Петричкият комик Д. Туджаров - Шкумбата: Изберем ли клоуни, политиката става цирк
ългарският веселяк №1 Димитър Туджаров-Шкумбата по специалност е инженер. Роден е на 6 октомври 1954 година в Петрич. Има магистратура и по изразителност от философския факултет на СУ. През 1995 година излиза първата му аудиокасета „ Първо частно-честно незаконно радио “.
Имал е рубрики в доста тв излъчвания. Автор е и на моноспектакли, които прави по целия свят – от Русия до Съединени американски щати. Играе на френски, съветски, британски и немски език, написа "България през днешния ден ".
– Шкумба, по какъв начин стартира денят ви след тези политически катаклизми?
– С анекдот. В Елин Пелин чух следния диалог: „ Вуте, какво съгласно теб е приключване на мозъци “. Вуте рекъл: „ Геле, при тебе това е хрема “. (Смях.)
– Ако тръгнем отсам, следва ли приключване на мозъци от България след политическия колапс, в който се намираме сега?
– Започна приключване на черепи предходната година, в този момент може би ще пристигна време и на скелети да изтичат. Но в този момент съществено. Не знам дали ни остана мозък да мислим към този момент. Такъв цирк не е имало в никакъв случай. Когато попаднат клоуни в Народното събрание, той се трансформира в цирк, резонно е, като приказваме за политици. Каквото сме си посяли, това ще си жънем ние, гласоподавателите. Това е и тест за нас самите какъв брой костваме ние като хора, откакто вършим тези избори за бъдещето си. Не е ли по този начин?
– Надежда имате ли, че ще оцелеете след „ и това ще мине “?
– Ха-ха, е, по какъв начин да няма вяра. То стана факсимиле, че единствено с това живеем в последно време. Надежда ми е, че хората с огромните капитали, които диктуват политиката, приказвам в световен мащаб, като мине някоя и друга година, ще се спогодят – коя територия и кои потребни изкопаеми на кои ще се паднат, и ние да почнем да живеем умерено в последна сметка. Тогава ще спре и войната, откакто се направи новото преразпределение на всевъзможни структури по света. Е, които оцелеем, несъмнено ще продължим да си работим. Защото въпросът в този момент е до оцеляване на елементарните хора, до такава степен опряхме. Нас ни броят единствено на избори, като им трябваме – пред урните или като цифра, взела участие в митингите. Но българите си имаме една сентенция за това: „ Всяко знамение за три дни “. Няма на никое място сходно нещо. При нас е по този начин – за три месеца, може и за година, само че ще отмине всичко. Важното е хората в този момент да не униват, да не се потискат, все в миналото ще се оправим. Е, ще си платим и за това, несъмнено.
–Като инженер имате ли ум по какъв начин да се трансформират нещата?
– Не знам дали знаете, има едно електронно табло в центъра, което демонстрира публично външния ни дълг, който оня ден като минах, беше над 41 милиарда, а изпод дългът на всяко семейство петцифрен също. Това е ужасът, само че е ясно, че хората с огромните пари вършат това. Така е било, откогато свят светува. Но и освен това преразпределение политиците считат, че човешкият живот нищо не коства. Затова сме на това състояние всички. То световно става, в Испания, в Италия, във Франция, имам другари на всички места. Сякаш някой е решил да затрие човечеството.
–Т.е. вас ви тормози, че политиците не почитат индивида, който създава богатствата?
– Точно по този начин, освен политиците, то е навсякъде. Като погледнете IT технологиите, към този момент от дълго време желаят да смачкат индивида, те напреднаха повече от човешките връзки. И огромните капиталисти натрупат ли, натрупат. Обезверихме се естествените хора и май светът върви натам да останат единствено IT експертите, които да усъвършенстват техниката за подаване на информации, да се основат роботи, които да изместят естествените хора, които създават, и от човечеството да остане единствено обслужващ личен състав и инкасатори, които да наблюдават огромният капитал накъде отива. Светът върви към край, колкото и да е тъжно да го кажем. Светлина имаме, само че към този момент вярата сякаш не ни крепи.
– В малкия екран на Слави Трифонов работите. Ако бяхте в неговата политическа обстановка, по какъв начин бихте реагирали?
– Щях да отвръщам по-рязко, в случай че бях на мястото на Слави Трифонов. И аз щях да напусна Народното събрание, само че и страната. Само цифрата външен дълг, която виждаме всекидневно, нямаше да ме задържи и минута повече. Говорят за богатството ни, че ще се борят, ще създадат, само че аз нищо не съм видял от това да се случва.
– А това, че се откъснахме от съветската газова взаимозависимост, не е ли факт съгласно вас?
– Но в действителност това се случи, тъй като има война. Ако не беше тя и целият свят да е против Путин, надали щяха да са по този начин нещата. Всичко, което се прави, отново е с интерес някой да завоюва. Ние все сме заложници на хората с огромните капитали. Ние сме шахматната дъска, върху която те си движат пионките. Не съм икономист, инженер съм и виждам по този метод нещата.
– Компроматите вълнуват ли ви?
– На такова нещо не обръщам внимание аз, човек си дава отговор за персоналния живот. Той си е негов, харем да имат политиците, не ме вълнува и не го разясня. Защо? Защото има по-важни неща в тая страна.
– Важен ли ни е въпросът с Македония?
– Разбира се. Все отново аз не мога да приказвам от името на Слави Трифонов, аз не съм партиен човек. Но и там хората са доста сърцати като у нас. Но са по-смели. Смеят се и на сегашните управници, и на предходните. Докато тук единствено ехидни усмивчици под мустак.
– Какви закони ни липсват, Шкумба?
– Законите си съществуват и те са съвършени. Не би трябвало да има ремонти към тях. Има едно римско право, нали? Законите би трябвало да важат за всички, без значение на политически цвят. И до момента в който няма един политик в пандиза, няма да се оправим. Ето, в Румъния има, а у нас единствено се приказва, както се споделя: „ Да живее словото “. Ето, аз съм към този момент на 68 години. Никога не съм вярвал, че на тия години ще не преставам да работя, да си изкарвам прехраната, вместо да виждам внучето, да си взимам естествената пенсия и да се веселя на живота. Денонощно, където и да спра и да играя, се приказва за цените, за политиците и техните неистини. Докога по този начин?
–А вас какво ви разсмива през днешния ден?
– Както споделих, към този момент нищо. Парадокс – в днешно време има толкоз доста материал за смях, само че въпреки това, медиите всеки ден ни заливат с толкоз отрицателна информация, че убиват у нас всякакво предпочитание за смях. Обикновено когато пътувам и се срещам с нови хора, се зареждам някак си. Но да приключим с анекдот, вас най-малко да разсмея. Обади ми се другар в чужбина, пита ме по какъв начин сме. Викам: „ Как да сме, 500 години бяхме чокгюзел, 30 години бяхме зергут, 45 години очен хорашо, в този момент 32 години сме „ ок “. Като станем добре, ще ти се обадя “.
