Госпожица Юлия прескочи в XXI век с Теодора Лилян
Alexa, play my song! Това е сякаш най-често повтарящата се имитация в спектакъла на Драматично-куклен спектакъл " Иван Радоев " – Плевен, който гостува в столицата при започване на седмицата. Който има пари, той поръчва музиката, а с изключение на всичко – домакинята на празника е и рожденичка. Може би звучи много изненадващо, като се има поради, че Alexa e виртуален помощник, създаден от Amazon, а пиесата е " Госпожица Юлия ", основана през 1888 година Но не и като отчетем, че създател на театралната акомодация е младата и доста надарена Теодора Лилян, приключила постановка в Санкт Петербург, която още с прощъпулника си на българска земя с мистичната " Русалка " по Пушкин и Набоков в Народния спектакъл подсказа, че няма да се подчинява на брадати клишета.
" Госпожица Юлия " на Теодора Лилян е и творбата на Аугуст Стриндберг, и не е. Изчистен от " непотребни думи ", от дребни битови елементи, текстът е компресиран до няколко генерални тематики и безусловно пронизва с тяхната изключителна новост към днешна дата. На базата на написаното от Стриндберг, повтаряйки някои смислоопределящи претекстове, спектакълът изследва психическото принуждение от мъж над жена, от жена над мъж, от жена над жена; невъзможността да общуваш, без да се стремиш да подчиниш и унизиш другия; тънката граница сред флирта и половата експанзия, по този начин комфортно деформирана в наши дни от героите и героините на #MeToo… Тези поведенчески константи, обследвани в зората на натурализма и психоанализата на Фройд, са живи и нямат желание да мрат.
Действието, за разлика от оригинала, не се развива в " графската кухня ". Персонажите изначално са подредени в кръг като на психотерапевтичен сеанс, като от време на време се завъртат и сменят местата си. Дори столовете от мизансцена са подчинени на концепцията за владичество и потъпкване: единият е извънредно висок, до момента в който различен е " клекнал " съвсем до земята. Ботушите на рубрика – знак на власт, също сменят носителите си. В един миг някой е в мощна позиция, подготвен да смаже достолепието на другия, в идващия миг разположението на силите се променя…
В сюжетната рамка на спектакъла като че ли четиримата герои са модерни актьори, които купонясвайки репетират и интерпретират безконечната война сред половете, залегнала в " Госпожица Юлия " – четвъртият (Делян Илиев), който по пиеса не съществува, е един тип режисьор в ролевите игри, влизащи в подготовката. Прекрачвайки незабелязано рамката обаче те стават универсални Юлия – " принцеса " Юлия (Теона Димова), прислужникът Жан (отличен Антъни Пенев) и простовата му избраница Кристин (Бориса Сарафова-Черкелова), вплетени в обществено нехарактерен любовен триъгълник. Защото с изключение на движени от физически нагон, само че и възпирани от кодекса на публичните нрави, героите в спектакъла (както и в пиесата на Стриндберг) са подвластни и на обществения реваншизъм. За Жан връзката с Юлия би могла да бъде оня най-нисък клон, по който да се издигне нагоре в обществената стълба, за нея пък " грехопадението " с Жан е нещо като подранил и нежен феминистки протест против строгите правила на нейната среда. Кое ще надделее – любовта или омразата, интимно-личното или общественото?...
Краят на илюзиите по пиеса е добре прочут, само че тук финалът е отворен – даже изкуственият разсъдък на XXI век няма отговор на въпроса по кое време ще пробием пашкула на общественото капсулиране и ще се научим да споделяме, без да се нараняваме взаимно…
Спектакълът на Теодора Лилян е динамичен, сбит и изразителен, гледа се на един мирис от публиката, подредена на сцената, с цел да " воайорства ". И е още един мотив да следим с интерес придвижването на това име по театралната карта на България, а за какво не и на Европа…
В " Госпожица Юлия ", както и в " Русалка ", Теодора работи в тандем с известния съветски драматург Роман Должански, сценограф на спектакъла е Олег Головко, костюмограф – Сергей Йорданов. Въздействащата музика е дело на един от най-хубавите български театрални композитори – Калин Николов.
" Госпожица Юлия " на Теодора Лилян е и творбата на Аугуст Стриндберг, и не е. Изчистен от " непотребни думи ", от дребни битови елементи, текстът е компресиран до няколко генерални тематики и безусловно пронизва с тяхната изключителна новост към днешна дата. На базата на написаното от Стриндберг, повтаряйки някои смислоопределящи претекстове, спектакълът изследва психическото принуждение от мъж над жена, от жена над мъж, от жена над жена; невъзможността да общуваш, без да се стремиш да подчиниш и унизиш другия; тънката граница сред флирта и половата експанзия, по този начин комфортно деформирана в наши дни от героите и героините на #MeToo… Тези поведенчески константи, обследвани в зората на натурализма и психоанализата на Фройд, са живи и нямат желание да мрат.
Действието, за разлика от оригинала, не се развива в " графската кухня ". Персонажите изначално са подредени в кръг като на психотерапевтичен сеанс, като от време на време се завъртат и сменят местата си. Дори столовете от мизансцена са подчинени на концепцията за владичество и потъпкване: единият е извънредно висок, до момента в който различен е " клекнал " съвсем до земята. Ботушите на рубрика – знак на власт, също сменят носителите си. В един миг някой е в мощна позиция, подготвен да смаже достолепието на другия, в идващия миг разположението на силите се променя…
В сюжетната рамка на спектакъла като че ли четиримата герои са модерни актьори, които купонясвайки репетират и интерпретират безконечната война сред половете, залегнала в " Госпожица Юлия " – четвъртият (Делян Илиев), който по пиеса не съществува, е един тип режисьор в ролевите игри, влизащи в подготовката. Прекрачвайки незабелязано рамката обаче те стават универсални Юлия – " принцеса " Юлия (Теона Димова), прислужникът Жан (отличен Антъни Пенев) и простовата му избраница Кристин (Бориса Сарафова-Черкелова), вплетени в обществено нехарактерен любовен триъгълник. Защото с изключение на движени от физически нагон, само че и възпирани от кодекса на публичните нрави, героите в спектакъла (както и в пиесата на Стриндберг) са подвластни и на обществения реваншизъм. За Жан връзката с Юлия би могла да бъде оня най-нисък клон, по който да се издигне нагоре в обществената стълба, за нея пък " грехопадението " с Жан е нещо като подранил и нежен феминистки протест против строгите правила на нейната среда. Кое ще надделее – любовта или омразата, интимно-личното или общественото?...
Краят на илюзиите по пиеса е добре прочут, само че тук финалът е отворен – даже изкуственият разсъдък на XXI век няма отговор на въпроса по кое време ще пробием пашкула на общественото капсулиране и ще се научим да споделяме, без да се нараняваме взаимно…
Спектакълът на Теодора Лилян е динамичен, сбит и изразителен, гледа се на един мирис от публиката, подредена на сцената, с цел да " воайорства ". И е още един мотив да следим с интерес придвижването на това име по театралната карта на България, а за какво не и на Европа…
В " Госпожица Юлия ", както и в " Русалка ", Теодора работи в тандем с известния съветски драматург Роман Должански, сценограф на спектакъла е Олег Головко, костюмограф – Сергей Йорданов. Въздействащата музика е дело на един от най-хубавите български театрални композитори – Калин Николов.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ