполезна и по-низша – макар че преминавам през най-трудния интервал в живота си. “
За доктор Кристина Индж, откривател в Харвардския университет, специализираща в етиката на технологиите, тези прекарвания не са изненадващи.
„ Платформите на обществените мрежи са усъвършенствани за ангажираност, а страхът е един от най-мощните мотори на вниманието “, споделя тя.
„ След като логаритъмът открие, че даден човек е бременен или може да бъде, той стартира да тества наличие – същото, както прави с всяка друга информация за потребителя. Ако консуматор се задържи на обезпокоително видео за бременност, даже и за секунда, това се пояснява като интерес. След това системата ви дава повече от същото. “
„ Тревожното наличие не е бъг; то е ангажираност, а ангажираността е доход “, продължава Индж.
„ Съдържанието, учредено на боязън, държи хората пристрастени, тъй като основава чувство за неотложност; хората усещат, че би трябвало да продължат да гледат, даже когато е разстройващо. Платформите печелят финансово, даже когато психическата тежест пораства. “
Негативният резултат на обществените мрежи върху бременните дами е необятно проучен.
През август последователен обзор на потреблението на обществени мрежи по време на бременност прегледа изследвания от Съединени американски щати, Англия, Европа и Азия. Той заключи, че въпреки обществените мрежи да могат да предложат препоръки от връстници, поддръжка и здравно обучение, „ провокации като дезинформация, нараснала тревога и несъразмерна приложимост не престават да съществуват “.
Авторът на прегледа, доктор Нида Афтаб, акушер-гинеколог, акцентира ролята, която здравните експерти би трябвало да играят, с цел да оказват помощ на дамите да вземат осведомени решения по отношение на цифровите си привички.Бременните дами освен са по-уязвими консуматори на обществени мрежи, само че може и да прекарват повече време в скролване.
Проучване, оповестено в Midwifery предходната година, откри, че има забележителна смяна във времето, прекарано в обществените мрежи, честотата на потребление и проблематичната приложимост по време на бременност, като всички те доближават своя връх в 20-та седмица.
Освен това 10,5% от дамите в изследването са имали допустима взаимозависимост към обществените мрежи, избрана по скалата за пристрастяване към обществени медии в Берген, което значи, че обществените мрежи са имали доста негативно влияние върху всекидневието им.
Разглеждайки по-широката картина, Индж предлага няколко пътя напред.
Промени в дизайна биха могли да значат, че платформите съзнателно употребяват позитивно, учредено на доказателства наличие в чувствителни области като бременност, здраве и тъга.
Може да има повече бистрота за какво потребителите виждат несъмнено наличие (с алтернатива за прекалибриране при нужда), а политиците биха могли да вкарат по-силни ограничения за отбрана по чувствителни тематики.„ Помагането на потребителите да схванат, че техните потоци от вести са алгоритмични структури, а не неутрални огледала на действителността, може да им помогне да се откъснат от спиралата “, споделя Индж.
„ Бременността и ранното родителство би трябвало да бъдат предпазени пространства онлайн, само че те се третират просто като следващата точка от данни за монетизиране. “За Ашкрофт отговорът на казуса е комплициран.
„ Един от проблемите като цяло е, че технологията се развива с такава скорост, че законодателството постепенно я настига “, споделя тя.
„ Но в този случай не съм сигурна къде е отговорността. Може би държавните управления би трябвало да законодателстват за точна информация в обществените мрежи, само че това звучи плашещо като цензура. Някои обществени медийни платформи включват инспекция на обстоятелствата в своите платформи с изкуствен интелект, само че те от време на време са неточни и имат избрани пристрастия. “
Използването на функционалността „ Не се интересувам от това “ може да помогне, допуска тя, „ само че даже това няма да бъде изцяло сполучливо. Основният съвет, който бих дала, е да намалите потреблението на обществени мрежи. “ Има ли късмет това наличие да ме направи по-добър, по-старателен и осведомен родител? Може би част от него го прави. Но на каква цена?
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ