Алфред Велики
Алфред Велики е първият крал на Англия.
Той е роден през 849 година в кралското имение Ванатинг и бил най-малкият син на Етелвулф, държател на кралство Уесекс, и първата му жена Осбурга, както и по-малък брат на поредно управлявалите крале Етелбалд, Етелберг и Етелред.
Благодарение на дворцовото си образование, Алфред изучавал езици и творби на антични писатели. Като дете по разпореждане на татко си той пътувал до Рим (853 г.), където папа Лъв IV го помазал за предстоящ крал на Есекс.
Като дете Алфред се отличавал с разтърсено здраве, само че неумирим хакрактер. От дребен се закалявал с военни извършения и лов, като се стараел да не изостава от своите братя и възрастните воини. На младини се сражавал в първите редици на войската. Към 20-годишна възраст, когато получил короната, към този момент бил считан за умел и самоуверен боец. Станал крал на Уесекс през 871 година след гибелта на по-големия му брат Етелред.
Алфред бил най-начетеният човек измежду своите сънародници. Но при започване на царуването това му изиграло неприятна смешка: по-рано бил спечелил доверието на хората с храбростта си, но щом станал крал, скоро изгубил известност. Причината била, че не уважавал знанията и опита на „ витенагемот “-а, националното заседание, предшественика на британския парламент. Искал неограничена власт, за която чел в трудовете на римските писатели; измислял нововъведения, които старейшините не харесвали. Високомерието му било толкоз огромно, че хрониките пишат
„ … не удостоявал молителите с внимание и не ги приемал, с цел да изслуша недоволствата им, не помагал на слабите и не ги считал за хора “.
В това саксонците видели опит за нарушение на техните антични права и свободи.
Отначало Алфред претърпял няколко провали от викингското племени дани, предшествениците на днешните датчани; след което съумял да ги разгроми в няколко борби. После направил съдбовната неточност да се успокои и разпуснал армията си. Даните се възползвали от това и през 878 година кралят им Гутрум възобновил пълномащабната война. Неговата войска нахлула в кралството и превзела Лондон.
За Алфред и неговата армия това било цялостна изненада. Страната се парализирала от боязън. Никой не можел да провежда опозиция. Даните минали през кралствата Уесекс и Есекс с огън и меч, като разгромили неприятно проведените саксонски войски. Напразно Алфред изпращал пратеници с изваден меч и стрела по градове и села, призовавайки хората да водят война. Само малко на брой се отзовали на апела му.
Алфред се оказал без армия, с дребен отряд правилни дружинници. Изправен пред такова всеобщо дезертиране, той разпуснал бойците си и свалил короната. Преоблякъл се като селяндур и се отдръпнал в отдалечено място в Съмърсетшир, при сливането на реките Парет и Таун, където за известно време го подслонил в колибата си локален риболовец, без да знае кой е той. Налагало се самичък да меси хляба си с брашното, което му давал гостоприемният хазаин.
Не съществува прочут портрет на Алфред Велики от живота. Работата е направена от художник и историк Джордж Стюарт, основана по неговото физическо изложение, упоменато в исторически записи. Снимка: Уикипедия
В това време даните опустошавали надлъж и нашир Англия. Никой не знаел какво се е случило с краля на Уесекс. Скоро западните сакси се убедили, че нашествието е по-лошо от твърдата, както им се коствало в миналото, ръка на Алфред.
А самия него нещастията го научили да бъде по-смирен и умен. Летописите описват, че един ден брачната половинка на рибаря поръчала на Алфред да наглежда хляба в пещта. Той обаче почиствал оръжието и не запомнил за хляба, който изгорен. Тогава ядосаната жена му се скарала строго, а той добродушно и безмълвно изслушал укорите й.
Междувременно към него последователно се събрала дребна тайфа, която понякога нападала даните. След шест месеца партизанска война той решил да излезе намерено и да нападне датския основен лагер край Етандун (дн. Едингтън).
Историята споделя, че Алфред желал персонално да изследва позицията на врага. Маскиран като странстващ музикант, той влезнал в лагера, като забавлявал датските воини със саксонски песни. После се завърнал наред.
На 5 май 878 години Алфред атакувал лагера на викингите откъм най-слабата му страна и на идващия ден завладял укреплението. Разбитите дани се скрили в цитаделата, която англосаксите обсаждали 2 седмици. Накрая датският крал Гутрум се съгласил да напусне Уесекс и да се покръсти. Алфред бил неговият кръстник по време на церемонията в Уедмор. Така, като цяло, нашествието на викингите било спряно.
Алфред покровителствал малцината учени, които останали в неговата страна, давал им почетни длъжности и ги насърчавал да се занимават с литература. Той попълвал дефицита от такива хора, като канел книжовници от други страни. Сред неговите сподвижници били уелсецът Асер, от чиято хроника научаваме за събитията в живота му, саксът Йоан и франкът Гримбалд.
Самият той, измежду многото държавни каузи, намирал време за литературни занимания. Така, да вземем за пример, превел от латински, който език научил едвам на 36-та година от живота си, труда на Боеций „ Утешение във философията ”. Прочутата „ История “ на Беда Достопочтени в негова преправка станала в продължение на епохи обичано четиво на образованите хора. Превел още доста други книги и описания на далечни земи, басните на Езоп, съчинения на Августин Блажени и някои глави от Библията. По самодейност на Алфред през 891 година почнало писането на фамозен исторически труд – „ Англосаксонски летописи “.
Последните години от живота си той посветил на проекти за обединяване на християнските страни против вражеските нашествия.
Крал Алфред починал в Уинчестър, съгласно „ Англосаксонски летописи “ на 26 октомври 899 година. За славните му победи и държавнически действия неговите потомци го нарекли Алфред Велики.
