Алесандро Волта и батерията на живота
Алесандро Волта
Физик, химик, откривател /1745 - 1827/
Произход: Комо, Херцогство Милано, богато, образовано, аристократично семейство
Образование: домашно образование, йезуитски лицей, самообразование и опити по физика и химия, става професор по пробна физика в университета в Павия
Интереси: електричество, химия на газовете, изобретения
Прочут с: открива метана и дава вярно пояснение за произхода на горящите газове, построява първия електроскоп, изобретява електрическия кондензатор, прави план за телеграф, изобретява първата електрическа батерия, която е източник на непрекъснато електрическо напрежение
Признание: в своето време е научна звезда в Европа, получава графска купа от Наполеон, 70 години след гибелта му научната общественост го увековечава, като дава името му на единицата за електрическо напрежение – волт
Думата „ волт ” в средновековна Франция е восъчна кукла, на която се практикува черна магия. Във фехтовката е метод, по който се заобикаля неприятелски удар. В ездата е кръг, в който се тренира обездка. В играта на карти е безредие по този начин, че мечтаната карта да остане, където бъркащият шарлатанин желае.
Но най-известна думата „ волт “ е като мерна единица за електрическо напрежение. Научният свят по този начин надълбоко уважава италианския академик и откривател Алесандро Волта , че 70 години след гибелта му назовава на негово име тази електрическа мярка, с цел да го обезсмърти.
Съвременник разказва Алесандро Волта: „ Висок на растеж, с верни, „ антични ” черти на лицето и спокоен взор, приказва ясно, просто, леко, от време на време красноречиво, само че постоянно непретенциозно и изтънчено. Има мощен и избистрен разум, отличава се с откровено и изрично слово ”.
Алесандро Джузепе Антонио Анастасио Волта се ражда през 1745 в град Комо , даден е на дойка и пропуснат на село за четири години. Когато си го прибират, той мълчи до седем и съвсем го отписват от естественото развиване.
„ Имах елмаз у дома, само че не знаех ” – споделя татко му, когато неистовата ученолюбивост на Сандро внезапно се отприщва.
Но бащата умира скоро и оставя фамилията в задължения. За Сандро се грижат чичовци, те вземат решение, че ще се посвети на правото и го записват в йезуитско учебно заведение. Младежът, който изчита всяка попаднала му книга, е добър по всичко, изключително по литература и езици. Освен италиански, знае съвършено латински, френски и британски, след това учи немски, холандски и испански, плюс съветски и старогръцки. Но има и все по-силна податливост към естествените науки, тъй че през 1761 година отива да довърши образованието си в Кралската семинария в Комо.
Волта е мощно притеглен от електричеството. Той кореспондира с известни учени, а на 24 издава „ Атрактивната мощ на електрическия огън ” .
Книгата притегля внимание и през 1774 е назначен за учител по физика в Комо. Скоро прави и първото си откритие – електрофор , ранна форма на електростатичен генератор. Думата електрофор, съединена от две гръцки думи, значи „ електрическа благословия ”.
През 1776 е открит „ запалимият въздух ” – водорода , и Волта се хваща с химия на газовете.
Докато е на риба в Лаго Маджоре, заинтересован от мехурчетата в блатните елементи, открива различен тип „ запалителен въздух ” – метанът и развива нова доктрина за произхода на запалимия въздух. Дотогава такива газове се намират единствено във въглищни пластове и каменна сол, по тази причина се счита, че са артикул на минералното царство.
Волта вярно твърди, че всичко се получава от гниещи животни и растения, в миналото живели в езерата и блатата, по тази причина назовава метана „ запалителен въздух, роден в блатата ”.
Метанът е по-малко избухлив от водорода и Волта търси на практика приложения – има концепция за лампа, в която метанът замества петрола и по този начин изобретява нещо като газов револвер.
Това пък му дава друга концепция. През 1777 написа до професор Барлети от университета в Павия и предлага сред Комо и Милано да се построи електрическа сигнална линия, като по опънати железни проводници ще се движи електрическа искра, създадена в единия край посредством устройство на правилото на неговия газов револвер. Това в действителност е концепцията за телеграфна връзка.
Откриването на метана и обвързваните с него устройства вършат Волта извънредно известен, а държавното управление му дава стипендия, с цел да обикаля Европа и да се среща с най-известните учени.
През 1779, на 34, Волта става професор по пробна физика в Павия, пост, който заема 40 години. Там той прави още ред изобретения, в това число електрическата батерия, която трансферира човешката цивилизация от немощния свят на статичното електричество към този на електродинамиката, в който и до през днешния ден се случват ред чудеса.
Но всичко стартира с проучванията на Луиджи Галвани , който открива „ животинското електричество ” - жабешкият крайник потръпва, в случай че е обвързван във верига с две железни пластинки, самите те свързани между тях.
Двамата другари спорят - какво тъкмо става. Според Галвани, токът произтича от животното, а Волта твърди, че жабешкият крайник е единствено среда, преносител на електричеството, това, което назоваваме „ електролит ”.
Сам Волта първо опитва с езика и даже с окото си в ролята на електролит, само че след това поставя сред две железни пластини хартия, напоена със солен разтвор и потвърждава, че електрическият поток продължава да се движи. Така открива Закона на Волта за електро-химичната серия и измисля Волтаичния куп, първата - примитивна, само че действителна и ефикасна - електрическа батерия, която обезпечава непрестанен ток.
Тази батерия е с два електрода – цинков и меден, сред които има електролит, най-често разредена сярна киселина. Батерията е „ куп ”, тъй като могат да се натрупат един върху различен много такива пластове, което пък ускорява нейния потенциал.
Първата обществена проява на новаторското устройство е през 1800 и носи на Волта доста популярност, пари и графска купа. След изобретяването на батерията, той се отдава най-много на демонстративни пътувания по Европа и преподаване. Не изобретява нищо друго значимо – само че по какъв начин да надскочиш такова голямо достижение.
Съдбата обаче не се интересува от достижения, а от подигравка. Алесандро Волта умира през 1827, на 82 . 30 години по-късно италианците търсят негови движимости, писма, книги и други притежания, пръснати по целия свят, заплащат за тях съществени суми и вършат музей.
След още 30 години обаче, по време на ревю, отдадено на живота и достиженията на великия Алесандро Волта, всички негови движимости изгарят в пожар, провокиран от електрическа искра вследствие на късо съединяване.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Физик, химик, откривател /1745 - 1827/
Произход: Комо, Херцогство Милано, богато, образовано, аристократично семейство
Образование: домашно образование, йезуитски лицей, самообразование и опити по физика и химия, става професор по пробна физика в университета в Павия
Интереси: електричество, химия на газовете, изобретения
Прочут с: открива метана и дава вярно пояснение за произхода на горящите газове, построява първия електроскоп, изобретява електрическия кондензатор, прави план за телеграф, изобретява първата електрическа батерия, която е източник на непрекъснато електрическо напрежение
Признание: в своето време е научна звезда в Европа, получава графска купа от Наполеон, 70 години след гибелта му научната общественост го увековечава, като дава името му на единицата за електрическо напрежение – волт
Думата „ волт ” в средновековна Франция е восъчна кукла, на която се практикува черна магия. Във фехтовката е метод, по който се заобикаля неприятелски удар. В ездата е кръг, в който се тренира обездка. В играта на карти е безредие по този начин, че мечтаната карта да остане, където бъркащият шарлатанин желае.
Но най-известна думата „ волт “ е като мерна единица за електрическо напрежение. Научният свят по този начин надълбоко уважава италианския академик и откривател Алесандро Волта , че 70 години след гибелта му назовава на негово име тази електрическа мярка, с цел да го обезсмърти.
Съвременник разказва Алесандро Волта: „ Висок на растеж, с верни, „ антични ” черти на лицето и спокоен взор, приказва ясно, просто, леко, от време на време красноречиво, само че постоянно непретенциозно и изтънчено. Има мощен и избистрен разум, отличава се с откровено и изрично слово ”.
Алесандро Джузепе Антонио Анастасио Волта се ражда през 1745 в град Комо , даден е на дойка и пропуснат на село за четири години. Когато си го прибират, той мълчи до седем и съвсем го отписват от естественото развиване.
„ Имах елмаз у дома, само че не знаех ” – споделя татко му, когато неистовата ученолюбивост на Сандро внезапно се отприщва.
Но бащата умира скоро и оставя фамилията в задължения. За Сандро се грижат чичовци, те вземат решение, че ще се посвети на правото и го записват в йезуитско учебно заведение. Младежът, който изчита всяка попаднала му книга, е добър по всичко, изключително по литература и езици. Освен италиански, знае съвършено латински, френски и британски, след това учи немски, холандски и испански, плюс съветски и старогръцки. Но има и все по-силна податливост към естествените науки, тъй че през 1761 година отива да довърши образованието си в Кралската семинария в Комо.
Волта е мощно притеглен от електричеството. Той кореспондира с известни учени, а на 24 издава „ Атрактивната мощ на електрическия огън ” .
Книгата притегля внимание и през 1774 е назначен за учител по физика в Комо. Скоро прави и първото си откритие – електрофор , ранна форма на електростатичен генератор. Думата електрофор, съединена от две гръцки думи, значи „ електрическа благословия ”.
През 1776 е открит „ запалимият въздух ” – водорода , и Волта се хваща с химия на газовете.
Докато е на риба в Лаго Маджоре, заинтересован от мехурчетата в блатните елементи, открива различен тип „ запалителен въздух ” – метанът и развива нова доктрина за произхода на запалимия въздух. Дотогава такива газове се намират единствено във въглищни пластове и каменна сол, по тази причина се счита, че са артикул на минералното царство.
Волта вярно твърди, че всичко се получава от гниещи животни и растения, в миналото живели в езерата и блатата, по тази причина назовава метана „ запалителен въздух, роден в блатата ”.
Метанът е по-малко избухлив от водорода и Волта търси на практика приложения – има концепция за лампа, в която метанът замества петрола и по този начин изобретява нещо като газов револвер.
Това пък му дава друга концепция. През 1777 написа до професор Барлети от университета в Павия и предлага сред Комо и Милано да се построи електрическа сигнална линия, като по опънати железни проводници ще се движи електрическа искра, създадена в единия край посредством устройство на правилото на неговия газов револвер. Това в действителност е концепцията за телеграфна връзка.
Откриването на метана и обвързваните с него устройства вършат Волта извънредно известен, а държавното управление му дава стипендия, с цел да обикаля Европа и да се среща с най-известните учени.
През 1779, на 34, Волта става професор по пробна физика в Павия, пост, който заема 40 години. Там той прави още ред изобретения, в това число електрическата батерия, която трансферира човешката цивилизация от немощния свят на статичното електричество към този на електродинамиката, в който и до през днешния ден се случват ред чудеса.
Но всичко стартира с проучванията на Луиджи Галвани , който открива „ животинското електричество ” - жабешкият крайник потръпва, в случай че е обвързван във верига с две железни пластинки, самите те свързани между тях.
Двамата другари спорят - какво тъкмо става. Според Галвани, токът произтича от животното, а Волта твърди, че жабешкият крайник е единствено среда, преносител на електричеството, това, което назоваваме „ електролит ”.
Сам Волта първо опитва с езика и даже с окото си в ролята на електролит, само че след това поставя сред две железни пластини хартия, напоена със солен разтвор и потвърждава, че електрическият поток продължава да се движи. Така открива Закона на Волта за електро-химичната серия и измисля Волтаичния куп, първата - примитивна, само че действителна и ефикасна - електрическа батерия, която обезпечава непрестанен ток.
Тази батерия е с два електрода – цинков и меден, сред които има електролит, най-често разредена сярна киселина. Батерията е „ куп ”, тъй като могат да се натрупат един върху различен много такива пластове, което пък ускорява нейния потенциал.
Първата обществена проява на новаторското устройство е през 1800 и носи на Волта доста популярност, пари и графска купа. След изобретяването на батерията, той се отдава най-много на демонстративни пътувания по Европа и преподаване. Не изобретява нищо друго значимо – само че по какъв начин да надскочиш такова голямо достижение.
Съдбата обаче не се интересува от достижения, а от подигравка. Алесандро Волта умира през 1827, на 82 . 30 години по-късно италианците търсят негови движимости, писма, книги и други притежания, пръснати по целия свят, заплащат за тях съществени суми и вършат музей.
След още 30 години обаче, по време на ревю, отдадено на живота и достиженията на великия Алесандро Волта, всички негови движимости изгарят в пожар, провокиран от електрическа искра вследствие на късо съединяване.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ