AI откри метод за 20 пъти по-евтин добив на зелен водород
Алгоритъм избра идеалната сплав за няколко дни, което в лаборатория би лишило години
Алгоритъм с изкуствен интелект откри сплав, която прави добиването на зелен водород неведнъж по-евтино (графика: CC0 Public Domain)
Изследователи използваха изкуствен интелект, с цел да открият способ за извличане на зелен водород, който е 20 пъти по-евтин от до момента познатите способи.
Най-популярният способ за производството на зелен водород е електролизата – електричество, генерирано от възобновими източници, минава сред два железни електрода във вода, което води до разделянето ѝ на водород и О2. Този развой обаче сега е енергоемък и разчита на метали, които са редки и скъпи.
Изследователи от Университета на Саскачеуан обаче са употребявали логаритъм с изкуствен интелект, с цел да намерят „ рецепта “, която предлага надалеч по-ефективен способ за произвеждане на водород.
Подобно на доста сътрудници по света, учените се съсредоточили върху търсенето на оптималната сплав или композиция от метали, които да работят като катализатор за електролизата, за да създадат реакцията по-ефективна и налична. Традиционно това търсене включва времеемки проби и неточности в лаборатория.
Екипът прибегнал до AI. Учените създали компютърна стратегия, която доста форсира процеса на „ тестване “, анализирайки голям брой претенденти за сплави, всяка от които би могла да е верният отговор на търсенето.
AI програмата, създадена от екипа, анализирала над 36 000 комбинации от железни оксиди посредством виртуални симулации, с цел да дефинира най-обещаващите варианти, споделя Джехад Абед, член на екипа. След това той и сътрудниците му тествали в лабораторията сплавта, избрана от AI като „ най-хубавия претендент “, с цел да ревизират прогнозите на програмата. Те употребявали ултра-ярки рентгенови лъчи, с цел да оценят работата на катализатора по време на реакцията.
„ Това, което трябваше да създадем, е да използваме тези ярки рентгенови лъчи, с цел да осветим нашия материал и да забележим по какъв начин атомните подредби ще се трансформират и ще реагират на количеството електричество, което прилагаме “, изяснява Абед.
Избраната сплав съчетава рутений, хром и исполин в характерни пропорции. Материалът се оказал автентичен „ победител “. Препоръчваната от логаритъма сплав демонстрирала в лабораторията 20 пъти по-добра непоклатимост и устойчивост от еталонния метал, доказвайки се като дълготрайна и ефикасна.
Въпреки рекомендациите на програмата с изкуствен интелект и първичните обещаващи резултати в лабораторията, материалът към момента изисква задълбочени проби, с цел да се подсигурява, че работи добре в действителни условия, твърди Абед.
Все отново е удивително, че логаритъмът е разпознал сплавта като по-ефективна и постоянна, отбелязвайки пробив в метода за намиране на по-добри катализатори. Този развой би лишил години в действителни условия, в случай че екипите от откриватели би трябвало да тестват всичките 36 000 комбинации. Тяхното деяние е било симулирано от компютъра единствено за броени дни.
Алгоритъм с изкуствен интелект откри сплав, която прави добиването на зелен водород неведнъж по-евтино (графика: CC0 Public Domain)
Изследователи използваха изкуствен интелект, с цел да открият способ за извличане на зелен водород, който е 20 пъти по-евтин от до момента познатите способи.
Най-популярният способ за производството на зелен водород е електролизата – електричество, генерирано от възобновими източници, минава сред два железни електрода във вода, което води до разделянето ѝ на водород и О2. Този развой обаче сега е енергоемък и разчита на метали, които са редки и скъпи.
Изследователи от Университета на Саскачеуан обаче са употребявали логаритъм с изкуствен интелект, с цел да намерят „ рецепта “, която предлага надалеч по-ефективен способ за произвеждане на водород.
Подобно на доста сътрудници по света, учените се съсредоточили върху търсенето на оптималната сплав или композиция от метали, които да работят като катализатор за електролизата, за да създадат реакцията по-ефективна и налична. Традиционно това търсене включва времеемки проби и неточности в лаборатория.
Екипът прибегнал до AI. Учените създали компютърна стратегия, която доста форсира процеса на „ тестване “, анализирайки голям брой претенденти за сплави, всяка от които би могла да е верният отговор на търсенето.
AI програмата, създадена от екипа, анализирала над 36 000 комбинации от железни оксиди посредством виртуални симулации, с цел да дефинира най-обещаващите варианти, споделя Джехад Абед, член на екипа. След това той и сътрудниците му тествали в лабораторията сплавта, избрана от AI като „ най-хубавия претендент “, с цел да ревизират прогнозите на програмата. Те употребявали ултра-ярки рентгенови лъчи, с цел да оценят работата на катализатора по време на реакцията.
„ Това, което трябваше да създадем, е да използваме тези ярки рентгенови лъчи, с цел да осветим нашия материал и да забележим по какъв начин атомните подредби ще се трансформират и ще реагират на количеството електричество, което прилагаме “, изяснява Абед.
Избраната сплав съчетава рутений, хром и исполин в характерни пропорции. Материалът се оказал автентичен „ победител “. Препоръчваната от логаритъма сплав демонстрирала в лабораторията 20 пъти по-добра непоклатимост и устойчивост от еталонния метал, доказвайки се като дълготрайна и ефикасна.
Въпреки рекомендациите на програмата с изкуствен интелект и първичните обещаващи резултати в лабораторията, материалът към момента изисква задълбочени проби, с цел да се подсигурява, че работи добре в действителни условия, твърди Абед.
Все отново е удивително, че логаритъмът е разпознал сплавта като по-ефективна и постоянна, отбелязвайки пробив в метода за намиране на по-добри катализатори. Този развой би лишил години в действителни условия, в случай че екипите от откриватели би трябвало да тестват всичките 36 000 комбинации. Тяхното деяние е било симулирано от компютъра единствено за броени дни.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ