Алфа рисърч“: 60% от българите категорични – България трябва да

„ Алфа рисърч “: 60% от българите безапелационни – България би трябвало да остане в Европейски Съюз.

60% от българите запазват безапелационната си поддръжка за участието на България в Европейския съюз и не търсят друга геополитическа опция.

Същевременно обаче, както заради неуспеха на България да се приближи по витален стандарт и тъждество пред закона до ядрото от страни на Европейски Съюз,
по този начин и заради поредицата от рецесии в Европа през последното десетилетие,
скептицизмът към метода на ръководство на Съюза и съответни негови политики нараства с по-ускорени темпове. 12% от пълнолетните българи декларират,
че утвърждават напълно метода,
по който се ръководи Европейски Съюз към днешна дата, 42% – единствено ненапълно, а 39% – са несъмнено неудовлетворени.

Това сочат данните от последното проучване на „ Алфа рисърч “, проведено в интервала 1 – 7 март

2024 г. Проучването е извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна.

Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци.

Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.

Въпреки че доста от детайлите на европейските политики и диспути остават настрана от вниманието на българите,
като общ знаменател се откроява следната наклонност:
Сънародниците ни утвърждават най-силно тези политики,

които им дават късмет да се възползват от достиженията и гаранциите на по-развитите европейски страни, а са най-критично настроени към тези,

които се ползват, или следва да се приложат от Брюксел на национално ниво.

Така да вземем за пример, изследването записва най-позитивно отношението към опцията при

нарушение на правата им българите да се обръщат към Съда по правата на индивида в Страсбург (84%).
Следва удовлетвореността от опциите за трудова миграция,
т.е. за работа в страни-членки на Европейски Съюз (81%) и предвижданото създаване на обща европейска система за сигурност (68%).

Разширяването на Еврозоната и Шенгенското пространство (53%) и въздействието на еврофондовете за

развиването на България (51%) също се правят оценка преобладаващо положително,

само че те срещат и по-висок дял отрицателни отзиви – по към 30 на 100.

Противоречиви са публичните реакции към резултата от европейските политики в три значими посоки: Зеления преход – 34% позитивно отношение против 42% негативно,
а за всеки четвърти българин този пакт остава изцяло неразбираем;
Европейската помощ към Украйна (38% подкрепящи против 45% неподкрепящи); Политиката за трудова миграция от страни отвън Европейски Съюз в България (34%:49%).

Най-чувствителни и негативно настроени са българите към тези оферти и политики, които откриха и най-силен отрицателен отзив в Европа:

Миграционната политика и по-специално политиката за солидарно систематизиране на мигрантите се утвърждава от едвам 19% при над три пъти повече отрицателни отзиви.;

Земеделската политика (свързана и с неяснотите към т.нар.зелен преход) – 26% утвърждение при двойно по-високо отрицание.;

Увеличаване пълномощията на Европейска комисия за сметка на националните държавни управления – 77% отрицание.
Въпреки че в персонален проект българите виждат изгоди за себе си
и за страната от европейското участие, за 17 години те не съумяха де се убедят,

че от техния глас зависи по какъв начин ще действа Европейския съюз и в каква Европа ще живеем.

Затова не е учудващо, че изборната интензивност на европейски избори е най-ниската допустима от всички други избори.

Предстоящият избор не прави изключение – не повече от една трета декларират твърда подготвеност да

отидат до урните през юни. Ако тази наклонност се резервира, броят на гласувалите може да падне под 2 млн. души,

колкото е бил единствено на частичните избори за евродепутати през 2007г.

Безспорно най-интересен е отговорът на въпроса – по какъв начин спорните настройки към политиките на Европейски Съюз и слабата мотивация за присъединяване в изборите се отразяват върху електоралните желания? Най-висока готовност демонстрират двете крайни групи – на най-големите евроентусиасти и на най-големите евроскептици. В резултат, ПП-ДБ покачват своя резултат от хипотетични национални избори (до 19.9%) и съкратяват дистанцията с ГЕРБ до 2.7 пункта, който събира 22.6% от вота на гласуващите. Възраждане, сходно на други европейски страни, където евроскептичните и антисистемни партии се показват малко над националния си капацитет, доближават 13.2%. По-слабата мотивация, дистанцираност и фокус върху локалните проблеми слагат в леко оттегляне ГЕРБ, Българска социалистическа партия (8.9%) и Движение за права и свободи (8.4% – чиито гласоподаватели в Турция нямат право да гласоподават на евроизбори).

Каква акция ще водят партиите – с чисто европейски, или с народен фокус, кои фигури ще повдигнат за евродепутати и каква ще бъде партийната кондиция след три месеца, безспорно също ще повлияят върху съответните резултати. Със сигурност обаче разлика в логиката на европейския и националния избор е налице и това дали двата избора ще се проведат дружно или поотделно, ще окаже въздействие върху националната политическа картина.