Алексей Навални, най-известният критик на Кремъл, е можел да бъде

Алексей Навални, най-известният критик на Кремъл, е можел да бъде освободен в границите на най-мащабната замяна на пандизчии сред Русия и Запада от времето на Студената война, разкрива The Wall Street Journal в обстойно следствие, предава News.bg.

Сделката, подготвяна в цялостна загадка в продължение на месеци, е трябвало да включва и освобождението на двама американци някогашния морски пехотинец Пол Уилан и журналиста на WSJ Евън Гершкович в подмяна на наказания в Германия съветски сътрудник Вадим Красиков и други лица, държани в западни затвори.

Според следствието през ноември 2023 година специфичният делегат на Съединени американски щати по въпросите на заложниците Роджър Кърстънс, в нарушаване на напътствията от Белия дом, се е срещнал в Тел Авив с съветския олигарх Роман Абрамович, считан за „ вълшебник на подмолната дипломация “ и един от дребното хора с достъп до Владимир Путин. Кърстънс показал концепция, която самичък нарекъл „ разширение на казуса “: Германия освобождава Красиков (убил чеченски пълководец от грузински генезис в Берлин), в случай че Русия пусне Навални, а редом Съединени американски щати и съдружниците им връщат съветски шпиони в подмяна на Уилан и Гершкович.
Първоначално Абрамович се усъмнил, че Путин би освободил Навални, само че дни по-късно предал изненадващо обръщение, съветският президент бил подготвен да разиска договорката.

В края на ноември 2023 година Навални е изместен в наказателна колония „ Полярен вълк “ зад Арктическия кръг. През януари и февруари 2024 година немският канцлер Олаф Шолц и президентът на Съединени американски щати Джо Байдън организират серия от дискретни контакти. На 9 февруари Шолц идва във Вашингтон без знанието на кабинета си за среща на четири очи с Байдън, на която дава единодушие да пусне Красиков, с цел да бъде избавен Навални.

Дни по-късно, по време на Мюнхенската конференция по сигурността, в града идват основни фигури от договарянията, в това число българският проверяващ публицист Христо Грозев. Заедно с Мария Певчих, дълготраен сподвижник на опозиционера, те наблюдават деликатно хода на последните дипломатически маневри.

„ Какво ще стане, в случай че го убият? “, пита Певчих вечерта преди решителните срещи. Грозев я твърди, че сходно нещо е невероятно при протоколите за замяна, открити още от времето на Студената война.

На 16 февруари 2024 година, до момента в който ръководители на ФБР, MI6 и немската BND обядват дружно, телефоните им стартират да звънят: съветските държавни медии оповестяват, че Навални е умрял в арктическата колония. Новината шокира делегатите в Мюнхен. Грозев води Юлия Навална, брачната половинка на опозиционера, до жилището на държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен. Там, със сълзи и яд, тя декларира: „ Путин и хората му ще платят за това, което направиха. И имам едно искане, не освобождавайте Красиков. “

Смъртта на Навални срутва месеци дипломатическа работа и слага под въпрос целия план за многостранната замяна.

Въпреки нещастието, договарянията не престават с изменен фокус. През идващите месеци Централно разузнавателно управление на САЩ и европейски служби се срещат с съветски представители на секрети местоположения, в това число в Саудитска Арабия. На 1 август 2024 година, на летище в Турция, се реализира най-голямата замяна на пандизчии в актуалната история. 24 души и две деца сменят страните си, измежду тях Уилан, Гершкович, съветски дисиденти и Красиков.

Анализатори разясняват, че този случай дефинитивно утвърждава нова „ транзакционна ера “ в интернационалните връзки, в която задържането и размяната на пандизчии се трансформира в инструмент на държавната политика.