Демократи, опонентите ви ни сервират на поднос за подигравки на Кремъл
Алексей Пушков, съветски сенатор в „ Телеграм “: „ Предполагам, че би трябвало да се даде опция на България да направи това, към което по този начин обезверено се стремеше – да прекара зимата без съветски газ. Не е ясно по каква причина следва да се не престават дейните доставки на „ неприятелска “ страна, т.е. враждебна, в случай, че те сами се отхвърлиха от тях “.
А изпод разгласил (в превод на руски) думите на българския министър на енергетиката, с които изяснява, че се били разглеждали всички благоприятни условия, в това число и че не се изключват договаряния с Русия.
Мислите, че той – Пушков – не знае какъв брой доста матрьошки, русколизци, зелени чорапи, гов*ояди, четирихилядници и елементарни потребни идиоти, какъв брой хиляди (страх ме е да напиша друга цифра, въпреки да я подозирам) се напъват да се подмажат на Русия и в частност на Кремъл и още пò в частност на Путлер?
Знае.
И точно това прави подигравката му по-сладка. Мачка гърчещите се. Ние знаем, че те не съставляват нас – останалите. Че ние имаме, в случай че не друго, то най-малко достолепие пред путлеристкия режим, който презираме. Ние си го знаем това. Но извън видяно – имаме едно гълъбарско служебно напрягане да се подмажем – такава е формалната политика, тъй като формалните зелени чорапи, за наш смут, ни съставляват публично, като страна и народ.
А те лазят. Лазят и дават обещание на путлер и режима му да слушкат и да са добрички. С това, на процедура, те дават обещание и от наше име.
И точно това носи огромното наслаждение на Алексей Пушков да се гаври по този начин с тях и тяхното лазене. Защото, посредством подигравката с тях, с тези послушковци, той се подиграва с всички нас. А дребната му душичка не познава друго наслаждение (встрани от яденето, пиенето и ей тия три неща), с изключение на демонстрацията на мощ над крепостните, която му разрешава да се почувства освен това от това, което в действителност е – дребна душичка на работа при необразовани бандити и плужеци, властелини на външния клозет.
Неуважаеми послушковци, на вас няма смисъл да ви се изяснява доста, само че единствено ето това ми се желае да ви кажа: политиката един ден се трансформира в история, постепенно и незабелязано, само че по този начин става. И, о!—как единствено ще ви запомни историята, с какви единствено неща ще се свързват имената ви… Но какво ли ви приказвам!—вие приживе не се боите да омажете имената си, камо ли да ви пука за тях, когато влязат в историята, а вие сте единствено спомен и надгробна плоча…
Мда… те са ясни – достолепие в никакъв случай не са имали, а и са евтини. А ние какво вършим в същата кочина?
Няколко думи към демократите у нас:
Докато русколизците ни сервират на поднос пред кремълските плужеци, с цел да ни се подиграват и да газят с ла**яния си ботуш достолепието на България, вие се чудите дали да гласувате, тъй като – видите ли – не сте намерили съвършената партия, съвършения претендент и съвършената платформа, която да дава отговор на възвишените ви идеали…
Наистина ли…?!
Добре, да опитвам нещо:
Втората международна война е извоювана от Съединени американски щати, Англия, Съюз на съветските социалистически републики и съдружниците им.
Съединени американски щати, в чийто градове, линчуването и убийствата на цветнокожи се случват, до момента в който цветнокожи се борят в Европа и Пасифика, само че държани настрани от белите бойци и понасящи насмешки и принуждение. Подигравки и принуждение, траяли доста по-късно.
Англия, на чело на която е Чърчил, обрекъл на гладна гибел 3 милиона индийци по време на Бенгалския апетит през 1943 година, упрекван, че е гневен расист, с изключение на всичко останало.
Съюз на съветските социалистически републики, в който съществуват концлагери отпреди Хитлер да се сети да направи такива. В който избиването на политически неуместните е норма за всяка власт. В който човешкият живот е по-евтин от тютюна за лулата на Сталин.
Но от другата страна са Нацистка Германия и Хитлер. Не се ли радвате, че те са изгубили от тези съперници? Или, в случай че зависеше от вас, щяхте да чакате да дойдат някои други, по-чисти и неопетнени?
Всяко демократично общество през днешния ден е спечелило демокрацията си, минавайки през апетит, битка, кръв и борби. През 1672 година изгладнели и побеснели холандци убиват и изяждат премиера си. Това служи много дисциплиниращо за идващите министър председатели.
В днешна България това не би могло да се случи, тъй като няма единение. Хората се усещат зле, само че обособените групи, повлияни кой от неистини, кой от здрав разсъдък, желаят разнообразни неща – едни мечтаят за евразийски съюз, да излязат от НАТО и така нататък, други мечтаят за усилване на евроатлантическата посока. Трети желаят да си е както си е, тъй като по този начин е елементарно, не се носи отговорност, животът е по-спокоен, а неналичията се наваксват с далаверки. Има и още доста групи, всяка искаща нещо. Те по-скоро ще се изядат между тях, в сравнение с да изядат – по холандски образец – някой политик.
Какво да се прави – за тяхно благополучие, през 1672 година холандците не са имали Фейсбук и са били по-задружни в решенията си.
Америка е предходна през иго, през Революция, през Гражданска война и какво ли още не. Франция – Революции, апетит, гибел. Всяка една народна власт е справедливо извоювана с борба.
В България демократите и „ демократите “ си фантазират, че могат да получат народна власт на готово, тъй като – видите ли – им се полагала, щото сме били в 21 век, мислят си, че могат с бутане и мрънкане да я получат. Да я получат от хората, които с кръв са я взели властта и дадоха обещание единствено с кръв да я пуснат.
Въобразяват си, че могат против мутрите, мафията и съветските прислужници да се борят с „ демократични средства “ и да избират единствено най-чистите души на света, че да ги съставляват. Може би разбирате за какво не се получава, когато се изправите с образованите си речникови похвати, костюми и цитати от видни международни демократи, когато „ тези “ минават след вас с бухалките и трансформират настройката, минават с простащината си и ви изтриват, минават с подигравките си и ви вършат да изглеждате все едно сте пристигнали с фрака, цилиндъра и монокъла да ринете кочината… сиреч: нелепи.
А гласуващите демократи и „ демократи “ са седнали да се вайкат, че нямало за кой да се гласоподава, тъй като тия създали коалиция с ония и се оцапали. Няма пък! Няма пък да им гласоподавам!, цупи се демократчо и тропа с краче. Добре, демократчо, недей, бухалките ще дойдат, те нямат проблеми с изцапването и с мръсните обединения, и с мръсните другари. Те чакат твоето мусене с наслада.
Или ще приемете, че няма безусловно положително, или ще лазите пред Кремъл, натиснати по главата от вашите сънародници, които нямат проблем да извършват поръчките.
Няма безусловно положително, само че наподобява има безусловно зло. Кремъл. Дори едно човешко леке на гащите на историята, като Хитлер, е имал нещо позитивно в сбърканата си глава. За него може да се каже, че е обичал животните и че е построил пътища. Естествено, че не това е значимото в биографията му на полудял умопобъркан и всеобщ палач, само че за путлер и това даже не може да се каже. И толкоз даже няма в сметката си. Нито пък Кремъл, като цяло може да се похвали даже с половин позитивна точка в актива си.
Днес те са безспорното зло.
Продължавайте да си мечтаете за съвършени персони и партии и незабелязано ще се окажете поданици на Задунайская, а локалните боляри ще са фамозните еднокнижници, водачи, охранители, четирихилядници, зелени чорапи, го*нояди и идиоти.
А изпод разгласил (в превод на руски) думите на българския министър на енергетиката, с които изяснява, че се били разглеждали всички благоприятни условия, в това число и че не се изключват договаряния с Русия.
Мислите, че той – Пушков – не знае какъв брой доста матрьошки, русколизци, зелени чорапи, гов*ояди, четирихилядници и елементарни потребни идиоти, какъв брой хиляди (страх ме е да напиша друга цифра, въпреки да я подозирам) се напъват да се подмажат на Русия и в частност на Кремъл и още пò в частност на Путлер?
Знае.
И точно това прави подигравката му по-сладка. Мачка гърчещите се. Ние знаем, че те не съставляват нас – останалите. Че ние имаме, в случай че не друго, то най-малко достолепие пред путлеристкия режим, който презираме. Ние си го знаем това. Но извън видяно – имаме едно гълъбарско служебно напрягане да се подмажем – такава е формалната политика, тъй като формалните зелени чорапи, за наш смут, ни съставляват публично, като страна и народ.
А те лазят. Лазят и дават обещание на путлер и режима му да слушкат и да са добрички. С това, на процедура, те дават обещание и от наше име.
И точно това носи огромното наслаждение на Алексей Пушков да се гаври по този начин с тях и тяхното лазене. Защото, посредством подигравката с тях, с тези послушковци, той се подиграва с всички нас. А дребната му душичка не познава друго наслаждение (встрани от яденето, пиенето и ей тия три неща), с изключение на демонстрацията на мощ над крепостните, която му разрешава да се почувства освен това от това, което в действителност е – дребна душичка на работа при необразовани бандити и плужеци, властелини на външния клозет.
Неуважаеми послушковци, на вас няма смисъл да ви се изяснява доста, само че единствено ето това ми се желае да ви кажа: политиката един ден се трансформира в история, постепенно и незабелязано, само че по този начин става. И, о!—как единствено ще ви запомни историята, с какви единствено неща ще се свързват имената ви… Но какво ли ви приказвам!—вие приживе не се боите да омажете имената си, камо ли да ви пука за тях, когато влязат в историята, а вие сте единствено спомен и надгробна плоча…
Мда… те са ясни – достолепие в никакъв случай не са имали, а и са евтини. А ние какво вършим в същата кочина?
Няколко думи към демократите у нас:
Докато русколизците ни сервират на поднос пред кремълските плужеци, с цел да ни се подиграват и да газят с ла**яния си ботуш достолепието на България, вие се чудите дали да гласувате, тъй като – видите ли – не сте намерили съвършената партия, съвършения претендент и съвършената платформа, която да дава отговор на възвишените ви идеали…
Наистина ли…?!
Добре, да опитвам нещо:
Втората международна война е извоювана от Съединени американски щати, Англия, Съюз на съветските социалистически републики и съдружниците им.
Съединени американски щати, в чийто градове, линчуването и убийствата на цветнокожи се случват, до момента в който цветнокожи се борят в Европа и Пасифика, само че държани настрани от белите бойци и понасящи насмешки и принуждение. Подигравки и принуждение, траяли доста по-късно.
Англия, на чело на която е Чърчил, обрекъл на гладна гибел 3 милиона индийци по време на Бенгалския апетит през 1943 година, упрекван, че е гневен расист, с изключение на всичко останало.
Съюз на съветските социалистически републики, в който съществуват концлагери отпреди Хитлер да се сети да направи такива. В който избиването на политически неуместните е норма за всяка власт. В който човешкият живот е по-евтин от тютюна за лулата на Сталин.
Но от другата страна са Нацистка Германия и Хитлер. Не се ли радвате, че те са изгубили от тези съперници? Или, в случай че зависеше от вас, щяхте да чакате да дойдат някои други, по-чисти и неопетнени?
Всяко демократично общество през днешния ден е спечелило демокрацията си, минавайки през апетит, битка, кръв и борби. През 1672 година изгладнели и побеснели холандци убиват и изяждат премиера си. Това служи много дисциплиниращо за идващите министър председатели.
В днешна България това не би могло да се случи, тъй като няма единение. Хората се усещат зле, само че обособените групи, повлияни кой от неистини, кой от здрав разсъдък, желаят разнообразни неща – едни мечтаят за евразийски съюз, да излязат от НАТО и така нататък, други мечтаят за усилване на евроатлантическата посока. Трети желаят да си е както си е, тъй като по този начин е елементарно, не се носи отговорност, животът е по-спокоен, а неналичията се наваксват с далаверки. Има и още доста групи, всяка искаща нещо. Те по-скоро ще се изядат между тях, в сравнение с да изядат – по холандски образец – някой политик.
Какво да се прави – за тяхно благополучие, през 1672 година холандците не са имали Фейсбук и са били по-задружни в решенията си.
Америка е предходна през иго, през Революция, през Гражданска война и какво ли още не. Франция – Революции, апетит, гибел. Всяка една народна власт е справедливо извоювана с борба.
В България демократите и „ демократите “ си фантазират, че могат да получат народна власт на готово, тъй като – видите ли – им се полагала, щото сме били в 21 век, мислят си, че могат с бутане и мрънкане да я получат. Да я получат от хората, които с кръв са я взели властта и дадоха обещание единствено с кръв да я пуснат.
Въобразяват си, че могат против мутрите, мафията и съветските прислужници да се борят с „ демократични средства “ и да избират единствено най-чистите души на света, че да ги съставляват. Може би разбирате за какво не се получава, когато се изправите с образованите си речникови похвати, костюми и цитати от видни международни демократи, когато „ тези “ минават след вас с бухалките и трансформират настройката, минават с простащината си и ви изтриват, минават с подигравките си и ви вършат да изглеждате все едно сте пристигнали с фрака, цилиндъра и монокъла да ринете кочината… сиреч: нелепи.
А гласуващите демократи и „ демократи “ са седнали да се вайкат, че нямало за кой да се гласоподава, тъй като тия създали коалиция с ония и се оцапали. Няма пък! Няма пък да им гласоподавам!, цупи се демократчо и тропа с краче. Добре, демократчо, недей, бухалките ще дойдат, те нямат проблеми с изцапването и с мръсните обединения, и с мръсните другари. Те чакат твоето мусене с наслада.
Или ще приемете, че няма безусловно положително, или ще лазите пред Кремъл, натиснати по главата от вашите сънародници, които нямат проблем да извършват поръчките.
Няма безусловно положително, само че наподобява има безусловно зло. Кремъл. Дори едно човешко леке на гащите на историята, като Хитлер, е имал нещо позитивно в сбърканата си глава. За него може да се каже, че е обичал животните и че е построил пътища. Естествено, че не това е значимото в биографията му на полудял умопобъркан и всеобщ палач, само че за путлер и това даже не може да се каже. И толкоз даже няма в сметката си. Нито пък Кремъл, като цяло може да се похвали даже с половин позитивна точка в актива си.
Днес те са безспорното зло.
Продължавайте да си мечтаете за съвършени персони и партии и незабелязано ще се окажете поданици на Задунайская, а локалните боляри ще са фамозните еднокнижници, водачи, охранители, четирихилядници, зелени чорапи, го*нояди и идиоти.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ