Бизнесмен, барета, престъпник и делото „Октопод“. Кой беше Алексей Петров?
Алексей Петров е роден на 23 април 1962 година в Тетевен. През 1981 година приключва милиционерската школа в Пазарджик, след което Висшия стопански институт. 8 години работи в Националната работа „ Сигурност “, сочи отдел „ Справочна информация “ на Българска телеграфна агенция.
До 1992 година е барета в Специализирания отряд за битка с тероризма. Напуска системата по лично предпочитание. През 1994 година със свои съидейници основава Съюз на някогашните барети. Започва частния си бизнес от комплекс „ Спартак “, където взима под аренда сауната на комплекса.
До 1998 година взе участие във компания „ Будоинвест “ ООД. До 2000 година е в борда на шефовете на застрахователните сдружения „ Аполо и Болкан “ и „ Спартак “, измежду чиито учредители е, както и на „ Средец-М “, а по-късно и на „ Левски Спартак “. До 2002 година той към този момент е съучастник в над 50 компании.
Като член на Консултативния съвет на Съюза за стопанска самодейност е бил в Надзорния съвет на Националния застрахователен институт. Бил е изпълнителен шеф на Съюза за стопанска самодейност.
Дълги години е бил треньор на националния тим по карате и президент на Българската национална федерация по карате.
Защитава докторат в Академията на Министерство на вътрешните работи по проблемите на фирмената сигурност. От края на 90-те години преподава в Университета за национално и международно стопанство.
През 2008 година името му е осветено от тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков като сътрудник под прикритие в специфичните служби.
През 2009 година при инспекция на Комисията за откриване на документите и за оповестяване на принадлежност на български жители към Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска е открито, че Алексей Петров е бил щатен чиновник на Държавна сигурност, ръководство VI, направление „ Т “. Той е бил тестван в качеството му на член на Надзорния съвет на Националния застрахователен институт.
Бил е консултант на ръководителя на Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС) Петко Сертов, а на 31 август 2009 година напуща ДАНС.
Делото „ Октопод “
На 10 февруари 2010 година Алексей Петров е арестуван по време на интервенция „ Октопод ”. Според Министерство на вътрешните работи и прокуратурата групата, към която принадлежи и Алексей Петров, се занимавала с изнудвания, силово събиране на задължения и рекет, нелегално потребление на лица за платени полови услуги, разпространяване на наркотични субстанции, търговия с въздействие, пране на пари, укриване на приходи, неплащане на налози и източване на Данък добавена стойност от държавния бюджет.
На 7 февруари 2011 година Софийски градски съд променя мярката му за неотклонение “домашен арест ” на “подписка ”. Според претекстовете на съда няма заплаха той да се укрие или да извърши друго закононарушение, а доказателствата против него са мощно разколeбани. На 15 февруари 2011 година Софийският апелативен съд удостоверява мярката за неотклонение.
Шумното дело „ Октопод “ от интервала на Цветан Цветанов в Министерството на вътрешните работи, което се проточи повече от 11 години, завърши с две условни присъди и трима почтени. Сред оправданите е и предприемачът Алексей Петров
На 19 юли 2021 година, повече от 11 години, откакто Министерство на вътрешните работи предприе една от най-шумните си интервенции по времето на първия управнически мандат на ГЕРБ (2009-2013), когато вътрешен министър беше Цветан Цветанов, последвалият правосъден развой завършва с доминиращ крах за прокуратурата.
Делото остана в историята с наимеонованието на полицейската акция – „ Октопод “, а главен обвиняем по него беше някогашният консултант в ДАНС Алексей Петров. На първите две правосъдни инстанции той и половината от останалите подсъдими обаче бяха оправдани.
Оправдателните присъди на Алексей Петров, Антон Петров – Хамстера и Кирил Топалов дефинитивно са влезнали в действие. Причината е, че Апелативната профилирана прокуратура не е подала митинг против тях пред Върховния касационен съд (ВКС). Срокът за това изтече предишния четвъртък, заяви пред Свободна Европа юрист Васил Василев, който пази Алексей Петров.
Така, държавното обвиняване съумява да реализира единствено две условни присъди от по 3 години на Марчело Джотолов и Янко Попов. Джотолов и Попов бяха наказани за това, че са изнудвали някогашния служител на реда Николай Динков да преведе по сметка на Джотолов 180 000 лв.. Освен тригодишни условни санкции, двамата подсъдими получиха по това обвиняване и санкции от по 4000 лв..
Прословутата спецакция „ Октопод “ стартира на 10 февруари 2010 година, когато Министерство на вътрешните работи и прокуратурата зрелищно арестуваха Алексей Петров, Антон Петров, Марчело Джотолов, Момчил Кръстев, братята Пламен и Йордан Стоянови и Николай Велков.
Същия ден проверяващите нахлуха в „ Голд лизинг “ и „ Кепитъл лизинг “, които в този миг разделят един офис, защото им следва обединение. Иззети са всички компютри и настоящата документи на компаниите, която е събрана в чували.
Тогава пресцентърът на Министерство на вътрешните работи популяризира видео фрагменти на изводи с белезници на земята Петров, както и фотоси на полуголи дами в нощни заведения, които крият лицата си.
Веднага по-късно бяха формирани три съществени наказателни каузи. Те станаха известни като „ огромен Октопод “ – за тежките стопански закононарушения, „ гальовен Октопод “ – за сводничество и проституция и „ дребен Октопод “ – за рекет и насила. До съд стигна единствено последното.
Тогава Цветанов разгласи, че „ Октопод “ „ дава начало на битката с проведената престъпност, корупцията и срастването на проведената престъпност с държавния уред “.
Заедно с Петров и останалите му съпроцесници бяха арестувани и братята Йордан и Пламен Стоянови – Дамбовците. Впоследствие двамата отпаднаха от делото, само че това не им попречи дружно с Петров и Хамстера да осъдят страната в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург (ЕСПЧ).
В решенията си по жалбите на четиримата Европейски съд по правата на човека одобри, че необятно отразените в медиите полицейски интервенции са довели до нарушение на възбраната за измъчване, презумпцията за невиновност, правото на заслужено развой, ценене на персоналния живот и непредоставяне на ефикасни средства за отбрана.
Сред подсъдимите в началото беше и някогашният върховен прокурор Цеко Йорданов, който след това също отпадна и на собствен ред осъди България в Страсбург. Обезщетения за общо 1.2 млн. лева бяха присъдени, само че от българския съд, и на две компании, които бяха обвинени за връзки с проведената незаконна група „ Октопод “ – „ Голд лизинг “ и „ Кепитъл лизинг “, напомня правният уебсайт „ Де факто “.
Процесът в началото стартира в Софийския градски съд, само че през 2015 година потегли изначало поради уволнението на арбитър Румяна Ченалова, която го гледаше до тогава. След това делото беше трансферирано в Специализирания углавен съд поради промяната на подсъдността на делата против проведени незаконни групи.
Там Алексей Петров, Антон Петров и Кирил Топалов бяха оправдани, а Марчело Джотолов и Янко Попов получиха условни присъди през ноември 2018 година Апелативният спецсъд напълно удостовери това решение на първата инстанция при започване на юли.
До този миг грешките по делото „ Октопод “ костват на българските данъкоплатци над 1,2 млн. лв.. През 2016 година Съдът в Страсбург осъди България да заплати близо 110 000 евро за акцията и приложените по нея силови арести, унижения и последвалите мнения на вътрешния министър Цветанов. Момчил Кръстев пък осъди прокуратурата и комисията за конфискация да му платят над 116 000 лева Над 400 000 лева обезщетение е присъдено на компания, чиято документи е държана с години от проверяващите.
През октомври 2011 година Алексей Петров е претендент за президент дружно с Николай Георгиев като вицепрезидент, издигнати от предприемчив комитет на 15 август 2011 година
Срещу него има осъществени няколко атентата. През март 1999 година Алексей Петров е ранен в крайници от патрон на Киро Японеца в ресторант „ Перла “ в Драгалевци. Тогава публично е обявено, че стрелбата е инцидентна, а той е ранен от рикоширал патрон.
Втори несполучлив атентат против него е осъществен на 14 август 2002 година пред плувния комплекс „ Спартак “. В този ден пред басейна „ Спартак “ Алексей Петров е пресрещнат със залп от патрони от двама незнайни стрелци и е тежко ранен в гърдите и в крайници. Нападателите не са открити.
На 29 октомври 2015 година още веднъж е осъществен против него несполучлив атентат в кв. „ Кръстова вада “ в София. На 13 ноември същата година той афишира премия от 100 000 $ за информация за откриване на поръчителите и причинителите на атентата.
Убит е на 16 август 2023 година.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
До 1992 година е барета в Специализирания отряд за битка с тероризма. Напуска системата по лично предпочитание. През 1994 година със свои съидейници основава Съюз на някогашните барети. Започва частния си бизнес от комплекс „ Спартак “, където взима под аренда сауната на комплекса.
До 1998 година взе участие във компания „ Будоинвест “ ООД. До 2000 година е в борда на шефовете на застрахователните сдружения „ Аполо и Болкан “ и „ Спартак “, измежду чиито учредители е, както и на „ Средец-М “, а по-късно и на „ Левски Спартак “. До 2002 година той към този момент е съучастник в над 50 компании.
Като член на Консултативния съвет на Съюза за стопанска самодейност е бил в Надзорния съвет на Националния застрахователен институт. Бил е изпълнителен шеф на Съюза за стопанска самодейност.
Дълги години е бил треньор на националния тим по карате и президент на Българската национална федерация по карате.
Защитава докторат в Академията на Министерство на вътрешните работи по проблемите на фирмената сигурност. От края на 90-те години преподава в Университета за национално и международно стопанство.
През 2008 година името му е осветено от тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков като сътрудник под прикритие в специфичните служби.
През 2009 година при инспекция на Комисията за откриване на документите и за оповестяване на принадлежност на български жители към Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска е открито, че Алексей Петров е бил щатен чиновник на Държавна сигурност, ръководство VI, направление „ Т “. Той е бил тестван в качеството му на член на Надзорния съвет на Националния застрахователен институт.
Бил е консултант на ръководителя на Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС) Петко Сертов, а на 31 август 2009 година напуща ДАНС.
Делото „ Октопод “
На 10 февруари 2010 година Алексей Петров е арестуван по време на интервенция „ Октопод ”. Според Министерство на вътрешните работи и прокуратурата групата, към която принадлежи и Алексей Петров, се занимавала с изнудвания, силово събиране на задължения и рекет, нелегално потребление на лица за платени полови услуги, разпространяване на наркотични субстанции, търговия с въздействие, пране на пари, укриване на приходи, неплащане на налози и източване на Данък добавена стойност от държавния бюджет.
На 7 февруари 2011 година Софийски градски съд променя мярката му за неотклонение “домашен арест ” на “подписка ”. Според претекстовете на съда няма заплаха той да се укрие или да извърши друго закононарушение, а доказателствата против него са мощно разколeбани. На 15 февруари 2011 година Софийският апелативен съд удостоверява мярката за неотклонение.
Шумното дело „ Октопод “ от интервала на Цветан Цветанов в Министерството на вътрешните работи, което се проточи повече от 11 години, завърши с две условни присъди и трима почтени. Сред оправданите е и предприемачът Алексей Петров
На 19 юли 2021 година, повече от 11 години, откакто Министерство на вътрешните работи предприе една от най-шумните си интервенции по времето на първия управнически мандат на ГЕРБ (2009-2013), когато вътрешен министър беше Цветан Цветанов, последвалият правосъден развой завършва с доминиращ крах за прокуратурата.
Делото остана в историята с наимеонованието на полицейската акция – „ Октопод “, а главен обвиняем по него беше някогашният консултант в ДАНС Алексей Петров. На първите две правосъдни инстанции той и половината от останалите подсъдими обаче бяха оправдани.
Оправдателните присъди на Алексей Петров, Антон Петров – Хамстера и Кирил Топалов дефинитивно са влезнали в действие. Причината е, че Апелативната профилирана прокуратура не е подала митинг против тях пред Върховния касационен съд (ВКС). Срокът за това изтече предишния четвъртък, заяви пред Свободна Европа юрист Васил Василев, който пази Алексей Петров.
Така, държавното обвиняване съумява да реализира единствено две условни присъди от по 3 години на Марчело Джотолов и Янко Попов. Джотолов и Попов бяха наказани за това, че са изнудвали някогашния служител на реда Николай Динков да преведе по сметка на Джотолов 180 000 лв.. Освен тригодишни условни санкции, двамата подсъдими получиха по това обвиняване и санкции от по 4000 лв..
Прословутата спецакция „ Октопод “ стартира на 10 февруари 2010 година, когато Министерство на вътрешните работи и прокуратурата зрелищно арестуваха Алексей Петров, Антон Петров, Марчело Джотолов, Момчил Кръстев, братята Пламен и Йордан Стоянови и Николай Велков.
Същия ден проверяващите нахлуха в „ Голд лизинг “ и „ Кепитъл лизинг “, които в този миг разделят един офис, защото им следва обединение. Иззети са всички компютри и настоящата документи на компаниите, която е събрана в чували.
Тогава пресцентърът на Министерство на вътрешните работи популяризира видео фрагменти на изводи с белезници на земята Петров, както и фотоси на полуголи дами в нощни заведения, които крият лицата си.
Веднага по-късно бяха формирани три съществени наказателни каузи. Те станаха известни като „ огромен Октопод “ – за тежките стопански закононарушения, „ гальовен Октопод “ – за сводничество и проституция и „ дребен Октопод “ – за рекет и насила. До съд стигна единствено последното.
Тогава Цветанов разгласи, че „ Октопод “ „ дава начало на битката с проведената престъпност, корупцията и срастването на проведената престъпност с държавния уред “.
Заедно с Петров и останалите му съпроцесници бяха арестувани и братята Йордан и Пламен Стоянови – Дамбовците. Впоследствие двамата отпаднаха от делото, само че това не им попречи дружно с Петров и Хамстера да осъдят страната в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург (ЕСПЧ).
В решенията си по жалбите на четиримата Европейски съд по правата на човека одобри, че необятно отразените в медиите полицейски интервенции са довели до нарушение на възбраната за измъчване, презумпцията за невиновност, правото на заслужено развой, ценене на персоналния живот и непредоставяне на ефикасни средства за отбрана.
Сред подсъдимите в началото беше и някогашният върховен прокурор Цеко Йорданов, който след това също отпадна и на собствен ред осъди България в Страсбург. Обезщетения за общо 1.2 млн. лева бяха присъдени, само че от българския съд, и на две компании, които бяха обвинени за връзки с проведената незаконна група „ Октопод “ – „ Голд лизинг “ и „ Кепитъл лизинг “, напомня правният уебсайт „ Де факто “.
Процесът в началото стартира в Софийския градски съд, само че през 2015 година потегли изначало поради уволнението на арбитър Румяна Ченалова, която го гледаше до тогава. След това делото беше трансферирано в Специализирания углавен съд поради промяната на подсъдността на делата против проведени незаконни групи.
Там Алексей Петров, Антон Петров и Кирил Топалов бяха оправдани, а Марчело Джотолов и Янко Попов получиха условни присъди през ноември 2018 година Апелативният спецсъд напълно удостовери това решение на първата инстанция при започване на юли.
До този миг грешките по делото „ Октопод “ костват на българските данъкоплатци над 1,2 млн. лв.. През 2016 година Съдът в Страсбург осъди България да заплати близо 110 000 евро за акцията и приложените по нея силови арести, унижения и последвалите мнения на вътрешния министър Цветанов. Момчил Кръстев пък осъди прокуратурата и комисията за конфискация да му платят над 116 000 лева Над 400 000 лева обезщетение е присъдено на компания, чиято документи е държана с години от проверяващите.
През октомври 2011 година Алексей Петров е претендент за президент дружно с Николай Георгиев като вицепрезидент, издигнати от предприемчив комитет на 15 август 2011 година
Срещу него има осъществени няколко атентата. През март 1999 година Алексей Петров е ранен в крайници от патрон на Киро Японеца в ресторант „ Перла “ в Драгалевци. Тогава публично е обявено, че стрелбата е инцидентна, а той е ранен от рикоширал патрон.
Втори несполучлив атентат против него е осъществен на 14 август 2002 година пред плувния комплекс „ Спартак “. В този ден пред басейна „ Спартак “ Алексей Петров е пресрещнат със залп от патрони от двама незнайни стрелци и е тежко ранен в гърдите и в крайници. Нападателите не са открити.
На 29 октомври 2015 година още веднъж е осъществен против него несполучлив атентат в кв. „ Кръстова вада “ в София. На 13 ноември същата година той афишира премия от 100 000 $ за информация за откриване на поръчителите и причинителите на атентата.
Убит е на 16 август 2023 година.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ