Социалните мрежи - естествената среда за дезинформация и фалшиви новини |
Алгоритъмът на обществените мрежи е основан по този начин, че да предизвиква шерването на токсично наличие, което пък е и причина за превръщането на тези мрежи в естествена страна за разпространяване на подправени вести и дезинформация.
Това каза Никола Тулечки по време на онлайн лекция на тематика " Дезинформация и агитация в обществените мрежи: механизми, играчи, жертви ".
Тя е проведена от Асоциацията на европейските публицисти - България и съдружие " Данни за положително ", и е част от акцията „ Дни на медийна просветеност 2021 “. Основни сътрудници на която са Министерството на образованието и науката, Министерството на културата, Програма за дребни грантове на Посолството на Съединени американски щати, Фондация „ Америка за България “, УНИЦЕФ, " TechSoup Europe " и " Funky Citizens ".
Социалните мрежи
Ролята на обществените мрежи в последните години се ускорява от ден на ден, поради по-големия брой консуматори, само че и поради все по-честата им приложимост като главно средство за информация.
Според Тулечки единствено за последната година броят на българите в обществените медии е нараснал с 210 хиляди души или 5,1%, достигайки 4,3 млн. души.
Социалните мрежи имат двойствена природа - от една страна те са естрада за разпространяване на отзиви. В този смисъл те способстват за развиването на демократичните общества. От друга позиция обаче, те са и подобаваща среда за разпространяване на дезинформация и подправени вести, поради логаритъма, по който се подреждат персоналните ни нюз фийдове, което пък може и да вреди на демокрациите.
В този смисъл той разяснява Брекзит, изборната победа на Доналд Тръмп през 2016 година и окупирането на Капитолия като събития значително инспирирани от обществените мрежи.
Защо обаче обществените мрежи са плодородна почва за разпространяване на дезинформация и подправени вести?
Отговорът на този въпрос намираме в логаритъма на този вид платформи, чиято единствена цел е да запазят вниманието на потребителите върху този един екран за оптимално дълго време. Това се случва с персонализирания нюз фийд, с помощта на който виждаме единствено наличие, което би ни било забавно.
Персонализирането се случва в три стъпки:
1. Моделиране на потребителя въз основата на демографски данни, желания, обществен подтекст и др.;
2 . Моделиране на наличието - виждаме наличие на харесани страници, другари със сходни ползи и прочее;
3 . Обединяване на двата модела и основаване на така наречен " вуду кукла ", на която се предлага единствено персонализирано наличие. След тази стъпка задържането на вниманието е постижимо.
Персонализирането обаче има няколко не толкоз позитивни резултати
На първо място е основаването на така наречен " филтърни балони ", в които влиза единствено наличие, сходно на това, което харесваме, разясняваме или споделяме. Това значи, че колкото повече подправени вести и дезинформация отваряме, толкоз повече такива изявления ще виждаме, което в резюме дефинира като " ехтене резултат ".
Никола Тулечки съобщи, че радикализацията и несъразмерната политизация е разследване на ехтене резултатите.
Друг е резултат на персонализацията е цялостното дегенериране на наличието в мрежата, като причина за този резултат е фактът, че хората се осведомят съвсем напълно единствено от личния си информативен балон.
Следователно главната цел на подправените вести - да бъдат споделяни, е обезпечена от логаритъма на обществените мрежи, с помощта на който виждаме по-споделяните, по-коментираните и по-харесваните изявления.
Мотивация на главните играчи
Тулечки съобщи, че тролове се основават най-много по две аргументи - финансова мотивация и политическа идеология. Той разграничи и главните типове разпространители на подправени вести и дезинформация:
1. Токсични тръби - медии, които целеустремено популяризират подправени вести, т.е. такива, които имат една цел - да бъдат споделяни в обществените мрежи;
2. Страници и и профили в обществените мрежи, които популяризират подправени новини;
3. Целеви групи в обществените мрежи, които нормално употребяват известни имена или проблеми, с цел да наберат членове;
4. Големи немодерирани групи, в които дезинформация и подправени вести се популяризират посредством координирано шерване.
Как да не се превърнем в съучастници?
Никола Тулечки даде и няколко съвета, с цел да не се превърнем в съучастници на разпространителите на сходно наличие.
На първо място - наличието би трябвало да се прави оценка въз основа на подтекста. Потребителите би трябвало да наблюдават за сензационността на изявленията, които виждат. Ако пък такива се появяват по-често в обществените ни мрежи, би трябвало да се опитаме да направляваме нюз фийдовете си.
Никола Тулечки е учител по “Семантични технологии ” в Софийския университет и в Нов български университет, специалист по данни в „ Онтотекст “ и ръководител на съдружие “Данни за положително ”. Няколко дни преди събитието той даде за OFFNews.
Това каза Никола Тулечки по време на онлайн лекция на тематика " Дезинформация и агитация в обществените мрежи: механизми, играчи, жертви ".
Тя е проведена от Асоциацията на европейските публицисти - България и съдружие " Данни за положително ", и е част от акцията „ Дни на медийна просветеност 2021 “. Основни сътрудници на която са Министерството на образованието и науката, Министерството на културата, Програма за дребни грантове на Посолството на Съединени американски щати, Фондация „ Америка за България “, УНИЦЕФ, " TechSoup Europe " и " Funky Citizens ".
Социалните мрежи
Ролята на обществените мрежи в последните години се ускорява от ден на ден, поради по-големия брой консуматори, само че и поради все по-честата им приложимост като главно средство за информация.
Според Тулечки единствено за последната година броят на българите в обществените медии е нараснал с 210 хиляди души или 5,1%, достигайки 4,3 млн. души.
Социалните мрежи имат двойствена природа - от една страна те са естрада за разпространяване на отзиви. В този смисъл те способстват за развиването на демократичните общества. От друга позиция обаче, те са и подобаваща среда за разпространяване на дезинформация и подправени вести, поради логаритъма, по който се подреждат персоналните ни нюз фийдове, което пък може и да вреди на демокрациите.
В този смисъл той разяснява Брекзит, изборната победа на Доналд Тръмп през 2016 година и окупирането на Капитолия като събития значително инспирирани от обществените мрежи.
Защо обаче обществените мрежи са плодородна почва за разпространяване на дезинформация и подправени вести?
Отговорът на този въпрос намираме в логаритъма на този вид платформи, чиято единствена цел е да запазят вниманието на потребителите върху този един екран за оптимално дълго време. Това се случва с персонализирания нюз фийд, с помощта на който виждаме единствено наличие, което би ни било забавно.
Персонализирането се случва в три стъпки:
1. Моделиране на потребителя въз основата на демографски данни, желания, обществен подтекст и др.;
2 . Моделиране на наличието - виждаме наличие на харесани страници, другари със сходни ползи и прочее;
3 . Обединяване на двата модела и основаване на така наречен " вуду кукла ", на която се предлага единствено персонализирано наличие. След тази стъпка задържането на вниманието е постижимо.
Персонализирането обаче има няколко не толкоз позитивни резултати
На първо място е основаването на така наречен " филтърни балони ", в които влиза единствено наличие, сходно на това, което харесваме, разясняваме или споделяме. Това значи, че колкото повече подправени вести и дезинформация отваряме, толкоз повече такива изявления ще виждаме, което в резюме дефинира като " ехтене резултат ".
Никола Тулечки съобщи, че радикализацията и несъразмерната политизация е разследване на ехтене резултатите.
Друг е резултат на персонализацията е цялостното дегенериране на наличието в мрежата, като причина за този резултат е фактът, че хората се осведомят съвсем напълно единствено от личния си информативен балон.
Следователно главната цел на подправените вести - да бъдат споделяни, е обезпечена от логаритъма на обществените мрежи, с помощта на който виждаме по-споделяните, по-коментираните и по-харесваните изявления.
Мотивация на главните играчи
Тулечки съобщи, че тролове се основават най-много по две аргументи - финансова мотивация и политическа идеология. Той разграничи и главните типове разпространители на подправени вести и дезинформация:
1. Токсични тръби - медии, които целеустремено популяризират подправени вести, т.е. такива, които имат една цел - да бъдат споделяни в обществените мрежи;
2. Страници и и профили в обществените мрежи, които популяризират подправени новини;
3. Целеви групи в обществените мрежи, които нормално употребяват известни имена или проблеми, с цел да наберат членове;
4. Големи немодерирани групи, в които дезинформация и подправени вести се популяризират посредством координирано шерване.
Как да не се превърнем в съучастници?
Никола Тулечки даде и няколко съвета, с цел да не се превърнем в съучастници на разпространителите на сходно наличие.
На първо място - наличието би трябвало да се прави оценка въз основа на подтекста. Потребителите би трябвало да наблюдават за сензационността на изявленията, които виждат. Ако пък такива се появяват по-често в обществените ни мрежи, би трябвало да се опитаме да направляваме нюз фийдовете си.
Никола Тулечки е учител по “Семантични технологии ” в Софийския университет и в Нов български университет, специалист по данни в „ Онтотекст “ и ръководител на съдружие “Данни за положително ”. Няколко дни преди събитието той даде за OFFNews.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ